Р Е Ш Е Н И Е № 5

гр.Шумен,8.І.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на 16 декември 2014г. г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Димитър Димитров

като разгледа в.гр.д.№ 472/2014г. на Шуменския окръжен съд,за да се произнесе,взе предвид:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивни жалби на Прокуратурата на Република България,гр.С.,бул.”...” №... и на Г.Т. Г. ***,адв.Д.Р.,ШАК ,против Решение № 515/27.VІ.2014г.по гр.д.№ 2808/2013г.

Жалбата на Прокуратурата на Република България,след направеното по нея допълнение и уточнение по реда на чл.273 ГПК вр. с чл.260,т.4 и чл.129ал.1 от с.з., е против осъдителната част на решението ,за присъденото на ищеца за неимуществени вреди над сумата 1000 лева.Жалбоподателят,който е ответник в първоинстанционното производство,моли да бъде отменено първоинстанционното решение в частта,с която е присъдено обезщетение над 1000 лева и вместо това да бъде постановено друго,с което искът за неимуществени вреди да бъде уважен само до размер от 1000/хиляда/ лева.Съответно е направено искане и за промяна на първоинстанционното решение в частта относно присъдените деловодни разноски.

В открито съдебно заседание на 16.ХІІ.2014 година,представителят на Прокуратурата на РБ заяви,че поддържа въззивната жалба на с.страна частично,за присъденото обезщетение над 8-10000 лева. Поддържа възраженията,развити във въззивната му жалба,че не следва да носи отговорност за влошеното здравословно състояние на ищеца поради ареста му,тъй като такова влошаване не било установено.Счита,че прокуратурата не следва да носи отговорност и за вреди поради дисциплинарното уволнение на ищеца,тъй като нямало връзка между това уволнение и действията на ответната страна.Възразява и срещу търсената от ответника отговорност за вреди от постановената спрямо ищеца забрана да напуска пределите на страната,тъй като в хода на първоинстанционното производство не били събрани данни относно намерение на ищеца да напуска страната и за предприемани от него опити в тази насока.

Моли в обжалвана част за присъденото обезщетение над 10000 лева първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което общият размер на присъденото на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди да бъде сведено до сума от 8000 до 10000 лева.

Жалбата на Г.Т.Г. , ищец в първоинстанционното производство,е против отхвърлителната част на първоинстанционното решение,за разликата над 18000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 25000 лева.Моли в същата отхвърлителна част решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което исковата претенция да бъде уважена изцяло,до пълния й размер от 25000 лева.

Оплакванията и по двете въззивни жалби са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в съответните обжалвани части,по подробно изложени в жалбите съображения.

Постъпили са отговори и от двете насрещни страни по жалбите,по реда и в срока на чл.263 ГПК,с които се оспорват жалбите и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в съответната обжалвана част.

Настоящият въззивен съдебен състав,като обсъди оплакванията по жалбите,възраженията против тях,доводите и съображенията на страните и всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и заключението по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза,прие за установено следното:

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица-ищец и ответник в първоинстанционното производство ,в срока по чл.259ал.І от ГПК.След отстраняване на нередовностите по жалбата на Прокуратурата на Република България, и двете въззивни жалби отговарят на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явяват редовни и допустими.

Разгледани по същество,жалбите и на двете страни се явяват неоснователни и недоказани,поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция по гр.д. №2808/2013г. на Районен съд-Ш.,е образувано по искова молба на Г.Т.Г.,ЕГН **********,***,с предявен против Прокуратурата на Република България,гр.С.,бул.”...” № ..., иск с правно основание по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /в редакция ДВ бр.17/06.03.2009г./ във вр. чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, във вр. чл.5, § 2 от КЗПЧОС, във вр. чл.8, §1 и §2 от КЗПЧОС, във вр. чл.18, т.1 от Договора за създаване на европейската общност,с цена на иска 25000 лева.

Дадената от районния съд правна квалификация на предявения иск е правилна и се определя от твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба.Тези твърдения,подробно изложени в исковата молба,се свеждат до причинени на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на ответния правозащитен орган-Прокуратурата на Република България,които действия се изразявали в неоснователно повдигнати срещу ищеца обвинения за три престъпления- по чл.321, ал.3, пр.1 и пр.3, т.1 от НК, във вр. чл.321, ал.1 от НК, както и за престъпление по чл.282, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.338, ал.1 от НК. С постановление от 08.08.2011г. за частично прекратяване на наказателното производство на прокурор при Шуменска окръжна прокуратура, влязло в законна сила на 23.08.2011г., наказателното производство спрямо него било прекратено за престъплението по чл.321, ал.3, пр.1 и пр.3, т.1 от НК, във вр. чл.321, ал.1 от НК. Впоследствие, с постановление от 14.11.2011г. за прекратяване на наказателното производство, воденото срещу него наказателно производство било изцяло прекратено поради липса на достатъчно доказателства за поддържане на обвинение по чл.282, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК, както и поради обстоятелството, че деятелността му не разкрива всички необходими елементи от състава на престъплението по чл.338, ал.1 от НК. Отменена била и наложената по досъдебно производство № 79/2010г. на ОД на МВР - гр.Ш. мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 3 500 лева, , както и наложената в същото досъдебно производство мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България. Постановлението от 14.11.2011г. за прекратяване на наказателното производство влязло в законна сила на 21.11.2011г.

