Р Е Ш Е Н И Е № 50

В името на народа

гр. Шумен, 23.02.2015г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание, на десети февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Лидия Томова

членове: 1. Йордан Димов

2. Димитър Димитров

при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 22/2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба, вх. 55/07.01.2015г. по описа на ШОС, от „Бул Юнион Комерс“ ООД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.“...“ № ..., чрез процесуален представител адв. Б.Г. от ШАК – един от ответниците в първоинстанционното производство, срещу решение № 780/28.10.2014г., постановено по ГД № 1817/2013г., по описа на ШРС, с което е признато за установено, по отношение на двамата ответници, че ищецът Ю.М.Х., с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, е собственик /на основание наследяване на М.Ю.Х. - негов баща и по силата на откази от наследството от Ю.М.К. и С.М./ на ½ ид. ч., от четири недвижими имоти, в различни местности в землището на с. В., обл. Ш., както следва:

-имот № 2015 - нива с площ 9.404 дка., трета категория;

-имот № 11013 - нива с площ 5.002 дка, четвърта категория;

-имот № 12009 - нива с площ 16.202 дка, четвърта категория;

-имот № 22005 - нива с площ 6.101 дка, пета категория.

С обжалваното решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от въззивника инцидентен установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, срещу ищеца в първоинстанционното производство, за признаване за установено недействителност /нищожност/ на извършения от Ф.Ю.Р., с ЕГН **********, отказ от наследството на Ю. О.Х., вписан в Районен съд – гр. Ш. под № 19, стр. 24 на 06.03.1998г..

Ответниците са осъдени да платят на ищеца направени по делото разноски общо в размер на 223.23лв.

С въззивната жалба решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло, като неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът неправилно е обсъдил и оценил доказателствата по делото. Иска се отмяна и постановяване на решение в обратен смисъл, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. Г. Х. от ШАК, е подаден отговор, в който се излагат доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Другият ответник в първоинстанционното производство – М.Х.Х., с ЕГН: ********** ***, не подава отговор.

Настоящият съдебен състав на ШОС намира въззивната жалба за редовна и допустима - подадена от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването - ответникът по ГД № 1817/2013г. по описа на ШРС, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в определен от закона двуседмичен срок - отговаря на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК.

Относно възраженията на страните за недопустимост на обжалваното решение, заявени след насрочване на делото за разглеждане от настоящата инстанция:

В писмено становище вх. № 748/09.02.2015г., по описа на ШОС, депозирано преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание, въззивникът излага становище за недопустимост на обжалваното решение, поради необоснован интерес от предявяване на установителен иск, при наличието на възможност за предявяване на осъдителен иск, мотивирано с т. 2 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г., постановено по ТД № 8/2012 г., от ОСГТК на ВКС и като такова, счита че следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. В посоченото тълкувателно решение изрично е прието, че установителен иск за собственост е допустим и когато за ищеца съществува възможност да предяви осъдителен иск по чл. 108 ЗС, тъй като чрез защитата по чл. 124, ал. 1 ГПК, с установяване правото на собственост със СПН, ищецът би могъл: да прекъсне придобивна давност; при съсобственост би могъл да упражнява владение чрез ответника – съсобственик; би могъл да претендира обезщетение за ползването на своята част от имота, като е подчертано, че ищецът би могъл да се задоволи и с по-малка по обем, но ефикасна защита, както и, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. С тези мотиви върховната съдебна инстанция е постановила, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви ОИ за същото право. Предвид което настоящият състав на ШОС съдът намира това възражение за неоснователно.

В писмени бележки, представени по реда на чл. 273 вр. чл. 149, ал. 3 ГПК, въззиваемата страна твърди, че първоинстанционният съд е разгледал не предявен иск и решението, като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато за произнасяне по предявения иск. С исковата молба е направено искане да бъде признато за установено, спрямо двамата ответници: М.Х.Х. *** Комерс“ ООД, че ищецът Ю.М.Х. е собственик на ½ ид. ч. от процесните земеделски земи. С молба вх. № 894/20.01.2014г. е направено уточнение, с което е поискано да се признае за установено, спрямо М.Х.Х., че ищецът е собственик на ¼ ид. ч., от описаните имоти, както и спрямо „Бул Юнион Комерс“ ООД - също на ¼ от същите. Препис от тази молбата на ответниците не е връчена, но в първото по делото съдебно заседание, проведено на 24.06.2014г., те са имали възможност да заявят становище по нея. В доказателствата по делото не се установява съдът да се е произнесъл по това искане, нито с изрично определение, нито да е изменил или допълнил доклада си, който доклад е приет без възражения от страните. Въззиваемата страна счита, че по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, с тази молба е изменила основанието на първоначално предявеният иск, с което е извършила надлежно изменение на иска. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид това изменение, от което се прави извод, че се е произнесъл по не предявен иск. Настоящият състав на ШОС намира, че изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК е налице, когато ищецът променя, или основанието, или петитума на исковата молба. Основанието на иска обхваща фактите, на които се позовава ищеца и с които той свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита се търси, а петитумът това е отправеното до съда искане, който сочи и вида на търсената защита. В конкретния случай ищецът не е релевирал фактически твърдения, било чрез прибавяне на нови факти, било чрез замяна на факти, за да се приеме, че е налице промяна на основанието, нито е поискал изменение на вида на търсената защита – искът е предявен като установителен и не е поискано да бъде изменен в осъдителен. Предвид което съдът счита, че по същество това искане не води до изменение на иска - промяна в предмета на делото не е поискана и първоинстанционният съд се е произнесъл по искът, така както е бил предявен с исковата молба.

От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, и предвид гореизложеното, съдът констатира, че съдебното решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебният акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което жалбата следва да се разгледа по същество.

След като се запозна с материалите по делото, доводите на страните и мотивите на първоинстанционния съд, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав на ШОС намира въззивната жалбата за основателна, а решението на първоинстанционният съд за неправилно, поради следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно. Съдът е обсъдил приложените доказателства, въз основа на които е изградил фактическите си констатации, но правните изводи относно основателността на исковата молба са неправилни и не са основани на установените по делото факти.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Ю.М.Х., с която е предявен, в условията на субективно съединение, срещу М.Х.Х. *** Комерс“ ООД, установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ½ ид. ч. от четири ниви. В обективно съединение е приет за съвместно разглеждане и инцидентен установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр чл. 44 ЗЗД, предявен от „Бул Юнион Комерс“ ООД срещу ищеца - за прогласяване нищожността на вписан отказ от наследство, направен от Ф.Ю.Р.. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът в първоинстанционното производство Ю.М.Х. е внук на Ю. О.Х., починал на 23.04.1969г.. Последният е оставил четирима низходящи наследници, както следва:

1/О.И.Х. - починал на 09.12.1993г. и оставил двама низходящи наследника – Р.О.Ю. и Ф.О.Х..

2/Ф.Ю.Р. - починала на 21.12.2006г. и оставил двама наследника – М.Й.М. и А.Ю. Х..

3/Е.Ю.А.

4/М.Ю.Х. - починал на 14.12.1912г. и оставил трима низходящи наследника – Ю.М.К., С.М. И. и ищецът

С Решение № 1-2/02.11.1994г. на Поземлена комисия – Ш. е възстановено правото на собственост върху четири земеделски имота - ниви, в землището на с. В., общ. Ш., на наследниците на Ю. О.Х., както следва:

1/имот № 2015, представляващ нива от 9.404 дка., трета категория, в местността “...”, при граници: имот № 002014, имот № 000009, имот № 002039, имот № 002041 и имот № 002003;

2/имот № 11013, представляващ нива от 5.002 дка., четвърта категория, в местност “...”, при граници: имот № 011026, имот № 000015, имот № 011014, имот № 0110002 и имот № 0110021;

3/имот № 12009, представляващ нива от 16.202 дка., четвърта категория, в местност “..”, при граници: имот № 012025, имот № 012026, имот № 012019, имот № 012007, имот № 012024, имот № 012023 и имот № 000060, както и

4/имот № 22005, представляващ нива от 6.101 дка., пета категория, в местността “..”, при граници: имот № 022004, имот № 000043, имот № 022006, имот № 0220007, имот № 022025, имот № 0022026 и имот № 022027.

На 06.03.1998г. две от наследничките на Ю. О.Х. – Ф. Ю.Х. и Е.Ю.А. направили откази от наследството на баща си, които били вписани в особената книга при ШРС съответно под № 17 и № 19, стр. 24. След тези откази двете са се разпоредили с приспадащите им се по ¼ ид. ч. от наследството, както следва:

1/с НА, за дарение на недвижим имот, № 189, том I, рег. № 9952, дело № 124/28.08.2012г., по описа на Нотариус В.В., Е.Ю.А. дарила на внука си М.Х.Х. /първи ответник/ ¼ ид. ч. от процесните имоти и

2/с НА № ...., по описа на Нотариус А.А., двамата наследника на Ф. Ю.Х., заменили ¼ ид. ч. от процесните имоти, като получили 3 тона хлебна пшеница от „Бул Юнион Комерс“ ООД /втори ответник/.

Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, предявен от „Бул Юнион Комерс“ ООД, срещу ищеца - за прогласяване нищожността на вписаният отказ от наследство, направен от Ф.Ю.Р., с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр чл. 44 ЗЗД. Този иск се явява обуславящ за правилното решаване на спора. Относно основателността на този иск първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетеля М.Й.М., като дадени от заинтересовано лице, не следва да бъдат кредитирани, поради което е извел извод, че при липса на други безспорни и категорични доказателства, предявеният инцидентен установителен иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Заинтересоваността на свидетеля, според първоинстанционния съд, произтича от обстоятелството, че заедно със сестра си А.Ю. Х. са се разпоредили с ¼ ид. ч. от наследството на тяхната майка Ф.Ю.Р., като разпоредителната сделка е станала след вписания от същата отказ от наследство. Този свидетел не е страна в производството. Той е роднина на ответника по този инцидентен установителен иск и за да е приложимо правилото на чл. 172 ГПК следва неговите показания да се ценят или от гледна точка на родствена връзка с посочилата го страна - „Бул Юнион Комерс“ ООД или като лице намиращо се в граждански или наказателен спор с насрещната страна - ищецът Ю.М.Х., или като заинтересовано в полза или във вреда на една от страните. Доказателства за такава връзка и такива отношения в материалите по делото не са налични.

От доказателствата по делото се установява, че след като наследството на Ю. О.Х. е открито на 23.04.1969г. и е преминало в патримониума на наследниците, то се е разпределило между тях съгласно общите правила на ЗН - наследодателят е оставил четирима наследника и всеки от тях е придобил ¼ ид. ч. от имуществото притежавано приживе от наследодателя. От показанията на свидетеля Митев се установява, че след смъртта на дядо му в наследство са останали: къща в с. В., животни /коне и телета/ и ниви. Нивите, които са предметът на настоящото дело, към момента на откриване на наследството, са били включени в ТКЗС. За съда е известно, че до възстановяване на собствеността върху земеделски земи, одържавени или внесени в ТКЗС, техните собственици не са могли да извършват разпоредителни сделки с тях. В обстоятелствената част на Решение № 4/27.02.1996г., постановено по конституционно дело № 32/1995г., по описа на Конституционния съд на Р България, е посочено, че ЗСПЗЗ възстановява права, които собствениците на земеделски земи не са преставали да имат, но през определен период не са могли обективно да упражняват. По действието на ЗСПЗЗ правото на собственост не се придобива отново, а се възстановява в пълноценния му вид на собствениците или на техните наследници.

Съгласно разпоредбата чл. 91а ЗН отказът от наследство, извършен след одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие по отношение на тези имоти. Съгласно същата разпоредба след възстановяване на собствеността, което с случая е извършено с Решение № 1-2/02.11.1994г. на ПК Ш., процесните ниви следва да се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 ЗН. Чрез фикцията “новооткрито наследство” възстановената собственост се обособява като отделен обект на наследяване /в този смисъл е Решение № 416/26.07.2004г., постановено по ГД № 844/2003г., на I г. о. на ВКС/, за който следва да се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците /в този смисъл т. 2 от ТР № 1/04.11.1998г., постановено по тълкувателно гражданско дело № 1/1998г., ОСГК на ВКС/. Решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на земите по ЗСПЗЗ има конститутивен ефект и с него възниква правното качество на обект на собствеността и индивидуализацията на имота по граници, в чиято същност се изразява и конститутивното действие. От този момент “новооткритото наследство” произвежда своето действие към призованите да наследяват и те могат да реализират правата си на наследници /в този смисъл е Решение № 207/03.03. 2000г., постановено по ГД № 799/99г., I г. о. на ВКС/. От изложеното следва изводът, че макар и кръгът на наследниците да се определя към момента на смъртта на общия наследодател, то те или съответно техните наследници могат да реализират наследствените си права към момента на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ – т. е. с влизане в сила решение на общинската служба по земеделие.

Наследник, който е призован към наследяване, може да се откаже от наследството. Отказът на Ф.Ю.Р. за приспадащата и се ¼ ид. ч. от наследството е извършен през 1998г. т. е. след възстановяване през 1994г. на собствеността върху нивите. От волеизявлението обективирано в приложеното към исковата молба и приетото, като доказателство по делото, Удостоверение от ШРС /стр. 21/, се установява, че на 06.03.1998г., в специалната книга при Районен съд – гр. Ш., на стр. 24, под № 19, е вписан отказ на Ф.Ю.Р. от наследство оставено след смъртта на Ю. О.Х., починал на 23.04.1969г. Следователно този отказ включват не само наследството, което е било налично към момента на неговото откриване – смъртта на наследодателя, но и новооткритото наследство, с акта на възстановяване на собствеността върху процесните ниви – решението от 02.11.1994г. на ПК Шумен. От показанията на свидетеля М., които в тази част съдът намира за обективни, безпристрастни и съответни, както на житейската, така и на правната логика, се установява, че след смъртта на дядо му конете останали в наследство са били продадени от наследниците, а телетата били изклани и изядени, защото нямало кой да ги гледа, също от наследниците. Предвид установеното съдът намира, че наличното, към момента на откриване, наследство на Ю. О.Х., с което наследниците са могли да се разпореждат, е било прието от последните, в това число и от Ф.Ю.Р., с недвусмислени действия, т. е. мълчаливо. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗН отказът за част от наследството е недействителен. Наследник може да направи отказ от наследство, само ако не го е приел, а отказът след като е прието наследството е недействителен /в този смисъл са Решение № 2187/1967г., I г. о. на ВС, Решение № 20/1971г., I г. о. на ВС, Решение № 991/1990г., I г. о. на ВС/. Отказът на Ф.Ю.Р. от приспадащата и се част ¼ ид. ч. от новооткритото наследство би бил действителен, ако имаше за предмет само него и тази воля бе недвусмислено изразена.

Поради изложеното настоящият състав на ШОС счита приетият за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, предявен от единият ответник в първоинстанционното производство - „Бул Юнион Комерс“ ООД, срещу ищеца, за прогласяване нищожността на вписан отказ от наследство, направен от Ф.Ю.Р., с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, за основателен, а обусловения установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Ю.М.Х., спрямо двамата ответници: М.Х.Х. *** Комерс“ ООД, с искане да бъде признато за установено, че е собственик на ½ ид. ч. от процесните земеделски земи, се явява недоказан и неоснователен.

Въззивникът претендира разноски пред двете инстанции. При този изход на делото претенцията се явява основателна и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати в негова полза общо сумата 785 лв., от които 685лв. - разноски пред първата инстанция и 100лв. - внесена държавна такса за предявяване на въззивната жалба, съгласно списъци по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя решение № 780/28.10.2014г., постановено по ГД № 1817/2013г., по описа на ШРС, като неправилно и вместо него постановява:

Признава за установено недействителността /нищожността/ на извършения от Ф.Ю.Р., с ЕГН: **********,отказ от наследството на Ю. О.Х., вписан в Районен съд – гр. Шумен под № 19, стр. 24 на 06.03.1998г..

Отхвърля предявения от Ю.М.Х., с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик на ½ ид. ч. от следните недвижими имоти: имот № 2015, представляващ нива от 9.404 дка. трета категория, в местността “..”, при граници: имот № 002014, имот № 000009, имот № 002039, имот № 002041 и имот № 002003; имот № 11013, представляващ нива от 5.002 дка. четвърта категория, местност “..”, при граници: имот № 011026, имот № 000015, имот № 011014, имот № 0110002 и имот № 0110021; имот № 12009, представляващ нива от 16.202 дка. четвърта категория, местност “...”, при граници: имот № 012025, имот № 012026, имот № 012019, имот № 012007, имот № 012024, имот № 012023 и имот № 000060, както и имот № 22005, представляващ нива от 6.101 дка. пета категория, в местността “...”, при граници: имот № 022004, имот № 000043, имот № 022006, имот № 0220007, имот № 022025, имот № 0022026 и имот № 022027, като неоснователен и недоказан.

Осъжда Ю.М.Х., с ЕГН ********** ***, да заплати на „Бул Юнион Комерс“, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. ...“ №.., направените по делото разноски общо в размер на 785 лв., от които 685лв. - разноски пред първата инстанция и 100лв. - внесена държавна такса за предявяване на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ.................................

ЧЛЕНОВЕ: 1.............................

2.............................