Р Е Ш Е Н И Е № 125

гр.Шумен, 03 Юни 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Р. Хаджииванова

Членове:1.М. Маринов

2.Д. Димитров

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №163 по описа за 2015 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №82 от 30.01.2015г. по гр.д.№1102/2014г. по описа на ШРС, Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявеният от АГЕНЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" гр.София, срещу С.П.Б. и Д.П.Н., установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за сумата от 728,60 лева главница - представляваща задължение за връщане на недобросъвестно получени от наследодателя на ответниците средства от социални помощи, и 184,42 лева мораторна лихва за периода от 21.12.2006г. до 29.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2014г. до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан, и е осъдил ищеца да заплати на ответниците 300 лева деловодни разноски. Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на претенцията са, че както в заповедното, така и в установителното производство не били представени доказателства за влизане в сила на заповедта за възстановяване на отпуснатите социални помощи по чл.14а от ЗСП. Представена била обратна разписка получена от наследодателя на ответниците, но от нея не можело да се удостовери липсата на обжалване на акта по реда на АПК, съответно влизането му в сила. Допълнителни аргументи, съдът, е изложил и като е посочил, че съобразно чл.14, ал.2 от ЗСП правото на социална помощ е лично, като отказът и прехвърлянето на това право са недействителни, от където е достигнал до извод за ненаследимост на правото, съответно и на задължението за връщане на недобросъвестно получени социални помощи.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.422, ал.1 от ГПК от АГЕНЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" гр.София, срещу С.П. Б. и Д.П.Н.. По ч.гр.д.№243/14г. на ШРС по реда на чл.417 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, за заплащане на сумата от 728,60 лева главница, за недобросъвестно получени помощи, и 184,42 лева мораторна лихва за периода от 21.12.2006г. до 29.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2014г. до окончателното и изплащане. В срока по чл.414 от ГПК длъжниците подали възражение. На първо место следва да се отбележи, че от представените по делото писмени доказателства, се установява, че с молба - декларация вх. №2606/07.11.2006 г. и заповед № 02606/17.11.2006 г. на директора на ДСП, и въз основа на молбата, депозирана от П.Й.Б., на същия била отпусната социална целева помощ за отопление с ел. енергия в размер на 57,75 лв. С молба - декларация вх.№1832-2/21.07.2008 г. и заповед № 1832-2/13.08.2008 г. на директора на ДСП, молителя е получил целева помощ за отопление в размер на 282,50 лв. Въз основа на молба - декларация вх. №1923-2/30.07.2009 г. и заповед №1923-2/10.08.2009 г. на директора на ДСП, на молителя е била предоставена целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2009/2010 г. възлизаща на 276,15 лева. Видно от приложения нотариален акт №147, том 3, рег. № 676, дело № 565/02.09.2005 г. на съдия по вписванията при Районен съд Тополовград, П.Б. се разпоредил, чрез сключен договор за продажба с притежаваната от него идеална част от недвижим имот. Със Заповед № РД01-109/29.03.2011 г. на директора на ДСП общ. Шумен, на П.Й.Б. е наредено да възстанови неправомерно получените социални помощи в общ размер 728,60 лв. и законната лихва в размер на 184,42 лв. към 10.02.2011 г. Заповедта е връчена лично на подпомаганото лице на 01.04.2011 г. От представеното удостоверение за наследници изх. №1123/02.04.2013 г., изд. от Община Шумен, се установява че П.Й.Б. е починал на 26.02.2013 г., и е оставил за свои законни наследници дъщерите си - С.П.Б. и Д.П.Н.. От приложеното ч.гр.д. №243/2014 по описа на ШРС се установява, че ищецът е подал на 24.01.2014 г. по реда на чл.417 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. С отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, ответниците са се позовали на изтекла погасителна давност за част от вземанията, както и са представили писмени доказателства за платени от наследодателя им суми по процесната заповед за възстановяване на неправомерно получените социални помощи - 50 лева на 13.05.2011г., и 35 лева на 15.07.2011г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Чл.14б, ал.2 от ЗСП сочи, че заповедта за възстановяване на недобросъвестно получени помощи подлежи на принудително изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК. Вземането, установено със заповед за връщане на неправомерно получена помощ, представлява частно държавно вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване, по аргумент от чл.162, ал.4 от ДОПК, доколкото не е включено изрично в кръга на публичните такива в разпоредбата на чл.162, ал.2 от ДОПК. Ето защо и съобразно чл.163, ал.2 от ДОПК, по отношение на давността за вземането на недобросъвестно получени социални помощи са приложими разпоредбите на чл.110 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Началният момент, от който тече давността, е този, от който сумата, представляваща недобросъвестно получена социална помощ, е изплатена и усвоена от получателя. Това е така, доколкото в случая е налице неоснователно обогатяване, при което, след като жалбоподателката не е отговаряла на изискванията на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, е налице изначална липса на основание за получаване на сумите, а полученото без основание подлежи на връщане веднага и вземането е изискуемо веднага /чл.114, ал.1 от ЗЗД, Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр.д.№1/79г. на Пленума на ВС/. В този смисъл, релевантният момент, от който започва изчисляването на давностния срок за възстановяване на неоснователно получената сума, е датата на нейното получаване. Съобразно чл.116, б.А от ЗЗД - давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Именно такова фактическо признаване представлява плащането на двете суми от длъжника през м.05. и м.07.2011г. Вярно е, че първоначално той е възразил против констатациите на административния орган на 04.02.2011г., но след издаването на заповедта е започнал частични плащания, като в документите изрично е отбелязано че основанието за плащане е Заповед №РД01-109/29.03.2011г.. Признанието освен прекъсване на давността за главните вземания, сочи и на липса на оспорване на административния акт /каквито твърдения за атакуването му изобщо липсват в отговора на ответниците, а при евентуално направени такива, върху тях лежи тежестта да установят положителния факт на обжалването му/, и с оглед надлежното му връчване на задълженото лице, и започналите плащания от него, следва да се приеме, че административния акт е влязъл в сила и е бил годно основание за издаване на заповедта за изпълнение. Няма изтекла погасителна давност за нито едно от главните задължения, но не е такова положението и със задължението за заплащане на мораторна лихва. Съобразно чл.111, б.в с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Първото осъществено плащане от длъжника е на 13.05.2011г., следователно всички мораторни лихви изтекли три години преди тази дата - а именно до 13.05.2008г. са погасени по давност. За да се изчисли правилно размера на погасените по давност лихви, следва да се приспаднат от дължимите суми платените от длъжника през 2011г. Съобразно чл.76, ал.1 от ЗЗД, когато длъжника не е заявил кое точно от задълженията си погасява, при няколко еднородни задължения /какъвто е и настоящия случай/, се погасява най - обременителното за него, а при няколко еднакво обременителни - най - старото. В случая най - обременителното задължение е това за връщане на получената целева помощ за отопление със заповед № 1832-2/13.08.2008 г. на директора на ДСП в размер на 282,50 лв., поради което и от тази сума следва да се приспадне осъщественото плащане в размер на 85 лева, или непогасената главница по тази заповед е в размер на 197,50 лева. Претендираната от ищеца мораторна лихва е за периода от 21.12.2006г. до 29.03.2011г., и доколкото до 13.05.2008г. същата е погасена по давност, дължимо е това обезщетение за забава за периода от 13.05.2008г. до 29.03.2011г. върху непогасените главници - а именно върху главницата от 57,75 лева - от 13.05.2008г. до 29.03.2011г., върху главницата от 197,50 лева - от 13.08.2008г. до 29.03.2011г., и върху главницата от 276,15 лева - от 10.08.2009г. до 29.03.2011г. Доколкото тези претенции са установени в основанието си, но няма достатъчно данни за размера им, на основание чл.162 от ГПК съдът определя размера на претенцията за обезщетение за забава в общ размер на 130 лева. Общия размер на дължимата главница, съобразно представените заповеди за отпускане на социални помощи и осъщественото плащане е 531,40 лева. Ето защо предявения иск следва да бъде уважен до така установените размери. Доводът на ответната страна за недължимост на претендираните суми, доколкото получените суми имали строго личен характер, поради което и възникналите задължения не се наследявали, съдът намира за несъстоятелен. Вярно е че съобразно чл.14, ал.2 от ЗСП правото на социална помощ е лично, като отказът и прехвърлянето на това право са недействителни, горното обаче, по никакъв начин не рефлектира върху последиците от неправомерно получени социални помощи, доколкото не се касае за прехвърляне на правото на социална помощ, а на неоснователно разместване на блага, което имуществено задължение наследниците са наследили като пасив на наследството. Последните нито сочат, нито установяват отказ от наследствените си права, поради което и отговорността им следва да бъде ангажирана. Независимо от горното, доколкото всеки от наследниците наследява част равна на наследствената си квота, и съобразно чл.60, ал.1 от ЗН, всеки от ответниците може да отговаря само за 1/2 част от задълженията на наследодателя, следва да се признае разделност на задълженията за ответниците, като по отношение на всеки един от тях бъде признато за установено, че дължи половината от общо дължимата сума. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неоснователно присъдено адвокатско възнаграждение на ответната страна. В представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.42 от първоинстанционното дело/ е изрично отбелязано заплащането на договореното възнаграждение в размер на 300 лева в брой, като подписа на страните под договора го превръща и в разписка за заплатената сума съобразно задължителните тълкувания дадени с ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ищцовата претенция е отхвърлена за сумата от 531,40 лева - главница, и за сумата от 130 лева - мораторна лихва върху главницата за периода 13.05.2008г. до 29.03.2011г., и вместо това постановено друго, с което бъде уважен иска в тази му част. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответниците направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 82,68 лева пред първата инстанция, а за разликата до пълния присъден с първоинстанционното решение размер от 300 лева, решението следва да бъде отменено. В останалата си част решението следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.8, вр. ал.1 от ГПК, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева, което ведно с останалите деловодни разноски за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50 лева, и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъди на жалбоподателя съразмерно с уважената част от исковете в размер на 253,54 лева. Въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция, поради което и такива не следва да и се присъждат.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №82 от 30.01.2015г. по гр.д.№1102/2014г. на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от АГЕНЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" гр.София, срещу С.П. Б. с ЕГН **********, и Д.П.Н. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за сумата от 531,40 лева /петстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2014 г. до окончателното плащане, представляваща задължение за връщане на недобросъвестно получени от наследодателя на ответниците средства от социални помощи, и за сумата от 130 лева /сто и тридесет лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 13.05.2008г. до 29.03.2011г., както и в частта, с която на ответниците С.П. Б. и Д.П.Н. са присъдени деловодни разноски за разликата над 82,68 лева /осемдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.Б. с ЕГН **********,***, че същата дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр.София, ул.Т... №.., сумата от 265,70 лева /двеста шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2014 г. до окончателното плащане, представляваща задължение за връщане на недобросъвестно получени от наследодателя на ответницата средства от социални помощи, и сумата от 65 лева /шестдесет и пет лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 13.05.2008г. до 29.03.2011г., присъдени по ч.гр.д.№243/2014г. по описа на ШРС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.Н. с ЕГН **********,***, че същата дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр.София, ул.Триадица №2, сумата от 265,70 лева /двеста шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2014 г. до окончателното плащане, представляваща задължение за връщане на недобросъвестно получени от наследодателя на ответницата средства от социални помощи, и сумата от 65 лева /шестдесет и пет лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 13.05.2008г. до 29.03.2011г., присъдени по ч.гр.д.№243/2014г. по описа на ШРС.

ПОТВЪРЖДАВА решение №82 от 30.01.2015г. по гр.д.№1102/2014г. на Районен съд - гр.Шумен в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА С.П.Б. с ЕГН ********** и Д.П.Н. с ЕГН **********, да заплатят на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр.София, направени по делото разноски във въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, ВСЯКА ЕДНА ОТ ТЯХ сума в размер на по 126,77 лева /сто двадесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.