Мотиви към присъда по НОХД
№ 4** по описа за 2013г. на ШОС
На
25.10.2013г. от Шуменска Окръжна прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен
обвинителен акт по ПД №31/2013г., по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция по НОХД № 4**/2013г. на ШОС срещу подсъдимия
С.Д.С. за извършени от него престъпления от общ характер наказуеми по чл.278 ал.6 алт.2, предл.2, вр.алт.1 от НК, и по чл.277а. ал.7 от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК,
както и срещу подсъдимия Е.В.Ч. за извършено от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл.277а ал.7 от НК,
вр.чл.20 ал.2 от НК.
В диспозитивната
част на обвинителния акт по отношение на подсъдимия С.Д.С. е посочено, че: през
периода 11.04.2010г. до 13.08.2010г., в гр.Шумен, в дома си на ул.”*****"№**,
държал повече от три археологически обекта, а именно: 1 бр. медна монета на
Констанций I Хлор (293-306); 2 бр. антични търговски пломби; 1 бр. антична или
средновековна желязна пластина (обков на ключалка); 1 бр. оловен медалион със
соларен символ - X в.; 1 бр. оловен модел за апликация с растителен орнамент -
Х-ХI в.; 1 бр. бронзова монета на цар Сариак (II в. Пр. Хр.); 1 бр.
Елинистическа бронзова монета на Одесос; 1 бр. бронзова монета на Одесос/имп.
Каракала (198-217); 1 бр. бронзова монета на Галиен (253 -268); 1 бр. медна
монета на Максимиан (286-310); 2 бр. медна монета на Галерий (293-305); 2 бр.
медни монети на Констанций II (337 - 361); 4 бр. медни монети от IV в.; 1 бр.
турска медна монета от ХV-ХVI в.; 1 бр. сегмент (три части) от антична бронзово
конска сбруя; 2 бр. фрагменти от римски фибули; 1 бр. антично бронзово звънче;
1 бр. плочка от пръстен (бял метал); 1 бр. фрагмент от бронзов предмет; 2 бр.
оловни медальони от X в. - единият е със соларен символ, а другия със звездата
на Давид; 1 бр. фрагмент от средновековно бронзово кръстче; 1 бр. бронзов
западноевропейски жетон; 1 бр. средновековен железен връх на стрела тип
„трипер"-кр.IV-нач. VIII; 1 бр. сребърна монета на Сигизмунд III
(1587-1632); 60 бр. турски сребърни монети от ХV-ХVIII в.; 4 бр. костени
сегменти, предназначени за нанизване, като украса на някакъв предмет; 1 бр.
костена висулка (част от накит); 1 бр. обработена черупка от раковина,
използвана за накит, в която е останал метален фрагмент; 1 бр. бронзова монета
на Марцианополис/император Септимий Север (193-211); 1 бр. бронзова монета на
Никополис ад Иструм/император Септимий Север (193-211); 1 бр. елинистическа
монета с две контрамарки; 1 бр. посребрена бронзова монета на Тацит (275-276);
1 бр. посребрена бронзова монета на Лициний
I (308-324); 40 бр. антични медни
монети; 6 бр. средновековни медни монети; 1 бр. антична бронзова апликация; 1
бр. античен бронзов предмет (тел завита на кръг със усукани краища); 13 бр.
медни монети от XIII в.; 2 бр. средновековни бронзови пръстени; 1 бр.
средновековна бронзова апликация; 2 бр. средновековни бронзови накрайници; 2
бр. антични оловни имитации на одесоски монети; 3 бр. фрагменти от антични
бронзови фибули; 3 бр. средновековни бронзови токи; 2 бр. средновековни
бронзови апликации; 1 бр. елинистическа бронзова монета на Одесос; 1 бр.
антична оловна имитация на одесоска монета; 1 бр. бронзова монета на Никополис
ад Иструм/император Антонин Пий(138-161); 1 бр. бронзова монета на Никея /
император Каракала (198-217); 1 бр. медна, посребрена монета на Константин I
(307-337); 2 бр. медни монети на Константин II Цезар (333-337); 1 бр. медна
монета на Констанс (337-350); 1 бр. медна монета на Констанций II (324-361); 3
бр. медни монети на Аркадий (383-408); 5 бр. неопределени медни монети от IV
в.; 3 бр. медни монети на Валенс (364-378); 1 бр. медна монета на Грациан
(367-375); 2 бр. медни монети на Теодосий II (402-450); 1 бр. медна монета на
Зенон (474-491); 2 бр. неопределени медни монети от V в.; 1 бр. медна монета на
Юстин I (518-527); 1 бр. елинистическа бронзова монета на Одесос; 1 бр. бронзов
ремъчен накрайник от Ш-IV в.; 1 бр. бронзов прешлен; 1 бр. бронзов пръстен; 1
бр. бронзово копче; 1 бр. част от бронзов предмет; 1 бр. антична бронзова
ремъчна апликация-VI в.; 28 бр. турски сребърни монети от ХVII-ХVIIIв.; 1 бр.
плочка от античен бронзов пръстен; 1 бр. бронзов връх от антична стрела; 1 бр.
сребърна монета на султан Сюлейман I (1522-1566); 1 бр. оловен предмет
(грамче); 1 бр. антична гема (червен камък) със схематично изображение на два
житни класа; 1 бр. бронзова монета на Македонския съюз / император Марк Аврелий
(161-180); 1 бр. провинциална бронзова монета от II в.; 1 бр. бронзова монета
на Пауталия / император Каракала (198-217); 1 бр. бронзова монета на
Марцианополис / император Септимий Север (193-211); 1 бр. бронзова монета на Марцианополис /
император Септимий Север с Юлия Домна (193-211); 1 бр. бронзова монета на
Марцианополис/император Каракала(198-217); 1 бр. бронзова монета на Одесос /
император Гордиан III (238-244); 1 бр. бронзова монета на Тесалоники /
император Филип I Арабин (244-249); 2 бр. антониниани на Галиен (253-268); 1
бр. антониниан на Аврелиан (270-275); 1 бр. антониниан от втората половина на
III в.; 1 бр. медна монета на Константин II (337-340); 4 бр. медни монети от IV
в.; 1 бр. турска медна монета от ХVII-ХVIII в.; 1 бр. антична бронзова ремъчна
апликация за конска амуниция – IV-II в. пр.Хр.; 1 бр. железен връх от стрела
тип „лястовича опашка" - ХII-ХIV в.; 1 бр. железен предмет; 6 бр. антични
бронзови върхове на стрели - V-I в.пр.Хр.; 1 бр. фрагмент от праисторическа
глинена фигурка; 1 бр. фрагмент от каменен скиптър от къснобронзовата епоха; 3
бр. железни върхове на стрели; 1 бр. желязно ножче; 1 бр. железен предпазител;
1 бр. медна монета от XIII в.; 4 бр. сребърни монети на Мехмед II (1451-1481);
1 бр. сребърна монета на Селим I (15**-1520); 4 бр. сребърни и посребрени
монети на Сюлейман I (1520-1566); 1 бр. сребърна монета на Мехмед III
(1595-1603);
2 бр. турски монети от ХVI-ХVII
в.; 1 бр. бронзова монета на Одесос от I в. с контрамарка; 1 бр. бронзова мярка
за тежест от IV-VI в.; 1 бр. бронзова ремъчна апликация; 1 бр. бронзова плочка
от античен пръстен; 2 бр. бронзови пръстени; 1 бр. бронзова халка; 3 бр.
средновековни бронзови апликации; 1 бр. средновековно бронзово копче; 1 бр.
половинка от бронзово кръстче; 1 бр. част от оловен кръст, полустопен; 1 бр.
бронзова монета на Одесос / император Гордиан III (238-244); 2 бр. медни монети
на Констанс (337-350); 1 бр. медна монета на Хонорий (293-423); 9 бр. медни
монети от XIII в.; 2 бр. сребърни монети на Сюлейман I (1520-1566); 1 бр. медна
турска монета от XVII в.; 1 бр.
западноевропейски бронзов жетон; 1 бр. късноантична ремъчна апликация от
бял бронз; 1 бр. плочка от средновековен бронзов пръстен; 1 бр. средновековен
оловен медальон; 1 бр. античен или средновековен оловен прешлен за вретено; -
общо 327 броя археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани
по съответния ред, регламентиран: В § 5. (1) от ПЗР на ЗКН В едногодишен срок
от влизането в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт
върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на
културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната
идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния
исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл. 97
ал.5(сега ал. 7). Към искането се прилага декларация, в която се описват вещите
по изречение първо, с посочване на произхода им и способа за тяхното
придобиване; В чл.97. от ЗКН ал.3 Физически лица и юридически лица, притежаващи
вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат
тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват музей. Ал.4 Физически и
юридически лица, формирали колекция от вещи, които могат да се определят като
културни ценности, могат да поискат идентификацията й от съответния по
тематичен обхват музей. Ал.5 Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и
4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и
декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни
деклараторът носи отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. В чл.102 от ЗКН
ал.1 В министерството на културата се
създава и води регистър на движимите културни ценности и база данни за тях.
Ал.2 В регистъра по ал.1 се вписват културни ценности, които са:.. т.3.
колекция, т.4 собственост на физически или юридически лица, когато това е
поискано от собственика им. Ал.3. Вписването
на културните ценности в регистъра се извършва от длъжностно лице,
определено от министъра в случаите по чл.100 ал.4 или от лице, определено от
директора на съответния музей по чл.98. Вписаната в регистъра културна ценност
получава пореден регистрационен номер. В чл.107 от ЗКН ал.1 Редът за извършване
на идентификация се определя с наредба на министъра на културата. Ал.2 С
наредбата по ал.1 се определят и редът за водене на регистъра на движимите
културни ценности и поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и
промените в тях подлежащи на вписване. В
чл.10 ал.1 от НАРЕДБА № Н-3 от 03.**.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности: –- Всяко
физическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей идентификация
на притежавана от него движима вещ по чл.4, ал.1, като подаде заявление по
образец съгласно приложение № 5. Към заявлението се прилага декларация за
произхода и способа за придобиване на вещта по образец съгласно приложение № 4,
както и всички налични за лицето документи, удостоверяващи правото му на
собственост; в чл.10 ал.3 от НАРЕДБА № Н-3 от 03.**.2009г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни
ценности: Физическите лица, които са установили фактическа власт върху движим
археологически обект или движим археологически паметник на културата до влизане
в сила на ЗКН, подават в срока по § 5 ал. 1 ЗКН заявление по образец съгласно
приложение № 6. Към заявлението се прилага декларация по образец съгласно приложение
№ 7, в която се описва вещта по изречение първо с посочване на произхода и
способа за нейното придобиване.; В чл.22 ал.2 от НАРЕДБА № Н-3 от 03.**.2009г.
за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими
културни ценности: - извън случаите по ал. 1 всяко физическо или юридическо
лице може да поиска от музея, извършил идентификация на притежавана от него
културна ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено заявление;
В § 6 ал.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗКН Лицата, които до влизането в сила на закона са
установили фактическа власт върху движими археологически обекти - монети и
монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да
поискат тяхната идентификация и регистрация. Ал.2 идентификацията и регистрацията
на обектите по ал.1 се извършват от нумизматични дружества вписани в регистър
към министъра на културата и получили удостоверение за това. Към искането за
вписване се прилагат устав и удостоверение за съдебна регистрация. Ал.3
Искането се подава до нумизматично дружество по ал. 2 и към него се прилагат
декларация, в която се описват вещите по ал. 1 с посочване на произхода им и
способа за тяхното придобиване, както и снимков материал; поради което и на
основание чл.278, ал.6, алтернатива втора, предложение второ, вр. алтернатива
първа от НК, както и, че през периода от 11.04.2010г. до 13.08.2010г.,в
гр.Шумен, ул."****"№**, в съучастие, като съизвършител с Е.В.Ч. с ЕГ№
**********, противозаконно - в нарушение на: § 16 от ЗКН - В тримесечен срок от
влизането в сила на закона собствениците на специални технически средства са
длъжни да поискат тяхната регистрация от министъра на културата по реда на този
закон. И чл.152 ал.2 от ЗКН (Изм. - ДВ, бр.92 от 2009г., в сила от
20.11.2009г.)-Собствениците на средствата по ал.1, т. 6 са длъжни да ги
регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им;
Подсъдимия С. държал и укривал в дома на
Е.В.Ч. предмети - 2 броя металдетектори, от които единият с неопределена марка
и модел - ръчна (самоделна) изработка, а вторият марка „GARRET" - фабрично
производство, за които знаел или предполагал, че са предназначени и са
послужили за търсене на археологически обекти – престъпление по чл.277а ал.7 от
НК вр.чл.20 ал.2 от НК. По отношение на подсъдимия Е.В.Ч. в диспозитива на
обвинителния акт е посочено, че: през периода от 11.04.2010г. до 13.08.2010г.,
в гр.Шумен, ул."****" №**, в съучастие, като съизвършител със
С.Д.С.-ЕГ№********** противозаконно - в нарушение на: -§ 16 от ЗКН - В тримесечен
срок от влизането в сила на закона собствениците на специални технически
средства са длъжни да поискат тяхната регистрация от министъра на културата по
реда на този закон. -чл.152 ал.2 от ЗКН (Изм. - ДВ, бр.92 от 2009г., в сила от
20.11.2009г.)-Собствениците на средствата по ал. 1, т. 6 са длъжни да ги
регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им
Ч. държал и укривал в дома си, предмети - 2 броя металдетектори, от които
единият с неопределена марка и модел – ръчна (самоделна) изработка, а вторият
марка „GARRET" - фабрично производство, както и 1бр. локатор "GPL
200" /земепроникващ локатор/, за които знаел или предполагал, че са
предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти – престъпление
по чл.277а ал.7 от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимите, излага
подробно аргументите си по събраните доказателства и моли съда да наложи на
подсъдимия С. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.278 ал.6
алт.2 предл.2 вр. ал.1 от НК в средния размер предвиден от закона – 3 години,
както и глоба в размер на 8 000лв.. По отношение на престъплението по чл.277а
ал.7 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, предлага
да бъде наложено наказание на С. – 1 година и 6 месеца, а на подс. Ч. – 1
година и 3 месеца лишаване от свобода. По отношение на С. предлага на основание
чл.23 от НК да бъде определено общо наказание от наложените с настоящата
присъда до размера на по-тежкото от тях, а именно – три години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване и да бъде присъединено
към него и наказанието от 8 000лв. глоба, както и на основание чл.68 ал.1 от НК
да бъде приведено в изпълнение и наложеното му наказание по НОХД №148 на Районен съд – Сливница, а
именно лишаване от свобода за срок от 6 месеца. Моли да бъде приспаднато на
основание чл.59 от НК времето през което С. е бил задържан под стража по делото
от 13.08.2010г. до 16.09.2011г.. По отношение на подс. Ч. предлага да бъде отложено изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години. Предлага веществените доказателства по делото 327 бр. археологически
обекта а да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл. 53 ал.1 б.”б” от
НК и чл.278 ал.7 от НК, а трите апарата – металдетектори и локатор да бъдат отнети в полза на
държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК. Подробно излага съображенията
си, поради които смята, че е налице
извършеното деяние от страна на подсъдимите, като сочи всеки от тях в какво
точно е взел участие.
Защитникът на
подсъдимия С.С. в хода на съдебните прения моли подсъдимият да бъде признат за
невиновен по повдигнатите обвинения. Излага подробно аргументите си, като
обсъжда събраните по делото доказателства и развива тезата си относно липсата
на съставомерност и на двете обвинения повдигнати и поддържани срещу
подзащитния му, а по отношение на втория и за недоказаност на обвинението.
Пледира, че няма доказателства подкрепящи обвинението, че не са нарушени
посочените разпоредби в обвинителния акт, като сочи своите аргументите си в
подкрепа на така развитата теза. Подс. С. изразява съгласие със защитната реч
на адвоката си. В последната си дума моли съда за произнасяне на една
справедлива присъда.
Служебният защитник
на подсъдимия Е.Ч. в хода на съдебните прения моли подсъдимият да бъде признат
за невиновен по повдигнатото обвинение срещу него и да бъде постановена
оправдателна присъда срещу него. Излага подробно аргументите си, като обсъжда
събраните по делото доказателства и развива тезата си относно липсата на
извършено противоправно деяние от страна на подзащитния й. В защитната си реч
подсъдимият Ч. изцяло се съгласява с изложеното от адвоката си и развива своята
защитна позиция, че машините са му били нужни да търси вода. В последната си
дума моли да бъде съден по съвест.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият С.С.
*** и е завършил средно образование. Преимуществено работел в Италия като
работник в строителството. Подсъдимият Е.Ч. ***, завършил е средно специално
образование и е безработен. Двамата подсъдими се познавали, поддържали приятелски
отношения и имали общи интереси, свързани с културно-историческите ценности.
На
14.07.2010 година подсъдимият С.С. се завърнал в страната от Италия. Още след
пристигането си в гр.София се свързал по телефона с приятеля си - подс. Е.Ч..
Двамата нееднократно се срещали в гр.Шумен и разговаряли за културно-исторически ценности. Подсъдимият
С.С. се свързвал и с други свои познати и приятели от различни населени места в
страната, които също се занимавали с различни дейности в сферата на
културно-историческите ценности. Подсъдимият С. уговарял и провеждал срещи с
тези свои познати, с цел да придобие културно-исторически ценности. В началото
на месец юли 2010 година, още преди да се завърне в страната подсъдимия С. се
обадил по телефона от Италия на своя познат
- св. М.Й.Д. ***. Уговорили се да се срещнат, за да му покаже С. антични
предмети. При този разговор в началото на месец юли
През следващите дни до средата на месец август
2010 година подсъдимия С.С. и подсъдимия Е.Ч. продължили да се срещат.
Продължили и контактите със св. М.Д. ***3.08.2010г. преди обяд С. съобщил на
Д., че му предстои среща с хора, които ще заведе при него във Варна, във връзка
с техните предварителни уговорки. Двамата уговорили мястото на срещата и С. ***
заедно с лицата, които водел за срещата със свидетеля Д.. На 13.08.2010г. в
ранния следобед в гр.Варна, в рамките на
действия по реализация на данни
за сделка с КИЦ, били задържани от органите на МВР лицата С.С. ***, Р. Р. – роден в Куманово,
Македония, Р.Д.М. *** и С. В. П. ***.
Преди това при срещата им със св. М.Д., вместо дискове или флаш-памет със
снимки на КИЦ, му били показали ампула с живак. Д. заявил, че с такива работи
не се занимава и си тръгнал, след което останалите били задържани.
На 13.08.2010г. от
служители на ОД на МВР - гр.Варна били извършени претърсвания в гр.Шумен, в
домовете на Е.Ч. и на С.С., при които били иззети веществените доказателства,
приобщени към настоящото дело. При извършеното претърсване на 13.08.2010г. в
гр.Шумен, в дома на подсъдимия С.С. били намерени и иззети голям брой предмети,
описани като общо 56 обекта. Във всеки един от тези обекти са описани множество
различни предмети, между които такива имащи вид на монети, медальони, пръстени,
накити, апликации и много други. На всички веществени доказателства е извършен
допълнителен оглед и същите са фотодокументирани. (том II, л.18 - 55).
Видно от
експертното заключение по назначената по делото археологическа и нумизматична
експертиза (том ІІ, л.1 - **), от иззетите веществени доказателства от дома на
С.Д.С., 327 броя предмети са движими културни ценности по смисъла на чл.53 ал.1
от Закона за културното наследство /ЗКН/, и са археологически обекти по смисъла
на чл.146 ал.1 от ЗКН, както следва: 1 бр. медна монета на Констанций I Хлор
(293-306); 2 бр. антични търговски пломби; 1 бр. антична или средновековна
желязна пластина (обков на ключалка); 1 бр. оловен медалион със соларен символ
- X в.; 1 бр. оловен модел за апликация с растителен орнамент - Х-ХI в.; 1 бр.
бронзова монета на цар Сариак (II в. Пр. Хр.); 1 бр. Елинистическа бронзова
монета на Одесос; 1 бр. бронзова монета на Одесос/имп. Каракала (198-217); 1
бр. бронзова монета на Галиен (253 -268); 1 бр. медна монета на Максимиан
(286-310); 2 бр. медна монета на Галерий (293-305); 2 бр. медни монети на
Констанций II (337 - 361); 4 бр. медни монети от IV в.; 1 бр. турска медна
монета от ХV-ХVI в.; 1 бр. сегмент (три части) от антична бронзово конска
сбруя; 2 бр. фрагменти от римски фибули; 1 бр. антично бронзово звънче; 1 бр.
плочка от пръстен (бял метал); 1 бр. фрагмент от бронзов предмет; 2 бр. оловни
медальони от X в. - единият е със соларен символ, а другия със звездата на
Давид; 1 бр. фрагмент от средновековно бронзово кръстче; 1 бр. бронзов
западноевропейски жетон; 1 бр. средновековен железен връх на стрела тип
„трипер"-кр.IV-нач. VIII; 1 бр. сребърна монета на Сигизмунд III
(1587-1632); 60 бр. турски сребърни монети от ХV-ХVIII в.; 4 бр. костени
сегменти, предназначени за нанизване, като украса на някакъв предмет; 1 бр.
костена висулка (част от накит); 1 бр. обработена черупка от раковина,
използвана за накит, в която е останал метален фрагмент; 1 бр. бронзова монета
на Марцианополис/император Септимий Север (193-211); 1 бр. бронзова монета на
Никополис ад Иструм/император Септимий Север (193-211); 1 бр. елинистическа
монета с две контрамарки; 1 бр. посребрена бронзова монета на Тацит (275-276);
1 бр. посребрена бронзова монета на
Лициний I (308-324); 40 бр. антични
медни монети; 6 бр. средновековни медни монети; 1 бр. антична бронзова
апликация; 1 бр. античен бронзов предмет (тел завита на кръг със усукани
краища); 13 бр. медни монети от XIII в.; 2 бр. средновековни бронзови пръстени;
1 бр. средновековна бронзова апликация; 2 бр. средновековни бронзови накрайници;
2 бр. антични оловни имитации на одесоски монети; 3 бр. фрагменти от антични
бронзови фибули; 3 бр. средновековни бронзови токи; 2 бр. средновековни
бронзови апликации; 1 бр. елинистическа бронзова монета на Одесос; 1 бр.
антична оловна имитация на одесоска монета; 1 бр. бронзова монета на Никополис
ад Иструм/император Антонин Пий(138-161); 1 бр. бронзова монета на Никея /
император Каракала (198-217); 1 бр. медна, посребрена монета на Константин I
(307-337); 2 бр. медни монети на Константин II цезар (333-337); 1 бр. медна
монета на Констанс (337-350); 1 бр. медна монета на Констанций II (324-361); 3
бр. медни монети на Аркадий (383-408); 5 бр. неопределени медни монети от IV
в.; 3 бр. медни монети на Валенс (364-378); 1 бр. медна монета на Грациан (367-375);
2 бр. медни монети на Теодосий II (402-450); 1 бр. медна монета на Зенон
(474-491); 2 бр. неопределени медни монети от V в.; 1 бр. медна монета на Юстин
I (518-527); 1 бр. елинистическа бронзова монета на Одесос; 1 бр. бронзов
ремъчен накрайник от Ш-IV в.; 1 бр. бронзов прешлен; 1 бр. бронзов пръстен; 1
бр. бронзово копче; 1 бр. част от бронзов предмет; 1 бр. антична бронзова
ремъчна апликация-VI в.; 28 бр. турски сребърни монети от ХVII-ХVIIIв.; 1 бр.
плочка от античен бронзов пръстен; 1 бр. бронзов връх от антична стрела; 1 бр.
сребърна монета на султан Сюлейман I (1522-1566); 1 бр. оловен предмет
(грамче); 1 бр. антична гема (червен камък) със схематично изображение на два
житни класа; 1 бр. бронзова монета на Македонския съюз / император Марк Аврелий
(161-180); 1 бр. провинциална бронзова монета от II в.; 1 бр. бронзова монета
на Пауталия / император Каракала (198-217); 1 бр. бронзова монета на
Марцианополис / император Септимий Север (193-211); 1 бр. бронзова монета на Марцианополис /
император Септимий Север с Юлия Домна (193-211); 1 бр. бронзова монета на
Марцианополис/император Каракала(198-217); 1 бр. бронзова монета на Одесос /
император Гордиан III (238-244); 1 бр. бронзова монета на Тесалоники /
император Филип I Арабин (244-249); 2 бр. антониниани на Галиен (253-268); 1
бр. антониниан на Аврелиан (270-275); 1 бр. антониниан от втората половина на
III в.; 1 бр. медна монета на Константин II (337-340); 4 бр. медни монети от IV
в.; 1 бр. турска медна монета от ХVII-ХVIII в.; 1 бр. антична бронзова ремъчна
апликация за конска амуниция – IV-II в. пр.Хр.; 1 бр. железен връх от стрела
тип „лястовича опашка" - ХII-ХIV в.; 1 бр. железен предмет; 6 бр. антични
бронзови върхове на стрели - V-I в.пр.Хр.; 1 бр. фрагмент от праисторическа
глинена фигурка; 1 бр. фрагмент от каменен скиптър от къснобронзовата епоха; 3
бр. железни върхове на стрели; 1 бр. желязно ножче; 1 бр. железен предпазител;
1 бр. медна монета от XIII в.; 4 бр. сребърни монети на Мехмед II (1451-1481);
1 бр. сребърна монета на Селим I (15**-1520); 4 бр. сребърни и посребрени
монети на Сюлейман I (1520-1566); 1 бр. сребърна монета на Мехмед III
(1595-1603); 2 бр. турски монети от ХVI-ХVII в.; 1 бр. бронзова монета на
Одесос от I в. с контрамарка; 1 бр. бронзова мярка за тежест от IV-VI в.; 1 бр.
бронзова ремъчна апликация; 1 бр. бронзова плочка от античен пръстен; 2 бр.
бронзови пръстени; 1 бр. бронзова халка; 3 бр. средновековни бронзови
апликации; 1 бр. средновековно бронзово копче; 1 бр. половинка от бронзово
кръстче; 1 бр. част от оловен кръст, полустопен; 1 бр. бронзова монета на
Одесос / император Гордиан III (238-244); 2 бр. медни монети на Констанс
(337-350); 1 бр. медна монета на Хонорий (293-423); 9 бр. медни монети от XIII
в.; 2 бр. сребърни монети на Сюлейман I (1520-1566); 1 бр. медна турска монета
от XVII в.; 1 бр. западноевропейски
бронзов жетон; 1 бр. късноантична ремъчна апликация от бял бронз; 1 бр. плочка
от средновековен бронзов пръстен; 1 бр. средновековен оловен медальон; 1 бр. античен
или средновековен оловен прешлен за вретено. Според заключението на експертизата, нито един от
тези 327 археологически обекти не е идентифициран и регистриран по съответния
ред, регламентиран в § 5. (1) от ПЗР на Закона за културното наследство(ЗКН)
(Изм. и доп. - ДВ, бр.92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009г.), в чл.97. от ЗКН
(в редакцията му в ДВ, бр.93 от 24.11.2009г., в сила от 25.**.2009г.), ал.3
,ал.4 и ал.5, в чл.102. от ЗКН (в редакцията му в ДВ, бр.93 от 24.11.2009г., в
сила от 25.**.2009г.), ал.1,ал.2 т.3 и т.4, и ал.3, в чл.107 ал.1 и ал.2 от ЗКН, в чл.10 от НАРЕДБА
№Н-3 от 03.**.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
Регистъра на движими културни ценности /Издадена от министъра на културата,
обн., ДВ, бр.101/18.**.2009г./, ал.1, ал.2 и ал.3, в § 6 ал.1, ал.2 и ал.3 и §
7. ал.1, ал.2,ал.5 и ал.6 от ПЗР на
ЗКН. Според експертизата, нито един от тези археологически обекти не отговаря
на изискванията за придобиване на статут на национално богатство, съгласно
чл.54 ал.2 от ЗКН.
При извършеното
претърсване на 13.08.2010г. в гр. Шумен, в дома на подсъдимия Е.Ч. са били
намерени и иззети металдетектори – 2
броя, които Ч. предал доброволно и Локатор ”GPL-200”-1брой, който бил намерен и
иззет при извършеното претърсване. В обясненията си в протокола за претърсване и
изземване, Е.В.Ч. е обяснил и написал за иззетите вещи: "Машината Гарет и
самоделката са на С. ***. GPL-200 е на П.Б. *** ".
Видно от
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза: Първата от
представените за изследване вещи, описана при изземването като ръчно изработен
металдетектор, според вещото лице представлява Металдетектор ръчна (самоделна)
изработка. Може да се използва за намиране на черни и цветни метали, на
дълбочина до 30-35см, и на широчина, която се определя от размера на сондата
(антената). Металдетекторът е тестван от вещото лице и е установено, че е
технически изправен и годен за ползване по предназначение; Втората от
представените за изследване вещи, описана при изземването като металдетектор
„GARRET” 34118976, според вещото лице представлява Металдетектор фабрична
изработка. Предназначен е за селективно търсене на черни и цветни метали
/включително и самородно злато/, намиращи се в земята на дълбочина 1,20 м.,
както и във вода до 40 см. Този металдетектор е с много и разнообразни
възможности за селектиране на търсенето, за даване на информация за размерите
на намерения обект и неговото разположение, за запаметяване на информацията, за
потискане на смущения, за работа при ръчна и при автоматична настройка и т.н.
Металдетекторът е тестван от вещото лице и е установено, че е технически
изправен и годен за ползване по предназначение; Третата от представените за
изследване вещи, описана при изземването като Локатор "GPL-200" - 1
брой, според вещото лице представлява Локатор "GPL-200" фабрична
изработка. Според експертизата, този уред е мощно и високотехнологично
съоръжение за проникване на големи дълбочини прехваща сигналите много по-добре
от другите модели, служи за откриване на цели и обекти. Много точен, лесен за
употреба. Електронен, геофизичен и технологичен прибор за измерване на
съпротивлението на метали и минерали в земята. Електронно търси и намира злато,
сребро, платина, бронз, мед, желязо и други метали, пещери, кухини, тунели,
подземни реки и течения. Уредът е с висока прецизност и със светлинна
индикация, дава незабавна индикация за заровени цели. Минерализацията на земята
няма значение за GPL. Работи навсякъде с ** V батерия. Тестван е по време на
експертизата и е годен за ползване по предназначение.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: частичните обясненията на подсъдимия Ч. в съдебно заседание на
11.**.2013г., от показанията на разпитаните по делото свидетели в хода на
съдебното следствие – свид.В.Д. – служител на РУП – Велики Преслав и от
прочетените по реда на чл.281 от НПК в
хода на съдебното следствие показания на свид. Д., депозирани в хода на
досъдебното производство /л.38, т.VІ/, свид. В.А. – началник на полицейски
участък – Смядово към РУП – Велики Преслав, на свид. М.Д. и от прочетените по
реда на чл.281 от НПК в хода на
съдебното следствие показания на свид. Д., депозирани в хода на досъдебното
производство /л.38, т.VІ/, от показанията на свид. Х.Ж., от показанията на
свид. Х.К., свид. Р.М., на свид.А.М., от депозираните в хода на досъдебното
производство показания на свид. С.П., прочетени в съдебно заседание по реда на
чл.281 от НПК /л.**-86, т.I/, от показанията на свид. П.Б. депозирани пред друг
състав на съда /протокол от 16.05.2011г. по НОХД №209/2011г. на ШОС/ и в хода
на досъдебното производство /л.94-96, т.I/, от заключението на
съдебно-археологическата експертиза на веществени доказателства /л.1-**, т.ІІ/,
поддържано от вещото лице в съдебно заседание,
от заключението на съдебно-техническата експертиза на веществени
доказателства /л.13-17, т.ІІ/, поддържано от вещото лице в съдебно заседание,
всички приети от съда като пълни, обосновани и компетентно дадени, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното и съдебните производства и от веществените доказателства по делото,
предявени по надлежния процесуален ред, както и от огласените ВДС за използвани
СРС, изслушани и възприети
непосредствено от съда, по надлежния процесуален ред. Видно от протокола
за претърсване и изземване, албума към него и протокола за оглед на веществени
доказателства, при извършеното претърсване на 13.08.2010 година в гр.Шумен, в
дома на подс. С.С. били намерени и иззети голям брой предмети, описани като
общо 56 обекта. Във всеки един от тези обекти са описани множество различни
предмети, между които такива имащи вид на монети, медальони, пръстени, накити,
апликации и много други. На всички тези веществени доказателства е извършен
допълнителен оглед и същите са фотодокументирани (том
Съдът като прецени
всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горните деяние подсъдимият С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуемо по чл.278, ал.6,
алтернатива втора, предложение второ, вр. алтернатива първа от НК, а никой от
двамата подсъдими не е осъществил състава на престъплението от общ характер
наказуемо по чл.277а, ал.7 от НК, вр.
чл.20, ал.2 от НК, защото:
По отношение на престъплението по чл.278 ал.6 алт.2
предл.2 вр. алт.1 от НК:
* обект на престъплението са обществените отношения по опазване
паметниците на културата и архивните материали.
* от обективна
страна подсъдимият С. е упражнявал фактическа власт върху определени
археологически обекти – 327 броя и нито един от тях не е бил идентифициран и
регистриран съобразно разпоредбите на ЗКН. Безспорно е установено, че в
инкриминирания в обвинителния акт период – от 11.04.2010г. до 13.08.2010г.
подсъдимият е държал тези 327 археологически обекта в жилището, което е
обитавал, т.е. бил е установил фактическа власт върху тях. Обстоятелството, че
археологическите обекти са повече от 3 броя обуславя по-тежката квалификация на
деянието. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 1 ЗКН /изм. и доп. ДВ, бр. 92/2009
г. в сила от 20.11.2009 г./ в едногодишен срок от влизане в сила на закона
лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически
обекти /каквито са инкриминираните вещи/ до влизане в сила на този закон са
длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни
ценности. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № Н-3/3.**.2009 г. на задължителна
идентификация подлежат движими археологически обекти, върху които физически
лица са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН. Независимо от
това дали по предвидения в посочената Наредба ред или по друг, действащ преди
влизане в сила на ЗКН, идентификацията и регистрацията при установена
фактическа власт е задължителна. Затова съдът не приема възраженията на
защитата във връзка с промените в ЗКН и
лансираното отпадане на наказателната отговорност или на задължението за
регистрация и идентификация, когато са частна собственост. Датата 10.04.2010г.
е бил последният възможен ден в който подс. С. е можел легално да поиска идентификация и регистрация на процесните
предмети. В този смисъл е напълно
коректно обвинението с посочена начална дата на периода – 11.04.2014г. и
крайна дата – датата на установяването на предметите от органите на полицията
на 13.08.2010г. в дома на подсъдимия. За всички тези 327 бр. обекти подсъдимият
не притежава нужната идентификация и
регистрация съобразно ЗКН. Престъплението е формално (на просто извършване) и е
извършено чрез бездействие на субекта на наказателна отговорност. Касае се за
продължено престъпление и осъществяване на фактическа власт едновременно спрямо
различни обекти в периода 11.04.2010г. – 13.08.2010г.. Съдът приема за
безспорно установено по делото, че подсъдимият се е сдобил с инкриминираните
предмети преди 11.04.2010г., т.е. при
действието на Наредба №Н-3 от 03.**.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на
движими културни ценности. Видно от експертното заключение по назначената по
делото археологическа и нумизматична експертиза (том ІІ, л.1-**), от иззетите
веществени доказателства от дома на С.Д.С., 327 броя предмети са движими
културни ценности по смисъла на чл.53 ал.1 от Закона за културното
наследство/ЗКН/, и са археологически обекти по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН,
както следва: 1 бр. медна монета на Констанций I Хлор (293-306); 2 бр. антични
търговски пломби; 1 бр. антична или средновековна желязна пластина (обков на
ключалка); 1 бр. оловен медалион със соларен символ - X в.; 1 бр. оловен модел
за апликация с растителен орнамент - Х-ХI в.; 1 бр. бронзова монета на цар
Сариак (II в. Пр. Хр.); 1 бр. Елинистическа бронзова монета на Одесос; 1 бр.
бронзова монета на Одесос/имп. Каракала (198-217); 1 бр. бронзова монета на
Галиен (253 -268); 1 бр. медна монета на Максимиан (286-310); 2 бр. медна
монета на Галерий (293-305); 2 бр. медни монети на Констанций II (337 - 361); 4
бр. медни монети от IV в.; 1 бр. турска медна монета от ХV-ХVI в.; 1 бр.
сегмент (три части) от антична бронзово конска сбруя; 2 бр. фрагменти от римски
фибули; 1 бр. антично бронзово звънче; 1 бр. плочка от пръстен (бял метал); 1
бр. фрагмент от бронзов предмет; 2 бр. оловни медальони от X в. - единият е със
соларен символ, а другия със звездата на Давид; 1 бр. фрагмент от средновековно
бронзово кръстче; 1 бр. бронзов западноевропейски жетон; 1 бр. средновековен
железен връх на стрела тип „трипер"-кр.IV-нач. VIII; 1 бр. сребърна монета
на Сигизмунд III (1587-1632); 60 бр. турски сребърни монети от ХV-ХVIII в.; 4
бр. костени сегменти, предназначени за нанизване, като украса на някакъв
предмет; 1 бр. костена висулка (част от накит); 1 бр. обработена черупка от
раковина, използвана за накит, в която е останал метален фрагмент; 1 бр.
бронзова монета на Марцианополис/император Септимий Север (193-211); 1 бр.
бронзова монета на Никополис ад Иструм/император Септимий Север (193-211); 1
бр. елинистическа монета с две контрамарки; 1 бр. посребрена бронзова монета на
Тацит (275-276); 1 бр. посребрена бронзова
монета на Лициний I (308-324); 40 бр.
антични медни монети; 6 бр. средновековни медни монети; 1 бр. антична
бронзова апликация; 1 бр. античен бронзов предмет (тел завита на кръг със
усукани краища); 13 бр. медни монети от XIII в.; 2 бр. средновековни бронзови
пръстени; 1 бр. средновековна бронзова апликация; 2 бр. средновековни бронзови
накрайници; 2 бр. антични оловни имитации на одесоски монети; 3 бр. фрагменти
от антични бронзови фибули; 3 бр. средновековни бронзови токи; 2 бр.
средновековни бронзови апликации; 1 бр. елинистическа бронзова монета на
Одесос; 1 бр. антична оловна имитация на одесоска монета; 1 бр. бронзова монета
на Никополис ад Иструм/император Антонин Пий(138-161); 1 бр. бронзова монета на
Никея / император Каракала (198-217); 1 бр. медна, посребрена монета на
Константин I (307-337); 2 бр. медни монети на Константин II Цезар (333-337); 1
бр. медна монета на Констанс (337-350); 1 бр. медна монета на Констанций II
(324-361); 3 бр. медни монети на Аркадий (383-408); 5 бр. неопределени медни
монети от IV в.; 3 бр. медни монети на Валенс (364-378); 1 бр. медна монета на
Грациан (367-375); 2 бр. медни монети на Теодосий II (402-450); 1 бр. медна
монета на Зенон (474-491); 2 бр. неопределени медни монети от V в.; 1 бр. медна
монета на Юстин I (518-527); 1 бр. елинистическа бронзова монета на Одесос; 1
бр. бронзов ремъчен накрайник от Ш-IV в.; 1 бр. бронзов прешлен; 1 бр. бронзов
пръстен; 1 бр. бронзово копче; 1 бр. част от бронзов предмет; 1 бр. антична
бронзова ремъчна апликация-VI в.; 28 бр. турски сребърни монети от
ХVII-ХVIIIв.; 1 бр. плочка от античен бронзов пръстен; 1 бр. бронзов връх от
антична стрела; 1 бр. сребърна монета на султан Сюлейман I (1522-1566); 1 бр.
оловен предмет (грамче); 1 бр. антична гема (червен камък) със схематично
изображение на два житни класа; 1 бр. бронзова монета на Македонския съюз /
император Марк Аврелий (161-180); 1 бр. провинциална бронзова монета от II в.;
1 бр. бронзова монета на Пауталия / император Каракала (198-217); 1 бр.
бронзова монета на Марцианополис / император Септимий Север (193-211); 1 бр. бронзова монета на Марцианополис /
император Септимий Север с Юлия Домна (193-211); 1 бр. бронзова монета на
Марцианополис/император Каракала(198-217); 1 бр. бронзова монета на Одесос /
император Гордиан III (238-244); 1 бр. бронзова монета на Тесалоники /
император Филип I Арабин (244-249); 2 бр. антониниани на Галиен (253-268); 1
бр. антониниан на Аврелиан (270-275); 1 бр. антониниан от втората половина на
III в.; 1 бр. медна монета на Константин II (337-340); 4 бр. медни монети от IV
в.; 1 бр. турска медна монета от ХVII-ХVIII в.; 1 бр. антична бронзова ремъчна
апликация за конска амуниция – IV-II в. пр.Хр.; 1 бр. железен връх от стрела
тип „лястовича опашка" - ХII-ХIV в.; 1 бр. железен предмет; 6 бр. антични
бронзови върхове на стрели - V-I в.пр.Хр.; 1 бр. фрагмент от праисторическа
глинена фигурка; 1 бр. фрагмент от каменен скиптър от къснобронзовата епоха; 3
бр. железни върхове на стрели; 1 бр. желязно ножче; 1 бр. железен предпазител;
1 бр. медна монета от XIII в.; 4 бр. сребърни монети на Мехмед II (1451-1481);
1 бр. сребърна монета на Селим I (15**-1520); 4 бр. сребърни и посребрени
монети на Сюлейман I (1520-1566); 1 бр. сребърна монета на Мехмед III
(1595-1603); 2 бр. турски монети от ХVI-ХVII в.; 1 бр. бронзова монета на
Одесос от I в. с контрамарка; 1 бр. бронзова мярка за тежест от IV-VI в.; 1 бр.
бронзова ремъчна апликация; 1 бр. бронзова плочка от античен пръстен; 2 бр.
бронзови пръстени; 1 бр. бронзова халка; 3 бр. средновековни бронзови апликации;
1 бр. средновековно бронзово копче; 1 бр. половинка от бронзово кръстче; 1 бр.
част от оловен кръст, полустопен; 1 бр. бронзова монета на Одесос / император
Гордиан III (238-244); 2 бр. медни монети на Констанс (337-350); 1 бр. медна
монета на Хонорий (293-423); 9 бр. медни монети от XIII в.; 2 бр. сребърни
монети на Сюлейман I (1520-1566); 1 бр. медна турска монета от XVII в.; 1
бр. западноевропейски бронзов жетон; 1
бр. късноантична ремъчна апликация от бял бронз; 1 бр. плочка от средновековен
бронзов пръстен; 1 бр. средновековен оловен медальон; 1 бр. античен или
средновековен оловен прешлен за вретено. Според
заключението на експертизата, нито един от тези 327 археологически
обекти не е идентифициран и регистриран по съответния ред, регламентиран в § 5.
(1) от ПЗР на Закона за културното наследство(ЗКН) (Изм. и доп. - ДВ, бр.92 от
2009 г., в сила от 20.11.2009г.), в чл.97. от ЗКН (в редакцията му в ДВ, бр.93
от 24.11.2009г., в сила от 25.**.2009г.), ал.3 ,ал.4 и ал.5, в чл.102. от ЗКН
(в редакцията му в ДВ, бр.93 от 24.11.2009г., в сила от 25.**.2009г.), ал.1,
ал.2 т.3 и т.4, и ал.3, в чл.107 ал.1 и
ал.2 от ЗКН, в чл.10 от НАРЕДБА №Н-3 от 03.**.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности /Издадена
от министъра на културата, обн., ДВ, бр.101/18.**.2009г./, ал.1, ал.2 и ал.3, в
§ 6 ал.1, ал.2 и ал.3 и § 7. ал.1, ал.2,ал.5
и ал.6 от ПЗР на ЗКН. Според експертизата, нито един от тези
археологически обекти не отговаря на изискванията за придобиване на статут на
национално богатство, съгласно чл.54 ал.2 от ЗКН. Липсата на посочена конкретна
пазарна стойност на всеки археологически обект не внася никакво съмнение
относно направения извод за това кой обект от кога произхожда – от коя епоха и
няма съмнение за съда, че научно-художествената им стойност е висока и имат
национално значение. Действително няма как да бъде определена точната им
стойност, тъй като тези вещи не са в гражданския оборот, но използвания метод в
експертизата е достоверен източник на информация относно научно-художествената
им стойност и обстоятелството, че такива предмети са от национално значение.
От правна страна
съдът приема, че тези 327 бр. предмети несъмнено притежават характеристики на
"археологически обекти", съобразно дефиницията по чл. 146, ал. 1 от
ЗКН. Това е така, защото в НК не съществува легална дефиниция на понятието
"археологически обект". Такава се съдържа в нормата на чл. 146 ЗКН,
където законодателят е приел, че за археологически обекти следва да се считат
всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и
под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Те
имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или
национално богатство до установяването им като такива по реда на ЗКН. В НК
липсва легално определение и на понятието културна ценност, като отново
съдържанието му следва да се изведе от нормите на ЗКН, а именно от дадените в
чл.7 ЗКН негови граници - нематериално
или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост
или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има
научна или културна стойност; нематериално или материално свидетелство за
човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от
значение за Българската православна църква и другите регистрирани
вероизповедания; фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен
вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в
значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена
стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Преценката на вещото
лице относно обектите посочени в. т.1 е също, че те са движими културни
ценности и са археологически обекти. Оригиналността на посочените в
обвинителния акт предмети е несъмнено доказана. При преценката на това дали
определени обекти са археологически трябва да бъде преценявано тяхното
естество, дали представляват следи от човешка дейност и дали са били създадени
в минали епохи. Това, че липсват данни как са били открити, кога, къде и от
кого са били проведени теренните проучвания не може да бъде основание
съответните обекти да бъдат преценени по различен начин и да не бъдат възприети
от съда, било то като археологически обекти, било то като културни ценности.
Следва да се отбележи, че двете понятия археологически обекти и културни
ценности не са взаимно изключващи се и няма пречка един предмет да бъде
възприет и като археологически обект и като културна ценност, в който смисъл
прави възражение защитата. Това е така защото чл. 53 от ЗКН диференцира движимите културни ценности според
научната и културната област, към която се отнасят и в съответствие с т.1 като
археологически движими културни ценности са посочени: движими вещи, открити в
земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и
цивилизации, които са обект на археологията. По тази причина колизия между
понятията няма и твърдените от защитата неточности и непълноти в обвинителния
акт не са налице. В горния смисъл е и съдебната практика. Съобразно решение
№59/2013г. по н.д. №9/2013г. на ІІн.о. на ВКС, съставомерно деяние по чл.278
ал.6 винаги е налице, когато е
установено, че предметът на престъплението – археологически обект не е
идентифициран и регистриран по съответния ред, защото поначало това е
задължително.
По изложените до
тук съображения съдът приема, че от посочените в обвинителния акт в бланкета на
престъплението по чл.278 ал.6 от НК разпоредби подсъдимият С. е нарушил
следните разпоредби: на § 5 ал.1 от ПЗР на ЗКН, защото в едногодишен срок от
влизането в сила на закона като лице, което е било установило фактическа власт
върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на
културата до влизането в сила на този закон, С. е бил длъжен да поиска тяхната
идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния
исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл. 97
ал.5(сега ал. 7). Той е следвало към искането да приложи декларация, в която да
опише вещите по изречение първо, с посочване на произхода им и способа за
тяхното придобиване; на чл.97. от ЗКН, тъй като като физическо лице, притежаващо
вещи, които могат да се определят като културни ценности, е можел да поиска тяхната идентификация от
съответния по тематичен обхват музей. Като физическо лице, формирало колекция
от вещи, които могат да се определят като културни ценности, е можел да поиска идентификацията й от
съответния по тематичен обхват музей, като към искането за идентификация като
лице по ал. 2, 3 или 4 е следвало да приложи документ, удостоверяващ правото на
собственост или държане и декларация за произхода и способа за придобиването на
вещта. От НАРЕДБА № Н-3 от 03.**.2009г. за реда за извършване на идентификация
и за водене на Регистъра на движими културни ценности подс. С. е нарушил: чл.10
ал.1, тъй като всяко физическо лице може да поиска от съответния по тематичен
обхват музей идентификация на притежавана от него движима вещ по чл.4 ал.1 като
подаде заявление по образец съгласно приложение № 5, като към заявлението се
прилага декларация за произхода и способа за придобиване на вещта по образец
съгласно приложение № 4, както и всички налични за лицето документи,
удостоверяващи правото му на собственост;
чл.10 ал.3 от наредбата, защото като физическо лице, което е установило
фактическа власт върху движим археологически обект или движим археологически
паметник на културата до влизане в сила на ЗКН, е следвало да подаде в срока по
§ 5 ал. 1 ЗКН заявление по образец съгласно приложение № 6 и декларация по
образец съгласно приложение № 7, в която се описва вещта по изречение първо с
посочване на произхода и способа за нейното придобиване; на чл.22 ал.2 от
наредбата, тъй като извън случаите по ал. 1 като физическо лице е можел да
поиска от музея, извършил идентификация на притежавана от него културна
ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено заявление; на § 6
ал.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗКН, защото С. като лице, което до влизането в сила на
закона е установило фактическа власт върху движими археологически обекти -
монети и монетовидни предмети, е било длъжно в едногодишен срок от влизането му
в сила да поиска тяхната идентификация и регистрация, което искане съобразно
ал.2 е могло да бъде отправено към нумизматични дружества вписани в регистър
към министъра на културата и получили удостоверение за това, като към искането
за вписване се прилагат устав и удостоверение за съдебна регистрация и
съобразно ал.3 към искането се прилага декларация, в която се описват вещите по
ал. 1 с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване, както и
снимков материал; Подсъдимият като субект държащ археологически обекти може да
наруши само тези разпоредби, а по отношение на разпоредбите имащи за субект
министъра на културата, или касаещи Министерството на културата или комисия,
определена от общото събрание по предложение на управителния съвет на
нумизматичното дружество, предвид обстоятелството че С. не е такъв или член на
подобна комисия, той не би могъл да ги наруши и поради това съдът го оправда по
първоначално възведеното обвинение срещу него във връзка с включените в него
разпоредби на чл.102 ал.1, 2 и 3 от ЗКН , чл.107 от ЗКН и § 7 от ПЗР на
ЗКН. Това е така, защото
обстоятелството, че съобразно чл. 102 ал.1, 2 и 3 от ЗКН в Министерството на
културата се създава и води регистър на движимите културни ценности, придобили
статут на национално богатство по реда на чл. 100, като в регистъра по ал. 1 се
вписват културните ценности, национално богатство, които са: държавна или
общинска собственост; колекция; собственост на физически или юридически лица.;
като вписването на културните ценности в регистъра се извършва от длъжностно
лице, определено от министъра в случаите по чл. 100, ал. 4, или от лице,
определено от директора на съответния музей по чл. 98, а вписаната в регистъра
културна ценност получава пореден регистрационен номер; съобразно чл.107 ал.1 и
2 редът за извършване на идентификация се определя с наредба на министъра на
културата, с която се определят и редът за водене на регистъра на движимите
културни ценности и поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и
промените в тях, подлежащи на вписване; а съобразно § 7 от ЗКН идентификацията
и регистрацията на вещите по § 6, ал. 1 се извършват от комисия, определена от
общото събрание по предложение на управителния съвет на нумизматичното
дружество и внея се включват трима експерти с висше образование, които имат не
по-малко от 5 години членство в дружество. По тези съображения съдът счита че
подсъдимият С. обективно не би могъл да наруши посочените разпоредби след като
не е субект визиран от разпоредбата.
* субект
на престъплението e пълнолетно вменяемо лице – безспорно е, че подс. С.
в инкриминирания в обвинителния акт
период е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си;
* от субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл; подсъдимият С. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал те да настъпят. Той е упражнявал
фактическа власт върху посочените 327 движими вещи – предмет на обвинението и е
съзнавал, че същите са продукт на човешката дейност от минали епохи и
представляват археологични обекти. Това се установява от естеството на тези
предмети – външният им вид, формата им, надписите и естеството на обектите,
предполага съзнание, че те са от предишни епохи и респективно и съзнание, че
попадат в кръга на тези вещи, които следва да бъдат идентифицирани и
регистрирани по силата на ЗКН. Подсъдимият е съзнавал и факта, че
археологическите обекти са повече от 3 бр. – 327бр.. Достатъчно е деецът да е
съзнавал, че държи археологически обекти, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния законоворегламентран начин, за да е налице
субективната страна на деянието по чл.278 ал.6 от НК. В този смисъл Р
№247/08.06.20**г. по н.д. №805/20**г. на ІІ н.о. на ВКС, Р.№ 498/26.02.2013г.
по н.д.№ 1516/20**г. на І н.о. -
По отношение на престъплението по
чл.277а ал.7 вр. чл.20 ал.2 от НК:
По отношение на
възведените с обвинителния акт обвинения за подс. С. и подс.Ч., за противозаконно, в нарушение на § 16 от ЗКН и
чл. 152, ал. 2 от ЗКН, държане и укриване на оръдия в дома на подс.Ч. - два
броя металотърсача /за двамата подсъдими при условията на съучастие по смисъла
на чл.20 ал.2 от НК/ и един брой локатор /за подс.Ч./, за които са знаели, че
са предназначени или послужили за търсене на археологически обекти. Макар от
доказателствата по делото да се установява, че действително подсъдимият Ч. ***
в своя фактическа власт 2 бр. металдетектори, от които единият с неопределена
марка и модел – ръчна самоделна изработка, а вторият марка GARRET – фабрично
производство, както и 1 бр. локатор GPL-200, настоящият състав намира, че никой
от двамата подсъдими не е осъществил състава на престъпното деяние по чл. 277а,
ал. 7 от НК. Престъплението по чл.277а ал.7 от НК е формално (на просто извършване)
и се осъществява чрез бездействие. Вещите, предвидени в чл. 277 ал. 7
НК - предмети, материали, оръдия или компютърни програми, включват в
себе си и определилите като специални технически средства по смисъла на ЗКН вещи, но и други.
Всички те може да са законно придобити, но да са предназначени или послужили за
визираната в посочената разпоредба незаконна дейност по търсене, съхранение,
изменение или пренасяне на археологически обекти. В конкретния случай се касае за
продължено престъпление и осъществяване на фактическа власт едновременно спрямо
два металотърсача и за подс.Ч. и за един земепроникващ локатор в периода 11.04.2010г.
– 13.08.2010г.. На първо място настоящия състав не приема, че престъпление на
просто извършване като държане на два
металдетектора може да бъде осъществено в съучастие от двамата подсъдими в дома
на единия от тях при условията на чл.20 ал.2 от НК. По отношение на укриването
пък не са налице доказателства за подобни действия, тъй като не са установени
доказателства тези вещи да за ползвани за забранена от закона дейност. В тази
насока от представителя на ШОП не бяха ангажирани в съдебно заседание нито
доказателства, нито правни доводи обосноваващи такова обвинение. Освен това
съставът на престъплението, в което са обвинени подсъдимите, изисква от
обективна страна противозаконно - в нарушение на посочените в бланкета норми -
§ 16 от ЗКН и чл. 152, ал. 2 от ЗКН,
държане или укриване на оръдия, за които обективно следва да се установи, че са
предназначени или послужили за търсене на археологически обекти. Поради това,
за да може да се обоснове обвинителна теза за държане на такива оръдия, е
необходимо да се установи обективно предназначение и ползване на такива оръдия
именно за целите на търсене на археологически обекти, каквото в случая не бе
доказано да е налице. И двата металдетектора, и земепроникващия локатор по
своята същност действително представляват оръдия, които могат да бъдат
предназначени за търсене на археологически обекти. Те обаче, могат да имат и
редица други предназначения, например търсене на метали или старо желязо, или
търсене на вода, каквито доводи е навел подс. Е.Ч., във връзка с установените
по делото увереност на подсъдимия и на други лица във способностите му като
екстрасенс. Тази възможност за двойна употреба е довела до поставянето под
регистрационен режим само на една част от металдетекторите и земепроникващите
локатори – на тези, които се използват за теренни проучвания. Изпълнителното
деяние не е просто държане и укриване, а противозаконното такова.
Противозаконно би следвало да е държането на технически средства, които
подлежат на регистрация, а не са регистрирани. Логично е да се укриват вещи,
чието държане е забранено. Съгласно действащото към датата на деянието
законодателство, на регистрация подлежат техническите средства по чл. 152,
ал.1, т.6 от ЗКН - тези, които ще бъдат използвани за теренни проучвания. В
обвинителния акт не се съдържат конкретни твърдения, че било то подс.Ч., било
то подс. С. са използвали посочените уреди с такава цел, няма и доказателства в
тази насока. В настоящия процес не бяха установени
доказателства водещи до извода, че трите
оръдия са послужили или са били съхранявани за да послужат за незаконна дейност
по търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти. Безспорно е, че металотърсачите
и локатора, които, съобразно заключението на техническата експертиза могат да
служат за търсене на метални обекти под повърхността, са се намирали във
фактическа власт на подсъдимия Ч., но по делото не се установява нито
употребата на тези технически средства именно за археологически мероприятия,
нито пък тяхно единствено и уникално предназначение за такива мероприятия. В
обвинителния акт е инкриминирана противозаконност на това държане, поради неспазване на
изискването по чл. 152, ал. 2 от ЗКН за регистрация на специалните технически
средства по чл. 152, ал. 1, т. 6 от ЗКН. Видно от заключението на техническата
експертиза, металдетекторът ръчна (самоделна) изработка може да се използва за
намиране на черни и цветни метали, на дълбочина до 30-35см, и на широчина,
която се определя от размера на сондата (антената), металдетекторът „GARRET”
34118976 е предназначен за селективно търсене на черни и цветни метали
/включително и самородно злато/, намиращи се в земята на дълбочина 1,20 м.,
както и във вода до 40 см., а локаторът "GPL-200" е мощно и
високо-технологично съоръжение за проникване на големи дълбочини, електронно
търси и намира злато, сребро, платина, бронз, мед, желязо и други метали,
пещери, кухини, тунели, подземни реки и течения, като и трите уреда могат да
бъдат използвани включително и при археологически и иманярски мероприятия.
Очевидно е, че тези технически средства имат приложение изобщо за търсене на
метални предмети под повърхността, а не само - тясно дефинирано прилагане
изключително и само за търсене на археологически обекти. По отношение на тези
технически средства законодателно не е установен разрешителен режим, т.е. няма
ограничение, свързано с изискуемо от закона разрешение, за тяхното притежаване.
В ЗКН се установява само регистрационен режим по отношение на такива технически
средства ("специални технически средства", съобразно дефиницията в §
4 от ПРЗ на ЗКН), като този регистрационен режим се свързва само с използването
на тези средства за извършване на теренни проучвания или друга специализирана
дейност. Специалните технически средства по ЗКН са определени и са
предназначени за законна дейност по теренно проучване на археологически обекти
от оторизирани лица, като по отношение на тези предмети е предвиден регистрационен
режим. При липса на цел за разкриване или провеждане на археологически
проучвания и присъствие на използване на специалните технически средства по
принцип, не се дължи допускане на регистрация. Такова е разрешението дадено по
силата на Решение № 4188/22.03.**
г. по административно дело №7375/11г. на 1 отделение на ВАС. Затова
ШОС приема, че изискването
на закона за регистрация е обвързано с прилагане на специалните технически
средства за специфични дейности, предвидени в закона - на регистрация в
Министерството на културата подлежат техническите средства, които се използват
за осъществяване на дейност по теренни разкопки. Поради това фактът на държане
на такива технически средства сам по себе си не може да бъде съставомерен, след
като държането не е непосредствено и пряко свързано с предназначение и употреба
за търсене на археологически обекти. Следва да се отбележи, че практиката на
ВКС по чл.277а ал.7 от НК е константна и приема, че от обективна страна за да е
налице деяние следва да има противозаконно държане, а не просто държане, като е
необходимо дееца да е знаел или предполагал че тези оръдия са послужили или ще
послужат за търсене на археологически обекти без разрешение, а не че просто
оръдието е възможно да се използва за това. В този смисъл и Решение
№379/05.10.20**г. по н.д.№ 1**5/20**г. на I н.о., Решение №**/20**г. по
н.д.№17/20**г. на ІІІ н.о., Решение №294/25.06.20**г. на ВКС ІІн.о..
Следва да се
отбележи, че съставът на чл.277а ал.7 от НК предвижда две форми от субективна
страна на деянието – и двамата подсъдими обаче са обвинени да са държали и
укривали техническите средства както знаейки, така и предполагайки, че са
предназначени и че са послужили за търсене на археологически обекти. Безспорно
в тази част подсъдимите биха били затруднени да реализират правото си на
защита, но в конкретния случай според ШОС правото им на защита е било
пълноценно разгърнато от участващите в производството защитници. Независимо, че
прокурорът не уточни в съдебно заседание коя форми поддържа, тази колизия би могла да се разреши
и с присъда, в случай че се приемеше че е налице съставомерно деяние. В този
смисъл е и решение №247/20**г. по н.д.№805/20**г. на IIн.о. В конкретния случай
обаче предвид обсъдените по-горе липса на доказателства в тази насока, било то
за знаене, било то за предполагане че техническите средства са послужили или ще
послужат за търсене на археологически обекти, съдът не би могъл да разреши
колизията между двете форми, но постановяването на оправдателна присъда по
отношение на двамата подсъдими по това обвинение гарантира в най-пълен обем
правото им на защита.
Допълнителен аргумент за
несъставомерност на деянието описано в обвинителния акт във връзка с
повдигнатото обвинение срещу подсъдимите по чл.277а ал.7 вр. чл.20 ал.2 от НК,
е обстоятелството, че въпреки установеното в § 16 от ПЗР на ЗКН задължение за
собствениците на специални технически средства да поискат тяхната регистрация,
предвиденият в чл.147 ал.6 от ЗКН подзаконов нормативен акт, регламентиращ
процедурата по регистрация, е издаден след инкриминираното деяние - Наредба №
Н-00-0001 за извършване на теренни археологически проучвания, е обнародвана в
ДВ бр. 18/2011 г. и е влязла в сила на 01.03.2011 г. Независимо от законоустановеното
задължение за подаване на искане за регистрация на техническите средства пред
Министерство на културата, не може да се вмени във вина на подсъдимите
неизпълнение на това задължение, след като към датата на деянието е липсвала
нормативна уредба на реда, по който да се извърши регистрацията на техническите
средства. Регистрацията на такива специални технически средства е неизменно
свързана с осъществяване на разрешена по реда, предвиден в закона, дейност по
теренни разкопки, а и към момента на деянието не е бил регламентиран ред, по
който да бъде осъществена такава регистрация.
По тези съображения подсъдимите
следва да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.277а ал.7 вр.
чл.20 ал.2 от НК, тъй като намеренията не са основание за ангажиране на
наказателната отговорност според българския наказателен закон, а
приготовлението се наказва само в предвидените в закона случаи. В този смисъл
Решение №340 по н.д. №992/20**г. на II
н.о. на ВКС с което е извършена касационна проверка на Присъда №8/20**г. по ВНОХД №305/20**г. на САС по
идентичен случай.
По отношение на престъплението по чл.277 ал.7
от НПК
Като причина за извършване на
престъплението по чл.278 ал.6 от НК от страна на подсъдимия С. следва да се
отбележи преди всичко незачитането на законовия ред относно културното
наследство на страната и ниския оценъчен критерий на поведение.
При определяне на наказанието на подсъдимия
С. за извършеното от него престъпление, съдът прецени следните обстоятелства:
- степента
на обществената опасност на деянието е средно висока, предвид на факта,
че се касае за посегателство с обект голям брой археологически обекти - 327бр.;
- степента на обществена опасност
на подсъдимия: от данните за личността на подс. С.: подсъдимият е
български гражданин, със средно образование,
женен е и има едно дете. До образуването на настоящото наказателно производство
работил в Италия, като работник в строителството. Осъждан е със Споразумение №47/16.04.2010г. по НОХД №148/2010г. на Районен
съд-гр.Сливница, в сила от 16.04.2010г.,
с което на основание чл.279 ал.1 пр.2, вр.чл.18 ал.1 пр.1 от НК, вр.чл.54 от НК
му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 6/шест/ месеца и „глоба" в размер на 200/двеста/ лева, като на основание
чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода" за срок от 6/шест/ месеца е отложено, за срок от 3 /три/ години, считано от 16.04.2010г. и със Споразумение от 10.**.20**г. по НОХД
№156/20**г. по описа на Районен съд - гр.Варна, за престъпление по чл.354 ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК, като на основание
чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК
му е наложено наказание „Пробация" за срок от 6 месеца с пробационни мерки
по чл.42а. ал.2 т.1 от НК и по чл.42а. ал.2 т.2 от НК; в хода на настоящото досъдебно производство е направил
дарение на археологически обекти намерени в дома му; От тези обстоятелства съдът преценява, че
обществена опасност на подсъдимия е
средно висока.
- подбудите
за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на
обществените отношения, осигуряващи статута, идентификацията и регистрацията на
културното наследство.
При определяне
вида и размера на наказанията, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направеният в хода на
досъдебното производство акт за дарение
на археологически обекти, от което прави извод и за осъзнаване на вината и за критичност към
извършеното. Като отегчаващо
отговорността обстоятелства съдът отчита предишните му осъждания, големият
брой предмети на престъплението по чл.278 ал.6 от НК – 327бр..
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при
условията на чл.54 от НК, при превес на констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: За
престъплението по чл.278 ал. 6 алт.2 предл.2 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" до шест години и с глоба от три хиляди до
петнадесет хиляди лева, като съдът може да наложи и конфискация до една втора
от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от
НК. Съдът счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не
са многобройни, а няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде
приложен чл.55 от НК. Съдът приема за справедливо и съответно на извършеното
предвид обществена опасност на конкретното деяние и средно високата обществена
опасност на подсъдимия да наложи наказание “лишаване от свобода” в размер
близък до средния предвиден от закона за това престъпление, а именно – две години лишаване от свобода и глоба
в размер на 4 000лв.. На основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК, съдът зачете времето,
през което подсъдимия С.Д.С. е бил с
мярка за неотклонение “задържане под стража” по настоящото дело, считано от
13.08.2010 година до 16.09.2011г.. Съобразявайки тези обстоятелства по
отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода” в посочения
размер, ШОС приема, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК ефективното изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим
в съответствие с чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС в затворническо заведение от
закрит тип, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия и ще бъдат
изпълнени целите на наказанието. По отношение на алтернативно предвидените по
чл. 278, ал.6 НК наказания конфискация до ½ от имуществото на виновния и
лишаване от права, съдът намира, че не е наложително тяхното налагане поради
липса на ангажирани доказателства по делото от страна на ШОП за получавани
доходи и възнаграждения от подсъдимия С.. Лицето не е декларирало и налично
имущество, което да бъде предмет на това наказание. Не се събраха и
доказателства какъв вид труд полага лицето, освен обстоятелството, че е
пребивавал и работил в чужбина. Поради това съдът не наложи и наказанието
лишаване от права. Определените размери на двете наказания съдът
намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения,
а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Съдът прецени, че
не следва към настоящия момент да се произнася
по искането на прокурора на основание чл.68 ал.1 от НК, тъй като
присъдата чието привеждане се иска е влязла в законна сила на 16.04.2010г., а
престъплението по чл.278 ал.6 от НК е извършено в периода 11.04.2010г. –
13.08.2010г., поради което правото на защита на подсъдимия С. би било
гарантирано в най-пълен обем, ако групирането на наказанията му бъде извършено
след влизане в сила и на настоящата присъда по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НК.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК и тълкувателно решение №4/2014г. на ОСНК на ВКС осъди
подсъдимия С.Д.С. да заплати по сметка на държавата сумата от 175, 00лв. като направени разноски по
досъдебното производство, и по сметка на бюджета на съдебната власт 224лв..
Предвид
постановяването на оправдателна присъда за престъплението по чл.277а от НК, във
връзка с което е извършена съдебно-техническата експертиза, съдът постанови на
основание чл.190 ал.1 от НПК
направените разноски по СТЕ за двете разглеждания на делото и по досъдебното
производство да останат за сметка на държавата.
По отношение на
веществените доказателства по делото -
337 броя археологически обекти оставени за пазене и съхранение в
РИМ-гр.Шумен, съдът
постанови отнемането им в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 буква „б”
от НК, вр.чл.278 ал.7 от НК, а именно:
-1 бр.медна монета на Констанций І Хлор (293–306)
– обект 1.1;
-2 бр.антични търговски пломби – обект 2.1;
-1 бр.антична или средновековна желязна пластина
(обков на ключалка )- обект 3.1;
-1 бр.оловен медалион със соларен символ – Х в. – обект 7.1;
-1 бр.оловен модел за апликация с растителен
орнамент – Х-ХІ в. – обект 7.2;
-1 бр.бронзова монета на цар Сариак (ІІ в. Пр.
Хр.)- обект 11.1
-1 бр.Елинистическа бронзова монета на Одесос – обект 11.2;
-1 бр.бронзова монета на Одесос/имп. Каракала
(198–217)- обект 11.3;
-1 бр.бронзова монета на Галиен (253 –268) – обект 11.4;
-1 бр.медна монета на Максимиан (286–310) – обект 11.5;
-2 бр.медна монета на Галерий (293–305) – обект 11.6;
-2 бр.медни монети на Констанций ІІ (337–361) – обект 11.7;
-4 бр.медни монети от ІV в. – обект 11.8;
-1 бр.турска медна монета от ХV–ХVІ в.- обект 11.9;
-1 бр.сегмент (три части) от антична бронзово
конска сбруя – обект 13.1;
-2 бр.фрагменти от римски фибули – обект 13.2;
-1 бр.антично бронзово звънче – обект 13.3;
-1 бр.плочка от пръстен (бял метал) – обект 13.4;
-1 бр.фрагмент от бронзов предмет – обект 13.5;
-2 бр.оловни медальони
от Х в. - единият е със соларен символ, а другия със звездата на Давид – обект 13.6;
-1 бр.фрагмент от средновековно бронзово кръстче –
обект 13.7;
-1 бр.бронзов западноевропейски жетон – обект 13.8;
-1 бр.средновековен
железен връх на стрела тип „трипер”-кр.ІV-нач.VІІІ-обект 16.1;
-1 бр.сребърна монета на Сигизмунд ІІІ
(1587–1632)- обект 18.1;
-60 бр.турски сребърни монети от ХV–ХVІІІ в. – обект 18.2;
-4 бр.костени
сегменти,предназначени за нанизване,като украса на някакъв предмет- обект 20.1;
-1 бр.костена висулка (част от накит) – обект 20.2;
-1 бр.обработена черупка
от раковина, използвана за накит, в която е останал метален фрагмент – обект 20.3;
-1 бр.бронзова монета на
Марцианополис/император Септимий Север (193–211) – обект 25.1;
-1 бр.бронзова монета на
Никополис ад Иструм/император Септимий Север (193–211) – обект 25.2;
-1 бр.елинистическа монета с две контрамарки – обект 26.1;
-1 бр.посребрена бронзова монета на Тацит
(275–276) – обект 26.2;
-1 бр.посребрена бронзова
монета на Лициний І (308–324) – обект
26.3;
-40 бр.антични медни монети – обект 29.1;
-6 бр.средновековни медни монети – обект 29.2;
-1 бр.антична бронзова апликация – обект 29.4;
-1 бр.античен бронзов
предмет(тел завита на кръг със усукани краища) - обект 29.5;
-13 бр.медни монети от ХІІІ в.- обект 31;
-2 бр.средновековни бронзови пръстени – обект 32.1;
-1 бр.средновековна бронзова апликация – обект 32.2;
-2 бр.средновековни бронзови накрайници – обект 32.3;
-2 бр.антични оловни имитации на одесоски монети –
обект 33.1;
-3 бр.фрагменти от антични бронзови фибули – обект 34.1;
-3 бр.средновековни бронзови токи – обект 34.2;
-2 бр.средновековни бронзови апликации – обект 34.3;
-1 бр.елинистическа бронзова монета на Одесос – обект 35.1;
-1 бр.антична оловна имитация на одесоска монета –
обект 35.2;
-1 бр.бронзова монета на
Никополис ад Иструм/император Антонин Пий(138–161) -обект 35.3;
-1 бр.бронзова монета на Никея / император Каракала (198–217) – обект 35.4;
-1 бр.медна, посребрена монета на Константин І
(307–337) – обект 35.5;
-2 бр.медни монети на Константин ІІ цезар
(333–337) – обект 35.6;
-1 бр.медна монета на Констанс (337–350) – обект 35.7;
-1 бр.медна монета на Констанций ІІ (324–361) – обект 35.8;
-3 бр.медни монети на Аркадий (383–408) – обект 35.9;
-5 бр.неопределени медни монети от ІV в. – обект 35.10;
-3 бр.медни монети на Валенс (364–378) – обект 35.11;
-1 бр.медна монета на Грациан (367–375) – обект 35.**;
-2 бр.медни монети на Теодосий ІI (402–450) – обект 35.13;
-1 бр.медна монета на Зенон (474–491) – обект 35.14;
-2 бр.неопределени медни монети от V в. – обект 35.15;
-1 бр.медна монета на Юстин І (518–527) – обект 35.16;
-1 бр.елинистическа бронзова монета на Одесос – обект 37.1;
-1 бр.бронзов ремъчен накрайник от ІІІ–ІV в. – обект 37.2;
-1 бр.бронзов прешлен – обект 37.3;
-1 бр.бронзов пръстен – обект 37.4;
-1 бр.бронзово копче – обект 37.5;
-1 бр.част от бронзов предмет – обект 37.6;
-1 бр.антична бронзова ремъчна апликация-VІ в. – обект 38.1;
-28 бр.турски сребърни монети от ХVІІ–ХVІІІ в. – обект 41.1;
-1 бр.плочка от античен бронзов пръстен – обект 42.1;
-1 бр.бронзов връх от антична стрела – обект 42.2;
-1 бр.сребърна монета на султан Сюлейман І
(1522–1566) – обект 42.3;
-1 бр.оловен предмет (грамче) – обект 42.4;
-1 бр.антична гема
(червен камък) със схематично изображение на два житни класа – обект 42.5;
-1 бр.бронзова монета на Македонския съюз /
император Марк Аврелий (161–180) обект
46.1;
-1 бр.провинциална бронзова монета от ІІ в. – обект 46.2;
-1 бр.бронзова монета на Пауталия / император Каракала
(198–217) – обект 46.3;
-1 бр.бронзова монета на
Марцианополис / император Септимий Север (193–211) – обект 46.4;
-1 бр.бронзова монета на
Марцианополис / император Септимий Север с Юлия Домна (193–211) – обект 46.5;
-1 бр.бронзова монета
на Марцианополис/император Каракала(198–217)-обект 46.7;
-1 бр.бронзова монета на Одесос / император
Гордиан ІІІ (238–244) – обект 46.8;
-1 бр.бронзова монета на
Тесалоники / император Филип І Арабин (244–249) – обект 46.9;
-2 бр.антониниани на Галиен (253–268) – обект 46.10;
-1 бр.антониниан на Аврелиан (270–275) – обект 46.11;
-1 бр.антониниани от втората половина на ІІІ в. – обект 46.**;
-1 бр.медна монета на Константин ІІ (337–340) – обект 46.13;
-4 бр.медни монети от ІV в. - обект 46.14;
-1 бр.турска медна монета от ХVІІ–ХVІІІ в. – обект 46.16;
-1 бр.антична бронзова
ремъчна апликация за конска амуниция – ІV-ІІ в. пр.Хр. – обект 47.1;
-1 бр.железен връх от стрела тип „лястовича
опашка” – ХІІ-ХІV в. – обект 48.1;
-1 бр.железен предмет – обект 48.2;
-6 бр.антични бронзови върхове на стрели – V-І
в.пр.Хр. – обект 49;
-1 бр.фрагмент от праисторическа глинена фигурка –
обект 50.1;
-1 бр.фрагмент от каменен скиптър от
къснобронзовата епоха – обект 50.2;
-3 бр.железни върхове на стрели – обект 50.3;
-1 бр.желязно ножче – обект 50.4;
-1 бр.железен предпазител - обект
50.5;
-1 бр.медна монета от ХІІІ в. – обект 51.1;
-4 бр.сребърни монети на Мехмед ІІ (1451–1481) – обект 51.2;
-1 бр.сребърна монета на Селим І (15**–1520) – обект 51.3;
-4 бр.сребърни и посребрени монети на Сюлейман І
(1520–1566) – обект 51.4;
-1 бр.сребърна монета на Мехмед ІІІ (1595–1603) – обект 51.5;
-2 бр.турски монети от ХVІ–ХVІІ в. – обект 51.6;
-1 бр.бронзова монета на Одесос от І в. с
контрамарка – обект 52.1;
-1 бр.бронзова мярка за тежест от ІV–VІ в. – обект 52.2;
-1 бр.бронзова ремъчна апликация – обект
52.3;
-1 бр.бронзова плочка от античен пръстен – обект 52.4;
-2 бр.бронзови пръстени – обект 52.5;
-1 бр.бронзова халка – обект 52.6;
-3 бр.средновековни бронзови апликации – обект 53.1;
-1 бр.средновековно бронзово копче – обект 53.2;
-1 бр.половинка от бронзово кръстче – обект 53.3;
-1 бр.част от оловен кръст, полустопен – обект 53.4;
-1 бр.бронзова монета на Одесос / император
Гордиан ІІІ (238–244) – обект 54.1;
-2 бр.медни монети на Констанс (337–350) – обект 54.2;
-1 бр.медна монета на Хонорий (293–423) – обект 54.3;
-9 бр.медни монети от ХІІІ в. - обект
54.4;
-2 бр.сребърни монети на Сюлейман І (1520–1566) – обект 54.5;
-1 бр.медна турска монета от ХVІІ в.- обект 54.6;
-1 бр.западноевропейски бронзов жетон – обект 54.7;
-1 бр.късноантична ремъчна апликация от бял бронз
– обект 54.8;
-1 бр.плочка от средновековен бронзов пръстен – обект 54.9;
-1 бр.средновековен оловен медальон – обект 54.10;
-1 бр.античен или
средновековен оловен прешлен за вретено – обект
54.
По отношение на веществените
доказателства – 2 бр.металотърсачи и 1
бр. локатор, с приложените
принадлежности към тях, оставени за пазене и съхранение в ОД на МВР
- гр.Шумен, както следва: В полиетиленов чувал: металотърсач ; 1 бр. /един/ брезентова торба и в нея
4 /четири/ бр.Макари с навит на тях черен кабел 140 фута, като на всяка една в
единия й край има букса, а в другия й край щипка. На две от макарите буксите и
щипките са черни, а на другите две са червени; 1 бр. Брезентова торба и в нея 4
/четири/ броя метални шишове /пръчици/ с дължина 39,5 см.; В синя платнена чанта с цип: 2 /два/ бр.
Рамки - сонди за дълбочинно проучване с правоъгълна форма, с по едни кабел на
тях и в края им с черна букса. Едната рамка - с надпис „EAGLE EYE PINPOINTING”;
1 /един/ бр.Сонда, кръгла, с един кабел на нея и в края на кабела букса с
надпис на нея „GARRET”; 1 бр.Разглобен металотърсач марка „GARRET”,с пита, на
която има кабел с букса; 1 /един/ бр. Допълнителна
щанга от карбонова нишка в две части; 1 /един/ бр. Стереослушалки, черни на
цвят с кабел на тях; 8 /осем/ бр. Батерии с надпис на всеки един от тях
„aerocel”, разположени по 4 /четири/ в 2 /два/ специални държатели. В черен
куфар с разположен в него апарат и
принадлежности: 1 бр. Локатор „GPL - 200”; 1 /един/ бр. Черно фенерче; 1 /един/
бр. Тефтерче с изрисувани на него схеми, цифри и букви; 1 /един/ бр. Бял лист с
изписани букви и цифри на латиница; 1 / един/ брой двоен кабел, слепен, всеки един
от тях има в единия си край букса, а в другия има щипки; 1 /един/ бр. Черен
бинокъл в черна калъфка. 1 /един/ бр. Акумулаторна батерия с надпис „YUNTONG”,
съдът постанови, че следва да се върнат на подсъдимия Е.В.Ч., тъй като няма
законова забрана за притежаване на вещи от категорията на описаните.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Председател: