Р Е
Ш Е Н
И Е №
126
гр.Шумен 1.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на
двадесет и първи април , две
хиляди и петнадесета година , в състав:
Председател:
Азадухи Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. Мирослав Маринов
при
секретаря Т.К. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№152 по описа
за 2015г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №401/30.12.2014г. по гр.д.№986/2013г.
по описа на НПРС , съдът е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл. 108 от ЗС,
предявен от В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН ********** и двамата от гр.
Ш. срещу Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х.Д.Д. с ЕГН ********** ***, за установяване
правото на ищците на собственост по наследство и предаване на владението на
недвижим имот - нива от 9,136 дка, четвърта
категория, в м. „С...”, представляваща имот № ..., при граници на имота: имот №
..., имот № ..., имот № ... – полски път, имот № ... – полски път, съгласно
плана за земеразделяне на с. К., обл. Шумен,
отхвърлил е предявения иск с
правно основание чл. 108 от ЗС,
предявен от В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН ********** и двамата от гр.
Ш. срещу Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х. Д.Д. с ЕГН ********** ***, за
установяване правото на нива от 11,959 дка, четвърта
категория, в м. „Б..., представляваща имот № ..., при граници на имота: имот №
..., имот № ..., имот № ..., имот № ... – полски път, имот № ... съгласно плана
за земеразделяне на с. К., обл. Шумен, отхвърлил е предявения иск с правно основание чл.
108 от ЗС, предявен от В.Х.В. с
ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. срещу Б.М.Д. с ЕГН
********** и Х. Д.Д. с ЕГН ********** ***, за установяване правото на ищците на
собственост по наследство и предаване на владението на недвижим имот - нива от
5 дка, трета категория, в м. „Т.”, представляваща
имот № ... при граници на имота: имот № ... имот № ... имот № ... – полски път,
имот № ... съгласно плана за земеразделяне на с. К., обл.
Шумен, отхвърлил е предявения
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН
********** и двамата от гр. Ш. срещу Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х. Д.Д. с ЕГН
********** ***, за установяване правото на ищците на собственост по наследство
и предаване на владението на недвижим имот - нива от 15 дка,
четвърта категория, в м. „С.”, представляваща имот № ..., при граници на имота:
имот № ..., имот № ..., имот № ... имот № ..., имот № ... имот № ... – полски
път, съгласно плана за земеразделяне на с. К., обл.
Шумен, отхвърлил е предявения
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН
********** и двамата от гр. Шумен срещу Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х. Д.Д. с ЕГН
********** ***, за установяване правото на ищците на собственост по наследство
и предаване на владението на недвижим имот - нива от 5 дка,
трета категория, в м. „Т.”, представляваща имот № ... при граници на имота:
имот № ... имот № ... имот № 000830 – полски път, имот № ... съгласно плана за
земеразделяне на с. К., обл. Шумен, осъдил е В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН
********** и двамата от гр. Ш., да заплатят на Б.М.Д. с ЕГН **********
и Х. Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 500лв., представляващ направени от
ответниците в настоящото производство разноски.
Решението е обжалвано от ищците В.Х.В. и
А.Х.В. *** , действащи ,чрез пълномощника им адв.Б.С.
от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените
в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с
което да уважи предявените от тях искове.
Въззиваемите страни не са депозирали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание ,чрез процесуалният
си представител адв.Б.С. оспорват жалбата като
неоснователна и молят съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежни страни и при наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от удостоверение за наследници № 37 от 19.09.2014г.,
издадено от Кметство с. К., Ж.Б.Д. с
ЕГН **********, бивш жител на с. К. е починал като вдовец на 04.09.1994г. в с. К., като негови законни наследници са племенниците
му Б.М.Д. с ЕГН **********, Д. М.Д. с ЕГН ********** (починал на 08.03.2010г.)
и Б. Д.Г. с ЕГН **********. Съгласно удостоверение за наследници № 3535 от
29.09.2014г., издадено от Община Шумен
Р.Х.К. е починала като вдовица на 21.02.2011г. и е
оставила като наследници синовете си В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с
ЕГН **********.