Излага се в исковата молба,че по време на воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебната му фаза, били извършени редица процесуални нарушения от ответния държавен орган,като: незаконно подслушване на телефоните му и незаконно използване на специални разузнавателни средства;задържането му под стража,без да са налице достатъчно данни и законен повод за извършване на арест;несвоевременно съобщаване на основанията за арестуването му;предварително разгласяване на предполагаемите обвинения пред цялото общество чрез масмедиите,като били устроени пресконференции и срещи с журналисти от пресата и телевизията ,с активното участие на наблюдаващия прокурор от ШОП и прокурор от същата прокуратура-неин говорител;поставянето му като обвиняем в следствения арест с редица други вече обвинени в различни престъпления лица;нарушаване на основните му лични права при изтърпяването на самия арест,който се осъществявал при нечовешки условия ; Съгласно директива 2004 /38/ЕО, налагането на принудителна административна мярка обикновено се налагало на осъждано лице, с много нарушения на обществения ред. В конкретния случай ищецът сочи, че никога не е имал противообществени прояви и не е бил осъждан, но въпреки това му била наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България”, наложена по ДП № 79/2010г. по описа на ОД на МВР – гр.Ш., Вх. № 599/2010г. по описа на ШОП.Поради това, в продължение на година и половина бил лишен от възможността да се придвижва свободно, което е ограничение на основното му човешко право - свобода

на движение.

Ищецът претендира да му бъде заплатено обезщетение в размер на 25000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от описаните по –горе незаконни действия на ответния правозащитен орган.С исковата молба и допълнителната такава от 20.ІІ.2014г,в отделни пунктове са посочени претърпените от ищеца неимуществени вреди,за които претендира заплащането на обезщетение,а именно:

1/ за уронване на доброто име,злепоставяне,безпокойство,тревожност и страх,асоциализация-7000лв; 2/ несвоевременно съобщаване на причините за ареста и разгласяването на предварителна злепоставяща информация пред обществото-2000 лева; 3/ неоснователно повдигнато обвинение в извършването на три престъпления- 6000 лева; 4/ за влошаване на здравословното състояние,поради ужасните условия в шуменския следствен арест-4000 лева; 5/за претърпените унижения и нечовешко третиране в шуменския следствен арест-2000 лева; 6/за причинен стрес поради несигурност за бъдещия му живот,поради дисциплинарното му уволнение,свързано с обвинението ,оставането му без работа за дълъг период от време ,оставането му без жилище в гр.Ш.,продадено за покриване на определената»парична гаранция» след ареста и наложилото се преместване на местоживеенето му от гр.Ш. в с.О.,в дома на родителите му-1000 лева; 7/ за лишаването му от правото на свободно придвижване-2000 лева; 8/за ограничаване и нарушаване на основното човешко право за свобода и неприкосновеност на личността-зачитане на неговия семеен и личен живот,на неговото жилище и тайна на кореспонденцията,гарантирано от чл.8,ал.1 и 2 от ЕКПЧОС,чрез незаконното използване на СРС и подслушване на телефоните му-1000 лева.

С писмен отговор по исковата молба и допълнително писмено становище от 31.03.2014г. ,ответникът е оспорил частично предявения иск по основание и размер. Възразил е,че част от твърдените вреди са в резултат от лошите условия в следствения арест, за което прокуратурата не следва да носи отговорност. Прави възражение също,че актът на прокуратурата, с който ищеца бил задържан ,не е бил отменен като незаконосъобразен, тъй като същият бил издаден при спазване изискванията на чл.64, ал2 от НПК, както и че при използваните спрямо ищеца СРС били спазени всички законови изисквания на НПК и ЗСРС. Изложено е и възражение,че прокуратурата не следва да носи отговорност и за претърпени от ищеца вреди в резултат на дисциплинарното му уволнение.

За да разреши спора,районният съд е събрал всички необходими,относими и допустими доказателства във връзка с твърденията по исковата молба и възраженията на ответника,които е обсъдил внимателно и задълбочено поотделно и в тяхната взаимовръзка. При направен задълбочен и всеобхватен анализ на всички твърдения и възражения на страните ,на събрания доказателствен материал и заключението по съдебно-медицинската експертиза,районният съд,като е отделил спорното от безспорното,е изяснил изцяло и всестранно фактическата обстановка по делото.Всички фактически изводи на районния съд,свързани с арестуването на ищеца,предварителното разгласяване пред средствата за масова информация на злепоставящи го непроверени и недоказани обстоятелства ,преди да бъде повдигнато обвинение против него и след това,престоя му в следствения арест и условията в него,наложената му забрана да напуска страната,трудовото му уволнение,преместването му в с.О.,останалите действия и бездействия на прокуратурата по време на досъдебното производство,водено срещу ищеца,са напълно обосновани,в съответствие със събраните по делото доказателства. Други фактически изводи за посочените обстоятелства,различни от тези,приети от районния съд, не могат да се направят.Впрочем страните като цяло не спорят по тези факти .Ето защо,въззивният съд,като споделя изцяло фактически изводи на районния съд в посочената им част,на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата съдебна инстанция в тази връзка.

Въззивният съд намира за неоснователни и недоказани оплакванията на ответната страна във въззивната й жалба за допусната необоснованост на решението на районния съд в частта,с която са присъдени обезщетения за причинени неимуществени вреди на ищеца от трудовото му уволнение и вследствие наложената му забрана да напуска пределите на страната.

Видно от Заповед № ЧР 39от 17.VІ.2010 година на изпълнителния директор на ИАРА,ищецът е уволнен дисциплинарно на основание чл.330ал.2,т.6 от КТ. В мотивите на заповедта е изложено,че «на 4.VІ.2010 година при проверка на органите на МВР е установено ,че лицето Г. Т.Г. е държало и пренасяло огнестрелни оръжия и уред за електроулов със служебния си автомобил....Срещу Г.Т.Г. е образувано досъдебно производство № 79/2010г. по описа на ОД на МВР-Ш..Лицето е привлечено като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.1 и 3, т.1 от НК, във вр. ал.1 от НК и по чл.282, ал.2 от НК, във вр. ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.338, ал.1 от НК. С тези № 79/2010г. по описа на ОД на МВР-Ш. си действия служителят Г.Г. е злоупотребил с доверието на работодателя и е уронил доброто име и престижа на ИАРА,като с виновното си поведение е нарушил трудовата дисциплина съгласно разпоредбите на чл.187.т.8 от КТ.

Установено е по делото и не се оспорва от страните,че впоследствие, с решение № 693/26.11.2010г., постановено по гр. дело № 3266/2010г. по описа на Шуменския районен съд, влязло в законна сила на 10.12.2010г.,уволнението на ищеца било признато за незаконно и отменено,като ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението.

При така установеното положение,вън от всякакво съмнение е,че дисциплинарното уволнение на ищеца е в пряка причинна връзка с неоснователно повдигнатото срещу него обвинение по воденото срещу него досъдебно производство по № 79/2010г. на ОД на МВР-Ш.. Въззивният съд намира за неоснователни и изложените във въззивната жалба на ответната страна съображения срещу първоинстанционното решение ,досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди,настъпили във връзка с наложената на ищеца забрана да напуска пределите на страната,тъй като нямало доказателства за такива намерения на ищеца или правени опити от негова страна.Разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка С.К.,на която съдът няма основание да не вярва,е посочила,че заедно с ищеца планирали да излязат извън граница,но плановете им били осуетени поради наложената забрана на последния да напуска пределите на страната.Що се отнася до липсата на данни по делото за правени опити на ищеца да замине в чужбина по време на наложената му забрана за това,то такива факти действително няма,като няма и подобни твърдения на ищеца.Ищецът и да е искал ,НЕ Е МОГЪЛ да напусне страната и НЕ Е ПРЕДПРИЕМАЛ такива опити ,тъй като не би бил допуснат от съответните органи да премине границата,а ако се опита да направи това в нарушение на наложената му забрана,за него биха настъпили тежки неблагоприятни последици.Да се възразява от органа,наложил незаконосъобразната забрана,че ищецът не е предприемал опити да я наруши,от което следвало,че не е претърпял вреди,противоречи на житейската и правна логика.Причинените на ищеца неимуществени вреди от тази забрана,изразяващи се в стрес,притеснения от невъзможността свободно да предприема действия и да взема решения за личния си живот и материалното си осигуряване,изпитваното чувство за унижение и неравнопоставеност с другите граждани в страната,са в пряка причинна връзка именно с наложеното му от ответната страна незаконно ограничаване на личната му свобода на придвижване,гарантирана му от Конституцията на страната и ЕКПЧОС.

С оглед на всичко гореизложено въззивният съд намира жалбата на ответната страна против първоинстанционното решение за неоснователна и недоказана.

