Р Е Ш Е Н И Е № 9

В името на народа

гр. Шумен, 06.01.2015г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание, на девети декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Константин Моллов

членове: 1. Свилен Станчев

2. Димитър Димитров

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 241/2014г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 103/17.02.2014г. постановено по ГД № 208/2013г. по описа на ШРС, както следва

1.рег. № 3693/11.03.2014г., по описа на ШРС, от Г.Д.Б. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, чрез процесуален представител адв. Х.В. от САК – ищец в първоинстанционното производство. Твърди се неоснователност и неправилност на обжалваното решение в частта, с която предявеният иск, като неоснователен и недоказан, е отхвърлен над сумата от 3964.09лв. - за разликата до пълния предявен размер от 17 888,44лв.

2.рег. № 3430/06.03.2014г., по описа на ШРС, от М.Ц. С.-Ц. с ЕГН ********** *** - лично и като пълномощник на Ц.В.Ц. с ЕГН ********** – ответници в първоинстанционното производство. Твърди се неправилност на обжалваното решение в частта, в която въззивниците са осъдени да заплатят суми в размери, както следва:

-3964,09лв. - стойност на подобрения, извършени в собствен на въззивниците недвижим имот

-1000лв. - обезщетение поради неизпълнение на парично задължение, за периода от 25.01.2010. до 25.01.2013г., с правно основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

-297,58 - разноски., с правно основание чл. 78, ал.1 ГПК.

В двете жалби се твърди незаконосъобразност на решението в обжалваните части, като в подкрепа са изложени мотиви. Двете страни искат въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в съответните обжалвани части и постанови друго, присъждане на разноски съобразно присъдените суми, както и деловодни разноски пред настоящата инстанция,.

В сроковете по чл. 263, ал. 1 ГПК всяка страна е подала писмен отговор на въззивната жалба на другата страна, като счита същата за неоснователна и иска решението на ШРС да бъде потвърдено в съответната обжалвана част, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав на ШОС намира въззивните жалби за редовни и допустими - подадени, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването – ищецът и ответникът по ГД № 208/2013г. по описа на ШРС, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в законоустановените срокове - отговарят на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК.

От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което жалбите следва да се разгледат по същество.

След като се запозна с материалите по делото, доводите на страните и мотивите на първоинстанционния съд, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав на ШОС намира следното:

По делото е установена следната фактическата обстановка:

На 11.01.2001г. между страните е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот по силата на който, ответниците - М.Ц. С. и Ц.В.Ц., се задължили да прехвърлят на ищцата - Г.Д.Б., правото на собственост на дворно място с идентификатор ... и площ 639 кв. м., в урбанизирана територия на гр. Шумен, заедно с построена в него и завършена в груб строеж масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ....1, за сумата 15 000лв.

Купувачът Б. платила сумата 13 500лв, като остатъка от 1 500лв, следвало да плати в срок до 10.02.2001г. при условие, че продавачите предоставят всички надлежно одобрени строителни книжа за недовършената сграда – т. 2 от Договора.

Считано от датата на предварителния договор - 11.01.2001г., купувачът Б. влязла във владение на имота /т. 4 от Договора/ и организирала довършване на строителството, което продължило до края на месец май 2001г.

В договорения срок, продавачите не изпълнили задължението си да предоставят необходимите строителни книжа.

С решение № 550/19.07.05г. постановено по ГД № 195/2004г., по описа на ШРС, потвърдено с решение по ВГД № 863/05г., по описа на ШОС, предварителният договор бил обявен за окончателен, като в 14 дневен срок от влизане на решението в сила, купувачът Б. е следвало да плати останалата част от договорената цена в размер на 1500лв.. В съдебно определения срок, последната не платила сумата. Продавачите подали молба за обезсилване на решението и с решение № 119/15.05.07г. постановено по ВГД № 978/06г., по описа на ОС Д., потвърдено с решение постановено по ГД № 6193/07г., по описа на ВКС, влязло в законна сила, решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен, е било обезсилено.

На 14.05.2009г., собствениците - М.Ц. С. и Ц.В.Ц. продали процесния имот на П.Т.П., за което е бил съставен НА № 11, том IІІ, рег. № 5086, дело № 340/09, по описа на Нотариус Св. С..

Първоинстанционното производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г.Д.Б., срещу продавачите - М.Ц. С. и Ц.В.Ц., с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 72 ЗС - за плащане на извършени подобрения в процесния имот, в размера на 17 888,44лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за плащане на обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.01.2010г. до датата на завеждане на исковата молба - 25.01.2013г., в размер на 1000 лв. - предявен като частичен.