С решение
№10107/4.04.1996г. на ПК гр.К. на Ж.Б.Д. са били възстановени с план за
земеразделяне следните земеделски земи :
нива от 24,137 дка, четвърта категория, в м.”С.”,
представляваща имот № ... нива
от 11,960 дка, четвърта категория, в м. „Б...,
представляваща имот № ... по плана за земеразделяне на с. К.; нива от 10 дка,
трета категория, в м. „Т.”, представляваща имот № ... по плана за земеразделяне
на с. К.. Приживе със саморъчно завещание Ж.Б.Д. завещал на Р.Х.К. притежаваното от него
имущество вкл. и собствените му земеделски земи. Въз основа на това завещание
Р.Х.К. се е снабдила с нотариален акт за собственост на земеделски земи №179
том І дело №194/1997г. Видно от договор за наем на земеделски земи от
15.09.2000г. Р.Х.К. е отдала под наем описаните в решение №10107 земеделски
земи на наемателя ЗКПУ “Скала” с.К. обл.Шумен за срок от една година. Съдът приема ,че страните са се договорили договорът да
действа само една година, което е видно от
извършеното поправяне на бланкетния текст за
„3 години”. Изразът ”считано от 10.10.2000г. до 10.10.2003г.” е останал непоправен,
но не разкрива действителната воля на страните. Още повече през 2002г. същият наемател - ЗКПУ „Скала” с. К. –
е сключил договор за наем №16/4.03.2002г. на част от процесните
земеделски земи с ответника Б.М.Д.. С
договор за доброволна делба от 6.04.2001г. с нотариална заверка на подписите
наследниците на Ж.Б.Д. - Б.М., Д. М.Д. и Б. Д.Г. са поделили възстановените на наследодателя им
земеделски земи в землището на с. К. След извършването на делбата от имот №
..., представляващ нива от 24,137 дка, четвърта
категория, в м. „С.” били образувани имоти: нива от 9,136 дка,
четвърта категория, в м. „С.”, представляваща имот № ... и нива от 15 дка, четвърта категория, в м.”С.”, представляваща имот №
..., а от имот № ..., представляващ нива от 10 дка,
трета категория, в м. „Т.”, били образувани имоти: нива от 5 дка, трета категория, в м. „Т.”, представляваща имот № ...
и нива от 5 дка, трета категория, в м. „Т.”,
представляваща имот № .... Имот № ..., представляващ нива от 11,960 дка, четвърта категория, в м. „Б... останал със същия
статут. След извършената делба в дял на ответника Б.М.Д. се поставя
нива от 9,136 дка, четвърта категория, в м.
„С.”, представляваща имот № ..., нива от 11,960 дка,
четвърта категория, в м. „Б..., представляваща имот № ... по плана за
земеразделяне на с. К. и нива от 5 дка, трета
категория, в м. „Т.”, представляваща имот № .... В дял на брат му Д. М.Д. се
поставя нива от 15 дка,
четвърта категория, в м. „С.”, представляваща имот № ... и нива от 5 дка, трета
категория, в м. „Т.”, представляваща имот № .... Съделителят
Б. Д.Г. се е съгласил да не получи реален дял от имуществото, а за уравняване е
получил паричната сума от 50 лв. С
договор за наем на земеделска земя № 16 от 04.03.2002г. ответникът Б.М.Д. отдал
получените в дял земеделски земи на ЗКПУ „Скала” с. К. за срок от
2 години.
Видно от
Нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 70, том X, рег. № 7732, дело №
1478 от 24.07.2014г. на Нотариус П.А. с № 346 на НотК
и район на действие НПРС, Д. М.Д. е продал
на ответника Б.М.Д. земите, които получил в негов дял след доброволната
делба, които имоти също са придобити в
режим на съпружеска имуществена общност. Към момента на сключване на договора
за покупко-продажба на земеделска земя Б.М.Д. бил в граждански брак с
ответницата Х. Д.Д. с ЕГН ********** ***. Ответникът Б.М.Д. е сключвал още
няколко договора наем на процесните земеделски
земи от 15.08.2006г., 14.10.2008г. и 14.09.2009г. В периода от 2007г. до 2011г.
ответникът водил няколко дела за неплатени наемни вноски по договорите за наем
със ЗКПУ „Скала” с. К.. Видно от представените решения на съдилищата по
водените две дела, по нито едно от делата кооперацията не е направила
възражение, че има сключен договор с друго лице, което претендира, че е
собственик на земите. В мотивите на решение от 20.12.2008г., постановено по в.гр.д. № 570 по описа на ШОС за 2008г. се споменава, че по
делото са представени и договори от 2000г., 2002г. и 2004г., които уреждат
предходни наемни правоотношения между страните.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели пред първата инстанция на ищцовата страна се установява ,че приживе за наследодателя
Ж.Б.Д. се е грижила Р.Х.К.. Но съдът не
кредитира показанията на св. Н.В. и св. П.Н. в частта, в която твърдят, че
Р.Х.К. вземала рента до 2006г. Същите
са роднини на ищците и са заинтересувани от изхода на делото и показанията им
следва да се преценяват съобразно чл.172 от ГПК. Тези техни показания не съответстват и на
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. По делото няма доказателства установяващи ,че Р.Х.К.
е отдала имотите под наем след като е изтекъл договора от 15.09.2000г.,
който е за срок от една календарна година.
Свидетелката Н.В. твърди, че свекърва й вземала рента в натура (олио,
царевица, жито и др.) до 2000г.-2001г., а след това до 2006г. е вземала рентата
в пари. От показанията на св. Р.Р. обаче се установява, че кооперацията дала
рента само първите две години в натура, а след това вече били изплащани в пари.
Неговите показания се потвърждават и от факта, че всички представени по делото
договори уговарят наемната цена в пари, а не в натура. От свидетелските
показания на свидетелите на ответната страна
се установява, че в селото не
помнят Р.Х.К. да е вземала рента за земите, напротив помнят само Б.М.Д. и Д.
М.Д.. Следователно съдът приема за
установено по делото ,че тя е получавала рента за процесните
земеделски земи за 2001г., след което част от процесните
земи са били отдадени под аренда на същият арендатор, но от ответника.
При така установената фактическа
обстановка ,съдът достигано до следните правни изводи: Ищците са предявили
срещу ответниците субективно и обективно съединени искове с правно основание
чл.108 от ЗС да се признае за установено
,че те са собственици на процесните земеделски земи :
нива от
9,136 дка, четвърта категория, в м. „С.”,
представляваща имот № ..., нива от 11,960 дка,
четвърта категория, в м. „Б..., представляваща имот № ... по плана за
земеразделяне на с. К., нива от 5 дка, трета
категория, в м. „Т.”, представляваща имот № ... , нива от 15 дка,
четвърта категория, в м.”С.”, представляваща имот № ... и нива от 5 дка, трета
категория, в м. „Т.”, представляваща имот № ... и ответниците да се осъдят да
предадат владението върху тях
на ищците.
За основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищците да докажат
,че са собственици и че имотите се намират във владение на ответниците, които
ги владеят без правно основание. В тежест на ищците по делото бе да докажат наличието на
положителните предпоставки ,а ответниците , че владеят на правно основание . В
отговорите на исковата молба двамата ответници
Б.М.Д. и Х.Д.Д. са направили
възражение , че са придобили процесните имоти на
основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност за периода
от 2001г. вследствие на упражнявано от тях
непрекъснато владение върху процесните имоти. Наследниците на Ж.Б.Д. са започнали да
своят процесните имоти от момента в който са сключили
договор за доброволната им делба на 6.04.2001г. всеки за своя дял , като
на 4.03.2002г. ответникът е отдал
получените в негов дял земеделски земи под наем на същият наемател , който ги е наел и
през 2001г. , а именно ЗКПУ”Скала” с.К. за срок от две години. Р.Х.К. е загубила владението върху процесните имоти и същите в новите им граници са завладени
от наследниците по закон на Ж.Б.Д. -
Б.М.Д. и брат му Д. М.Д.. След извършената през 2006г. продажба имотите се
владеят изцяло от ответника Б.М.Д. и съпругата му , като те са присъединили
владението на праводателя им .Те са започнали да ги
своят като са извършвали действия по управление и разпореждане - извършили
са делба, с която са променили площ, граници на имотите, отдавали са ги
под наем и са получавали за това наемна
цена, разпореждали са се с тях , като Д. М.Д. е продал своите земеделски земи
на брат си.
Това
владение е осъществено явно , като съдът приема ,че то е противопоставено на
Р.Х.К. , тъй като от 2002г. тя вече не е
получавала рента върху имотите, придобити по завещание, като арендаторът с
когото тя е сключила договора за наем е същият с когото са сключени и
последващите договори за наем с наемодател ответника, самите имоти са били
разделени , чрез образуването на
по-малки имоти и поделени между
наследниците на Ж.Б.Д.. Тя е загубила
ползите от собствените си имоти и по никакъв начин не е предприела действия по
защита на собствеността си. Владението осъществено от Б.М.Д. и съпругата му Х.
Д.Д. е било постоянно ,непрекъснато , спокойно ,явно ,несъмнено и с намерение да се
държи веща ,като своя собствена, което намерение те са демострирали . Те са владели през 2001г. , 2002г., 2006г. 2008г.,
2009г., както и към момента и съгласно чл.83 от ЗС следва да се приеме ,че те
са владяли през целият период непрекъснато, като за част от имотите прибавят към своето владение и това
на своя праводател – Д. М.Д.. По делото не са събрани
доказателства Р.Х.К., а след
смъртта нейните наследниците да са предприемали действия с които да
са прекъснали спокойното владение на
имотите от ответниците.
Предвид гореизложеното ,съдът приема
за установено по делото ,че ищците не са собственици на процесните
недвижими имоти ,тъй като същите са придобити ,поради осъществено 10г.
давностно владение на осн.чл.79 от ЗС от
двамата ответници и исковете им по
чл.108 от ЗС са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят, а
депозираната жалба срещу решението на НПРС е неоснователна .
Съобразно изхода на спора следва жалбоподателите да се
осъдят да заплатят на въззиваемата страна Б.М.Д.
разноските му по делото в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №401/30.12.2014г. по гр.д.№986/2013г. по описа на
НПРС.
ОСЪЖДА В.Х.В. с ЕГН **********
*** и А.Х.В. с ЕГН ********** *** да
заплатят на Б.М.Д. с ЕГН ********** *** ж.к.Т... №8 вх.В ет.2 ап.19
разноски по делото в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.