Решение по Гражданско дело 7/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

гр.Шумен, 08 Януари 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря Ю. А., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №7 по описа за 2014 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №844 от 07.11.2013г. по гр.д.№500/2013г. Районен съд - гр.Шумен е уважил частично предявените от Д.И.Д. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ш., искови претенции по чл.211, ал.6, вр. ал.5, т.2 пр.1 вр. чл.202, ал.1, т.3 от ЗМВР отм. бр. 53 от 27.06.2014 г., и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 580,64 лева представляваща стойността на неизплатеното възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.02.2010г. – 28.02.2012г., мораторна лихва върху главницата дължима за всяко тримесечие до 20.02.2013г. в размер на 70,82 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, като са отхвърлени горните претенции в останалата им част до пълния предявен размер /съответно 700 лева главница и 100 лева лихва/, като неоснователни. Ответника е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 390,88 лева, а ищеца на ответника - 24,14 лева.

Недоволна от така постановеното решение, останала ответната страна, поради което го обжалва в осъдителната му част, с изключение на присъдена сума в размер на 57,77 лева за положен труд от ищеца над установеното работно време през третото тримесечие на 2010г., неотчетени в протокол рег.№12955 от 18.10.2010г. на РУП Шумен, и лихвата върху тази сума в размер на 13,80 лева, като сочи доводи за недопустимост и неправилност на решението, и моли съда да го обезсили в една част, евентуално отмени в същата, или да го отмени в атакуваната част, както и да бъде допуснато прихващане с дължима от ищеца на ответника сума в размер на 50,70 лева, заради 14 часа по - малко отработено време от установеното за четвъртото тримесечие на 2010г. и 2012г., по което възражение първоинстанционния съд не се бил произнесъл въобще. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество. Възраженията за недопустимост на решението са неоснователни, доколкото съдът се е произнесъл по предявените претенции, с изрично посочване на периода и характера на вземането /такива, с каквито е бил сезиран/, а евентуално завишения размер на присъдения извънреден труд би довел до неправилност на решението поради неоснователност на претенцията.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции от Д.И.Д. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ш., по чл.211, ал.6, вр. ал.5, т.2 пр.1 вр. чл.202, ал.1, т.3 от ЗМВР отм. бр. 53 от 27.06.2014 г., и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 700 лева - представляващи стойността на неизплатеното възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.02.2010г. – 28.02.2012г., който извънреден труд ищеца претендира да е формиран единствено от завишеното време с 30 минути за всяко 12 часово дежурство, като сочи, че през целия исков период смените, при които е полагал труд са започвали от 07:40 ч до 20:10 ч - при дневна смяна, и от 19:40 ч до 08:10 ч. - при нощна смяна. Именно поради полагането на допълнителен труд от 30 минути при всяка смяна, характера му бил на извънреден труд, който не му е заплащан като такъв. Времето през което служителите, изпълняващи патрулно - постовата дейност, се хранели или ползвали физиологични почивки по време на смяната, следвало да се отчитат като работно време, предвид непрекъсваемостта на този процес. Предявена е била и акцесорна претенция за обезщетение за забава върху главницата в размер на 100 лева. Безспорно е установено по делото, че между страните през процесния период е имало валидно служебно правоотношение, по което ищецът е бил назначен при ОДМВР Ш., като последната му длъжност е била "старши полицай в ГООР, сектор ОП, РУП – Ш.", и е осъществявал патрулно постова дейност, при работа на смени. От изготвените по делото съдебно - счетоводни експертизи, представените писмени доказателства и разпитаните свидетели се установява, че от началото на исковия период - 20.02.2010г. до 31.12.2010г. ищеца е работил като постови полицай на 12 часови смени - от 08:00 до 20:00 и от 20:00 до 08:00 часа. От 01.01.2011г. до 14.08.2011г. е бил постови полицай в Радио Шумен на смени от 12:30 ч. - от 07:40 ч до 20:10 ч, и от 19:40 ч до 08:10 ч. с осигурена 30 минутна почивка. От 15.08.2011г. до края на исковия период - 28.02.2012г. ищеца е изпълнявал патрулно постова дейност на смени от 12:30 ч. - от 07:40 ч до 20:10 ч, и от 19:40 ч до 08:10 ч. с осигурена 30 минутна почивка.

Подхода за изчисление на дължимото обезщетение, възприет от ищеца при поставяне задачата на вещото лице, като разлика от общия сбор на действително отработените часове и нормативно определената им стойност, в настоящия случай е неприложим, доколкото ищцовата претенция касае единствено твърдените 30 минутни продължения на 12 часовите смени, а при сумарното изчисление за тримесечните периоди са били включвани и всички останали занятия и извънреден труд, за които няма предявена претенция, и не биха могли да обосноват правилно крайния резултат от сметката. За периода от 20.02.2010г. до 31.12.2010г. ищеца въобще не е полагал труд на смени със сочения от него времеви интервал от 12:30 ч., а само такива от 12 часа, в които са били включвани и времето за хранене и физиологични почивки. Единствено в периода от 01.01.2011г. до 28.02.2012г. продължителността на дежурствата е била с 30 минути в повече, като в този фактически релевантен период е и основния спор между страните, дали 30 минутните почивки следва да се включват в работното време. От една страна, следва да се изтъкне, че действащите през процесния период Инструкция №Із-343/05.03.2009г. и Инструкция №Із-2295/08.12.2006г., са уреждали по различен начин, за части от периода, отчитането на времето за отдих, за храна и физиологични почивки. След 01.12.2010г. в последната инструкция - чл.31, ал.11 с дотогавашна редакция - "Времето за отдих на нарядите се разрешава от дежурните в оперативните дежурни центрове или в оперативните дежурни части, като същото се счита за работно време" е бил заличен израза "като същото се счита за работно време". В чл.31, ал.6 от инструкцията е предвидено, че на нарядите, които изпълняват ППД с продължителност до дванадесет часа за една смяна, се осигурява половин час време за отдих. В тази насока са основателни и възраженията на ответника, че времето за отдих не представлява време за хранене по чл.8, ал.2 от Инструкция №Із-343/05.03.2009г., нито физиологична почивка. През този период, макар и да е трябвало да е на разположение при повикване, служителя не е бил длъжен да е на точно определено от работодателя му място, поради което и същото не следва да се включва в работното време. Въпреки, че за част от дежурствата е липсвало изрично отбелязване на ползването на тази почивка, без значение дали поради пропуски или непрецизно уреждане на вътрешните правила, доколкото горното субективно право на служителя е следвало да бъде осигурено по необходимост, в зависимост от оперативната обстановка, неоснователния отказ за ползването е дисциплинарно нарушение, за което служителя е бил длъжен да докладва, както и да поиска компенсиране на нарушеното му право /с писмена молба до работодателя, за каквато няма никакви данни по делото/, следва да се приеме, че всички регламентирани тридесетминутни почивки са били надлежно ползвани. Освен това, и от разпита на свидетелите в първоинстанционното производство се установява, че са били осигурявани служители от патрулно постовата дейност, които да сменят постовите, а пешите патрули са ползвали времето си за отдих след съгласуване, в района на маршрута им за обход. Последното не представлява задължение за присъстване на определено място по смисъла на т.1 от ТР №8 от 14.11.2014г. на ОСГК на ВКС, както поради горните съображения, така и предвид обстоятелството, че тази почивка се е осигурявала за отдих, и служителя не е бил длъжен да присъства физически на точно определено място от работодателя му. От друга страна в тежест на ищцовата страна е било при условията на главно и пълно доказване, да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин отказ за ползване на регламентираното право на отдих през време на смяната. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Ето защо съдът намира предявените искови претенции за неоснователни, поради което и решението в обжалваната част следва да бъде отменено.

Искането на жалбоподателя за допускане на прихващане с дължима от ищеца на ответника сума в размер на 50,70 лева, заради 14 часа по - малко отработено време от установеното за четвъртото тримесечие на 2010г. и 2012г. е недопустимо. Съобразно чл.133 от ГПК, когато в установения срок за отговор ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това по - късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такова обстоятелство не представлява изготвянето на съдебно - счетоводната експертиза, доколкото данните за горното вземане са били налице, и то в документите на ответника. Пропускът на страната да открие вземането в собствените си документи и да се позове своевременно на възражението, не би могъл да се санира само с факта на по - късното узнаване, а трябва да е налице действително непредвидено обстоятелство, което обективно и по необходимост да е обусловило пропуска. Правилно първоинстанционния съд не е допуснал до разглеждане възражението за прихващане, като преклудирано, а в случая, в съответствие и с постановките на т.4 от ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, това възражение не би могло да се разгледа, освен ако е с ликвидно и изискуемо вземане, т.е. ако се изразява в материално - правното изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания. Процесното вземане не е безспорно, поради което и с него не би могло да се компенсира, щом възражението за прихващане е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд, в частта, с която е уважена претенцията за заплащане на положен извънреден труд за периода 20.02.2010г. – 28.02.2012г., за разликата над 57,77 лева до 580,64 лева, и с която е уважена претенцията за мораторна лихва върху главницата дължима за всяко тримесечие до 20.02.2013г. за разликата над 13,80 лева до 70,82 лева, следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което тези претенции се отхвърлят. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 42,94 лева пред първата инстанция, след приспадане на горната сума, от присъдените с първоинстанционното решение разноски на ищеца в размер на 390,88 лева, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника освен присъдените с решението разноски в размер на 24,14 лева, следва да бъдат присъдени още 94,23 лева. На основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. в полза на ответната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на поисканото от 150 лева, и съобразно представения от ответника списък за разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 175 лева. В останалата си необжалвана част решението е влязло в законна сила.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №844 от 07.11.2013г. по гр.д.№500/2013г. на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ГР.Ш. е осъдена да заплати на Д.И.Д. с ЕГН **********, по предявената претенция по чл.211, ал.6, вр. ал.5, т.2 пр.1 вр. чл.202, ал.1, т.3 от ЗМВР отм. бр. 53 от 27.06.2014 г., положен и незаплатен извънреден труд за периода 20.02.2010г. – 28.02.2012г. при ответника, за разликата над 57,77 лева /петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ до 580,64 лева /петстотин и осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/, В ЧАСТТА, с която е уважена претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата дължима за всяко тримесечие до 20.02.2013г. за разликата над 13,80 лева /тринадесет лева и осемдесет стотинки/ до 70,82 лева /седемдесет лева и осемдесет и две стотинки/, както и в частта, с която ответника е осъден да заплати съдебно деловодни разноски на ищеца за разликата над 42,94 лева /четиридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ до 390,88 лева /триста и деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.Д. с ЕГН ********** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ГР.Ш., искове за заплащане на положен и незаплатен извънреден труд за периода 20.02.2010г. – 28.02.2012г. при ответника, за разликата над 57,77 лева /петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ до 580,64 лева /петстотин и осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/, и иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата дължима за всяко тримесечие до 20.02.2013г. за разликата над 13,80 лева /тринадесет лева и осемдесет стотинки/ до 70,82 лева /седемдесет лева и осемдесет и две стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ГР.Ш., направените по делото разноски в размер на още 94,23 лева /деветдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/ за първата инстанция, и в размер на 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ за въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.