По обуславящият иск с правно основание чл. 72 ЗС

В исковата молба ищцата твърди, че през периода 11.01.2001г. – май 2001г., е направила разноски за материали, труд и пр., на обща стойност 17 888,44лв., с което имотът е бил ограден, теренът благоустроен, строежът довършен, както и че е доизградена пристройка. Във въззивната жалба на ищцата са изложени доводи за неоснователност и неправилност на обжалваното решение в частта, с която този иск е отхвърлен над сумата от 3964.09лв. - за разликата до пълния предявен размер от 17 888,44лв..

Първоинстанционният съд е мотивирал, че искът по чл. 72, ал. 1 ЗС следва да бъде уважен частично до размер на 3964,09лв, като в останалата част до пълния предявен размер от 17,888,44лв., следва да бъде отхвърлен, като е счел:

1/за изцяло неоснователни исковите претенции за подобрения по разделите: подмяна керемиди покрив; подмяна на дървени прозорци със алуминиеви; покрив пристройка; благоустрояване; ограда: дограма за алуминиева витрина; ВИК и ОВ; електрическата инсталация,

2/за частично основателни исковите претенции по раздели: СМР по първо ниво /без груба мазилка /и СМР по второ ниво /без груба мазилка /

3/за изцяло основателна исковата претенция по раздел фасада -пръскана мазилка

Този уважен размер на исковата претенция съдът е определил, въз основа на заключение на СТЕ, като сбор от три суми /978,80 +1797,53+1187,76/, както следва:

-сумата 978,80лв. - за подобрения, по фасадата на сградата - външна пръскана мазилка. При стойност на подобрението по заключение на СТЕ - 1638,80лв. съдът е приспаднал 0,65% - овехтяване, в размер на 1065,22лв., като е приел за основателна претендираната сума в размер 978,80лв.

-сумата 1797,53лв. - за подобрения по вътрешни СМР първо ниво. При стойност на извършени СМР към датата на експертизата в размер на 6534,99лв. съдът приспада 1398,60лв - стойност на грубата мазилка, положена от ответниците на това ниво, а от остатъка 5136,39лв, приспада 0,65% - овехтяване, в размер на 3338,86лв., като приема за частично основателна претенцията в размер на 1797,53лв., при претендиран размер 2,961,39лв.

-сумата 1187,76лв. - за подобрения по вътрешни СМР второ ниво. При стойност на извършените СМР към датата на експертизата - 4345,59лв., съдът изважда стойността на грубата мазилка извършена от ответниците - 952лв, а от остатъка 3393,59лв, приспада 0,65% - овехтяване, в размер на 2205,83лв., като приема за частично основателна претенцията в размер на 1187,76лв., при претендиран размер 2,830,34лв.

От изложеното следва, че първоинстанционният съд е изчислил стойността на приетите за основателни искови претенции по тези три раздела, като от стойността на строително – монтажни работи, под формата на вложени труд, средства и материали, установена чрез СТЕ, доколкото същите били извършени преди 13 години, е приспаднал процент „овехтяване”.

Настоящият състав на ШОС намира за правилен извода на първоинстанционния съд, съдържащ се в мотивите на обжалваното решение, че ищцата в първоинстанционното производство, се явява недобросъвестен владелец приравнен по права на добросъвестен - тя е придобила владението по силата на предварителен договор със собственика на процесния имот и като „добросъвестен подобрител” има правата на добросъвестен владелец по чл. 71 и чл. 72 ЗС – арг. чл. 70, ал. 3 ЗС., но счита за неправилен начин за определяне на сумата, с която се е увеличила /или намалила/ пазарната стойност на процесния имот, вследствие на извършените в него подобрения, поради следното:

С исковата молба се претендират права по чл. 72 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС добросъвестния владелец, съответно недобросъвестния владелец, приравненият по права на добросъвестен, може да иска за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Законът е указал как следва да се определи размерът на обезщетението – това е увеличената стойност на имота. Увеличената стойност съставлява разликата между стойността на имота, която той има към момента на постановяване на съдебното решение и стойността, която същият имот би имал към същата дата, ако извършените подобрения не са били направени. Следователно, за определяне на тази стойност, е неотносимо, какъв е размерът на действително направените разноски, като стойности на СМР. Меродавни следва да са пазарните цени към деня на постановяване на съдебното решение. Не е правилно да се смесват понятията „увеличена стойност на вещта” по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗС с „разходи за това увеличение”, под форма на труд, средства и материали. Това е така защото е възможно по един имот да бъдат направени разходи, които да не доведат до увеличение на пазарната му стойност, както и да бъдат направени разходи, които да доведат до увеличение на тази стойност в по - големи размери от стойността на фактическите разходи /или обратно/. Подобрение в имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Това са нововъведения, които изменят вещта - в този смисъл е Решение № 532/94г., по ГД № 382/94г. на І г.о. на ВС.

Страните не спорят, че към определен по делото минал времеви периода, чрез влагане на труд и средства ищцата е допринесла за увеличаване стойността на процесния имот, и в този смисъл е налице подобрение на същия, като стойността на това подобрение следва да бъде установено към момента на постановяване на съдебното решение.

По делото е установено, а и страните не спорят, че сградата, предмет на предварителния договор, не е била завършена. Част от спора е относно степента на довършеност на строежа в момента на сключване на предварителния договор и съответно обема на довършителните работи извършени от добросъвестния подобрител – Б., в периода месец януари 2001г. – месец май 2001г., довели до увеличаване на неговата стойност, а от там и относно размера на дължимото обезщетение. В производството пред първата инстанция са поискани, допуснати и събрани гласни доказателства, чрез разпити на свидетели, които са противоречиви. Първоинстанционният съд, като е извел заключението за липса на писмени доказателства, е дал вяра на показанията на тримата свидетели доведени от ответниците и не е кредитирал показанията на свидетеля доведен от ищцата, като е приел, че неговите показания са несигурни и неточни и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Относно тази част от предмета на делото настоящия състав на ШОС счита следното:

От съдържанието на предварителния договор сключен на 11.01.2001г. безусловно се установява, че част от предмет на същия е „масивна двуетажна жилищна сграда завършена в груб строеж”. Легално определение на понятието сграда е съдържал чл. 164 от Закона за благоустройството от 1941г. /отм./ - това е всеки строеж, над или под земята, ограничен от страни със стени или колони, а отгоре - с покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди. Дефиницията не е възпроизведена в действащия ЗУТ, но се извежда по тълкувателен път. Законната дефиниция на понятието „груб строеж“ /карабина/ се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби това е: сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. В договора не е отразено към този момент по имота да са изпълнени в някаква степен довършителни работи, поради което следва да се приеме, че са били изпълнени поне минималните такива, за да се приеме, че към момента на сделката е бил налице отделен обект на право на собственост. Доказателства за някаква степен на изпълнение на довършителните работи, различна от минималната, към момента на предаване на владението на Б., не се съдържат и в останалите писмени доказателства по делото.

Единствено свидетелят М.И.Б., който живее в съседен имот, описва състоянието на процесния, в момента на предаване владението на Б., като къща в груб строеж, изградена с тухли, панели, бетон, с покрив от бетон, /не помни дали е имало керемиди, но твърди, че след предаване на владението, е правен основен ремонт на покривната конструкция/, без подови замазки, без вътрешни и външни мазилки, без ВиК и ел. инсталация, без прозорци и врати. Твърди, че няколко години, преди Б. да влезе във владение, строежът е бил изоставен, не е имало ограда, всеки е можел да влезе и няколко зими съседите си държали конете и сеновалите в имота. Другите свидетели описват състоянието на сградата, като груб строеж с изпълнение на някои довършителни работи, но не към момента на предаване на владението, а в предходни момент: свидетелят В.С. твърди, че е бил за последен път в имота през 2000г., свидетелят Н. В. е ходил за последно през 1999г. /или 2000г./, а свидетелят М.М. не посочва кога за последно е бил в имота, но потвърждава, че когато го е посещавал ограда не е имало и е било разградено. Предвид установеното настоящият състав на ШОС счита единствено показанията на свидетеля Б. за обективни и пълни, тъй като единствено той свидетелства за състоянието на процесния имот към момента на предаване владението на Б.. Съдът намира, че неговите показания съответстват в най - пълна степен на съдържанието на предварителния договор. Тези показания определят състоянието на строежа максимално близко до легалната дефиниция на „сграда в груб строеж, без изпълнение на довършителни работи”, поради което ги кредитира и приема исковата претенция в тази част за доказана.

Изхождайки от изложеното въззивният съд намери, че от съществено значение за правилното решаване на делото е установяване размерът на увеличената стойност на имота към момента на постановяване на решението и на основание чл. 195 ГПК, служебно назначи допълнителна съдебно – техническа експертиза /СТЕ/.

От приетото заключение, което съдът намира за обективно и компетентно, следва да се приема, че без подобренията извършени в имота, неговата пазарна стойност, към момента на изготвяне на заключението, би била 54 600лв., а в резултат на подобренията - 73 350лв.. Следователно размерът на увеличената стойност на имота възлиза на 18 750лв. и тази сума добросъвестния владелец има право да получи от собствениците.

Относно възражението на ответниците в първоинстанционното производство, че извършените от ищцата подобрения в раздели: благоустрояване, ограда и дограма за алуминиева витрина, както и подобрения върху незаконна пристройка – изграждане на покрив, са извършени без строително разрешение, поради което не подлежат на заплащане, а и те не желаят тяхното запазване, съдът намира следното:

Страните не спорят, че тези изменения в имота са извършени от добросъвестния подобрител – Б.. Съдът намира, че тази изменения, въпреки че са извършени като незаконно строителство и независимо от твърденията на собствениците – ответници в първоинстанционното производство, че не желаят тяхното запазване, предвид факта, че не са били премахнати и към момента на изготвяне заключението на СТЕ, назначена от настоящата инстанция, са налични, следва да се третират като подобрения в процесния имот, водещи до увеличаване на пазарната му стойност - съгласно заключението, ако стойност на тези подобрения бъде извадена, то пазарната му стойност би се намалила от 73 350лв. на 70 970 лв.

Възражението на ответниците в първоинстанционното производство, че направените от добросъвестния подобрител в имота ремонт на покрива на къщата: смяна на марсилски керемиди с виолит и бардолин и смяна на дървена дограма с алуминиева, не са довели до увеличение цената на имота, съдът намира за основателни – от заключението на назначената СТЕ се установява, че стойността на процесния имот по пазарни цени към момента на изготвяне на заключението би била една и съща независимо дали добросъвестния подобрител е изразходвал средства за тези промени по сградата - тези изразходвани средства не са довели до увеличаване пазарната стойност на имота и това обстоятелство е отчетено от вещото лице, при определянето и, към момента на изготвяне на заключението.

Във въззивната жалба на ответниците са изложени доводи, че в решението на първоинстанционният съд не са обсъдени и не е отчетено, че въз основа на влязло в сила решение по ГД № 168/2010г. по описа на РС Търговище на ищцата е изплатена сумата 11 590лв. за присъдено обезщетение, с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС - за подобренията, които е направила и с която се е увеличила стойността на процесния имот вследствие на тези подобрения.

Настоящият състав на ШОС счита, че доколкото непроизнасянето по този въпрос е неизгодно за тези въззивници, същите имат интерес да обжалват актът на първоинстанционния съд в тази част, като по същество намира тези възражения за основателни. От приложените по делото писмени доказателства се установява, а и страните не спорят за това, че през 2009г. по подадена от ищцата искова молба е предявен частичен иск, с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, за плащане на обезщетение за извършените подобрения в процесния имот. Образувано е ГД № 168/2010г. по описа на Търговищки районен съд. С влязло в сила решение, претенцията е уважена изцяло, като по този иск ответниците са осъдени да заплатят сумата от 11 590 лева, представляваща частично предявена претенция за извършени довършителни строително - монтажни работи. Ищцата признава, че тази сума е платена от ответниците.

Настоящият иск, е предявен за разликата в размер на 19 036.36лв., надлежно изменена в размер до 17 888,44лв., между частично уважения иск по ГД № 168/2010г., по описа на Търговищки районен съд, в размер на 11 590 лева и установената в хода на това производство, към момента на постановяване на съдебното решение по това дело, увеличена стойност на имота от 30 626.60лв..

От приетото заключение на СТЕ по настоящото производство е установено, че към момента на изготвяне на това заключение размерът на увеличената стойност на процесния имот възлиза на 18 750лв.. От тази сума следва да се приспадне сумата на платеното обезщетение, за извършените подобрения в имота, в изпълнение на решение постановено по ГД № 168/2010 г., по описа на Търговищки районен съд, в размер на 11 590 лева и тази разлика в размер на 7 160лв. добросъвестният подобрител Б. има право да получи от собствениците, като искът до 17 888,44лв, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По обусловения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Възражението на ответниците в първоинстанционното производство, за неправилност на решението по акцесорния иск – мораторна лихва върху главницата по обуславящия иск, за периода от 25.01.2010г. до датата на предявяване на иска 25.01.2013г. и приет от първоинстанционният съд за основателен в предявения частичен размер от 1000лв., настоящият състав на ШОС счита за неоснователно, поради следното:

Предвид частичната основателност на обуславящият иск, с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, основателен се явява и обусловения иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 84 ал. 2 ЗЗД обезщетението за забава е изискуемо след отправена покана. Ищцата е отправила покана до ответниците връчена на 26.06.09г.. След изтичането на тридневния срок – считано от 29.06.09 ответниците са изпаднали в забава, поради което този иск предявен като частичен е основателен. Тези изводи на първоинстанционния съд не се оспорват от въззивниците и настоящият състав на ШОС намира, че лихвата за забава върху сумата от 7160лв., за периода от 25.01.2010г. до 25.01.2013г. е в размер на 2 220.56лв., като счита, че искът следва да бъде уважен до предявения размер от 1000лв.., поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По исканията за разноски:

При този изход на делото се явяват основателни исканията на страните за разноски за въззивната инстанция, както и искането на ищцата, за отмяна на решението в частта за разноските пред първата инстанция и присъждане на такива съобразно уважената част от исковете.

Претендираните разноски от ищцата пред първата инстанция са в размер на 1693,30лв /държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение намалено от първоинстанционния съд от 2 800лв. на 827,76лв/, а пред настоящата инстанция – 432.77 лв. /382.77лв. - съгласно списък по чл. 80 ГПК и 50 лв. внесени за допълнителна СТЕ, след представяне на същия/ или общо размерът на претендираните разноски от тази страна възлиза на 2126.07лв.. Съобразно уважената част от исковете ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищцата сумата 850.97лв, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Претендираните разноски от ответниците пред първата инстанция са в размер на 200лв., а пред настоящата инстанция общо 149.20лв. – съгласно списък по чл. 80 ГПК или общо размерът на претендираните разноски от тази страна възлиза на 349.20лв. Съобразно отхвърлената част от исковете ищцата следва да бъде осъдена да плати на ответниците сумата 209.42 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Съдът, въз основа на молба вх. № 6371/01.12.2014г. приета за основателна, е платил от бюджетните средства на ШОС 100лв. - за доплащане възнаграждението на вещото лице К.В.Ж. за допълнителната СТЕ, която сума предвид изхода на делото и съобразно степента на уважаване на претенциите, е необходимо да бъде възложена в тежест на страните, като ищцата следва да плати сумата 40 лв., а ответниците сумата 60лв., в полза на ШОС

Водим от горното Шуменският окръжен съд.

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 103/17.02.2014г. постановено по ГД № 208/2013г. по описа на ШРС, в частта, с която искът, предявен от Г.Д.Б. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, е уважен за сумата от 3964.09лв. и отхвърлен за разликата от 7 160лв. до пълния предявен размер от 17 888.44лв.

Отменя решение № 103/17.02.2014г. постановено по ГД № 208/2013г. по описа на ШРС, в частта, с която искът с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, е отхвърлен за разликата над 3964.09лв. до сумата 7 160лв. и вместо това постановява:

ОсъждаМ. Ц. С.-Ц. с ЕГН ********** и Ц.В.Ц. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 72, ал. 1 ЗС, да платят на Г.Д.Б. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, сума в размер на 3195.91лв., представляваща увеличена стойност, вследствие на извършени подобрения, на недвижим имот - дворно място с идентификатор ... и площ 639 кв. м., в урбанизирана територия на гр. Ш., заедно с построена в него и масивна двуетажна сграда с идентификатор ....1.

Отменя решение № 103/17.02.2014г. постановено по ГД № 208/2013г. по описа на ШРС, в частта, с която М.Ц. С.-Ц. с ЕГН ********** и Ц.В.Ц. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, са осъдени да платят на Г.Д.Б. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, сума определена след компенсация в размер на 297,58лв. - разноски в първоинстанционното производство, и вместо това постановява:

Осъжда М.Ц. С.-Ц. с ЕГН ********** и Ц.В.Ц. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, да платят на Г.Д.Б. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, сума в размер на 850.97лв, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, като отхвърля искането за разликата до 2126.07лв.. - общ размер на претендирани разноски за двете инстанции.

Осъжда Г.Д.Б. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, да плати на М.Ц. С.-Ц. с ЕГН ********** и Ц.В.Ц. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, сума в размер на 209.42 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, като отхвърля искането за разликата до 349.20лв. - общ размер на претендирани разноски за двете инстанции.

Осъжда М.Ц. С.-Ц. с ЕГН ********** и Ц.В.Ц. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, да платят в полза на ШОС, сума в размер на 60.00 лв. - част от платените от бюджетните средства на ШОС общо в размер на 100 лв. - за доплащане възнаграждението на вещото лице К.В.Ж. за допълнителната СТЕ.

Осъжда Г.Д.Б. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, да плати в полза на ШОС, сума в размер на 40.00 лв. - част от платените от бюджетните средства на ШОС общо в размер на 100 лв. - за доплащане възнаграждението на вещото лице К.В.Ж. за допълнителната СТЕ.

Потвърждава решение № 103/17.02.2014г. постановено по ГД № 208/2013г. по описа на ШРС, в останалите части, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на страните, при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.