Във въззивната си жалба ищецът прави оплакване срещу изводите на районния съд,че не е налице установено по делото влошено негово здравословно състояние в причинна връзка с пребиваването му в следствения арест в Ш..Този извод на районния съд е направен въз основа на даденото заключение по тройната съдебно-медицинската експертиза,прието в съдебно заседание на 20.VІ.2014г. по първоинстанционното гр.д. №2808/2013г.на ШРС.Според това заключение» в материалите по делото няма медицински документи, имащи отношение към влошаване на здравословното състояние на ищеца по време и след изтърпяване на мярката за неотклонение “задържане под стража” през месец юни 2010г., тъй като същите се отнасяли до диагностицирано четири години преди ареста заболяване “спондилатроза” и за заболявания, появили се година и два месеца след ареста – “нестабилна ангина пекторис” и “перикарден излив”, като последните две заболявания

са сърдечни и нямат връзка с описаните условия в мястото на изтърпяване на мярката за неотклонение. Вещите лица дават заключение, че доказаното с магнитно-резонансна томография през 2006г. заболяване

“спондилатроза” би могло да се влоши с различна степен и с различни прояви, но само по време и след излагането на описаните условия, като по делото липсват документи за последващи медицински прегледи и провеждано лечение. Същевременно вещите лица дават заключение, че съществуващото към юни 2010г. заболяване “артериална хипертония” също би могло да се влоши при описаните в ареста условия, като описаните в исковата молба стойности на кръвно налягане са повишени, спрямо нормалното кръвно налягане, но в никакъв случай не могат да бъдат интерпретирани като критични или застрашаващи значимо здравето на ищеца. В съдебното заседание вещото лице д-р Б. допълнително е пояснил,че ищецът „е постъпил в кардиологична клиника година и два месеца след освобождаването му от ареста.В епикризата е записано,че настоящите оплаквания са с 10-дневна давност и се появяват значително след ареста.Диагнозата стенокардия не намирам,че е обективизирана,тъй като е записано нормален физически капацитет,запазен в нормален резерв.И в заключението но епикризата е записано,че след проведеното лечение оплакванията напълно са отшумели.Така ,че не виждам никаква връзка с ареста”.

Видно от протокола от същото съдебно заседание,процесуалният представител на ищеца адв.Д.Р.,след дадените пояснения от в.л.д-р Н.Б.,че не е направила възражения по заключението,в т.ч и в посочената част.

С оглед на гореизложеното,настоящият въззивен състав намира за обоснован и правилен фактическия извод на районния съд ,че по делото не е установена причинна връзка между престоя на ищеца в ареста и негово влошено здравословно състояние.Ето защо оплакването на ищеца във въззивната му жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение в тази му част ,е неоснователно и недоказано с оглед неоснователността и недоказаността на исковата му претенция по т.4 ,а именно-за присъждане на обезщетение в размер на 4000 лева за влошено здравословно състояние във връзка с престоя му в следствения арест.

Останалати оплаквания на ищеца във въззивната му жалба също са неоснователни и недоказани поради следното:

Видно от формулираните претенции в исковата молба и в допълнението й от 20.ІІ.2014 година,ищецът частично е смесил вредите,за които търси обезщетение,с извършените от ответната страна закононарушения,причинили според него тези вреди.т.е. отъждествил е причините-незаконните действия или бездействия на ответния правозащитен орган,с последиците от тях-настъпилите в резултат на тези закононарушения неимуществени вреди.Всички твърдени от ищеца и доказано претърпени от него неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от неоснователното му обвинение в извършване на престъпления.Ето защо въззивният съд намира,че искането по т.3 от петитумната част на исковата молба,респ.в.допълнението й, да му бъде присъдено обезщетение от 6000 лева за «неоснователно повдигане срещу ищеца на обвинения в извършването на три престъпления които се оказват неоснователни и недоказани»,не би следвало да бъде уважено отделно от останалите му претенции.Както вече беше изложено по-горе,неоснователното обвинение е причина,а не следствие.От него произтичат вредите,за които ищецът претендира останалите обезщетения.

При обща искова претенция в размер на 25000 лева районният съд е присъдил в полза на ищеца обезщетение в размер на 18000 лева,т.е. с оглед оглед на изложеното по-горе,е присъдил суми и по неоснователни и недоказани претенции.Тъй като във въззивната жалба на ответната страна няма наведени основания в тази връзка,първоинстанционното решение не може да бъде променено.От друга страна ,при това положение се налага изводът ,че оплакването на ищеца във въззивната му жалба за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част,е неоснователно и недоказано.

По всички изложени по-горе съображения,въззивният съд намира,че първоинстанционното решение е правилно,обосновано и законосъобразно.,а въззивните жалбо против него са неоснователни и недоказани.Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора заплатените от страните деловодни разноски следва да бъдат понесени от тях така,както са направени.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 515 от 27.VІ.2014 година по гр.д. № 2808 за 2013г. На Шуменския районен съд.

Разноските остават за страните така,както са направени.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: 1.

2.