Р Е Ш Е Н И Е № 6

гр.Шумен 9.01.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на единадесети декември , две хиляди и четиринадесета година , в състав:

Председател: Азадухи К.гьозян

Членове:1. Ралица Хаджииванова

2. Мирослав Маринов

при секретаря Ю.А. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи К.гьозян В.гр.д.№353 по описа за 2014г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №102/19.03.2014г. по гр.д.№546/2013г. по описа на НПРС, поправено с решение от 26.05.2014г. по гр.д.№546/2013г. по описа на НПРС съдът е признал за установено , спрямо ответницата Х.Х.М. , че ищците Х.А. А./Х. К./ и Ф.А.З./Ф.С./ са собственици на по 1/3 от поземлен имот с идентификатор ... с площ от 24001 кв.м., находящ се в землището на с.З., общ.К., обл.Ш., местност “...”,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване –Нива при съседи: ..., осъдил е ответницата Х.Х.М. с ЕГН:**********, ДА ПРЕДАДЕ на ищците Х.А. А./Х. К./ и Ф.А.З./Ф.С./ ВЛАДЕНИЕТО на по 1/3 ид.част за всяка от ищците от съсобствения им ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... с площ от 24001 кв.м.,находящ се в землището на с.З., общ.К., обл.Ш., местност “...”,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване –Нива при съседи:..., на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменил нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност №....от 23.03.2012г.по описа на Нотариус П.А. с рег.№346 на НК,/с който ответницата Х.Х.М. е призната въз основа на обстоятелствена проверка, за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.З.,общ.К.,обл.Ш., а именно :ЗЕМЕДЕЛСКА ТЕРИТОРИЯ –НИВА с площ от 24001.00 кв.м.,находяща се в землището на с.З.,общ.К.,обл.Ш. с ЕКАТТЕ 30137,в местността “...”,за която по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището е отреден поземлен имот с идентификатор ...,при съседи : :..../ ДО РАЗМЕР на 2/3 /две трети идеални части/, присъдил е на ищците разноските им по делото в общ размер на 943.90лв.

Решението е обжалвано от ответницата Х.Х.М. , действаща ,чрез назначеният й особен представител , а в последствие и упълномощен от нея по делото като неин пълномощник адв.А.Р. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли исковете на ищците.

Въззиваемите страни Х.А. А./Х. К./ и Ф.А.З./Ф.С., действащи ,чрез пълномощника си адв.Г.К. от ШАК са депозирали отговор на въззивната жалба с който я оспорват като неоснователна и недоказана по изложените в него съображения и молят съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежни страни и при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от приложеното Решение №ГД21/20.01.1997г. на ПК гр.К. на наследниците на М. Ю.К. б.ж. на с.Б. общ.К. е предоставено правото на собственост върху нива от 24 дка ,трета категория , в м.... , имот №020029 по плана за земеразделяне . По представената по делото скица издадена от СГКК гр.Ш. имотът е с идентификатор ... с площ от 24001 кв.м. в м.... с начин на трайно ползване –нива . Съгласно представените по делото удостоверения за наследници М. Ю.М. е починал на 5.01.1973г. и е оставил за законен наследник синът си К.К.К. , който е починал на 7.06.1987г. и е оставил за законни наследници А.К.К. , съпруга ,която е починала на 16.11.2005г., Х.А. А. дъщеря ,Ю. А.М. син и Ф.А.З. дъщеря. Ю. А. МА. е починал на 11.09.2006г. и е оставил за законни наследници Х.Х.М. съпруга ,Ф. Ю. А. син и Л. Ю. А. син. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена №103/2.03.2012г. имената М. Ю.М. и М. Ю.К. са на едно и също лице. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност №.... от 23.03.2012г.по описа на нотариус П.А. с рег.№346 на НК,ответницата Х.Х.М. е призната въз основа на обстоятелствена проверка,за собственик по давностно владение на следния недвижим имот,находящ се в землището на с.З.,общ.К.,обл.Ш., а именно : земеделска територия-нива с площ от 24001.00 кв.м., находяща се в землището на с.З., общ.К., обл.Ш. с ЕКАТТЕ .., в местността “...”, за която по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището е отреден поземлен имот с идентификатор ..., при съседи : :..../. Видно от пълномощно с рег.№663227/11.09.1998г. на 8-ми нотариус гр.И.-Б., пълномощно №67112/15.09.1998г.на 8-ми нотариус гр.И.-Б. и пълномощно с №54506/04.09.1998г.на 5-ти нотариус гр.Б., ищците Х.М. и Ф. З., както и тяхната майка А.К., са упълномощили съпруга на ответницата Ю. К. да ги представлява пред българските съдебни и административни органи във връзка с процедура по възстановяване на собствеността на земеделски земи,останали им в наследство от М. Ю.М. и А. М. Ю.ов, да получава полагаемата им се рента, да отдава земите под наем, да заплаща данъци, такси , да продава на когото намери за добре и при цена и условия, каквито уговори посочените в т.1 земеделски земи, както и да получава реализираните от продажбата суми .

