Р Е Ш Е Н И Е № 63

гр. Шумен, 13.05.2014 г.

Шуменски окръжен съд, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав

СЪДИЯ: Т. Димитрова

при секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 349 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на “ Хипо Алпе Адриа – Лизинг “ ООД, гр. С., представлявано от Т.П. и П.Ш., чрез адв. Г. С. от САК, в която ищецът твърди, че ответникът “ Плиска – 98 “ АД, гр. Нови пазар, представлявано от Р.Р.Й. е авалист по 12 бр. записи на заповед, издадени от “ Керамика Плиска И.П. “ АД в полза на “ Хипо Алпе Адриа – Лизинг “ ООД, на основание чл.4 от договори за финансов лизинг № .../05.12.2007 г. и № 430300034/2008 г., като обезпечение за изпълнение задълженията на лизингополучателя за заплащане на уговорените лизингови вноски и други дължими суми по двата договора. С влязло в сила решение от 08.03.2013 г. е установено неизпълнение задълженията на “ Керамика Плиска И.П. “ АД по договор за финансов лизинг № .../05.12.2007 г. и дружеството е осъдено да заплати дължимите по договора суми, като в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист за същите, по т.д. № 1574/2013 г. на СГС, на основание чл.404, т.1 от ГПК. Поради горното, ищецът счита, че, на основание визираните записи на заповед, като солидарен съдлъжник с останалите авалисти, ответникът му дължи сумата от 11 804 865.80 евро, равняваща се на 23 088 310.68 лева – главница, както следва: 1/ 1 556 982.40 евро / 3 405 192.89 лева / - по ЗЗ от 05.12.2007 г., с падеж 01.04.2008 г.; 2/ 1 556 982.40 евро / 3 405 192.89 лева / - по ЗЗ от 05.12.2007 г., с падеж 01.04.2009 г.; 3/ 1 556 982.40 евро / 3 405 192.89 лева / - по ЗЗ от 05.12.2007 г., с падеж 01.04.2010 г.; 4/ 1 556 982.40 евро / 3 405 192.89 лева / - по ЗЗ от 05.12.2007 г., с падеж 01.04.2011 г.; 5/ 1 556 982.40 евро / 3 405 192.89 лева / - по ЗЗ от 05.12.2007 г., с падеж 01.04.2012 г.; 6/ 803 990.76 евро / 1 572 469.25 лева / – по ЗЗ от 25.01.2008 г., с падеж 01.08.2008 г.; 7/ 803 990.76 евро / 1 572 469.25 лева / - по ЗЗ от 25.01.2008 г., с падеж 01.08.2009 г.; 8/ 803 990.76 евро / 1 572 469.25 лева / - по ЗЗ от 25.01.2008 г., с падеж 01.08.2010 г.; 9/ 803 990.76 евро / 1 572 469.25 лева / - по ЗЗ от 25.01.2008 г., с падеж 01.08.2011 г. и 10/ 803 990.76 евро / 1 572 469.25 лева / - по ЗЗ от 25.01.2008 г., с падеж 01.08.2012 г., като вземанията са с настъпил падеж и са изискуеми. На 04.12.2009 г. , “ Хипо Алпе Адриа – Лизинг “ ООД, тогава “ Хипо Алпе Адриа – Лизинг “ ЕООД, се е снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя и авалистите за част от сумите по записите на заповед, както следва: по ч.т.д. № 1006/2009 г. на НпРС – за 190 000 евро – главница по ЗЗ от 05.12.2007 г., с падеж 01.04.2008 г., ведно със законната лихва върху нея от 04.12.2009 г. до окончателното й плащане и 7 432.15 лева деловодни разноски и по ч.гр.д. № 13362/2009 г. по описа на ВРС – за 900 000 евро – главница по ЗЗ от 05.12.2007 г., с падеж 01.04.2009 г., ведно със законната лихва от 04.12.2009 г. до окончателното й плащане и 35 204.94 лева – деловодни разноски. Общият размер на присъдените вземания по двата ЗЗ е 1 090 000 евро или 2 131 854.70 лева, ведно със законната лихва считано от 04.12.2009 г. и 42 637.09 лева – разноски. Въз основа на издадените изпълнителни листи е образувано изп.д. № 732/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. № ..., с район на действие ВОС. Длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, поради което взискателят е предявил вземанията си по исков ред, по гр.д. № 3191/2010 г. по описа на СГС, което е висящо. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил нито едно от задълженията си по въпросните записи на заповед, като, още с настъпването изискуемостта на първото от тях – по запис на заповед от 05.12.2007 г., с падеж 01.04.2008 г., не е бил във възможност да стори това, поради неплатежоспособност. Наред с това, видно от периода на неизпълнение, затрудненията му за плащане са трайни. При условията на евентуалност, счита, че ответното дружество е и свръхзадължено, тъй като активите му не са достатъчни за да покрият паричните му задължения. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на “ Плиска – 98 “ АД, гр. Нови пазар, с начална дата 01.04.2008 г., да открие производство по несъстоятелност на дружеството, да назначи временен синдик, да допусне обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника и да определи дата за първо събрание на кредиторите.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът “ Плиска – 98 “ АД, гр. Нови пазар, представлявано от управителя Р.Р.Й. депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани. Възраженията му са, че вземанията на ищеца срещу издателя на процесните записи на заповед са установени с влязло в сила решение по арбитражно дело № 637/2009 г. на АС при БТПП, поради което предявяването им по гр.д. № 3191/2010 г. по описа на СГС е недопустимо. Наред с това, сочените от ищеца записи на заповед не носят подпис на представляващия “ Плиска – 98 “ АД, от което следва, че липсва волеизявление от името на дружеството за поемане на менителнично поръчителство по ценните книги и, съгласно чл.485, ал.2 от ТЗ, авалите са недействителни. Предвид изложеното и, на основание чл.193, ал.1 от ГПК оспорва автентичността на подписа върху записите на заповед, положен от името на представител на дружеството. Независимо от горното, счита, че ищецът не би могъл да претендира от авалиста вземания, за които по отношение на хонората е установено, че са недължими. И трето, присъдените с арбитражното решение лихви за периодите 08.01.2008 г. – 01.04.2008 г. и 01.04.2008 г. – 01.04.2009 г. очевидно са различни от претендираните от ищеца.

С молба от 21.11.2013 г. към молбата на „ Хипе Алпе Адриа – Лизинг „ ООД, гр. С. се присъединява кредитора „ ПроКредит Банк / България /„ ЕАД, гр. С., представлявано от П.С.С. и Р.В.Т., чрез юрисконсулт В.Й. Ищецът твърди, че, по силата на договор за банков кредит № 050-392340/21.12.2007 г. е предоставил на ответника „ Плиска – 98 „ АД, гр. Нови пазар, област Шумен кредит в размер на 110 000 евро, като приложимият лихвен процент по кредита, съгласно т.1 от договора е шестмесечния EURIBOR плюс 2.3 пункта надбавка. Падежът на кредитното задължение е уговорен на 21.12.2012 г. Съгласно чл.13 от ОУ за кредитиране, наказателната лихва е в размер на 2% месечно върху просрочената част от главницата. Според т.4 от договора, след подписването му „ ПроКредит Банк / България /„ ЕАД, гр. С. прехвърля вземанията си срещу кредитополучателя за главница и лихви, както и всички свои права, произтичащи от този договор, с изключение на комисионни за обработка, на „ Прокредит къмпани „ ЕАД. Прехвърлянето се извършва от момента на заверяване на банковата сметка на кредитополучателя със сумата на кредита. С полагане на подписа си под договора, кредитополучателят и солидарните длъжници се считат за уведомени и безусловно се съгласяват с прехвърляне на вземанията по контракта. Прехвърлянето на вземанията по посочения договор за кредит е извършено с договор за цесия от 21.12.2007 г., ведно с анекс към него, в изпълнение на договор от 13.04.2006 г. за покупка на вземания и обслужване, сключен между „ ПроКредит Банк / България / „ ЕАД и „ Прокредит къмпани „ ЕАД. Поради непогасяване на задълженията по кредита точно и в срок, същият е обявен за предсрочно изискуем, на основание т.30, вр. т.35, раздел V от ОУ към договора, с протокол на КС от 19.08.2009 г.. По ч.гр.д. № 9834/2009 г. на РС – Варна на кредитора „ Прокредит къмпани „ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумите от 84 960.31 евро – просрочена главница, 2 322.17 евро – наказателна лихва за периода 21.07.2009 г. – 15.09.2009 г. и 735.69 лева – просрочена лихва за периода 21.07.2009 г. – 15.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2009 г. до изплащане на вземането и 3 442.97 лева – деловодни разноски. На основание издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 220/2010 г. по описа на ЧСИ Я.Д. с район на действие ШОС. По силата на договор за обратно прехвърляне на вземания от 08.08.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 188/2013 г. на нотариус рег. № ... с район на действие СРС, „ Прокредит къмпани „ ЕАД е прехвърлило вземанията си срещу „ Плиска – 98 „ АД по договор за кредит № 050-392340/21.12.2007 г. и, в частност – по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 9834/2009 г. по описа на ВРС на „ ПроКредит Банк / България / „ ЕАД. С нотариална покана от 20.11.2013 г., рег. № 10940, т.3, акт 140 на нотариус рег. № ..., с район на действие НпРС, бившият кредитор „ Прокредит къмпани „ ЕАД е уведомил, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, длъжника за извършеното прехвърляне. Позовавайки се на изложеното, ищецът претендира, че има вземания срещу ответника за сумите от 84 960.31 евро – просрочена главница, 2 322.17 евро – наказателна лихва за периода 21.07.2009 г. – 15.09.2009 г. и 735.69 евро – просрочена лихва за периода 21.07.2009 г. – 15.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2009 г. до изплащане на вземането и 3 442.97 лева – деловодни разноски по ч.гр.д. № 9834/2009 г. на ВРС. По изп.д. № 220/2010 г. по описа на ЧСИ Я.Д. е направено погашение на част от вземанията, за което се ангажира да предостави допълнително уточнение. Предвид горното и финансовото състояние на дружеството – длъжник, счита, че същото е в невъзможност да изпълни договорните си ангажименти към него и други кредитори, поради което е изпаднало в неплатежоспособност. Ето защо, моли съдът да го присъедини като кредитор в производството по несъстоятелност на „ Плиска – 98 „ АД, гр. Нови пазар.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът депозира отговор на молбата за присъединяване, в която оспорва, че има изискуеми задължения към кредитора „ ПроКредит Банк / България / „ ЕАД на посочените от него основания. Възраженията му са, че „ ПроКредит Банк / България / „ ЕАД и „ Плиска – 98 „ АД нееднократно са преразглеждали дълга и плащанията по него, като, в резултат на това са постигнали и сключили извънсъдебни споразумения, последното от които е от 15.07.2013 г., действащо и към момента. От съдържанието му е видно, че към 14.07.2013 г. страните са приели следния размер на задълженията по договора: 44 732.77 лева – главница, 10 164.17 евро – законна лихва и 3 856.55 лева – разноски. Задълженията се погасяват от солидарния длъжник по договора „ Транс – Цимент „ ООД, като за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. за погасяване на дълга са платени 10 463.11 лева, съответно на 29.01.2013 г., 01.03.2013 г., 12.04.2013 г., 10.05.2013 г., 31.10.2013 г., 28.11.2013 г. и 30.12.2013 г.. Съгласно договореното, по този начин ще се извършват периодични плащания до м. март 2015 г., когато изтича срока на споразумението.

След като се запозна с изявленията на страните и приложените по делото доказателства, съдът намери, че е сезиран с молба по чл.625, вр. чл.608, вр. чл.742 от ТЗ. Молбата е редовна и допустима и към нея са приложени изискуемите се по чл.628, ал.2 и 3 от ТЗ документи.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното: Първият ищец представя 10 бр. записи на заповед, издадени от „ Керамика Плиска И.П. „ АД, гр. Нови пазар, област Шумен на „ Хипо Алпе Адриа – Лизинг „ ЕООД, гр. С. / чиито правоприемник е /, по силата на които издателят е поел неотменимо и безусловно задължение за плащане на определена парична сума на поемателя, както следва: 1/ по ЗЗ от 05.12.2007 г. за сумата от 1 556 982.40 евро, с падеж 01.04.2008 г.; 2/ по ЗЗ от 05.12.2007 г. за сумата от 1 556 982.40 евро, с падеж 01.04.2009 г.; 3/ по ЗЗ от 05.12.2007 г. за сумата от 1 556 982.40 евро, с падеж 01.04.2010 г.; 4/ по ЗЗ от 05.12.2007 г. за сумата от 1 556 982.40 евро, с падеж 01.04.2011 г.; 5/ по ЗЗ от 05.12.2007 г. за сумата от 1 556 982.40 евро, с падеж 01.04.2012 г.; 6/ по ЗЗ от 25.01.2008 г. за сумата от 803 990.76 евро, с падеж 01.08.2008 г.; 7/ по ЗЗ от 25.01.2008 г. за сумата от 803 990.76 евро, с падеж 01.08.2009 г.; 8/ по ЗЗ от 25.01.2008 г. за сумата от 803 990.76 евро, с падеж 01.08.2010 г.; 9/ по ЗЗ от 25.01.2008 г. за сумата от 803 990.76 евро, с падеж 01.08.2011 г. и 10/ по ЗЗ от 25.01.2008 г. за сумата от 803 990.76 евро, с падеж 01.08.2012 г.. Ценните книги отговарят на изискването за писмена форма и съдържат задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ. Изпълнението на всяко от менителничните задължения по посочените записи на заповед е поръчителствано от шест физически и юридически лица, едното от които е ответното дружество. Ищецът твърди, че менителничните ефекти обезпечават изпълнението задълженията на издателя им по договори за финансов лизинг № .../05.12.2007 г. и № 430300034/2008 г., сключени между „ Хипе Алпе Адриа – Лизинг „ ЕООД, гр. С. и „ Керамика Плиска И.П. „ АД, гр. Нови пазар, област Шумен, което обстоятелство не се оспорва от ответника. С решение от 08.03.2013 г. по ВАД № 637/2009 г. на АС при БТПП, „ Керамика Плиска И.П „ АД е осъдено да заплати на „ Хипо Алпе Адриа – Лизинг „ ООД, суми, дължими по договор за финансов лизинг № ... от 05.12.2007 г., както следва 8 354 089.05 лева – главница, 4.5% месечно върху сумата от 6 772 237.50 лева – договорена наказателна лихва за забава от 19.12.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, 354 076.86 лева – лихва за периода 01.02.2008 г. – 31.07.2009 г., 48 600.03 лева – наказателна лихва за забава за периода до 19.12.2009 г. върху сумата от 365 490.72 евро и 76 880.96 лева – наказателна лихва за периода 12.12.2009 г. – 19.12.2009 г. върху сумата от 6 406 746.78 евро. По делото са представени и издадени в полза на ищеца заповеди за изпълнение № 654/04.12.2009 г. по ч.т.д. № 1006/2009 г. по описа на НпРС и № 7021/18.12.2009 г. по ч.гр.д. № 13362/2009 г. по описа на ВРС, ведно с изпълнителни листи, по силата на които ответникът е осъден да му заплати, солидарно с издателя и авалистите по представените със заявлението ценни книги, сумите от: 190 000 евро – главница по запис на заповед от 05.1.2007 г., с падеж 01.04.2008 г., ведно със законната лихва от 14.02.2009 г. до окончателното й плащане и 7 432.15 лева – деловодни разноски – по първата ЗИ, и сумите от: 900 000 евро – дължима по запис на заповед от 05.12.2007 г., с падеж 01.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.12.2009 г. до окончателното й плащане и 94 084.78 лева – деловодни разноски – по втората ЗИ. Относно въпросните заповеди за изпълнение се твърди от страните, че са оспорени от длъжника, с оглед на което кредиторът е предявил вземанията си по съдебен ред, като производството по гр. № 3191/2010 г. на СГС по заведените от него установителни искове е висящо, а принудителното изпълнение по издадените изпълнителни листи е спряно до приключването му. Ответникът заявява, че изпълнението на задълженията по процесните 10 бр. записи на заповед не е поръчителствано от негова страна, с оглед на което оспорва, че подписът положен от името на дружеството е на негов законен представител. От заключенията на вещото лице по допуснатите СГЕ се установява, че почеркът, с който са положени подписите за „ Плиска – 98 „ АД върху записите на заповед не принадлежи на Р.Р.Й. – законен представител дружеството, а на И.Т.Т., за когото ищецът твърди, че е бил съдружник в същото, оправомощен да го представлява. След извършена служебна справка в ТР и по ф.д. № 931/1998 г. по описа на ШОС, съдът констатира, че от 28.02.2007 г. досега за законен представител на „ Плиска – 98 „ АД е вписан изпълнителният директор Р.Р.Й., а И.Т.Т. е член на СД, но без представителни правомощия, като по делото не са представени доказателства, от които би могъл да се направи извод, че дружеството е потвърдило или приело извършените от последния действия, с които е ангажирана отговорността му като поръчител по менителничните ефекти. Не са ангажирани и такива, които да обосновават приложението на презумпцията по чл.301 от ТЗ. Предвид горното, че в записите на заповед не е посочено от кое лице е подписан авалът от името на „ Плиска – 98 „ АД и, че изявлението за менителнично поръчителство би имало обвързваща за ответника сила само, ако изхожда от законния му представител или надлежно оправомощено лице, съдът приема оспорването, че авалите върху записите на заповед не са подписани от представляващия ответното дружество за доказано, което е основание за изключване на ценните книги от доказателствения материал по делото в частта им, обективираща поетите от него менителнични задължения. Ето защо, заключава, че първият ищец не доказва наличие на свои ликвидни и изискуеми парични вземания срещу ответника на посочените в исковата молба основания и за претендирания размер.

По отношение претенциите на присъединилия се кредитор, се установи, че, по силата на договор за банков кредит № 050-392340/21.12.2007 г. същият е предоставил на ответника кредит в размер на 1 100 евро, с падеж за погасяване на кредитното задължение на 21.12.2012 г.. Освен от кредитодателя и кредитополучателя, договорът е подписан от още три лица, в качеството им на ипотекарни гаранти и поръчители за изпълнение задълженията на кредитополучателя. Според т.4 от него, след подписването му, „ ПроКредит Банк / България /„ ЕАД, гр. С. прехвърля вземанията си срещу кредитополучателя за главница и лихви, както и всички свои права, произтичащи от този договор, с изключение на комисионни за обработка, на „ ПроКредит Къмпани „ ЕАД. Прехвърлянето се извършва от момента на заверяване на банковата сметка на кредитополучателя със сумата на кредита. С полагане на подписа си под договора, кредитополучателят и солидарните длъжници се считат за уведомени и безусловно се съгласяват с прехвърляне на вземанията по контракта. Прехвърлянето на вземанията по посочения договор за кредит е извършено с договор за цесия от 21.12.2007 г., ведно с анекс към него, в изпълнение на договор от 13.04.2006 г. за покупка на вземания и обслужване, сключен между „ ПроКредит Банк / България / „ ЕАД и „ ПроКредит Къмпани „ ЕАД. Поради непогасяване на задълженията по кредита точно и в срок, същият е обявен за предсрочно изискуем, на основание т.30, вр. т.35, раздел V от ОУ към договора, с протокол на КС от 19.08.2009 г.. По ч.гр.д. № 9834/2009 г. на РС – Варна на кредитора „ ПроКредит Къмпани „ ЕАД са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу ответника и двама от солидарните длъжници за сумите от 84 960.31 евро – просрочена главница, 2 322.17 евро – наказателна лихва за периода 21.07.2009 г. – 15.09.2009 г. и 735.69 евро – просрочена лихва за периода 21.07.2009 г. – 15.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2009 г. до изплащане на вземането и 3 442.97 лева – деловодни разноски. На основание издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 220/2010 г. по описа на ЧСИ Я.Д. с район на действие ШОС. По силата на договор за обратно прехвърляне на вземания от 08.08.2013 г., „ ПроКредит Къмпани „ ЕАД е прехвърлило вземанията си срещу „ Плиска – 98 „ АД по договор за кредит № 050-392340/21.12.2007 г. и в частност по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 9834/2009 г. по описа на ВРС на „ ПроКредит Банк / България / „ ЕАД. С нотариална покана от 20.11.2013 г., рег. № 10940, т.3, акт 140 на нотариус рег. № ..., с район на действие НпРС, бившият кредитор „ ПроКредит Къмпани „ ЕАД е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне. С извън съдебно споразумение от 15.12.2013 г. между страните по него е прието, че към 04.07.2013 г. задълженията на солидарните длъжници, определени в изпълнителен лист от 12.10.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 9834/2009 г. на ВРС, възлизат на 44 732.77 евро – главница, 10 164.17 евро – законна лихва и 3 856.55 лева – разноски и, заедно с други техни задължения към кредитора, ще бъдат изплащани посредством ежемесечни вноски, разпределяни съразмерно на дължимите остатъци по всяко от задълженията, с краен срок на погасяване м. март 2015 г. включително, както следва: от м. 07.2013 г. до м. 11.2013 г. – в размер на 12 000 лева, от м. 12.2013 г. до м. март 2014 г. – в размер на 10 000 лева и от м. 04.2014 г. до м. 03.2015 г. – в размер на 15 000 лева, дължими до 30-то число на съответния месец. Съгласно т.3.2, длъжниците са се задължили, в 30-дневен срок от уведомяването им от кредитора да възстановят по сметка на „ ПроКредит банк / България / „ ЕАД сумата от 226 692.35 лева. В т.4 е уговорено изрично, че, при неизпълнение в сроковете и размерите посечени в него, споразумението се счита за прекратено без да е необходимо изрично писмено уведомяване на страните. При прекратяване на споразумението кредиторите „ ПроКредит Банк / България / „ ЕАД и „ ПроКредит Къмпани „ ЕАД си запазват правото да възобновят принудителното изпълнение срещу длъжниците, без да е необходимо изрично писмено уведомяване. С възобновяване на действията по което и да е от изпълнителните дела, действието на споразумението се прекратява. Ответникът представя хронологична справка, удостоверяваща, че за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. солидарният длъжник „ Транс – Цимент „ ООД е изплатил, в съответствие с постигнатото между страните споразумение, част от дълга, равняваща се на 10 463.11 лева. От своя страна, в молбата си ищецът твърди, че по изп.д. № 220/2010 г. на ЧСИ Я.Д. са извършени частични погашения на задълженията, за които се ангажира да представи допълнително доказателства, но не го е сторил до приключване на съдебното дирене по делото. В хода на процеса не са събрани и доказателства за възобновяване на посоченото или на някое от визираните в споразумението изпълнителни дела след датата на подписването му. Предвид горното и тежестта на ищеца да докаже съществуването, основанието, размера и изискуемостта на вземанията си, съдът приема за недоказано, че кредиторът „ ПроКредит Банк / България / „ ЕАД има изискуемо и точно определено по размер вземане срещу ответника на посоченото от него основание.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, заключава, че ищците по делото не доказват качеството си на кредитори на ответника за ликвидни и изискуеми парични вземания по търговска сделка, което налага извод за липса на материално - правна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на същия и отхвърляне на молбата като неоснователна.

Водим от горното,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за доказано оспорването авторството на подписа положен от името на „ Плиска 98 „ АД, гр. Нови пазар, в качеството му на авалист, върху записи на заповед, издадени от „ Керамика Плиска Н.П. „ АД в полза на „ Хипе Алпе Адрия – Лизинг „ ООД, както следва: 1/ ЗЗ от 05.12.2007 г. за сумата от 1 556 982.40 евро, с падеж 01.04.2008 г.; 2/ ЗЗ от 05.12.2007 г. за сумата от 1 556 982.40 евро, с падеж 01.04.2009 г.; 3/ ЗЗ от 05.12.2007 г. за сумата от 1 556 982.40 евро, с падеж 01.04.2010 г.; 4/ ЗЗ от 05.12.2007 г. за сумата от 1 556 982.40 евро, с падеж 01.04.2011 г.; 5/ ЗЗ от 05.12.2007 г. за сумата от 1 556 982.40 евро, с падеж 01.04.2012 г.; 6/ ЗЗ от 25.01.2008 г. за сумата от 803 990.76 евро, с падеж 01.08.2008 г.; 7/ ЗЗ от 25.01.2008 г. за сумата от 803 990.76 евро, с падеж 01.08.2009 г.; 8/ ЗЗ от 25.01.2008 г. за сумата от 803 990.76 евро, с падеж 01.08.2010 г.; 9/ ЗЗ от 25.01.2008 г. за сумата от 803 990.76 евро, с падеж 01.08.2011 г.; 10/ ЗЗ от 25.01.2008 г. за сумата от 803 990.76 евро, с падеж 01.08.2012 г., и ИЗКЛЮЧВА посочените документи от доказателствата по делото в оспорената част.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни молбите на „ Хипе Алпе Адрия – Лизинг „ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., ж.к. ..., бл. 22, вх. Б, представлявано от Т.П. и П.Ш. и на „ ПроКредит Банк / България / „ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., община Сердика, бул. ... № 131, представлявано от П.С.С. и Р.В.Т. за откриване на производство по несъстоятелност на „ Плиска – 98 „ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, област Шумен, ул. Цар Освободител № 43, представлявано от Р.Р.Й..

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: