Р Е Ш Е Н И Е

№ ...92........./ гр. Шумен, 13. 10. 2014год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На шести октомври през две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: С.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНЧХД № 414 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 43 / 16. 06. 14г. постановена по НЧХД № 68 / 14г. Новопазарският районен съд е признал подсъдимия В.В.В. за виновен в това, че на 07.06.2013г. в гр.София разгласил чрез подаване на жалба в Дирекция „КИАД” – София, при Министерство на вътрешните работи с вх. № Ж-3723/07.06.2013г. позорни за И.К.С., с ЕГН ********** – служител на РУ ”Полиция” – гр.Каолиново обстоятелства, а именно, че С. му пречи да работи; че в работно време с униформа пие водка с доматен сок и че не си плаща обяда в местно заведение, както и му приписал извършване на престъпление по Глава ІІ, раздел І от НК – убийство с заявлението, че С. „... има тъмно минало застрелял е 17 годишно момиче”, като клеветата е нанесена публично и на длъжностно лице по повод изпълнение на службата, поради което и на основание чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.147 ал.1 във вр. с чл.55 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК го осъдил като му наложил наказание „Глоба” в размер на 2500лв., както и на „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез поставяне на обявление на определеното за това място в Община – с.Никола Козлево, обл.Шуменска.

Признал подсъдимия В.В.В. за невиновен, че е извършил горепосоченото деяние в период 07.06.2013г. – 10.07.2013г., както и че при горните условия е разгласил позорни за И.К.С. с ЕГН ********** – служител на РУ „Полиция” гр.Каолиново обстоятелства, а именно, че работи в нарушение на закона, като съставя неправомерни актове и фишове и го оправдал по обвинението по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.147 ал.1 от НК в тази му част.

Осъдил подсъдимия В.В.В. да заплати на И.К.С. сумата от 2000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.06.2013г. до окончателното й изплащане.

Отхвърлил предявения от И.К.С. граждански иск в останалата му част до пълния му размер от 5000,00лв., а именно за сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева.

Осъдил В.В.В. да заплати по сметка на Новопазарски районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.

Осъдил В.В.В. да заплати на И.К.С. с ЕГН ********** направените по делото разноски от 22,00 лв. /двадесет и два/ лева.

Срещу така постановената присъда на Новопазарския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от подсъдимия В.В.. Прави се искане делото да се върне за ново разглеждане. С определение № 276 от 22.07.2014г. на ШОС е прекратено производството през въззивната инстанция и жалбата ведно с делото е върната на НПРС за администрирането й по реда на 323 ал.1 т.1 от НПК. В указания от НПРС срок е депозирана втора въззивна жалба от подс.В.. В нея подсъдимия излага доводи, че не се признава за виновен и моли делото да се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява. За него се явява служебно назначеният му защитник адв.Г.К. от ШАК. Защитника поддържа депозираната жалба. Намира атакуваната присъда за правилна в частта й, в която подс.В. е признат за виновен в приписване на престъпление от И.К.С.. Защитника намира, че в останалата част присъдата е неправилна, тъй като деянието е несъставомерно. Моли съда да намали размера на уважения граждански иск, като излага доводи, че пострадалия в резултат на подадената спрямо него жалба не е бил наказан или уволнен от работа.

Частния тъжител И.К.С. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че постановената присъда е правилна и моли същата да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимия В.В.В. живее в с.Никола Козлево, обл.Шуменска и е безработен. Тъжителят И.К.С. ***. Същият е полицейски служител в РУ „Полиция” гр.Каолиново при ОД на МВР – Шумен, участък „Полиция” – с.Никола Козлево и изпълнява длъжността полицейски инспектор.

На 04.05.2013г. тъжителят С., заедно със свои колеги, между които и свидетелят С.М.К., се намирали в района на училището в с.Никола Козлево, където по това време имало тържество. Тогава те установили, че автомобилът на подсъдимият В. е паркиран в нарушение на правилата на ЗДвП и по този повод В. бил глобен с фиш, като фиша съставил свидетеля К..

На 29.05.2013г. тъжителят С. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение, отново за нарушение на ЗДвП, тъй като установил, че В. управлява автомобила си с прикачена за него каруца, не е включил светлините на автомобила и не носи свидетелството си за управление. В така съставения му акт подсъдимият писал възраженията си, а впоследствие против В. било издадено наказателно постановление, което подсъдимият не обжалвал и постановлението влязло в законна сила.

