Р     Е    Ш    Е      Н     И     Е   № 14

                                     гр. Шумен, 14.01.2015 г.

 

Шуменски  окръжен  съд, в  публичното заседание  на шестнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова                            

                                                                          Членове: 1. Т. Димитрова

                                                                                  2. мл.с. Д. Димитров

при   секретаря  П.  П.,  като  разгледа  докладваното  от  съдия докладчика Т.  Димитрова  в.гр.д. №  332  по  описа  за  2014 година,  за  да  се произнесе взе предвид следното:

                  

                   Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

                  Делото е образувано въз основа на решение № 161/06.06.2014 г. по гр. д. № 152/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 241/21.10.2013 г. по в.гр.д. № 366/2013 г. по описа на ШОС, в частта, касаеща предявения иск с правно основание чл.200 от КТ, за сумата от 30 000.00 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от професионални заболявания, и делото е върнато на друг състав на ШОС, за ново разглеждане и решаване на спора в тази част, при съобразяване с указанията, дадени в т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

                   Предмет на разглеждане в настоящото производство е въззивна жалба от К.М.К. срещу решение № 412/20.05.2013 г. по гр.д. № 4416/2011 г. по описа на ШРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, резултат от получени от работата му в ответното дружество заболявания – бронхиална астма и хроничен бронхит, които са довели до  разстройство на здравето му.

                   Жалбоподателят, действащ чрез особения представител адв. Св. Е. от ШАК, намира решението за неправилно в обжалваната част, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявения иск.

                   В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият ДП „ Кабиюк „ ЕАД, гр. Шумен, действащ чрез пълномощника адв. Сн. И. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и извършените по делото разноски. 

                   Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

                   Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното: С решение № 412/20.05.2013 г. по гр. д. № 4416/2011 г. по описа на ШРС е отхвърлен като неоснователен, предявеният от жалбоподателя против въззиваемия, иск за заплащане на сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, резултат от получени от работата му в ответното дружество заболявания – бронхиална астма и хроничен бронхит, които са довели до разстройство на здравето му. В посочената част решението се обжалва от ищеца.

                   Визираната искова претенция е квалифицирана от първоинстанционния съд като такава по чл.128 от КТ. Съобразно указанията на ВКС по гр. д. № 152/2014 г., ІІІ г.о.,  с решението по   което е отменено въззивно решение № 241/21.10.2013 г. по в.гр.д. № 366/2013 г. по описа на ШОС, в частта, касаеща предявения иск за сумата от 30 000.00 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от професионални заболявания, и делото е върнато на друг състав на ШОС, за ново разглеждане и решаване на спора в тази част, при съобразяване с тълкуванията,  дадени в т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с протоколно определение от 14.07.2014 г. въззивният съд е квалифицирал процесната искова претенция по чл.200, ал.1 от КТ и е разпределил доказателствената тежест между страните относно релевантните за спора факти и обстоятелства, като им е предоставил възможност,  в първото по делото заседание, да изложат становище по иска и ангажират доказателства за относимите факти и обстоятелства. 

                   По съществото на правния спор, с посочената по-горе правна квалификация, от събраните по делото доказателства се установява и не се спори между страните, че за времето от  09.03.2004 г. до 18.05.2006 г. жалбоподателят е работил в ответното дружество на длъжността заварчик. В първоинстанционното производство не са събрани данни през посочения период от време и впоследствие работникът да е страдал от твърдените от него заболявания бронхиална астма и хроничен бронхит. Напротив, съгласно представения по делото списък на работниците и служителите, преминали периодичен преглед за 2005 г., след извършване на преглед при специалисти терапевт, УНГ и невролог, е дадено заключение, че за К.М.К. няма медицински противопоказания. От представения във въззивното производство ЛАК на жалбоподателя и заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се изяснява, че в ЛАК на същия за периода 2004 – 2006 г. няма отбелязани данни и диагнози, сочещи да е страдал от хронични белодробни или професионални заболявания. Само едно вписване в ЛАК сочи за остро заболяване на белия дроб – остър бронхит на 01.12.2005 г., но след това липсват други прегледи, документи и диагнози, които да дават основание за квалифициране на това заболяване като хронично или професионално. Данни лицето да е страдало или да страда от хронични белодробни или професионални заболявания не се откриват и при осъществения от експерта, на 23.11.2014 г., обстоен медицински преглед. Въз основа на изложеното, заключението на вещото лице е, че заболяванията на жалбоподателя, отразени в ЛАК през периода 2004 – 2006 г. не са хронични и не могат да бъдат определени, нито са регистрирани като професионални. Същият не представя и решение от ТЕЛК или документи, удостоверяващи, че е осъществена процедура по признаване на някое от заболяванията му за професионално.

                   Предвид изнесените факти, съдът приема за недоказано, че жалбоподателят е страдал или страда от посочените в исковата молба заболявания, че те са пряка и непосредствена последица от работата му като заварчик в ответното предприятие, че вследствие на тях е изпаднал във временна или трайна нетрудоспособност и вида, интензитета и времетраенето на   претърпените от него болки и страдания, както и съизмеримостта им с претърпените вреди, което налага извод за неоснователност на иска по чл.200, ал.1 от КТ и отхвърлянето му.

                   Що се касае до възражението на въззиваемия за погасяване на исковата претенция по давност, съдът намира, че предявеният иск не се явява погасен по давност, тъй като, съгласно чл.358, ал.1, т.3, ал.2, т.2 и ал.3 от КТ, правото на иск по чл.200 от КТ се погасява, ако не бъде упражнено в срок от три години от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като срокът не се смята за пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е била подадена до некомпетентен орган. В случая, трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено на 18.05.2006 г., като същият претендира обезщетение за неимуществени вреди от професионални заболявания, възникнали с оглед работата му при ответника през периода  09.03.2004 г. - 18.05.2006 г., а първоначалната му искова молба е депозирана на 24.02.2009 г., от което следва, че искът е предявен в рамките на срока по чл.358, ал.1, т.3 от КТ и не е погасен по давност.       

                   В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция  приема, че в обжалваната част решението на ШРС по гр. д. № 4416/2011 г. е правилно и следва да се потвърди.                   

                   Претенцията на въззиваемия за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, поради липса на доказателства за извършването на такива.

                   На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШОС деловодни разноски в размер на 350.00 лева – за възнаграждение на вещото лице по допусната СМЕ.

                   Водим от горното, съдът 

 

                                    Р          Е          Ш          И :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение № 412/20.05.2013 г. по гр. д. № 4416/2011 г. по описа на ШРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от К.М.К. срещу ДП „ Кабиюк „ ЕАД, гр. Шумен иск по чл.200, ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 30 000.00 лева – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, резултат от получени от работата му в ответното дружество заболявания – бронхиална астма и хроничен бронхит, които са довели до разстройство на здравето му.

                   В останалата част решението е влязло в сила.

                   ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********,*** да заплати по сметка бюджета на съдебната власт деловодни разноски в размер на 350.00 лева – за възнаграждение на вещото лице по допусната по в.гр.д. № 332/2014  г. по описа на ШОС съдебно - медицинска експертиза. 

                   Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

 

                                                                                          2.