Решение по Търговско дело 339/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

гр. Шумен, 02.04.2014 г

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на чет- върти март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов т. д. № 339 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от “Елуматек България”, ЕООД ЕИК със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, ул. “...”, № 52 представлявано от управителя Н.М.Т., ЕГН **********, чрез ад. П.П. от АК гр. София срещу “Лорекс” ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. Шумен 9700, бул. “....”, № 1Е, представлявано от Н.П.Я., ЕГН **********. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника са съществували трайни търговски отношения, породени от сключени между тях в периода 2008 г. – 2011 г. сделки, по силата на които ищецът е доставял на ответника – стоки и услуги, свързани с доставките. Сделките са обективирани в приложените към исковата молба фактури и договор от 10.09.2010 г. В изпълнение на задълженията си ищецът е доставил на ответника посочените във фактурите стоки, които са приети от него без възражение. Ответникът не е заплатил дължимите за доставените стоки суми. Поради невъзможност да изпълни паричните си задължения на 30.05.2012 г., ответникът е подписал с ищеца споразумение, с което е признал размера на задължение- то си и е уговорен погасителен план, за неговото издължаване. Споразумението не е изпълнено, поради което ищецът предявява иск за заплащане на претендираните суми. С исковата молба се претендира заплащането на сумата от 47 023.86 лв., представляваща дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки и разходи съпътстващи доставката на стоките, описани подробно в посочените и приложени към нея фактури.

В своевременно депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че исковете са недопустими, предвид обстоятелството, че “Лорекс” ЕООД не е пасивно легитимиран, в резултат на подписаното споразумение от 16.04.2013 г. между ищеца и ЕТ “.... – Лорекс”, по силата на което едноличния търговец е поел задължението на “Лорекс” ЕООД за заплащане на дължимите суми по процесните фактури, по смисъла на чл.102 от ЗЗД. На следващо място счита искът за неоснователен, тъй като със споразумението от 16.04.2013 г. е уговорен нов падеж на задълженията по отделните фактури и той не е настъпил. Правят се възражения за недължимост на сумите по посочени в отговора фактури, както и на претендираните от ищеца разходи за транспорт, нощувки и разходи за куриер (дотавка по DHL), подробно посочени в отговора по чл.367 от ГПК.

В допълнителната искова молба, ищецът посочва, че със споразумението подписано с ЕТ “.... – Лорекс” не е осъществено заместване на длъжника, е налице поемане задълженията на ответника от едноличния търговец при условията на чл.101 от ЗЗД. Оспорва представената от ответника справка за салда по фактури относно нейното съдържание и автентичност. В отговора на до- пълнителната искова молба, ответникът поддържа изложеното от него в отговора по чл.367 от ГПК. Посочва, че оспорения от ищеца с допълнителната искова молба документ не подлежи на оспорване по реда на чл.193 от ГПК. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника ад. Б. Г. заявява, че няма да се ползват от справката за салда, представена с отговора на исковата молба.

От събраните по делото писмени доказателства и неоспореното от страните и прието заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

Страните по делото са търговски дружества. В периода от 29.01.2008 г. до 08.06.2011 г. ищецът е продал на ответника стоки на обща стойност 45 313.67 лв. с ДДС, като всяка една от извършените сделки са издадени от и получени от ответника 43 бр. данъчни фактури, които подробно са описани и приложени към исковата молба. Същите са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък върху добавена стойност, действащ в периода 2008 г. – 2011 г. Фактурите са отразени в счетоводството на двете страни. Търговските книги на страните и счетоводните записвания в тях са редовно водени, съгласно българското счетоводно и данъчно законодателство. В счетоводството на ищеца размерът на вземането по процесните фактури е осчетоводено по разчетна счетоводна сметка 411 “Клиенти” (аналитична партида 023 “Лорекс” ЕООД). Салдото по сче-товодната сметка, към момента на изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза е вземане в размер на 35 107.53 лв. Процесните фактури, описани подробно в исковата молба са осчетоводени от ответното дружество с право на ползване на данъчен кредит, включени са в дневниците за покупки по ЗДДС, през съответния ме- сечен данъчен период и то е ползвало данъчен кредит по тях.

На 30.05.2012 г. между страните е постигнато и подписано споразумение, с което “Лорекс” ЕООД е поело задължение да погаси просрочените си задължения към “Елуматек България” ЕООД в размер на 33 828.57 лв. по конкретно посочените в него доставки, съобразно приетия погасителен план в срок до 30.04.2013 г. При точно изпълнение на задълженията по споразумението, “Елуматек България” ЕООД, ще приеме, че “Лорекс” ЕООД е изпълнило точно задълженията си по договор от 09.10.2010 г. и описаните по-горе доставки и няма за търси неизплатената част от задължението, както и допълнителни неустойки и лихви. От заключението по ССЕ се установява, че въз основа на споразумението от 30.05. 2012 г. и уговорения с него погасителен план, ответното дружество на 09.07.2012 г. е извършило плащане, чрез платежно нареждане в размер на 1 360.00 лв.

На 16.04.2013 г. между “Елуматек България” ЕООД и ЕТ “.... – Лорекс”, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. “....”, № 6, вх.3, ет.1, ап.7, представляван от Н.П.Я., ЕГН ** 01078842 е подписано споразумение, с което едноличния търговец поема задълженията на “Лорекс” ЕООД по процесните 43 фактури (раздел І ”Предмет на спора- зумението”). Страните по споразумението се съгласяват, че общата сума на тези задъления, ведно с изтеклите лихви и разноски на “Елуматек България” ЕООД, към момента на подписването на споразумението е в размер на 49 000.00 лв. (р-л І, чл.2 от споразумението). Съгласно р-л ІІ, чл.2.1 от споразумението едноличният търговец се задължава да изплати на “Елуматек България” ЕООД сумата от 49 000.00 лв. на седем вноски, всяка една в размер на 7 000.00 лв., по уговорения в споразумението начин и срокове. Първата вноска следва да бъде заплатена при подписване на споразумението. За обезпечаване на задължението си по споразумението, едноличният търговец е учредил в полза на “Елуматек България” ЕООД особен залог върху притежаван от него товарен автомобил, подробно индивидуализиран в споразумението (р-л ІІ, чл.2.2) и в договор за особен залог върху оборудване от 16.04.2013 г. (л.96 – л.98).

“Елуматек България” ЕООД се съгласява и приема плащането извършено от ЕТ “.... – Лорекс”по реда и условията на подписаното между тях споразумение, като след получаване на уточнената сума ще счита задълженията на на третото лице “Лорекс” ЕООД, посочени в споразумението, за изпълнени (р-л ІІ, чл.3.1). “Елуматек България” ЕООД се задължава в срок от три дни след вписване на особения залог, уговорен със споразумението, да предприеме действия за отмяна на обезпечението и заличи вписаната в Агенцията по вписванията гр. София въз- брана върху описаните в споразумението недвижими имоти, собственост на “Лорекс” ЕООД (р-л ІІ, чл.3.2)

Страните по споразумението от 16.04.2013 г., изрично са се уговорили, че то влиза в сила със заплащане на първата вноска в размер на 7 000.00 лв. и вписването на особения залог в Централния регистър на особените залози (р-л ІІІ, чл.3.1).

Видно от заключението на вещото лице по ССЕ споразумението е отразено в счетоводството на ЕТ “.... – Лорекс”, но не и в това на ищеца. По споразумението е направена една вноска, с платежно нареждане от 18.12.2013 г. в размер на 300.00 лв.

Към момента на извършване на проверката вещото лице е установило, че общият размерът на задължението за доставените стоки по процесните 43 бр. фактури е 35 107.53 лв., включващо и дължимите суми по сключения между страните на 10.09.2010 г. договор за покупко-продажба, за който е издадена и фактура № 1629/ 08.06.2011 г.

В предвид така изяснената фактическа обстановка, съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плащане на цената, за закупената от него стока по сключени търговски продажби. Предявеният иск е с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 14.11.2013 г.

Разгледани по същество исковата претенция е частично основателна, поради следните съображения:

Налице са валидно сключени между страните договори за търговска продажба на родово определени вещи, по силата който ищецът-продавач е прехвърлил собствеността, като е предал на ответника–купувач, уговорените по количество и качество стоки. В изпълнение на вмененото му, от чл.321 от ТЗ, задължение продавачът е издал и съответните, съпътствуващи отделните сделки фактури. Те са отразени в счетоводството на ответното дружество и то е ползвало данъчен кредит по тях. Това обстоятелство дава на съда основание да приеме, че ответника е получил и приел стоките и за него възниква задължението да заплати цената им, съобразно уговореното между страните (чл.327, ал.1 от ТЗ). Извършената съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице изследва не само приложените по делото доку- менти, но и тези, намиращи се в счетоводствата на страните, безспорно установи, че е заплатена само част от дължимите за доставените стоки парични суми, като към момента в който вещото лице е проверявало счетоводната документация, неиз- дължените суми по сключените сделки е в общ размер на 35 107.53 лв. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с оглед разпределението на доказателст- вената тежест в процеса, че е погасило остатъка от задължението си. Всъщност по всички тези обстоятелства – наличие на валидно сключени договори, предаване и приемане на стоките предмет на сключените между страните сделки, както и по отношение размера на неизплатената част от задължението посочено в заключението на вещото лице и отразен в приложената към него таблица, не се спори между страните.

Основният спор между страните е по отношение същността на споразумението от 16.04.2013 г. Според ищеца налице е договор за встъпване в дълг, уреден в чл.101 от ЗЗД, а според ответника договор за заместване в дълг, съгл. чл.102 от ЗЗД. Действително непрецизната редакция на споразумението създава двусмислие и неопределеност относно вида на договора сключен между ищеца и третото лице. Но в конкретния случай въпросът за вида на споразумението е ирелевантен за ре- шаване на правния спор предмет на делото, предвид обстоятелството, че то не е влязло в сила и следователно не е породило своето действие. Съгласно раздел ІІІ, чл.3.1 споразумението влиза в сила със заплащане на първата вноска в размер на 7 000.00 лв. и вписването на особения залог в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). Видно от заключението на ССЕ третото лице ЕТ “.... – Лорекс” въз основа на споразумението е заплатило на ищеца сумата от 300.00 лв. на 18.12.2013 г. Не са представени и доказателства за вписване на договора за особен залог в ЦРОЗ. При липса на комулативно предвидените в клаузата предпоставки споразумението не е влязло в сила и следователно не е породило желаното от страните действие. С оглед на това ответникът остава задължен да плати цената на доставените му и получени от него стоки, съгл. чл.327, ал.1 ат ТЗ.

По отношение на направеното от ответника възражение за изтекъл давностен срок по отношение на фактура № 541/10.03.2008 г. за сумата от 720.00 лв. и фактура № 563/21.03.2008 г. за сумата от 774.00 лв. възражението е направено своевременно с отговора на исковата молба. действително към момента на депозирането на исковата молба – 15.04.2013 г. е изтекъл петгодишния давностен срок, визиран в чл.110 от ЗЗД. Но към този момент ответникът е заплатил част от дължимите по сделките суми в общ размер на 9 906.14 лв.. В случая налице е хипотезата, предвидена в чл.76, ал.1 от ЗЗД – длъжникът има към един и същ кредитор няколко еднородни задължения. В този случай, съгл. чл.76, ал.1, изр.1 от ЗЗД, ответникът може да заяви кое от тях погасява. Но в хода на процеса не са представени доказателства за направени от ответника заявления кое от задълженията си погасява с извършените от него плащания. След като ответникът не е упражнил правото си на избор и страните не са уговорили поредност на изпълнението при повече от едно задължение следва да се приложи субсидиарното правило на чл.76, ал.1, изр.2 и 3 от ЗЗД, като най-напред следва да се погаси най-обременителното за длъжника задължение. При няколко еднакво обременителни задължения се погасява най-старото. В конкретния случай най-обременително е задължението, за което се дължат лихви за повече време. Следователно към датата на подаване на исковата молба – 15.04.2013 г. ответникът е погасил задълженията си по двете фактури от м. март 2008 г., посредством извършените от него плащания. С оглед на това направеното от ответника възражение за изтекъл давностен срок по отношение вземанията на ищеца произтичащи от фактура № 541/10.03. 2008 г. за сумата от 720.00 лв. и фактура № 563/ 21.03.2008 г. за сумата от 774.00 лв. е неоснователно.

Предвид гореизложеното съдът, счита, че предявения на основание чл.327, ал.1 от ТЗ иск е основателен и доказан и следва да се уважи в размер до 35 107.53 лв., а за разликата до 47 023.86 лв. следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказателства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите му в размер на 4 689.29 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да се присъдят направените разноски съразмерно с от- хвърлената част от претенциите в размер на 86.16 лв.

По компенсация ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца дело- водни разноски в размер на 4 603.13 лева

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда “Лорекс” ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. Шумен 9700, бул. “....”, № 1Е, представлявано от Н.П.Я., ЕГН ********** да заплати на “Елуматек България”, ЕООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, ул. “...”, № 52 представлявано от управителя Н.М.Т., ЕГН ********** сумата от 35 107.53 (тридесет и пет хиляди сто и седем лева и петдесет и три стотинки) лева, представляваща дължима и неизплатена продажна цена на продадени в периода от 29.01.2008 г. до 08.06.2011 г. стоки, а в останалата част над уважения размер от 35 107.53 (тридесет и пет хиляди сто и седем лева и петдесет и три стотинки) лева до претендирания размер от 47 023.86 (четиридесет и седем хиляди двадесет и три лева и осемдесет и шест стотинки) лева отхвърля.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: