м
о т и в и към присъда по НОХД № 184/
2014 ШОС
Подсъдимият
Ж.А.А., ЕГН – ********** е предаден на съд с обвинение за престъпление по чл.330,
ал.3 от НК във вр. с чл.330, ал.2 т.2 от НК във вр. с чл.330, ал.1 от НК във
вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в
периода 06.08.2012г. – 07.08.2012г. в с.К,, общ.Шумен в условията на продължавано престъпление, запалил
имущество със значителна стойност-/общо в размер на 13 225 лв./, като е имало
опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти с обща стойност 9081 лв.
и в резултат на това са последвали значителни вреди-/на обща стойност 4507 лв./
По делото е
предявен граждански иск от М.И.Д. ЕГН – ********** ***, собственик на
запаленото имущество. С молбата се претендира заплащане от подсъдимия на
гражданско обезщетение в размер на 600 лева за причинените му имуществени
вреди. Искът е предявен своевременно, лицето пряко е пострадало от
престъплението, поради което съдът конституира молителя като граждански ищец и
прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск.
Граждански
иск е предявен и от ДП ”Кабиюк” гр. Шумен, ЕИК
-127512595, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, кв. „Макак”,
представлявано от изп. директор П.М.П., също
собственик на запалено имущество. С молбата се претендира от подсъдимия
гражданско обезщетение в размер на 4340 лева за причинените имуществени
вреди, ведно с лихвата върху тях,
считано от 07.08.2012 година. Искът е
предявен своевременно, ДП „Кабиюк” пряко е пострадало
от престъплението, поради което съдът конституира молителя като граждански ищец
и прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск.
Делото е
разгледано в отсъствие на подсъдимия, при хипотезата на чл. 269, ал.3, т.1 и
т.4, б.”а” от НПК – подсъдимият не е
намерен на посочените от него адреси, същите са променени без да уведоми за
това надлежните органи и пребивава извън пределите на Р. България без точното
му местоживеене да е известно. Посоченият от него мобилен телефон за връзка е
изключен. В съдебно заседание правата на подсъдимият се упражняват от служебно
назначен защитник. В досъдебното производство А.
признава извършените деяния и заявява: „Съжалявам, че го направих, лошо е.”
От събраните по
делото доказателства, от назначените и приети съдебни експертизи, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
Ж.А. *** и работел в ДП „Кабиюк“ като коняр. В с. К, е известен и с името Ш.. /св.
М.Д., св. З.Д., Ю.А., св. С.А., св. Ю.Т., св. Р.Р., св. М.Х./.
На 06.08.2012г.
вечерта А. употребил значително количество алкохол. Изпил около половин литър
ракия и две бири. Между семейството на Ж.А. - неговия брат и внучката на
свидетеля Ю.А. – С.
А. имало конфликт, по повод сексуално
посегателство за което е водено наказателно производство. След като се почерпил
А. решил да запали стопанските
постройки, находящи се в с.К,, обл.Шумен
на ул. ****, в които свид.
Ю.А. съхранявал вещи, както и къщата - собственост на ДП „Кабиюк“-гр.Шумен, която обитавал свид.А.
и находяща се в непосредствена близост до стопанските постройки. Мотив за
решението на А. били влошените отношения между брат му и свид.
Ю.А.. За целта подсъдимият Ж.А. взел
кибрит и се насочил към стопанските постройки и къщата. Там А. запалил сламата
в горепосочените помещения, както и жилищната постройка. Пожарът обаче се
разпрострял единствено върху движимите вещи на свид.
Ю.А. и върху стопанските му постройки. След като пожарът се разраснал
подсъдимият се уплашил и заедно с наизлезлите хора се обадил на тел. 112 за
помощ. С помощта на пристигналите екипи на противопожарна служба пожара бил
потушен. В резултат на пожара били напълно унищожени следните вещи: пет бр. кокошки носачки, част от каруца с ок,
ясла за животни, два бидона, компресор с агрегат, прозорец 45х27 см., покривна
конструкция с найлон и слама-28 кв. м., кокошарник, покривна конструкция с
найлон и слама-16 кв. м., дървени подпори - 2 куб.м., 4 бр. дървени врати,
покрив на тухлена постройка-12 кв.м., 2 контакта и 10
дъски, собственост на свид.А. на обща стойност 1845
лв. /обясненията на подс. Ж.А., показанията на св.
Ю.А., св. С.А., св. Р.Р., св. Ю.Ш., св. Р.Р., св. Е.С., св. Х.А., св. В.В., св.
М.Х., писмо на Дирекция „Национална система 112 – МВР” за приети обаждания и магнител носител към него, съдебно икономическа експертиза,
пожаро техническа експертиза, съдебно психиатрична
експертиза, протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, писмо до РС
ПБЗН, писмо до Община Шумен, писмо до ДП „Кабиюк”
Шумен/.
Няколко
часа по късно, вече на 07.08.2012г. сутринта, мотивиран от влошените си
отношения със свид. М.Д.,
подсъдимия Ж.А. решил да му отмъсти. Затова решил да запали сградата, в която св. М.Д. съхранявал бали
слама. Постройката се намирала в УПИ XII, кад.№ 226, с площ 61 кв.м. в с.К,, общ.Шумен на ул. „Е.“ №14 и
била собственост на ДП „Кабиюк“-гр.Шумен.
В изпълнение на взетото решение подсъдимия А. подпалил гореописаната постройка,
както и балите слама. Когато огъня се разгорял силно, подсъдимия се уплашил и
събудил св. З.Д.. Обадил се и на тел. 112 да търси помощ. С помощта на екипа на
противопожарна служба огъня бил потушен. В резултат на пожара изгорели напълно
250 бр. бали слама на стойност 300 лв. и по сградата собственост на ДП „Кабиюк“-гр.Шумен били нанесени
щети за 2362 лв. /обясненията на подсъдимия Ж.А., показанията на св. Е.В., св.
Р.Р., св. З.Д., св. М.Д., св. Ю.Ш., св. Х.А., св. М.Х., писмо на Дирекция
„Национална система 112 – МВР” за приети обаждания и магнител
носител към него, съдебно икономическа експертиза, пожаро
техническа експертиза, съдебно психиатрична експертиза, протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, писмо до РС ПБЗН, писмо до Община Шумен, писмо
до ДП „Кабиюк” Шумен/.
От
приетата по реда на чл. 282, ал.3 от НПК съдебно психиатрична експертиза се
установява, че подсъдимият Ж.А. не се води на диспансерен учет
в специализирано псхиатрично заведение. Същият не
страда от психично заболяване в тесен и широк смисъл на думата и към момента е психично здрав. Мисловният
процес протича с умерена скорост, структуриран правилно. С добър речников
запас, пресъздава събитията с богат емоционален регистър. Употребява алкохол с
висок толеранс, без физическа или психическа зависимост, с предимно ситуативен
и импулсивен тип на опиванията. Приетият преди деянието алкохол го е довел до
състояние на лека към средна степен на обикновено алкохолно опиване, тъй като
при този тип на опиване не настъпва разстройство на съзнанието с психотични симптоми и изследването не е намерило белези на
психично заболяване. Обусловените от алкохола промени са допринесли и улеснили
извършването на деянието. Те обаче имат само количествен характер и не са
довели до качествено разстройство на съзнанието с психотични
свойства. Поведението му е обусловено от реални стимули при запазен и подреден
спомен за събитията от началото на ситуацията и в нейния развой. През цялото
време подсъдимият е разполагал с личностовия се
потенциал за управление и контрол над поведението. Преди, по време и след извършване на деянието
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. А. е с подробен и подреден във времето спомен за случилото се, с
добри възможности за анализ, синтез, ретенция и
репродукция на събития и факти от реалната действителност. По време на деянието
е бил в състояние да възприема и запаметява факти и обстоятелства около тях и
може да ги възпроизвежда през
естествените си индивидуални защитни механизми.
От
приетото експертно заключение по пожаро техническата
експертиза е видно, че възможните причини за възникване и на двата пожара са
небрежност при боравене с открит огън или умишлен палеж. Имайки впредвид обстоятелство, че те са възникнали в късен част и
липсват данни за палене на огън в близост до
опожарените постройки, експерта приема, че най вероятната причина и за двата
пожара е умишлен палеж. Благоприятни
условия за възникването и разпространението на пожара са високите
температури, изсъхналите бали слама и голямото им количество на едно място. При
пристигане на екипите и двата пожара са се били разпространили по целите постройки.
В близост до огнището и на двата пожара не е имало електрически уреди или
източник на електрически ток. И в двата случая възникването на горенето е от
външната страна на постройките и се разпространявала към вътрешността. В
близост до изгорялата постройка на ул. **** има и други постройки – къща в
същия имот и навес в съседния имот, по които е било възможно да се разпростре
пожара. Пожарът на ул. „В.” – запалването е станало от страна на улицата като
се е разпространил навътре и към жилищната постройка. Имало е опасност да я
обхване, тъй като сачака е обгорял на около метър и
половина, ако не е била намесата на противопожарните екипи. Причините за пожар
като късо съединение и мълния са изключени – няма данни за електроинсталация и
времето не предполага възможност за образуване на пожар. Пожарът е изцяло
човешка намеса. Имотът на ул. „Е.” – пожарът е възникнал от външната страна,
отново е човешка намеса. И за двата
пожара ако не е била бързата и своевременна намеса на екипите е щял да се
разпространи и върху съседните имоти и постройки и щетите са щели да са много
по големи, отчитайки и късния час и че времето е било топло.
Съдът е изслуша и
прие три съдебно икономически експертизи, които са оценили вещите унищожени или
застрашени от пожара. От същите е видно, че стойността на вещите към датата на
деянието с приспадане на съответния процент овехтяване и износване е както
следва: пет бр. кокошки носачки–35 лв, част от каруца
с ок–85лв., ясла за животни-70лв., два бидона-40лв., компресор с агрегат-280
лв., прозорец 45х27 см.-26лв., покривна конструкция с найлон и слама-28 кв. м.-
420лв., кокошарник-130, покривна конструкция с найлон и слама-16 кв. м.-240лв.,
дървени подпори - 2 куб.м.-96лв., 4 бр. дървени врати-152лв., покрив на тухлена
постройка-12 кв.м.-240лв., 2 контакта-6лв. и 10
дъски-25лв., собственост на свид. Ю.А. на обща
стойност 1845 лв. Стойността на къщата -
собственост на ДП „Кабиюк“-гр.Шумен,
която обитавал свид. Ю.А. /находяща се в
непосредствена близост до стопанските постройки/, представлява масивна тухлена
сграда с площ от 61 кв.м. и е с пазарна стойност 6740 лв. /съдебно
икономическа експертиза - л. 65/.
В непосредствена близост до запалената
имущество на св. Ю.А. се намирали жилищна сграда в УПИ II, кад.№ 214, с площ 72 кв. м. в с.К,
на ул.“В.“ № 6 на стойност 7160 лв., собственост на ДП „Кабиюк“-гр.Шумен и намиращите се в
УПИ II в с.К, три временни постройки на стойност 1685 лева - две от
тях селскостопански и един гараж, 10 бр. кокошки-70 лв., 2 бр. патици-50лв., 1
куб.м. дърва-56лв., хранилка за животни-20лв., бидон-20лв. и колиба за куче-20
лв., всичко на обща стойност 1921 лв.,
собственост на Е. А.С. и Н. С. С.. Или всичко на обща стойност 9081 лв. Предвид
посоката на вятъра и интензитета на разразилия се пожар е имало реална опасност
огънят да се разпростре върху това имущество /съдебно икономическа експертиза –
л.93/.
Стойността на жилищна сграда в УПИ XII, кад.№ 226, с площ 61 кв.м. в с.К,, общ.Шумен на ул. „Е.“ №14,
собственост на ДП „Кабиюк“-гр.Шумен
е 4340 лв., като по сградата собственост на ДП „Кабиюк“-гр.Шумен са били нанесени щети в резултат на пожара за 2362 лв.
Напълно изгорели са и 250 бр. бали слама на стойност 300 лв.,
собственост на М.И.Д. /съдебно икономическа експертиза – л. 70/.
Извършеното от подсъдимият деяние съдържа обективните и субективни признаци
на престъплението по чл. 330, ал.3, вр. ал. 2, т. 2 вр. ал.1
от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Обектът
на престъплението палеж са обществените отношение свързани с правото на собственост
и нейното унищожаване. Предметът на палежа е примерно изброен в чл. 330, ал.1
от НК. Изпълнителното деяние и завършването на престъплението е осъществено със
самият факт на запалване на чуждото имущество, с предизвикването на пожар. За
довършването на престъплението и изпълнителното деяние по основния състав не е необходимо настъпването на вредите да е в по голям или по малък
размер. Размерът на вредите има значение само и единствено като квалифициращ признак на престъплението и
неговата по тежка наказуемост.
Деянието е осъществено с внезапно възникнал пряк умисъл. Подсъдимият Ж.А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването
на обществено опасните последици: Вещото лице Й.П.: ”Пожарите ... изцяло е
човешка намеса...”, св. Е.В.: „ Мисля, че си призна, че е запалил пожара.”, св.
Р.Р.: „Каза, че вечерта седнал и се почерпил и оттам значи преди това работил
при Д., помагал му за балите със слама. И тъй като бил почерпен решил да отиде
и да му запали балите, тъй като Д. го обиждал на етническа основа”, св. Ю.Ш.:
„После почна да псува цялото Депо наред. Каза: ще горя къщите, балите. Това го
каза още пожара не беше запален.”, св. Р.Р.: „Затова каза, че иска да убива
коня и да пали къщата, заради брат му. Каза, че ще пали къщата.”, обяснения на
подсъдимия А.: „Запалих сайванчето на Ю..... Те
дойдоха и след това гледах, гледах как гасят и се прибрах в къщи. Втората къща
запалих защото той псуваше и ме обиждаше, нагли думи казваше, но доста преди
пожара.”
С оглед на обстоятелството, че престъплението е по тежко наказуемо поради наличието на квалифициращи признаци, следва да се отбележи, че умисъла на
подсъдимият е обхващал и тези обективни квалифициращи обстоятелства. На първо
място
това се извежда от обстоятелството, че запалването на
пожарите са осъществени около и след полунощ, когато собствениците са в дома си и спят. На второ
- обстоятелството, че са запалени лесно запалими вещи – постройки
с покривна конструкция от найлон и слама, която е в
близост до други лесно горими вещи – къща, както и при втория пожар – запалени са бали
със слама. Не без значение е и стойността на тези вещи.
Съдът приема, че причината за пожара е умишлен
палеж, а не невнимание при боравене с открит огнеизточник.
По време на огледа и при двата пожара не е открита електрическа инсталация, а и
не се събраха данни за нейното наличие и в съдебното следствие. Не се събраха
доказателства и за извършени същата вечер огневи, заваръчни
или други пожаро опасни дейности. Атмосферните
условия са били такива, че няма вероятност същите да са предизвикани от мълния.
Напротив, събраха се категорични доказателства за извършени умишлени палежи и
то извършени от подсъдимия.
Съдът счита, че
авторството и вината на подсъдимият са доказани по категоричен и несъмнен
начин. На първо място това са преките доказателства – обясненията на подсъдимия
Ж.А. /приобщени на основание чл.279, ал.1, т.2 от НПК/, в които се съдържат
признания за извършените от него престъпни деяния. Тук следва да се отбележи,
че съдът дава вяра на тези обяснения по две причини: на първо място
съдебно психиатричната експертиза да дава заключение, че същият не страда от психично заболяване в тесен и
широк смисъл на думата и е психично
здрав. Приетият преди деянието алкохол го е довел до състояние на лека към
средна степен на обикновено алкохолно опиване, което не е довело до качествено
разстройство на съзнанието. През цялото време подсъдимият е разполагал с личностовия се потенциал за управление и контрол над
поведението. Преди, по време и след
извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. По време на деянието е бил в състояние
да възприема и запаметява факти и обстоятелства около тях и може да ги
възпроизвежда. На второ място фактите, които той излага в обясненията са категорични и са в унисон и със другите
събрани по делото доказателства. В тази връзка са и показанията на св. Ю.А.,
св. С.А., св. Р.Р., св. Ю.Ш., св. Р.Р., св. Е.С., св. Х.А., св. В.В., св. М.Х.,
св. Е.В., св. З.Д., св. М.Д., св. Ю.Ш.. Показанията на тези свидетели освен, че
установяват авторството на деянието и умисъла, то те
сочат и на мотивите за извършването им. Подсъдимият А. не отрича, че е запалил
имотите, като сочената от него причина за това се припокрива с тази, която се
съдържа и в показанията на свидетелите. Поради което съдът кредитира
обясненията на подсъдимия, касателно авторството на
деянието, умисъла и мотивите за извършването им.
Следва да се отбележи, че мотива да се отмъсти – в единия случай за наличие на
наказателно производство срещу брат му по повод сексуални посегателства към
внучката на пострадалия, а в другия – изречени изрази, които подсъдимия е
възприел като обидни, не сочат на извършване на деянието в афектно
състояние или на такава сочещо на предумисъл. Доказателствата сочат, че
събитията, които са послужили като стимул за извършване на палежа са достатъчно
отдалечени назад във времето, за да са актуални и да предизвикат силно
раздразнение у А.. Самият подсъдим заявява, че това се е случило „..... но
доста преди пожара.” В същото време действията му и отношенията му със
съселяните и пострадалите не сочат на деяния извършени в предумисъл. Поради
което и съдът прие, че са извършени с внезапно възникнал умисъл. В тази насока
е и заключението на експерта по съдебно психиатричната експертиза, че
употребения алкохол е отключил престъпната му деятелност, намалявайки
самоконтрола и улеснявайки вземането на такова решение.
Съдът счита, че като
цяло няма показания на свидетели, които да не могат да бъдат кредитирани.
Свидетелите са добросъвестни, без данни за лична заинтересованост и през
призмата на миналото време и на събитията, които са възприемали добросъвестно
са ги възпроизвели. В унисон с обясненията на подсъдимия А. и показанията на
свидетелите са и обективните находки отразени в протоколите за оглед на
местопроизшествие и фотоалбумите към тях. Няма противоречие и с изготвените
съдебно пожаро техническа експертиза и съдебно
икономически експертизи.
На базата на събраните
доказателства съдът приема, че Ж.А. е
автор на деянието и същото е извършено умишлено.
Във връзка с
възведеното обвинение в конкретния казус са налице освен основния състав и няколко квалифициращи
елемента на престъплението, които обуславят неговата по голяма степен
обществена опасност и по висока наказуемост.
На първо
място това е квалифициращ признак по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК – ако е имало
опасност пожара да се разпростре и върху други имоти. Тази опасност от
разпростиране на пожара е свързана с положението на запаления обект към други
подобни на него, с характера на обекта и възможността при конкретната
обстановка да се разшири обсега на действието на огъня. При първия пожар на ул.
****, установи се, че се касае за лесно запалима вещ – къща с навес и селскостопанска
постройка с покривна конструкция от найлон и слама. За възникването и
разпространението на пожара са благоприятствали и климатичните условия – сухо, с високи
температури. Съществувала е опасност пожара да се разпростре и върху къщата и
навеса /ведно с намиращите се в тях вещи/ в съседния на този имот, разположен в
южната посока от изгорялата постройка. Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие те се намират в непосредствена близост. За това свидетелстват
св. Ю.А. и св. Е.С., а в такава насока е и заключението на експерта Й.П.. С оглед характера на обекта и конкретната
обстановка съдът счита, че е създадена опасност пожара да се разпростре и върху
други имоти, а именно: жилищна сграда в УПИ II, кад.№ 214, с площ 72 кв. м. в с.К, на ул.“В.“ № 6 на стойност 7160 лв., собственост на ДП
„Кабиюк“-гр.Шумен и
намиращите се в УПИ II в с.К, три временни постройки-/две от тях
селскостопански и един гараж/, 10 бр. кокошки, 2 бр. патици, 1 куб.м. дърва,
хранилка за животни, бидон и колиба за куче на обща стойност 1921 лв.,
собственост на Е. А.С. и Н. С. С.-всичко на обща стойност 9081 лв. Или в
обобщение пожарът е имало опасност да се разпростре и върху други имоти
с обща стойност 9081 лв.
На следващо място
следва да се отбележи, че е налице и хипотезата на чл.330, ал.3, предл.1 от НК. Видно
от събраните гласни доказателства и приетите и изслушани технико икономически експертизи се
касае за запалени сгради, покъщнина, ивентар, животни земеделско и друго имущество представляващо
значителна стойност, а именно: на 06.08.2012г подсъдимият запалил пет бр. кокошки
носачки, част от каруца с ок, ясла за животни, два бидона, компресор, прозорец
45х27 см., покривна конструкция с найлон и слама-28 кв. м., кокошарник,
покривна конструкция с найлон и слама-16 кв. м., дървени подпори-2 куб.м., 4
бр. дървени врати, покрив на тухлена постройка-12 кв.м.,
2 контакта и 10 дъски на обща стойност 1845 лв., собственост на Ю.А.А. и
жилищна сграда в УПИ IX, кад.№ 228, с площ 61 кв. м. в с.К,
на стойност 6740 лв., собственост на ДП „Кабиюк“-гр.Шумен-всичко на обща стойност 8585 лв. На 07.08.2012г.
запалил жилищна сграда в УПИ XII, кад.№ 226, с площ 61 кв.м. в с.К,, общ.Шумен на ул. „Е.“ №14,
на стойност 4340 лв., собственост на ДП „Кабиюк“-гр.Шумен и 250 бр. бали слама на стойност 300 лв.,
собственост на М.И.Д., всичко на обща стойност 4640 лв. Или в периода
06.08.2012г. – 07.08.2012г. в с.К,, общ.Шумен подсъдимият запалил имущество на обща стойност 13
225 лв.
В резултат на пожарите са последвали
значителни вреди на обща стойност 4507 лв.
както следва: пет бр. кокошки носачки, част от каруца с ок, ясла за
животни, два бидона, компреср, прозорец 45х27 см., покривна конструкция с
найлон и слама-28 кв. м., кокошарник, покривна конструкция с найлон и слама-16
кв. м., дървени подпори-2 куб.м., 4 бр. дървени врати, покрив на тухлена
постройка-12 кв.м., 2 контакта и 10 дъски на обща стойност 1845 лв.,
собственост на Ю.А.А.; 250 бр. бали
слама на стойност 300 лв, собственост на М.И.Д. и нанесени щети за 2362 лв върху жилищна
сграда в УПИ XII, кад.№ 226, с площ 61 кв.м. в с.К,, общ.Шумен
на ул. „Е.“ №14, собственост на ДП „Кабиюк“-гр.Шумен. Като краен резултат съдът приема за
установено, че с деянието посъдимият е причинил
значтелни имуществени вреди в общ размер на 4507 лв.
В тази връзка и съдебна практика: Решение № 551 от 21.11.1986 по н.д. № 558 / 86 I н.о. „За да
бъде квалифициран един палеж по чл.
330, ал. 3, предл. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 НК, е
необходимо: 1. Запаленото имущество да е със значителна стойност. 2. От пожара
да са настъпили значителни вреди. 3. Да е съществувала реална опасност пожарът
да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност, като тези,
посочени в чл. 330, ал. 1 НК.” Решение
№ 50 от 13.2.1979 по н.д. № 19/79 II
н.о. „Престъплението по чл. 330, ал. 3 НК се осъществява само
тогава, когато в случаите, посочени в ал. 2 на същия текст, от палежа са
последвали значителни вреди или ако е последвала смърт за някого, когато деецът
не е искал и не е допускал това. Чл.
330, ал. 3 НК е неприложим в случаите на палеж по смисъла на чл. 330, ал. 1 НК
независимо от това, че от палежа са последвали значителни вреди.”
Решение № 169 от 5.IV.1984 г. по н. д. № 4/84 г., I н. о.: „
Палежът следва да се квалифицира по чл.
330, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 НК, когато от пожара са настъпили
значителни вреди и е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти,
като посочените в алинея първа.” Решение № 46 от 15.VII.1982 г. по н. д.
№ 31/82 г., ОСНК: „ От
обективна страна за съставомерността на деянието по чл.
330, ал. 2, т. 2 НК е достатъчно да са налице двете предпоставки - запаленото и
застрашеното от запалване имущество да са на значителна стойност. При липса на
опасност от разпростиране на пожара и върху други имоти или имущество, макар и
да са настъпили значителни вреди, деецът ще отговаря. по чл. 330 ал. 1 НК.
Когато от пожара са настъпили значителни вреди и е съществувала опасност той да
се разпростре и върху други имоти или имущество със значителна стойност, ще е
налице престъпление по чл. 330, ал. 3
НК.” Решение № 531 от 19.ХI.1980 г. по н. д. №
550/80 г., I н. о.: „За
състава на деянието по чл. 330, ал. 1 НК се изисква само стойността на
запалените сгради, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора,
машини, рудник или друго имущество да са със значителна стойност. Не е нужно
настъпилата вреда в резултат на палежа да е на значителна стойност. Настъпилата
фактически вреда може да е и незначителна. Само за състава на чл. 330, ал. 3 НК се изисква настъпилата
вреда да е значителна. И понеже това престъпление е по-тежко, затова и наказанието
по алинея 3 е значително по-тежко от това по чл. 330, ал. 1 НК”.
По отношение на критерия значителни
вреди, макар и да има известно отстъпление, е все още актуален начина на
изчисляване приет в Постановление № 1 от 17.01.1983 год. по н.д. 8/82 на
Пленума на ВС. Т.е. за да
е налице значителна вреда следва тя да е в размер не по малък от 14 минимални
заплати за страната към момента на извършване на деянието. Съгласно ПМС № 300
от 10.10.2011 год. към момента на деянието 06/07.08.2012 год МРЗ за страна е
290 лв. 290 лв. х 14 = 4060 лева. Вредите последвали в резултат на пожарите е 4507 лева. Т.е.
налице е белега значителни вреди. Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум
на ВС Постановления
и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ,
1992 г., стр. 371, изгубило приложимост, респ. обвързваща сила, в частта по т.
2, б. "б" - виж Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. №
273/2008 г., III н. о., докладчик зам. председателят на ВКС Р.Я., публ. в бр.
2/2008 г. на "Бюлетин на ВКС", съгласно
което "значителни имуществени вреди" са налице, когато паричната им
равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към
момента на извършване на деянието. Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС
по н. д. № 273/2008 г., III н. о.,
НК, докладчик председателят Р.Н.: „Несъмнено констатацията за неприложимост на т. 2, б.
"б" на Постановление № 1/1983 г. На Пленума на ВС не дава отговор на възникналия в
конкретния случай въпрос дали установената равностойност на имуществените
вреди, причинени от деянието на осъдената Т. Я., съответства на законовия
критерий за значителност. Според настоящия съдебен състав на ВКС, след като
става дума за парична оценка, подходът следва да бъде сходен, аналогичен на
възприетия по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС. Следователно,
по принцип, като измерител пак трябва да се използва размерът на установената
минимална работна заплата за страната към момента на извършване на деянието. Следващият
естествен въпрос е колко броя минимални работни заплати са съответни на
минималната парична равностойност на понятието, визирано в чл. 343, ал. 1, б.
"а" НК. Макар и да е възприел нов измерител, съставът на Общото
събрание на Наказателната колегия на ВКС, постановил Тълкувателно решение №
1/98 г., изрично се е придържал към старото съотношение 1:2 между "големи
размери" и "особено големи размери", установено в съдебната
практика отпреди 1990 г. От тази гледна точка логично е да не се допуска
отклонение и от предишните пропорции между от една страна - минималните
размери, съответни на горепосочените две понятия, и от друга - минималния
размер, съответен на понятието "значителни имуществени вреди". При
такъв тълкувателен подход, след съобразяване на обвързващите предписания по т.
1 на Тълкувателно решение № 1/98 г. на ОСНК на ВКС, на вредите по смисъла на
обективния признак по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК би отговаряла
равностойността на 1/5 от 70, респ. 1/10 от 140 минимални работни заплати, или
обобщено - 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието.”
Престъпната
деятелност на подсъдимия се квалифицира като продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 от НК. Касае
се за деяния извършвани през непродължетелен период от време /с разлика от няколко часа в денонощието/, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, осъществяващи поотделно признаците на един или
различни състави на едно и също престъпление.
Следващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предхождащото го. Поради което и подсъдимия Ж.А. следва да носи отговорност за
деянията взети в своята съвкупност и с причинения от тях общ престъпен
резултат. Само по отношение на първия пожар е налице квалифициращото
обстоятелство - опасност са се разпростре и върху други имоти, но тъй като се
касае за продължавано престъпление подсъдимия следва да носи отговорност по
по-тежкия престъпен състав.
Поради изложените
съображения съдът призна подс. Ж.А. за виновен по възведеното му обвинение за престъпление
по чл. 330, ал.3, вр. ал.2, т. 2. вр.
ал.1 от НК за причинени значителни вреди
на обща стойност 4507 лв.
Причините
за извършване на престъплението се коренят в ниското гражданско и правно
съзнание, в незачитане правото на собственост на другите.
Досежно предявените граждански искове:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо.
Акцесорният характер на гражданския иск в наказателния процес предпоставя неговата зависимост от решаването на въпросите,
свързани с повдигнатото обвинение, поради което и той поначало споделя неговата
съдба. Предмет на гражданския иск в
наказателния процес са вредите от престъплението, поради което основанието може
да бъде само деликтно. Забраната, по смисъла на чл.
45, ал. 1 ЗЗД за виновното причиняване на вреди, предвижда и задължението за
причинителя да обезщети увреденото лице. В основния състав на непозволеното
увреждане се съдържа законова презумпция, че поведението на прекия причинител е
виновно, до доказване на противното. Безспорно, основанието на иска е деянието,
но за да бъде основателен, следва да е доказана вредата за ищеца, авторството
на дееца и виновното му и противоправно, на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД,
поведение, намиращо се в пряка причинна връзка с вредите. Наказателната и гражданската отговорност на
подсъдимия са взаимно свързани и едновременно с това могат да бъдат реализирани
независимо една от друга. По делото е безспорно установено, че
гражданските ищци са претърпели имуществени вреди и същите се намират в
причинно-следствена връзка с виновното поведение на подсъдимия, извършил
престъплението по чл. 330, ал.3 вр. ал.2, т.2 във вр.
ал. 1 от НК. По размер, вредата е установена от съда, на базата на заключенията
на назначените по делото експертизи. На базата на това съдът постанови ,
както следва:
По отношение на
имуществената претенция предявена от пострадалия М.И.Д. в размер на 600 лева,
съдът намира същата за основателна и доказана до размера от 300 лева, в какъвто
размер е стойността на изслушаната и
приета от съда съдебно икономическа експертиза. Не се спори от страните, че в
пожара са напълно унищожени 250 бр. бали слама. Съгласно експертното заключение
тяхната обща стойност към деня на увреждането е 300 лева. Поради което съдът уважи гражданския иск за
причинените имуществени вреди в размер на 300 лева, като разликата до предявения
размер отхвърли като недоказан. С оглед на обстоятелството, че пострадалия не е
претендирал лихва, а такава се присъжда само при поискване съдът не я присъди
върху уважения размер.
По отношение на
имуществената претенция предявена от ДП „Кабиюк”-Шумен,
съдът намира същата за основателна и доказана до размера от 2362 лева в какъвто
размер е стойността на причинената щета съгласно изслушаната и приета от съда
съдебно икономическа експертиза. Действително стойността на запаленото
имущество на ДП „Кабиюк” Шумен е на стойност 4340
лева, в какъвто размер е предявения и от тях граждански иска. Но подсъдимият
следва да възстанови стойността на реално причинената щета. Поради което съдът
уважи гражданския иск за причинените имуществени вреди в размер на 2362 лева,
като разликата до предявения размер отхвърли като недоказан. С оглед на
обстоятелството, че се касае за щета причинена от подсъдимия от непозволено
увреждане в резултат на престъпление и се претендират от гражданския ищец
лихви, съдът присъди върху уважения размер и законоустановената лихва, считано
от деня на увреждането, а именно от 07.08.2012 година.
На основание чл. 189,
ал. 3
от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимият направените разноски по делото
както следва: осъди подсъдимия А. да заплати по сметка на ОД на МВР Шумен
сумата от 478,07 лева /четиристотин седемдесет и осем лева и седем стотинки/
като разноски по досъдебното производство. По сметка на органите на съдебна власт му възложи сумата от 60 лева /шестдесет лева/ като
разноски по делото, държавна такса върху уважения граждански иск на Д. в размер
на 50 лева /петдесет/ лева - 4% върху уважения граждански иск, но не по малко
от 50 лева, държавна такса върху уважения граждански иск на ДП „Кабиюк” Шумен в размер на 94,48 лева /деветдесет и четири
лева и четиридесет и осем стотинки/, както и по 5 /пет/ лева за издаването на
изпълнителен лист.
Веществените доказателства по
делото 4 бр. марлени тампони с натривки, съдържащи се
в четири хартиени плика, прикрепени към делото съдът постанови да се пазят до
влизане в сила на присъдата, след което да се унищожат.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател: