Р Е Ш Е Н И Е № 1

гр.Шумен 5.01.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на единадесети декември , две хиляди и четиринадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Ралица Хаджииванова

2. Мирослав Маринов

при секретаря Ю.А. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№631 по описа за 2014г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №233/18.07.2014г. по гр.д.№457/2014г. по описа на НПРС, съдът е уважил молба вх.рег.№2490/15.05.2014г. подадена от К.Г.К. *** срещу Б.Г.И. по ЗЗДН, задължил е Б.Г.И. да се въздържа от домашно насилие спрямо К.Г.К. , забранил е на Б.Г.И. да се приближава на по-малко от 50 метра до молителката К.Г.К. и до местоработата й в гр.Ш. ул.... №.. за срок от 10 месеца , забранил е на Б.Г.И. да се приближава на по-малко от 150 метра до местоживеенето на молителката К.Г. *** за срок от 10 месеца , наложил е на ответника глоба в размер на 200лв., както и да заплати по сметка на НПРС глоба в размер на 25лв. С определение №563/25.09.2014г. по гр.д.№457/2014г. по описа на НПРС съдът е оставил без уважение молба вх.рег.№4243/12.09.2014г. от адв.А. с която същата е молила за ново произнасяне по разноските по чл.248 от ГПК.

Решението е обжалвано от ответника Б.Г.И., действащ ,чрез пълномощника си адв.С.Б. от ШАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението и вместо това да уважи остави без уважение молбата на молителката К.Г.К. .

Въззиваемата страна К.Г.К. е депозирала отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана по изложените съображения и моли съдът да остави в сила обжалваното решение.

Постъпила е частна жалба от К.Г.К., действаща ,чрез пълномощника си адв.А.А. от ШАК срещу определение №563/25.09.2014г. по гр.д.№457/2014г. по описа на НПРС , с която то се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателката моли съдът да отмени решението и вместо това да уважи искането за присъждане на разноски по делото на молителката.

Въззивната жалба на Б.Г.И. е подадена в срока по чл.17 ал.1 от ЗЗДН от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК , от надлежна страна при наличието на правен интерес и е допустима , разгледаната по същество тя е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Не е спорно между страните ,че същите са били във фактическо съпружеско съжителство , с оглед на което молителката К.Г.К. е легитимирана да търси защита по ЗЗДН като лице пострадало от домашно насилие срещу ответника Б.Г.И., който е от кръга лица по чл.3 т.2 от ЗЗДН . В молбата си до съда молителката твърди за упражнено над нея домашно насилие на 10.05.2014г. и на 12.05.2014г. изразяващо се в психически и физически тормоз. Молителката е декларирала , че на 10.05.2014г. и на 12.05.2014г. в гр.Ш. на ул.... №.. пострадала от акт на домашно насилие упражнено върху нея от лицето , с което живеела на съпружески начала , изразяващо се в системен психически и физически тормоз ,чрез отправянето на обиди и заплашващи нейното здраве и живот думи ,както и чрез нанасянето на множество удари в областта на главата. В жалбата си жалбоподателят твърди ,че тази декларация била нередовна от външна страна и не следвало да се цени от съда като доказателство. Съдът счита това възражение за неоснователно ,той като в декларацията ясно е посочено качеството на лицето ,което е причинило домашното насилие , а именно – “ лицето с което живеехме на съпружески начала” и тъй като по делото е безспорно установено кое е това лице ,а именно това е ответникът Б.Г.И. съдът счита ,че този недостатък на декларацията е отстраним и същата е годно писмено доказателство по делото и следва да се цени като такава по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗЗДН . По делото е представени протокол за предупреждение от 12.05.2014г. издаден от полицай при РУП гр.Ш. към МВР срещу Б.Г.И. с който протокол ответникът бил предупреден да не се саморазправя с молителката К.Г.К. и да не и нанася психически и физически тормоз . По делото са разпитани голям брой свидетели , като показанията на повечето от тях са несъотносими към спора , доколкото същите нямат преки наблюдения върху правно релевантните факти по делото. От показанията на свидетелката С.С. се установява ,че молителката се обадила на своя баща да я прибере от работата й във фризьорският салон в гр.Ш. , защото ответникът я тормозел. Свидетелката заедно с бащата на молителката отишли на место и установили ,че молителката била сама във фризьорският салон ,където се заключила. Б. ги посрещнал на пътя и не им давал да стигнат до салона , извадил един чук и ги подгонил с него. След това пристигнали полицаите . Молителката заявила ,че Б. влязъл във фризьорският салон и започнал да я блъска и притеснява. Двамата свидетели П.П. и В.В. са полицаите ,които се отзовали на позвъняването на тел .112 от молителката на 12.05.2014г. Те свидетелстват ,че видели молителката разплакана , афектирана, изнервена , ядосана . Съставили протокол за предупреждение срещу ответника Б.И.. Свидетелят Г.С. ,баща на молителката също потвърждава ,че тя му се обадила да я прибере от местоработата й в гр.Ш. ,тъй като ответникът я заплашвал да я убие, да се саморазправя с нея . Молителката била много уплашена , притеснена . Когато свидетелят пристигнал на место ответникът му препречил пътя и не го пускал до фризьорският салон . Ответникът взел едни чук и тръгнал срещу свидетеля и сестра му , след което пристигнали органите на реда. Свидетелката Ж.С. свидетелства ,че на 12.05.2014г. дъщеря й имала проблеми с ответника и се наложило да се обади на тел.112 ,ответникът се разправял с дъщеря й и я удрял . В телефонен разговор с ответника същият употребявал вулгарни думи по повод на нейната дъщеря .

При така установената фактическа обстановка съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено по делото ,че на 12.10.2014г. върху молителката е бил осъществен акт на домашно насилие изразяващ се в упражнен психически тормоз от страна на ответника Б.Г.И. , чрез отправени спрямо нея обидни и заплашителни думи.

Предвид гореизложеното молбата на молителката за налагането на мерки за закрила по ЗЗДН е основателна и следва да се уважи, като ответникът Б.Г.И. бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо К.Г.К. , следва да му се забрани да се приближава на по-малко от 50 метра до молителката К.Г.К. и от местоработата й в гр.Ш. ул.... №..за срок от 10 месеца , да се приближава на по-малко от 150 метра до местоживеенето на молителката К.Г. *** за срок от 10 месеца. На ответникът следва на осн.чл.5 ал.2 от ЗЗДН да се наложи и глоба в размер на минималният от 200лв.

В жалбата си жалбоподателят твърди ,че решението на съда било недопустимо ,тъй като не отразявало формираното от съда вътрешно убеждение обявено в присъствието на страните по делото след приключване на пледоариите в съдебното заседание на 18.07.2014г. Съдът счита това възражение за неоснователно ,тъй като решението не може да е недопустимо ,поради допусната грешка в протокола от проведеното съдебно заседание. Също така протоколът от съдебното заседание е бил поправен своевременно в нарочно производство по чл.151 от ГПК в присъствието на страните и съдебният протоколист и в поправеният протокол съдът е инкорпорирал прочетеното на страните на 18.07.2014г. съдебно решение . Липсата на мотиви не води до неправилност на решението , като в постановеното от съда съдебно решение има изложени мотиви, поради което съдът счита това възражение на жалбоподателя за неоснователно. Неоснователно е и възражението , че е следвало съдът да прекрати производството по делото ,тъй като депозираната декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН била нередовна, тъй като съдържанието на тази декларация не е от обстоятелствата имащи отношение към допустимостта на молбата , а следва да се преценява от съда при произнасянето по съществото на спора. Не се установиха по делото обстоятелства налагащи съдията-докладчик по делото да се отстрани от разглеждането му ,поради което това възражение в жалбата на това основание е неоснователно. Ако жалбоподателят е считал ,че са налице основания за отвод на съдията-докладчик е следвало да ги заяви пред НПРС. Съдът не е допуснал нарушение на чл.146 ал.2 от ГПК , тъй като в производството по ЗЗДН не е дадена възможност на ответника да депозира отговор на молбата по реда на чл.131 от ГПК. Съдът счита ,че правата на ответника относно соченето и представянето на доказателства от негова страна не са били нарушени , тъй като същият е посочил доказателства за твърдените от него факти още в първото съдебно заседание и такива са били допуснати и събрани по делото.

Ето защо решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено , а депозираната срещу него жалба е неоснователна .

По частната жалба на К.Г.К. срещу определение №563/25.09.2014г. по гр.д.№457/2014г. по описа на НПРС , постановено по реда на чл.248 от ГПК : С обжалваното определение съдът е приел , че молбата е неоснователна и я е оставил без уважение. В производството по чл.151 от ГПК се извършва само поправка на протокола от проведеното на 18.07.2014г. съдебно заседание и в това производство не се дава и не е бил даден нов срок за обжалване на съдебното решение ,което е постановено в съдебното заседание на 18.07.2014г. Следователно при това положение не е налице възможност за депозирането на нова молба по реда на чл.248 от ГПК , а доколкото в производството по чл.151 от ГПК страната не е направила разноски по делото такива не й се следват. Ето защо и депозираната молба по чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното частната жалба срещу определението е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съобразно изхода от спора на жалбоподателя Б.Г.И. не му се следват разноски по делото , а въззиваемата страна не е направила такива. В тежест на жалбоподателя Б.Г.И. следва да се възложи и държавна такса по делото за въззивната инстанция в размер на 12.50лв.

Частната жалба на К.Г.К. е неоснователна и същата следва да заплати държавна такса за нея в размер на 15лв.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №233/18.07.2014г. по гр.д.№457/2014г. по описа на НПРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№4547/6.10.2014г. на К.Г.К., действаща , чрез пълномощника си адв.А.А. от ШАК срещу определение №563/25.09.2014г. по гр.д.№457/2014г. по описа на НПРС .

ОСЪЖДА Б.Г.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ШОС държавна такса по делото в размер на 12.50лв.

ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ШОС държавна такса по делото в размер на 15лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.