Р Е Ш
Е Н И
Е № 44
гр.Шумен,25.ІІ.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд,в открито съдебно
заседание на десети февруари 2015 година,в състав:
Председател:Лидия
Томова
Членове:1.Йордан Димов
2.Димитър Димитров
при участието на секретар Т.К.,като разгледа в.гр.д.№ 30/2015г.
на Шуменския окръжен съд,за да се произнесе,взе предвид:
Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна
жалба на
Ф.К.А./Ф.З./,родена на 16.ІV.29г.,живуща в гр.И.,Т.,съдебен
адрес в Р.България,чрез Б. А.М.,***, Т.М.М.,ЕГН
**********,***,Н.А.Б.,ЕГН **********,***,съд.адрес:чрез
Б. А.М.,***, Б. А.М.,ЕГН **********,***, Н.Р.А.,ЕГН **********,същия съдебен
адрес, всички с процесуален представител адв.Т.М.,ШАК,
Против Решение № 332 от 13.ХІ.2014 г. по гр.д. № 809/2013г. на Новопазарския
районен съд,с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения от жалбоподателите и ищци в първоинстанционното
производство иск против ответниците
Х.Е.А.,ЕГН **********,***, Ф. Р.Р.,ЕГН **********,***, Ф.Р.И.,ЕГН
**********,***, Ф. Р.Ю.,ЕГН **********,***,И.К.К.,ЕГН **********,*** и
З.К.М.,ЕГН **********,***, всички с процесуален пълномощник адв.М.Д.,ШАК,
с правно основание на иска по чл.34 от ЗС,за делба на следните недвижими имоти,възстановени на
наследниците на К. *** ,а именно :
1/ НИВА
с площ от 36,000 дка, в местността „...”,пета категория, съставляваща
имот № 026016 по плана за земеразделяне на село Т., община К.,ЕКАТТЕ
73554, област Ш.., при граници и съседи: имоти №
..., 2/ НИВА с площ от 12,299 дка, в
местността „ К.”,трета категория, съставляваща имот № ... по
плана за земеразделяне на село Т., община К.,ЕКАТТЕ
73554, обл. Ш., при граници и съседи имот № ..., 3/. НИВА с площ от 28,933 дка, в местносттта
„К.”,четвърта категория, съставляваща имот № 030029 по плана за земеразделяне
на с. Т., община К.,ЕКАТТЕ
73554, област Ш., при граници и съседи: имот № .... и
4/ НИВА с площ от 7,099 дка, в местността”....”, четвърта
категория,съставляваща имот № 020015 по плана за земеразделяне на село Т.,община К.,ЕКАТТЕ 73554, област Ш., при граници и съседи: имот № ....
ОТХВЪРЛЕН е като неоснователен и недоказан иска с
правно основание чл.75 ал.2 от Закона за наследството,предявен от същите ищци против същите ответници, ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на Договор
за доброволна делба,сключен между ответниците
Ф. Р.Ю.,И. К. А.З. К.М.,Х.Е.А.,Ф. Р.Р. и Ф. Р. с нотариална заверка на подписите от
23.ІХ.2013г.при Нотариус П.А.,№... на НК,вписан в Службата по вписвания при НПРС с вх.рег.№4796/24.ІХ.2013г.,акт № ....и ищците са осъдени да
заплатят държавна такса върху отхвърления иск за делба в размер на 50 лева.
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционното решение,по подробно изложени в
жалбата съображения и доводи.Молят да бъде отменено
първоинстанционното решение ,като вместо
него да бъде постановено друго,с което искът за делба
да бъде уважен изцяло.
Постъпил е писмен отговор по жалбата от
другата страна ,по реда и в срока на чл.263ал.1 от ГПК,с
който се оспорва основателността на въззивната жалба
и се иска обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Въззивният съд,като обсъди
оплакванията по жалбата,възраженията на другата страна
в писмения отговор,всички доводи и аргументи на страните,както и събраните по делото доказателства,преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка,прие за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица- ищци в
първоинстанционното производство,в срока по
чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна
и недоказана,поради следното:
Производството пред първата съдебна инстанция
е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от петимата
ищци Ф.А.,Т.М.,Н.Б.,Б.М. и Н.А.,против шестима ответници: Х.А.,Ф.Р., Ф.И.,
Ф.Ю., И.К., З.М.,с правно основание на
исковете по чл.34 от ЗС вр. с чл.341 и сл.от ГПК и по чл.75ал.2
от Закона за наследството. Ищците
твърдят,че с решение № 0018/23.07.1997г. на ОСЗ К.,на
наследниците на К. ***,е възстановено правото на собственост върху земеделски земи-четири ниви,подробно описани
в исковата молба,всички намиращи се в землището на с.Т.,Ш. област.Твърдят също,че първите
петима били наследници на А.С.Д.-съпруга
на К. А.С.,но били деца на първия й съпруг-М.
Х..Ответниците били деца на А.С.Д.,но от втория й съпруг К. А.С..Ответниците извършили доброволна делба
на наследствените земи,без участието на ищците,която
делба била изцяло нищожна на основание
чл.75ал.2 от Закона за наследството,като
извършена без участието на част от наследниците.Н е можели доброволно да поделят съсобствениците им имоти, поради което молят съда да допусне делба на
описаните земеделски имоти при съответните квоти,между
всички ищци и ответници.
Молят на
основание чл.75 ал.2 от Закона за наследството ,да бъде прогласена нищожността
на извършената доброволна делба от ответниците,поради неучастието на ищците.
Ответниците с писмен отговор
оспорват изцяло основателността на исковите претенции.
За да
разреши спора,районният съд,след
като е отделил спорното от безспорното,е събрал
всички относими,допустими и необходими доказателства,представените от страните.Фактическата
обстановка е изцяло изяснена ,като всички фактически изводи на районния съд
съответстват на събрания доказателствен материал,т.е.
те са обосновани и правилни.Друга фактическа обстановка,различна от тази,установена
от районния съд,при така събраните доказателства,не може да се приеме.Ето
защо въззивният съд,като
споделя направените фактически констатации и изводи на районния съд,на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази връзка.
При установената фактическа обстановка,районният съд правилно е приложил и материалния закон,позовавайки се както на действащите по време на процеса на
масовизация в страната нормативни актове: Постановление
№151 на МС от 16.02.1952г.относно земеустрояването,групирането на
земите,одворяването на ТКЗС,ДЗС,МТС и други обществени стопанства,обн.ДВ
бр.15/22.02.1952г, Постановление на МС от 26.08.1954г.за
земеустрояването,групирането на земите,одворяването на ТКЗС,ДЗС,МТС и други
обществени стопанства, обн Изв.бр.72 от 7.09.1954г/.,така и на актуалната нормативна уредба,относима
към спора,а също и на задължителната съдебна
практика: Тълкувателно решение №1 от
04.11.1998г.на ВКС по тълк.гр.д.№1/1998г.,ОСГК.Прочитът
и анализът на законовата уредба и съдебна практика ,направен от районния съд,са правилни и съответстват на волята и замисъла на
законодателя и дадените разрешения в съдебната практика по проблемите,свързани
с разглеждания случай,в ч. на качеството „последващ
съпруг” по чл.9а от ЗН,кръга от законните наследници
на възстановена собственост върху имоти,одържавени
или включени в ТКЗС или други образувани
въз основа на тях селскостопански организаци и
момента на определянето им ,както и правата на наследниците на последващия
съпруг по чл.9а от ЗН .
Законосъобразно е прието от районния съд,че наследодателката на ищците А.Д. ,по силата на разпоредбите
на чл.5-10 от ЗН,не се явява”последваща
съпруга” на К. А. по см. на чл.9а от ЗН,поради което
ищците като нейни деца от предходен брак и законни наследници,не могат да встъпят в нейните права по наследяване на реституираните
земеделски земи.Правилно е
прието от районния съд,макар и с донякъде недобре формулирани изводи,че наследодателката на
ищците А.Д.,която е починала след
съпруга си К. А.,се явява наследник на
последния само на правата и задълженията,включени в
наследствената маса,към момента на откриване на
наследството му,но не и на новооткрито такова,като по
силата на чл.1 от ЗН,наследството се открива към
момента на смъртта на наследодателя и в последното местожителство на последния.Възстановените земеделски земи се прибавят към
откритото вече наследство,но при предпоставки,които
в разглеждания случай не са налице.
При
тези правни съображения и изводи на районния съд,правилно
е прието от него ,че ищците не се явяват носители на материални права върху процесните недвижими имоти в съсобственост с ответниците-деца на наследодателя К. А.,каквито ищците
не са,което прави и неоснователни предявените
искове за делба на оставените в наследство от
К. А. процесни земеделски имоти.
С оглед и във връзка с всичко
изложено по-горе,настоящият въззивен
съдебен състав намира,че първоинстанционното решение
е правилно-обосновано и законосъобразно.Няма
основание за отмяна на същото решение,поради което въззивната жалба против него е неоснователна и недоказана.Ето защо първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Пред въззивната съдебна инстанция няма
представен списък по чл.80 от ГПК за направени деловодни разноски на страните,като няма и съответни писмени доказателства за
такива разноски.Ето защо разноските за втората
съдебна инстанция следва да останат за страните така,както
са направени.
Водим от горното,Шуменският
окръжен
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 332 от
13.ХІ.2014 година по гр.д. № 809/2013г. на Районен съд-гр.Нови пазар.
Разноските пред въззивната
съдебна инстанция остават за страните така,както са
направени.
Решението е окончателно .
Председател:
Членове :1. 2.