Р Е Ш Е Н И Е № 73

гр. Шумен, 23.03.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №47 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №892 от 28.11.2014г. по гр.д.№1857/2014г., ШРС е осъдил община Шумен да заплати на А.М.Й. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие на извършено на 25.08.2013г. ухапване от куче, собственост на община Шумен, в двора на вила”Общината”, стопанисвана от община Шумен и находяща се на Шуменско плато, като е отхвърлил претенцията в останалата част до пълния предявен размер като неоснователна и недоказана. Присъдил е и следващите сe деловодни разноски.

Решението е обжалвано от община Шумен, представлявана от кмета К.К., в осъдителната част. Жалбоподателят намира същото за нищожно и недопустимо, съответно неправилно и незаконосъобразно. Съдът не съобразил направеното възражение на недопустимост на претенцията, тъй като общината не се явявала собственик на куче на име С. Исковата молба се явявала нередовна по смисъла на чл.127, ал.1,т.2 от ГПК. По делото лисвали и доказателства кучето да е собственост на общината. Не било доказано и Й. с поведението си да не е допринесъл за агресивното поведение на ухапалото го кучe. Присъденият размер на обезщетението се явявал и силно завишен, в противоречие с трайната съдебна практика. Не били ангажирани доказателства и за последвалото лечение, липсвала и съдебно-медицинска експертиза, установяваща необходимостта от лечение. Моли, решението да бъде отменено в обжалваната част, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне, съответно искът в уважената част бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна А.М. Й., чрез процесуалния си представител адв.А.А., взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно амбулаторен лист от 25.08.2013г., на сочената дата на ищeца била поставена диагноза “ухапване от куче”, “обективно състояние - прободно разкъсно-контузна рана по външната част, дясна подбедрица”, като му е назначена терапия-ТАТ и обработка на раната. Издадено му било медицинско направление за преценка и провеждане на ваксина против бяс, като съгласно отразеното е отпочнат пълен курс противобясна имунизация за периода 28.08-21.09./на пет приема/.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение №268/2013г., видно от което, на 26.08.2013г. в 9.00ч., на ищеца е извършен преглед, при който е констатирано наличието на разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица и дясно бедро с охлузване и оток около раните, както и кръвонасядане в областта на раните, като тези увреждания можело да бъдат получени при ухапване от куче.

Съгласно дадено обяснение от Ж.Л., домакин на вила”Община” до директора на ОПСОД-Шумен по повод инцидента, на 25.08.2013г., охранителното куче С. било пуснато и лежало в двора на вилата, когато влязъл човек, за да поиска информация. Кучето отишло до него и го помирисало, но последният се опитал да го ритнe и то го ухапало по крака. Съпругата на служителя му оказала медицинска помощ, а на другия ден кучето било взето от кастрационния център.

С уведомително писмо изх.№182/03.09.2013г. директорът на ОПСОД при община Шумен е изказал извинение на ищеца за причиненото му неудобство, като го е уведомил, че кучето било прибрано в центъра и оставено за отглеждане, а на служителя Л. било наложено дисциплинарно наказание по КТ.

Съгласно показанията на свид.Т.Й./съпруга на Й./, на 25.08.2013г. били на разходка със съпруга й на Ш. плато и около 12ч. спрели с колата пред вилата на общината на около 20м. успоредно на вратата, вляво, встрани. Й. искал да разгледа вилата и разбере дали се ползва само от служители на общината или и от граждани. Като наближил дворната врата, тя се отворила и той влязъл вътре. Тогава свидетелката видяла, че към него тръгнало голямо куче, което захапало крачола на десния му крак, раздрало крачола, повалило го на земята и го въргаляло няколко минути, като в този миг съпругът й не помръдвал. Когато паднал на земята, един мъж и една жена отишли при него и се опитали нещо да направят. Завели го до пейката в двора и с нещо полели раната. Когато се върнал при нея в колата, целият му крак бил в кръв, имало отоци и кръвонасядания.

Свид.Ж.Л./домакин на вила “Общината”/ излага, че един ден през м.август 2013г. бил в гаража на вила на общината, когато съпругата му извикала, че някакъв човек влязъл. Когато отишъл пред вилата, казал на човека да спре на място, тъй като кучето било отвързано/ имало рана от синджира, която в този ден била обработена с лекарство/. Човекът спрял, но в един момент се изплашил, направил крачка назад, спънал се и тогава кучето му разкъсало панталона, след което съпругата му оказала помощ. Сочи също, че кучето се казвало С. и било с всички имунизации и паспорти, водело се охранително куче , когато започнал работа във вилата на общината, зачислено било на храноден, като него. Кучето било негово, но се водело като охранително куче от общината. Заявява, че от общината му давали храна за кучето и то трябвало някъде да се води. Кучето имало паспорт и всеки месец му се пишела имунизация. Свид. Ф.Л.а/домакин-чистач във вилата и съпруга на свид.Л./заявява, че през м.август 2013г. пред вилата спряла кола и тя отворила вратата, като кучето спяло на плочника до нея. Отворила, защото когато хората били с коли винаги отваряла, но този път човекът слязъл от колата и така влязъл. Попитал дали кучето е вързано, и тя му отговорила, че не е, като в този момент кучето чуло разговора и се изправило. Свидетелката се притеснила, въпреки че кучето не било агресивно и извикала съпруга си, който бил в гаража. Последният веднага излязъл и извикал на човека да не мърда, но кучето продължило да върви. Той тръгнал назад, явно се бил спънал. Тогава той ритнал кучето и то го захапало, явно от уплаха. Тогава мъжът паднал, кучето повече не го хапало, а избягало. След това съпругът й сложил човека на пейката, а тя взела бутилка ракия да промие раната.

Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане, в хипотезата на чл.50 от ЗЗД.

По депозираното от ответната страна възражение за недопустимост на заявената претенция: Жалбоподателят твърди, че претенцията се явявала недопустима, тъй като общината не се явявала собственик на куче на име С.. Предвид тези съображения, нередовна се явявала и исковата молба. Съдът намира, че соченото не обуславя извод за недопустимостта на иска. Дали твърдените от ищеца факти отговарят на истината, съответно дали кучето, ухапало ищеца, е собственост или под надзора на общината, е въпрос по същество на спора.

Безспорно е между страните, а и се установява от събраните писмени и гласни доказателства/свидетелски показания, медицинска документация, обяснение, уведомително писмо/, че ищецът по настоящото дело е бил ухапан от животно-куче на 25.08.2013г., около 12ч., в двора на вила “Общината”, собственост и стопанисвана от община Шумен, т.е. причинена му е вреда от животно. Установява се и че кучето е било охранително такова, използвано за охрана на общинската вила, поради което съдът приема, че същото е под надзора на общината. Що се касае до възражението на жалбоподателя, че кучето не било собственост на общината, а на служители на вилата,то същото не следва да бъде разглеждано в настоящото производство, поради преклудирането му. Възражението не е било депозирано своевременно, а едва при новото разглеждане на делото от първа инстанция с отговор по конкретизиране на исковата молба само касателно липсата на предявена претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Нито с отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание ответната страна е оспорила собствеността или упражнявания надзор над кучето. Напротив, оспорване е налице само досежно размера на претърпените от ищеца вреди, като в отговора е отразено и какви мерки са били предприети от общината след инцидента.

Дори да се приеме, че това възражение е своевременно предявено, то се явява неоснователно. Безспорно е, че увреждането е станало във вилата на община Шумен на Шуменски плато, която е собственост и стопанисвана от община Шумен. Съгласно показанията и на двамата свидетели на ответната страна/свид.Ж.Л. и Ф.Л.а/ кучето е използвано за охрана на вилата, като преди това куче и след него, винаги е имало кучета за охраната на същата. Сам свидетелят на ответната страна /свид.Л./ заявява, че кучето било на храноден към общината. Няма причина да не се кредитират показанията на същия, доколкото той е заемал длъжността “домакин” на вилата към момента на инцидента. В обясненията си/л.16/ до директора на ОП”Стопанска и охранителна дейност” при община Шумен същият разяснява случая с “охранителното куче С.”. Именно затова е изплатено и уведомително/извинително писмо/ до ищеца във връзка със случилото се. Че кучето е под надзора на ответната страна сочат и показанията на свид.Ф.Л.а-“ Веднага сигнализирахме и на кмета, да знае, че кучето е в кучкарника и е направило беля. Обадихме се на кмета, защото охранява вилата.” По делото липсват надлежни доказателства кучето да е било регистрирано и негов собственик да се води домакина на вилата-Л. /приложеното писмо от “Германо-българска помощ за животните”няма такава удостоверителна сила/. Предвид това и съгласно съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че кучето е било под надзора на общината /р-е №851/29.12.2010г. по гр.д.№502/2010г., ІV г.о./. Предвид това и следва да бъде ангажирана отговорността на ответната страна за обезвреда на нанесените на Й. неимуществени вреди. За пълнота следва да се отбележи, че дори да не се установява наличието на собственик на кучето, т.е. същото да е безстопанствено, или евентуално собственост на Л., самият факт на допускането на това увреждане на място за отдих, стопанисвано и собственост на общината, отново би наложило извод за ангажиране отговорността на ответника/чл.31, ал.1 от ЗЗ урежда едно общо задължение за осъществяващия дейност в обект с обществено значение - по начин да не бъдат причинени вреди на лицата, които работят или пребивават на територията на тези обекти/.

Предвид това и съдът намира, че пасивно легитимарана по настоящото дело се явява Община Шумен и върху нея пада тежестта за обезвреда. В случая вината на общината се изразява в това, че не е направила необходимото за опазване на животното, като по такъв начин се премахне възможността да причини другиму вреди.

Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна следва да докаже при условията на пълно доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В настоящия случай ответната страна не е ангажирала доказателства сочещи, че поведението на Й. е допринесло за увреждането. Напротив, установи се, че на ищеца е бил даден достъп от служител на общината/свид.Ф.Л.а/. Установи се също, че ищецът е ритнал кучето, но след като същото го е захапало за крачола и следствие на нормална реакция за самосъхранение.

Предвид това и съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на общината по иска за заплащане на обезщетение, за сумата 3500лв.. Соченият размер е съобразен с естеството на травмата, продължителността и интензитета на търпените от пострадалия и страдания, лечението му- бясна имунизация на пет приема в рамките на месец, срокът на възстановяването му - същият е изпитал силна уплаха , като страхът от това да не бъде ухапан отново съществувал и до днес, болката от раните е отшумяла за около 20 дни/свид.Т.Й./, възрастта му /70г./-на неговата възраст здравословните проблеми са по интензивни и лечението им е по-трудно. Същевременно при определяне размера на обезщетение съдът съобрази и обстоятелството, че липсват доказателства за претърпяна от ищеца временна загуба на съзнанието/ липсват както надлежни гласни, така и каквито и да е писмени доказателства в тази насока/ както и обстоятелството, че липсват категорични доказателства/рецепти, лекарско предписание, касова бележка за закупени лекарствени средства/ за проведено друго продължително лечение освен имунизацията/ , съответно за усложнения в хода на това лечение, затруднение в движението му за определен период и пр..

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която претенцията за обезвреда е уважена в размера над 3500лв. до 5000лв., като вместо това бъде постановено друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена за този размер/за 1500лв./. В останалата част, касателно присъденото обезщетение в размер на 3500лв., решението следва да бъде потвърдено.

В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №892 от 28.11.2014г. по гр.д.№1857/2014г. на ШРС в частта, с която община Шумен е осъдена да заплати на А.М.Й. обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие ухапване от куче на 25.08.2013г. в двора на вила”Общината” в размера над 3500лв. до 5000лв., както и разноски по делото в размера над 380.63лв. до 543.75лв., като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявената от А.М.Й. ***, представлявана от кмета К.К., претенция за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие ухапване от куче на 25.08.2013г. в двора на вила “Общината” в размера над 3500лв. до 5000лв., като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решение №892 от 28.11.2014г. по гр.д.№1857/2014г. на ШРС, в частта с която община Шумен е осъдена да заплати на А.М.Й. сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди/болки и страдания/ в резултат на увреждане, причинено от ухапване от куче на 25.08.2013г., в двора на вила”Общината”.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване през ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ищецът претендира обезщетение за претърпени вреди следствие травматично увреждане – разкъсноконтузни рани, получени при ухапване от куче, намиращо се в двора на вилата на ответната община,разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗ и § 1, т. 12 ДРЗЗ, с което е уредено едно общо задължение за юридическото лице, осъществяващо дейност в обект с обществено значение по начин да бъдат причинени вреди на лицата, които работят или пребивават на територията на тези обекти. Въпрос по този краен, решаващ извод обаче касационният жалбоподател обаче не поставя.

Ищцата е доказала вредоносното деяние и настъпилите в пряка причинна връзка с него болки и страдания, чието обезщетяване претендира. П. на деянието също е установена - прието е, че на ответната община е вменен със закон - ЗЗЖ, контролът и надзорът над безстопанствените животни, така че да се осигури спокоен и безопасен живот на гражданите на територията й, без конфликтни ситуации като процесната

стана в Автошколата, те кучетата обикалят там.”

Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Установи се по категоричен начин, че ищцата по настоящото дело е била ухапана от животно-куче на 16.07.2004г.,около 08.15ч. в гр.Шумен в двора на Автошкола, собственост на “Воитех”ЕООД-гр.София, т.е. причинена и е вреда от животно. Установи се по безспорен начин и че кучето е било безстопанствено. Съгласно правната теория/”непозволено увреждане”-Боян Йосифов и Борис Балабанов, София 1989г., стр.-51/ държавата носи отговорност по чл.50 от ЗЗД само в случаите, когато вредите са причинени от “…животни, над които по един или друг начин тя упражнява някакъв надзор.”В настоящия случай такава хипотеза не е налице, тъй като според Наредбата за регистриране и стопанисване на кучетата в Община Шумен, приета с решение №486/29.10.1998г. на Общински съвет-Шумен, надзорът и стопанисването над кучетата в това число и безстопанствените/чл.2, т.4 от наредбата/ се осъществява от Община Шумен. Предвид това и съдът намира, че пасивно легитимарана по настоящото дело се явява Община Шумен и върху нея пада тежестта за обезвреда. В случая вината на общината се изразява в това, че не е направила необходимото за опазване на животното, като по такъв начин се премахне възможността да причини другиму вреди. Не се ангажираха доказателства ищцата да е провокирала или предизвикала реакцията на кучето. Ето защо, доколкото са налице елементите, включени във фактическия състав на чл.50 от ЗЗД, следва да бъде ангажирана отговорността на първия ответник-Община Шумен за непозволеното увреждане. По делото не се установи, че процесното куче е било собственост или под надзор на втория ответник. Ето защо и искът по отношение на него следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В случая без значение е обстоятелството, че ухапването се е осъществило в двора на Автошколата, чийто собственик е “Воинтех”ЕООД-гр.София, доколкото не са налице предпоставките за отговорност по чл.50 от ЗЗД.

Досежно претенцията за неимуществени вреди: От показанията на разпитаните свидетели, цитирани подробно по-горе, се установи наличието на вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, както и причинната им връзка с действието/ухапването/ на кучето. С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че претенцията на ищцата за обезвреда на неимуществените вреди е основателна и доказана и следва да бъде уважена за сумата от 1000лв.. В станалата част до пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

достигна до следните изводи: От събраните по делото доказателства, макар и косвени, може да се направи един единствен възможен извод, а именно, че ищецът по настоящото дело-Ангел Джанков е бил ухапан от животно-куче на 25.11.2000г. в автокъща на ул.”Априлов”№40 в гр.Шумен, т.е. причинена му е вреда от животно. Установи се по безспорен начин, че собственик на това куче е първата ответница-Дияна Митева и че към сочения момент кучето е било под неин надзор. Т.е. собственикът не е положил достатъчната грижа или необходимото за опазване на животното, като по такъв начин се премахне възможността да причини другиму вреди, в което се изразява и неговата вина. Не се ангажираха доказателства ищецът да е провокирал или предизвикал реакцията на кучето. Ето защо, доколкото са налице елементите, включени във фактическия състав на чл.50 от ЗЗД, следва да бъде ангажирана отговорността на първата ответница за непозволено увреждане. По делото не се установи, че процесното куче е било под надзор на втория ответник. Не се представиха доказателства, същото да му е било поверено от собственика или да му е било предадено по силата на някакъв договор между тях с цел да да охранява неговата автокъща. Ето защо, искът по отношение на втория ответник следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На осн. чл.64,ал.1 от ГПК първият ответник следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 61лв.. Ищцата следва да довнесе и държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ШРС.

Водим от горното, съдът