От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна в първата инстанция се установява ,че от момента на възстановяване на собствеността върху процесният имот той бил обработван от Р.И. –супруг на сестрата на ответницата Х.М., а след него имотът е обработван от фирма “Предела”. Никой от страните по делото не бил обработвал лично процесната нива . От 1998г. и двете ищци са се установили да живеят в Р.Т.. По това време ответницата със своя съпруг и деца трайно се установили да живеят в Р.Т.. За периода от 2011-2013г. имотът бил отдаван под арента от ответницата и тя получавала договорената по договора сума. Свидетелите Ш.Ш. и Р.А. свидетелстват ,че процесната нива била наследствена на Ю. и двете ищци по делото и те са съсобственици на този имот. От показанията на свидетелите по нотариалното производство не става ясно точното съдържание на пълномощното ,което им е било представено при изповядване на сделката , нито се установява наличието на установено давностно владение върху процесният имот по смисъла на чл.79 от ЗС от страна на ответницата или на нейният съпруг Ю. преди смъртта му.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигано до следните правни изводи: Ищците са предявили срещу ответницата субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС да се признае за установено ,че те са собственици на на по 1/3 ид.част от процесната нива и ответницата да се осъди да предаде владението на по 1/3 ид.част от нея на всяка една от ищците .

За основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да докаже ,че е собственик и че той се намира във владение на ответника, който го владее без правно основание. В тежест на ищците по делото бе да докажат наличието на положителните предпоставки ,а ответницата, че владее на правно основание .

По делото не е спорно ,че процесната нива е наследствена на страните и че правото на собственост върху нея е възстановено на наследниците с решението на ПК. Също така не е спорно , че ищците като законни наследници са наследили по 1/3 ид.част от процесният имот , а останалата 1/3 ид.част е била наследена от техният брат Ю. , а след смъртта му тя е била наследена от съпругата му –ответницата по делото и двете им деца. Ищците оспорват факта ,че ответницата е владяла процесната нива повече от 10г. и я е придобили по давност на осн.чл.79 от ЗС. Правото на собственост върху процесният имот е било възстановено през 1997г. и до датата на смъртта на съпруга на ответницата Ю. през 2006г. в него полза не е изтекла 10г. придобивна давност по чл.79 от ЗС. В полза на ответницата също не е изтекла изискуемата се по закона 10г. придобивна давност за периода от 2006г. до датата на издаване на констативният нотариален акт в нейна полза през 2012г. Не се доказа по делото ,че за периода от 1997г. до 2006г. Ю. е осъществявал владение върху имота изцяло и го е своил за себе си през този период, нито , че от 1997г. е установил еднолично и самостоятелно владение върху процесната нива . Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическа власт върху процесната нива не е достатъчен , за да се приеме ,че е налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници . Наследник , който ползва целият наследствени имот е владелец само на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целият имот и да придобие собствеността върху целият имот по силата на давност , този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници , т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми ,че отказва да признае правата им , като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към веща , като в този смисъл е и съдебната практика. В ТР№1/6.08.2012г. на ВКС по т.д.№1/2012г. на ОСГК е прието ,че ако съсобственик се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част ,той трябва да докаже при спор за собственост , че е извършил действия ,с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Следователно е в тежест на ответницата и тя трябваше да докаже по делото , че тя , а преди нея съпругът й е ползвала имота в продължение на 10г. , но също така и фактът ,че анимусът им да го държат за себе си е бил изразен изрично и демонстриран пред ищците. Знанието у ищците , че ответницата или съпругът й приживе са започнали да своят имота само за себе си не може да се предполага , а то следваше да се докаже от ответницата при условията на пълно и главно доказване , което тя не успя да установи по делото. От показанията на свидетелите разпитани по делото не се установи по безспорен и категоричен начин ,че тя и съпругът й приживе са владяли процесният имот като свой собствен и са уведомили ищците , че вече не са само държатели на техните идеални части , а са започнали и да ги своят и да ги уведомят ,че отказват да признаят правата им на съсобственици относно процесният имот. Отдаването на имота под аренда или под наем от единият от съсобствениците му е действие на обикновено управление и този факт не доказва , че имотът се владее изцяло и еднолично от съсобственика , отдал го под аренда. Ищците са упълномощили своя брат приживе да управлява, да стопанисва и да се разпорежда с притежаваните от тях земеделски земи , което е потвърждение , че те са ги своили ,считали са ги са своя собственост ,след като са делегирали права относно тази собственост на своя брат. До датата на смъртта му той не се е разпоредил с техните идеални части от процесният имот нито в полза на трети лица ,нито в своя полза и поради това и до тази дата ищците са запазили правото си на собственост върху процесната нива , а упълномощаването е прекратило своето действие със смъртта на упълномощеното лице Ю. през 2006г. Пълномощните не са от категорията писмени документи поставящо началото на давностно владение по смисъла на чл.79 от ЗС в полза на упълномощеното лице.

Направените във въззивната жалба възражения от страна на жалбоподателката относно правнорелевантните факти по делото и твърденията на ищците са преклудирани и като недопустими не следва да се разглеждат по делото , тъй като са могли да бъдат направени и е следвало да се направят своевременно пред първата инстанция с отговора на исковата молба или най-късно в първото по делото съдебно заседание пред НПРС.

Предвид гореизложеното ,съдът приема за установено по делото ,че ищците са собственици по наследство на по 1/3 ид.част от процесният имот и исковете им по чл.108 от ЗС са основателни и доказани , като не се установи по делото , че ответницата е придобили имота по давност на осн.чл.79 от ЗЗД и следователно тя го владее без правно основание.
Поради това следва да се признае за установено по отношение на ответницата ,че всеки от ищците е собственик на по 1/3 ид.част от процесната нива и ответницата да се осъди да им предаде владението върху тези идеални части от имота.

Поради това и издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт №.... на нотариус П.А. с район на действие НПРС и с рег.№ 346 на НК следва на осн.чл.537 ал.2 от ГПК да се отмени до размера на притежаваните от ищците общо 2/3 ид.части от имота.

По делото е внесено възнаграждение от ищците за особен представител на ответницата и жалбоподателка в размер на 427.57лв. В съдебно заседание въззиваемите страни претендират връщане на внесеният от тях депозит за особен представител , тъй като жалбоподателката се явява лично в съдебното заседание на 11.12.2014г. Жалбоподателката бе призована по настоящият й адрес в Р.Т. и се яви лично в съдебното заседание на 11.12.2014г., като упълномощи за свой процесуален представител по делото адв.А.Р. , предвид което вече не е налице законовото основание по чл.47 ал.6 от ГПК жалбоподателката да има назначен по делото особен представител и същият има само качеството на неин пълномощник. Следователно на адв.А.Р. се дължи възнаграждение като особен представител само за изготвянето на депозираната от него в това му качество въззивна жалба, което съдът определя по реда на чл.9 ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 320.68лв. Останалата сума от внесеното възнаграждение в размер на 106.89лв. следва да се върне на ищцата Х.А. А. , която я е внесла по делото.

Съобразно изхода на спора следва на въззиваемите страни да се присъдят направените от тях разноски за въззивната инстанция в размер на 995.68лв. , като съдът е намалил сумата посочена в списъка за разноските със сумата от 106.89лв., която подлежи на връщане .

В тежест на жалбоподателката следва да се постави и дължимата се по делото държавна такса за въззивната инстанция в размер на 25лв.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №102/19.03.2014г. по гр.д.№546/2013г. по описа на НПРС, поправено с решение от 26.05.2014г. по гр.д.№546/2013г. по описа на НПРС .

ОСЪЖДА Х.Х.М. с ЕГН ********** , да заплати на Х.А. А. /Х. К./ с ЕГН ********** и Ф.А.З. /Ф.С./ с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 995.68лв.

ОСЪЖДА Х.Х.М. с ЕГН ********** ,постоянен адрес с.Б. ,общ.К. обл.Ш. , ул.... №.. и настоящ адрес в Р.Т. да заплати по делото държавна такса в размер на 25лв., по сметка на ШОС.

Постановява на Х.А. А. /Х. К./ с ЕГН **********, действаща , чрез пълномощника си по делото адв.Г.К. от ШАК да се върне сумата от 106.89лв.

Определя окончателно възнаграждение на назначеният по делото особен представител на Х.Х.М. , адв.А.Р. в размер на 320.68лв. ,което да му бъде изплатено.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.