Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

гр. Шумен, 23.01.2015год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря А.А., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.д.№15 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №787 от 29.10.2014г. по гр.д.№1770/2014г., ШРС е осъдил “Лида” АД-гр.Ш., представлявано от З.П.Й., да заплати на М.Д.Х., сумата от 1794,31лв., представляваща 1527,96лв. обезщетение за ползването на имот – ПИ с № 83510.669.42 по КК на гр. Ш. и на построени в него сгради, при квоти за ищцата от 1/65.6 ид.ч., от парцела и 1/62,9 ид.ч., от сградите, от което е лишен, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за периода 01.01.2011г. – 30.06.2014г., 266,35лв. законна лихва върху всяко от дължимите месечни плащания, за периода от 5-то число на месеца следващ този, за който се дължи до 30.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 1527,96лв. от 30.06.2014г. до окончателното плащане. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ответното дружество изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Неправилни били изводите на съда досежно наличието на писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС. Самото решение на общото събрание на съсобствениците от 20.11.2002г. не било безспорно. Съдът въпреки представените доказателства, приел за доказано възражението, че дружеството не ползвало целия имот. Не било съобразено и извършеното извънсъдебно прихващане. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба №168, т.ІІ, д.№661/1997г. на ШРС, ответното дружество, заедно с други физически лица, между които и Н.Т.Н./С./, са придобили собствеността върху недвижим имот – парцел ХІХ в кв.367 по плана на гр. Шумен, целият с площ 13 130кв.м., ведно с построените в него: производствена сграда от 1027.20 кв. м. , склад готова продукция (ново сиропно) от 1036 кв. м., склад готова продукция от 864 кв. м. и склад готова продукция (експедиция) от 1036 кв. м., като съгласно отразеното в акта Н. придобил 1/65.6ид.ч. от парцела и 1/62.9и.ч. от застроените производствени сгради. Не е спорно, че тези имоти са част от предприятие за производство на безалкохолни напитки. Не се спори между страните, че към дата на изповядване на сделката, същият е бил в граждански брак с ищцата М.Д.Х., поради което и с оглед възмездния характер на сделката, сочените части се считат придобити от двамата, при условията на СИО. Съгласно удостоверение №238/12.-11.2004г. бракът между Н. и Х. бил прекратен с решение, влязло в законна сила на 11.10.2004г., като съгласно договор за доброволна делба от 27.03.2007г., ищцата е получила в неин дял 1/2ид.ч. от придобитото със сочения нотариален акт имущество.

На 20.11.2002 г. между Н. *** бил сключен договор за наем, съгласно който Н. предоставил на дружеството под наем 1/56.6ид.ч. от поземлен имот ХІХ в кв.367 по плана на гр.Шумен и 1/62.9ид.ч. застроена площ, съгласно сочения по-горе нотариален акт, срещу насрещно задължение за заплащане на наемна цена в размер на 64лв. плюс инфлационния индекс за 2002г.., като същата се заплащала до 5-то число на всеки следващ месец.

На същата дата, видно от протокол от 20.11.2002г., било проведено общо събрание на съсобствениците на описаните недвижими имоти, на което е взето решение, ползването и управлението на съсобствените имоти да се предостави на “Лида”АД-гр.Ш., срещу обезщетение за всеки съсобственик възлизащо на 0.64лв. за кв.м. и 0.16лв. за кв.м. незастроена площ.

По делото е представени уведомления №№93/17.08.2011г., 171/17.11.2011г., с които дружеството уведомило Х., че извършило разходи за СМР, от които последната следвало да поеме съответна на идеалните й части част в размер на 315.30лв. и162.50лв., съответно че същите били удържани по партидата й по наема. Представено е и уведомление №124/28.09.2011г., с което ответника е уведомил ищцата, че от сграда готова продукция ползва реално 84.80кв.м., поради което и заплащането на наем следвало да се намали.

С покана от 20.06.2014г., Х. е поканила дружеството да й заплати следващото се на основание чл.32, ал.1 от ЗС обезщетение за периода 01.10.2011г.-30.06.2014г. в размер на 1301.76лв., както и следваща се лихва върху нея в размер на 204.64лв..

Съгласно заключение на СТЕ, стойността на обезщетението за ползването, съответен на ищцовите идеални части, за периода 01.10.2011г.-30.06.2014г. възлиза на 1527.96лв., а следващата се лихва съответно 266.35лв.. При извършена проверка в счетоводството на ответника се установило, че на ищцата за 2011г. били начислени суми-обещетение за наем в размер на 477.80лв., но същата не й била изплатена, а прихваната срещу насрещно задължение за извършени ремонти работи.

Пред настоящата инстанция е представен протокол №20 от 24.11.2014г. от общо събрание на акционерите на “Лида”АД/публикуван в търговския регистър/, съгласно който, по т.1 от дневния ред-обсъждане въпроса за преустановяване ползването на съсобствените сгради, в които дружеството осъществява производството и съхранението на безалкохолни напитки и газирана трапезна вода е взето решение да бъдат освободени сочените сгради-производствена сграда от 1027.20кв.м., склад нова продукция-/ново сиропно/-1036кв.м., склад готова продукция-864кв.м., склад готова продукция/експедиция/-1036кв.м., съответно по т.2 е взето решение дружеството да се разпореди с всички машини, съоражения , амбалаж и други материали, находящи се в тези сгради.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Ищцовата страна е заявила претенция за заплащане на обезщетение по -чл.31, ал.2 от ЗС за пропуснати ползи, относно съсобствени недвижими имоти, за периода 01.01.2011г.-30.06.2014г..

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

В настоящия случай е безспорно, че страните са съсобственици на порцесните имоти-парцел и находящи се върху него производствени и складови сгради. Съдът намира, че в случая не е било налице необходимост от допълнително писмено поискване, тъй като между страните е налице сключен договор между всички съсобственици, уреждащ условията за ползване на процесните имоти. В тази хипотеза/р-е №154/10.06.2014г. по гр.д.№428/2014г., Іг.о./, не е необходима допълнителна писмена покана за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 от ЗС. Съдът не споделя изложеното във въззивната жалба, че решението на ОС само по себе си не можело да изпълнява функциите на писмено поискване, като в този смисъл била налице многобройна съдебна практика. Сочения по - горе съдебен акт е постановен по реда на чл.290 от ГПК и като селективен критерий е приравнен на актовете на нормативно тълкуване /т.2 от ТР №1/2009г. ОСГТК/, съответно като акт на казуално тълкуване е задълителен в тълкувателната си част за настоящата инстанция. Изложените в него мотиви, макар и изложени в процеса по решаването на конкретното дело, имат по-общ характер, тъй като изясняват действителния смисъл на законовата разпоредба и дават принципно разрешение на поставения правен въпрос, приложимо при разрешаване на сходни казуси от съдилищата. Сочените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при действието на отменения ГПК и не се ползват с такава сила.

Несъстоятелно е и твърдението, че решението на общото събрание от 20.11.2002г. не било безспорно, тъй като с решение по гр.д.№926/2005г. на ШОС, по направено оспорване по реда на чл.154 от ГПК/отменен/ съдът приел, че това протоколно решение било неистинско и го изключил от доказателствата по делото. На първо място, сочения съдебен акт не е събран като доказателство в настоящия спор, поради което и не следва да бъде обсъждан. Без значение в разглежданата хипотеза е и резултата от оспорване на документ в друго първоинстанционно производство, още повече, че се твърди, че решението по него е било отменено.

Предвид липсата на изрична отмяна на решението на ОС, то обвързва валидно лицата, които са го взели, включително и ответното дружество.

Досежно твърдението, че ответното дружество не било ползвало целия имот: Съгласно сочения протокол от 20.11.2002г., подписан и от представител на ответното дружество, ползването на земята и сградите е предоставено на дружеството. Съответно от представения пред въззивната инстанция протокол 24.11.2014г. на ОС на акционерите, сочещ, че на тази дата/ т.е. едва след процесния период/, дружеството е взело решение за освобождаване на съсобствените сгради, сред които и процесните, се установява, че едва след тази дата ще се извърши освобождаване на помещенията, т.е дружеството е ползвало същите. По делото е представена и искова молба за делба на съсобствените имоти, предявена от ищцовото дружество, в която същото прави признание, че еднолично ползва процесните съсобствени сгради. За периода м.12.2010г.-м.07.2011г. същото е представило и справки за начислени на ищцата суми за обезщетение в пълния дължим й размер. Така, съвкупната преценка на събраните доказателствава налага извода на съда, че ответното дружество е ползвало еднолично имотите през правнорелевантния период.

Претенцията за заплащане на обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС за периода 01.01.2011г.-30.06.2014г. се явява основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер-1527.96лв.. Досежно твърдението за извършено прихващане на дължими към ищцата суми за обезщетение с дължими от същата разходи за извършени ремонтни дейности, следва да се отбележи, че както пред първа, така и пред въззивната инстанция не се представиха доказателства, за наличието на задължение на ищцата икъм ответното дружество и неговия размер с оглед преценка наличието на действително извършено прихващане.

С оглед основателността на главната претенция ,таква се явява и акцесорната претенция.

Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се следват разноски за въззивната инстанция. Разноски не се следват и на въззиваемата страна, доколкото същата не е представила доказателства за направата на такива.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №787 от 29.10.2014г. по гр.д.№1770/2014г. на ШРС, с което “Лида” АД-гр.Ш., представлявано от З.П.Й., е осъдено да заплати на М.Д.Х., сумата от 1794.31лв., представляваща 1527.96лв. обезщетение за ползването на имот – ПИ с № 83510.669.42 по КК на гр. Шумен и на построени в него сгради, съобразно квотата на ищцата от 1/65.6 ид.ч., от парцела и 1/62,9 ид.ч., от сградите, от което е лишена, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за периода 01.01.2011г. – 30.06.2014г., 266,35лв. законна лихва върху всяко от дължимите месечни плащания, за периода от 5-то число на месеца следващ този, за който се дължи до 30.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 1527,96лв. от 30.06.2014г. до окончателното плащане и са присъдени разноски.

.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1.

2