Р Е Ш Е Н И Е №20

Гр.Шумен,27.І.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари 2015г. г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Д.

2.Димитър Димитров

като разгледа в.гр.д.№ 629/2014г. на Шуменския окръжен съд,за да се произнесе,взе предвид:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на И.П.Е. и М.Д.Е.,***, съд.адрес:адв.М.М.,***,офис №...,

против Решение № 302/8.10.2014г. по гр.д.209/2014 г. на Новопазарския районен съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от И. П.Е.,ЕГН**********,***,

установителен и...,с основание на иска по чл.124 от ГПК,за признаване на И.П.Е. за собственик по давностно владение на недвижимия имот,подробно описан в исковата молба и в решението ,като ищецът е осъден да заплати на ответника 100/сто/ лева деловодни разноски.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение,по подробно изложени в жалбата съображения и доводи.Молят да бъде изцяло отменено първоинстанционното решение вместо него да бъде постановено друго,с което положителният установителен иск за собственост да бъде уважен,като на ищците се присъдят и направените деловодни разноски.Няма направени нови доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор /наречен”Възражение”/по жалбата от другата страна-ответник в първоинстанционното производство ,по реда и в срока на чл.263ал.1 от ГПК, с който оспорва твърденията по жалбата и нейната основателност и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не прави нови доказателствени искания

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата,възраженията на другата страна,доводите и аргументите на страните и всички събрани по делото доказателства,както и заключението по СТЕ,прието в първата съдебна инстанция,намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица- ищци в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата се явява неоснователна и недоказана,поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по предявен от И.П.Е. и М.Д.Е.,които са съпрузи, положителен установителен иск по чл.124 от ГПК против ответника”Каолин”АД,гр.С.,обл.Р.,за признаване за установено , че ищците са собственици по давностно владение на недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ от 4284 кв.м.,бивше дворно място,изключено от регулация,който имот се намира в землището на с.Д.,обл.Ш..

Ищците твърдят,че процесният имот бил закупен от наследодателите на първия ищец с частни писмени договори през 1934 и 1956 година. След 1955г. имотът придобил статут на земеделска земя-нива,определяна като т.нар.”...”,т.е.имот със земеделско педназначение,граничещо с жилищния имот на собственика му.Този земеделски имот не бил включван никога в земеделска организация,поради което не бил годен обект за реституция по реда на ЗСПЗЗ.Считано от 1994г. ищците владеели имота като свой собствен непрекъснато,като това фактическо владение получили от родителите на ищеца По този начин в полза на ищцеца на основание чл.79ал.1 от ЗС била изтекла придобивна давност,започнала от 22.ХІ.1997г.При това положение молят съда да бъдат признати за собственици на процесния имот.

Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна.Твърди,че през 2005 година придобил собствеността върху същия имот,който бил един от 15-те имота,предоставени му на концесия за добив на неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали-кварц -каолинова суровина,с договор от 5.ХІ.2003г. сключен между ответника и МС на РБ.От датата на придобиване собствеността върху имота с акт № 168,т.1,вх.р.№4646 от 10.VІІІ.2005г.ответникът владеел процесния имот като свой,поради което ищецът не е придобил същия имот по давностно владение.

За да разреши спора ,районният съд е събрал всички необходими,допустими и относими доказателства по делото,които е обсъдил обективно,всестранно,внимателно и задълбочено.След като е отделил спорното от безспорното и анализирал събраните доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка,първоинстанционният съд изяснил изцяло и правилно фактическата обстановка по делото.Фактическите изводи,които е направил,са напълно обосновани,в съответствие с доказателствения материал по делото.

Правилно и обосновано е прието от районния съд, че след като имотът е бил заявен по реда на чл.11ал.1 от ЗСПЗЗ за реституиране и с Решение № 2686 от 04.01.1993 г. реституцията е отказана,това решение, след като не е обжалвано е станало стабилен административен акт, въз основа на който и на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ земята е станала общинска собственост, съгл. чл.3, ал.3 от Закона за общинската собственост и в последствие е съставен Акта за общинска собственост.

Районният съд се е позовал както на писмените доказателства,така и на заключението на в.л.по СТЕ,според което на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, Община Каолиново, е актувала процесния имот като общинска собственост с Акт за общинска собственост № 417 от 04.01.2005 г.

По силата на представения по делото договор от 05.11.2003 г., сключен между Министерски съвет на РБ и „Каолиново” АД ,гр.С.,за предоставяне на концесия за добив на неметални полезни изкопаеми от находище „...” с. Д., община К..Договорът е със срок на действие до 2035 година,а концесионната площ е в размер на 295 717кв.м..В тази обща площ се включва контура на запасите и ресурсите на находището и необходимите площи за осъществяване на дейностите по концесията за посоченото находище.Видно от заключението по СТЕ/т.5/,в същата площ е включен и процесния имот.

През 2005 г., по силата на договор за замяна от 10.08.2005 г. между Община К. и ответника последния придобил собствеността на порцесния имот 056156 представляващ нива с площ от 4,290дка, трета категория, м. „...”, при посочени съседи.

Въззивният съд споделя изцяло фактическите изводи на районния съд и намира,че при така събраните доказателства друга фактическа обстановка,различна от установената в първата съдебна инстанция,не може да се приеме.Ето защо настоящият въззивен състав счита,че не е необходимо изцяло да се възпроизведат всички вече установени факти,обстоятелства и фактически изводи по делото и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд в тази връзка.

При напълно и вярно изяснената фактическа обстановка районният съд правилно е приложил и материалния закон.

Законосъобразно е прието от районния съд,че макар ищците да се ползват от имота,те се явяват само държатели на същия и не са го владяли като свой .

Законосъобразни и в съответствие с трайно установената съдебна практика са и изводите на районния съд във връзка с твърденията на ищците,че процесният имот не бил годен обект за реституция по реда на ЗСПЗЗ, изложените от съда правни съображения досежно възможния начален срок на придобивната давност върху процесния имот,считано не от 1994г,а от 1.VІ.1996г.,с изменението на чл.86 от ЗС,както и правните му изводи за спирането на давностния срок ,което пък от своя страна го е довебо до обоснованиите и законосъобразни крайни правни изводи,че към датата на придобиване на процесния имот от ответника-10.VІІІ.2005г. не е изтекла сочената от ищеца придобивна 10-годишна давност и следователно ищците не са станали собственици на същия имот по давностно владение.

Правните изводи на първата съдебна инстанция в тази насока се споделят изцяло от настоящия въззивен съдебен състав,поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното първоинстанционно решение е правилно-обосновано и законосъобразно.Няма основания за неговата отмяна,поради което въззивната жалба против същото решение се явява неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С писмения си отговор по жалбата въззивната страна е поискала присъждането на разноски за въззивната инстанция.Тъй като по делото не са налице разходо-оправдателни документи за направени такива разноски,като не е представен и списък по чл.80 от ГПК,въззивният съд намира,че разноските следва да останат за страните така,както са направени.

Водим от горното,Шуменскиятокръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 302 от 8.Х.2014 г. по гр.д. № 209 за 2014 г. на Новопазарския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове : 1. 2.