Р Е Ш Е Н И Е № 13

гр. Шумен, 13.01.2015 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на шестнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Д.

2. М. Маринов

при секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия Т. Д. в.гр.д. № 623 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.Н.С., действащ чрез пълномощника адв. Хр. Н. от РАК, срещу решение № 202/04.09.2014 г. по гр. д. № 640/2012 г. на ВПРС, в частта, в която е уважен предявеният срещу него иск по чл.44, вр. чл. 434, ал.1, вр. чл.26, ал.2, пр. ІІ от ЗЗД, за прогласяване нищожност на писмено преупълномощаване от 17.10.2011 г., дадено от преупълномощителя, като пълномощник на Р.Й.Д.. – И.С.А. към С.Н.С., с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, рег. №№ ....2011 г. на нотариус рег. № ... на НК, както и в частта, в която е осъден да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 213.33 лева.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваните части и постанови друго, с което да прекрати производството по делото, тъй като предявеният иск се явява недопустим, или, в условията на евентуалност – да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, и му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите Р.Д.В. и Й.Д.С., действащ чрез настойника Р.Д.В., двамата чрез пълномощника адв. П. Х. от ШАК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, като им бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски.

Въззиваемият „ Кристера – Агро „ ЕООД, гр. Девня, област Варна не депозира отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Р.Д.В. и Й.Д.С., действащ чрез настойника си Р.Д.В., имаща за предмет обективно и субективно съединени искове, както следва: 1/ по отношение на ответника И.С.А. да бъде прогласена нищожността на, извършените на 17.10.2011 г., нотариални действия от кметския наместник на с. Кълново, община Смядово Ж.Г.Ж. изразяващи се в нотариална заверка на пълномощно с упълномощител Р.Й.Д.., вписано под рег. №№ 94 и 95 от 17.10.2011 г. в НС по чл.83 от ЗННД на с. Кълново и визираното пълномощно да бъде обявено за нищожно, поради противоречие със закона / чл.573, ал.1 от ГПК и евентуално чл.589, ал.2, изр. І и изр. ІІ от ГПК /, предвид че нотариалната заверка е била извършена извън района на с. Кълново, упълномощителя Р.Й.Д.. не се е явила лично пред кметския наместник и не е изписала пълното си име, или евентуално – да бъде унищожено посоченото пълномощно, поради измама, предвид, че упълномощителката Р.Й.Д.. е била въведена в заблуждение от пълномощника И.С.А. досежно необходимостта / целта / да се подпише на пълномощното; 2/ по отношение на ответника С.Н.С. да бъде обявена нищожността на преупълномощителната сделка между И.С.А. и С.Н.С., материализирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. №№ ... и ... от 17.10.2011 г. на нотариус А.А., рег. № ..., поради липса на представителна власт на преупълномощителя И.С.А. да представлява лицето Р.Й.Д.., т.е. поради липса на съгласие у представлявания за упълномощаване на преупълномощителя, вкл. за преупълномощаването и 3/ по отношение на ответника „ Кристера – Агро „ ЕООД, гр. Девня да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на 5 бр. ниви в землището на с. Кирково, община Велики Преслав, обективиран в нотариален акт № .../2011 г. на нотариус Св. Н., рег. № ..., сключен на основание горните две недействителни пълномощни, поради това, че липсва представителна власт за пълномощника С.Н.С. да представлява продавача по договора Р.Й.Д...

Ответниците С.Н.С. и „ Кристера – Агро „ ЕООД, гр. Девня са оспорили предявените срещу тях искове като неоснователни.

С протоколно определение от 20.01.2014 г. ВПРС е прекратил производството по делото досежно предявения срещу И.С.А. иск за унищожаване на упълномощаването поради даването му при измама, заради оттегляне на иска. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С решението си съдът е прогласил за нищожни извършеното на 17.10.2011 г. нотариално действие – едновременно удостоверяване на подписа и съдържанието на писмено пълномощно рег. №№ ....2011 г., извършено от кметски наместник на Кметство – с. Кълново, изразяващо се в удостоверяване личното явяване на Р.Й.Д..; извършеното на 17.10.2011 г. писмено преупълномощаване, дадено от преупълномощителя като пълномощник на Р.Й.Д.. – И.С.А. на С.Н.С., с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. №№ ... и ..., т. ІV, акт ....2011 г. на нотариус рег. № ..., както и сделката, обективирана в н.а. № .../2011 г. на нотариус рег. № ...; отхвърлил е иска с правно основание чл.576, пр. І, вр. чл.573, ал.1 от ГПК, вр. чл.83 от ЗННД, за прогласяване за нищожно на нотариално действие – едновременно нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на писмено упълномощаване рег. №№ ....2011 г., извършено от кметски наместник на Кметство – с. Кълново, поради липса на право на органа на местната администрация да извърши нотариалното удостоверяване извън своя район, като неоснователен, и е присъдил деловодни разноски за страните, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Решението се обжалва от ответника С.Н.С. в частта, в която е уважен предявеният срещу него иск по чл.44, вр. чл.43, ал.1, вр. чл.26, ал.2, пр. ІІ от ЗЗД, за прогласяване нищожност на писмено преупълномощаване от 17.10.2011 г., дадено от преупълномощителя, като пълномощник на Р.Й.Д.. – И.С.А. към С.Н.С., с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, рег. №№ ....2011 г. на нотариус рег. № ... на НК, както и в частта, в която е осъден да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 213.33 лева.

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящата инстанция намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Относно възведените с жалбата възражения за недопустимост на предявения срещу жалбоподателя иск, въззивният съд споделя изцяло изложените от ВПРС мотиви, към които препраща на основание чл.272 от ГПК. В допълнение следва да се отбележи, че, съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 113/31.05.202 г. по гр. д. № 1677/2010 г., ІV г.о. на ВКС, наследниците на упълномощителя, който е бил ненадлежно представляван при сключването на договор, имат право да откажат или да потвърдят договора, всеки за своя дял от наследството, ако приживе упълномощителят не е отказал потвърждение, от което следва еднозначно, че, имайки право да атакуват сключената от името на наследодателя им правна сделка, по която той е бил представляван от мним представител, наследниците на същия имат право и правен интерес да искат прогласяване по съдебен ред и порочността на упълномощаването, съответно – преупълномощаването, потвърждение за което е и обстоятелството, че при оспорването на сключен чрез представител договор, съдът във всички случаи трябва да се произнесе по въпроса за действителността на овластителната сделка и наличието на надлежно упражнена представителна власт, който е преюдициален и, от който зависи разрешаването на правния спор по същество.

Досежно правилността на решението в обжалваната част, се установи, че с частта от същото, която е влязла в законна сила, упълномощителната сделка, по която Р.Й.Д.. упълномощава И.С.А. да се разпореди от нейно име и за нейна сметка със собствените й земеделски земи, находящи се в землището на с. Кирково, община Велики Преслав е прогласена за нищожна, на основание чл.576, вр. чл.589, ал.2 от ГПК, от което следва, че пълномощникът по нея не е могъл да преупълномощи валидно друго лице с посочените представителни правомощия. Наред с това, се доказва, че с влязла в сила присъда № 137/03.12.2013 г. по НОХД № 1199/2013 г. по описа на ШРС преупълномощителката И.С.А. е била призната за виновна в това, че на 17.10.2011 г., в гр. Шумен съзнателно е използвала официален документ с невярно съдържание - нотариална заверка на подписа на частен документ – пълномощно подписано от Р.Й.Д.., с което упълномощава И.С.А. да продава земеделските й земи в землището на с. Кирково, община Велики Преслав, както и за това, че в периода 17.10.2011 г. – 21.10.2011 г., в гр. Шумен и в гр. Велики Преслав, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у С.Н.С., че е надлежно упълномощена да продаде земеделски земи, находящи се в землището на с. Кирково, община Велики Преслав, собственост на Р.Й.Д.., с пълномощно от последната, с удостоверен подпис и съдържание рег. №№ ....2011 г. при кметски наместник на с. Кълново, и с това е причинила на Р.Й.Д.. имотна вреда в размер на 10 000.00 лева. Цитираните решение и присъда са задължителни за съда и страните в настоящото производство, на основание чл.297 и чл.299 от ГПК, съответно – чл.300 от ГПК, което предпоставя да се приеме за безспорно установено по делото, че, при осъществяването на процесната преупълномощителна сделка, преупълномощителят е действал без да има представителна власт и право да упълномощава друго лице с каквито и да е представителни правомощия по отношение на упълномощителя, както и при условията на измама, предизвиквайки и поддържайки заблуждение у преупълномощеното лице, че разполага с представителни права като пълномощник на Р.Й.Д.., по силата на нищожно пълномощно от 17.10.2011 г.. С оглед на горното, че изначалната, абсолютна нищожност на упълномощителната сделка рефлектира и се пренася върху преупълномощителната и, че упълномощителят, респ. неговите наследници не са потвърдили преупълномощаването, се налага извод, че то също е нищожно по отношение на мнимо представлявания и неговите законни правоприемници. Ето защо, съдът приема, че предявеният срещу жалбоподателя иск за прогласяване нищожност на извършеното на 17.10.2011 г. преупълномощаване е основателен и доказан и следва да се уважи.

В съответствие с изложеното, въззивният съд заключава, че в частта, в която предявеният срещу жалбоподателя иск е уважен като основателен и доказан и ответникът е осъден да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 213.33 лева първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Р.Д.В. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 120.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 202/04.09.2014 г. по гр. д. № 640/2012 г. по описа на ВПРС в частта, в която е програсено за нищожно извършеното на 17.10.2011 г. писмено преупълномощаване, дадено от преупълномощителя като пълномощника на Р.Й.Д.. – И.С.А. / Д. / на С.Н.С., с едновременно нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието рег. №№ ... и ..., т. ІV, акт ....2011 г. на нотариус рег. № ... на НК, с район на действие ШРС, по иск с правно основание чл.44, вр. чл.43, ал.1, вр. чл.26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД и в частта, в която С.Н.С. е осъден да заплати на Р.Д.В. и Й.Д.С., действащ чрез настойника си Р.Д.В. деловодни разноски в размер на 213.33 лева.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********,*** да заплати на Р.Д.В.,***, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. ... № 1, сграда № 4, офис № 1, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 120.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.