Поради това, че неколкократно подсъдимият бил санкциониран по Закона за движение по пътищата, той счел, че тъжителят има към него тенденциозно отношение. Смятал, че съставения му АУАН и фиш са неправилни и те са пречка той да работи- да събира и предава билки. Затова В. написал жалба, която адресирал до Министъра на вътрешните работи. В тази жалба подсъдимият написал, че тъжителят неправилно му съставил акт за административно нарушение; също че С. има тъмно минало- „...застрелял е 17 год. момиче и други игри...”. Това обстоятелство не отговаряло на истината, тъй като подобни факти никога не са били осъществявани. В. вписал също, че С. и колегите му полицейски служители го следят в дома му, за да проверяват дали автомобила му има аптечка, чистачки, триъгълник, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, дали е преминал годишен технически преглед-„ ... и то в нивата към гората, когато отивам да бера билки с жената, явно С. е решил да ми пречи да работя...”. Наред с това подсъдимия написал и, че тъжителят в работно време с униформа пие водка с доматен сок и не си плаща обяда в местното заведение, които обстоятелства също били неверни. Така написаната жалба подсъдимият подал на 07.06.2013г. в Дирекция „КИАД” – София при Министерство на вътрешните работи и при получаването й там на нея бил поставен вх. № Ж- 3723/07.06.2013г.

По повод подадената от подсъдимия жалба било разпоредено извършване на проверка по случая, като от Началника на Сектор „Жалби, предложения и сигнали” при Дирекция „КИАД” – София жалбата била изпратена по компетентност на ОД на МВР – гр.Шумен. От Областната дирекция в Шумен жалбата била изпратена в РУ „Полиция” гр.Каолиново, където Началникът на РУП разпоредил извършването на проверката със срок 12.07.2013г. В хода на извършената проверка били снети сведения от множество лица – полицейски служители; близки на В.; посочени от подсъдимия лица като очевидци на описаните в жалбата събития; съдържателката на въпросното заведение, в което В. посочил, че тъжителят е консумирал алкохол и обядвал без да плаща, както и от други лица, които биха могли да имат отношение по случая, а разбира се и от тъжителя С., както и от подсъдимия В.. Извършената проверка не установила нарушения от страна на С., като след приключването й В. бил писмено уведомен за резултата от проверката, а именно че съобщените от него обстоятелства не са били потвърдени в хода на проверката.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на показанията на свидетелите Х.Ж.Х., С.М.К., Г.В.К.; от приложените по делото писмени доказателства : писмо с рег.№ 9601/10.07.2013г. от Началника на РУП Каолиново до подсъдимия В., справки № 9600/10.07.2013г. и №9599/10.07.2013г. относно извършена проверка по жалбата на подсъдимия, жалба от подсъдимия до Министъра на МВР вх.№ Ж-3723/07.06.2013г., сведения, копия на наказателно постановление № 350/10.06.2013г на Началника на РУП – Каолиново, акт за установяване на административно нарушение №350/29.05.2013г., справка за нарушител от региона, издадена от сектор КАТ гр.Шумен на 14.02.2014г., удостоверение № 554/2014г. от 19.02.2014г. изд. от Окръжна прокуратура гр.Шумен, кадрова справка за тъжителя №3192/13.02.2014г.; както и от обясненията на подсъдимия В..

Предвид горното, настоящата инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс. В.В.В. е осъществил деяние по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1,т.2 и т.3 във вр. с чл.147 ал.1 от НК – чрез подаване на горепосочената жалба разгласил позорни обстоятелства за тъжителя С., в качеството му на длъжностно лице, както и му приписал престъпление.

По отношение доводите на подсъдимия и защитата: От подсъдимия се прави искане делото да се върне за ново разглеждане. И в двете депозирани жалби подсъдимият е направил това искане, но не е посочил какви според него нарушения е допуснал първоинстанционния съд. Независимо от това въззивната инстанция съобразно правомощията си по чл.313 от НПК извърши изцяло проверка на първоинстанционната присъда и не констатира допуснати от НПРС нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК. Ето защо искането на подсъдимият за връщане на делото за ново разглеждане следва да се остави без уважение.

От защитника на подсъдимия адв.К. се излага довод, че първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение в последното съдебно заседание по делото, като го е разгледал независимо, че подсъдимия е бил нередовно призован. Съдът намира изложения довод за неоснователен. От материалите по делото се установява следното: подсъдимият независимо, че бил редовно призован не се явил в съдебно заседание на 30.04.2014г. В същото съдебно заседание с определение на съда е допуснато изменение на обвинението. По искане на защитника на подсъдимия, делото е било отложено и насрочено за 16.06.2014г., за да може подсъдимият да се запознае и подготви по новото обвинение. Видно от материалите по делото, съдът е положил необходимите усилия да призове подсъдимия за следващото съдебно заседание. Призовката е върната с отметка, че съпругата му отказва да я получи. С разпореждане на съда от 26.05.2014г. е разпоредено призоваването на подсъдимия да се извърши от органите на МВР. От изготвената докладна записка от 02.06.2014г. на МПИ К. се установява, че подсъдимия В. не е установен на постоянния му адрес, по данни на съпругата му същия от около два месеца е в Германия и не знае кога ще се завърне от там, както и че няма връзка с него. Съдържат се и данни, че В. е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 18298/12.05.2014г. по ДП № 295/2013г. на РУП Каолиново. Съгласно разпоредбата на чл.269 ал.1 от НПК присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление. Настоящият случай не е такъв и участието на подсъдимия в производството не е задължително. Следва да се отбележи, че подсъдимият е бил уведомен за воденото спрямо него наказателно производство и е взел лично участие в предходните съдебни заседания. В жалбите се сочат обстоятелствата за възникнали затруднения при прибирането му в България, поради които не е успял да се прибере навреме за съдебното заседание. Твърдените обстоятелства не следва да се приемат като основателни, тъй като подсъдимият сам се е поставил в това положение. Знаейки, че спрямо него се води производство и след като е имал желание лично да участва в него, не е следвало да предприема действия, с които да се постави в ситуация, която да възпрепятства прибирането му в страната. Следва да се посочи, че във всички съдебни заседания подсъдимият е бил представляван от служебно назначения му защитник и правото му на защитата е било обезпечено от съда.

Излага се довод от защитата, че в частта, в която подсъдимият е признат за виновен, че е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя, че консумирал в работно време алкохол в питейно заведение в с.Никола Козлево, деянието е несъставомерно, поради което подсъдимият следва бъде оправдан. Така изложеният довод е неоснователен. Сочените от подс.В. в жалбата твърдения, че тъжителя консумира алкохол в работно време в питейно заведение в с.Никола Козлево не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Следва да се отчете обстоятелството, че тъжителя е полицейски служител и с.Никола Козлево е в района, който обслужва като такъв. Разгласяването на обстоятелства, които не са верни и които са свързани с населеното място, където тъжителя упражнява част от служебната си дейност са позорни за него. Те са унизителни за честта и достойнството му. Като полицейски служител - служител на реда, същия следва да спазва определени правила на поведение в обществото. Консумирането на алкохол в работно време в питейно заведение, освен че представлява нарушаване на трудовата дисциплина, е и незачитане на правилата за поведение в обществото и уронва престижа на полицията като орган на реда. Поради това и твърдението на такива неверни обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че представлява разгласяване на позорни за пострадалия обстоятелства. Ето защо следва да се остави без уважение искането на защитата, подсъдимият да бъде оправдан по отношение на разгласяването на тези обстоятелства.

Друг довод сочен от защитата е, че размера на присъдения граждански иск е завишен, тъй като за тъжителя не са настъпили никакви последици- не е наказан или уволнен от работодателя си. Моли гражданския иск да бъде редуциран. Така изложения довод е неоснователен. Независимо, че спрямо тъжителя не са настъпили неблагоприятни последици, същия не е бил уволнен дисциплинарно от работодателя си и не е бил наказан, той е претърпял притеснения във връзка с извършваната спрямо него проверка. За тази проверка са били уведомени по-горестоящите му ръководители, колегите му и лицата, от които са снети сведения по случая. Проверката е приключила със становище, че изложените в жалбата твърдения не са истина. Независимо от резултата, с който е приключила проверката, самото й провеждане е било достатъчно унизително за професионалното име и достойнство на проверявания, тъй като същата е извършвана в качеството му на полицейски служител. Ето защо въззивната инстанция намира, че правилно е НПРС е приел, че следва пострадалия да бъде овъзмезден за претърпените от него неимуществени вреди. Размера на присъденото обезщетение - 2000,00лв., ШОС намира за справедлив.

Като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в тяхната съвкупност. Поради това настоящата инстанция приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд както по отношение установената фактическа обстановка, така и по отношение квалификацията на деянието.

Правилно НПРС е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил наказанието при условията на чл.55 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК. Наложените от първоинстанционният съд наказания “Глоба” в размер на 2500,00 лева и „Обществено порицание”, ШОС приема за справедливи.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на НПРС следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 43 / 16.06.2014г. постановена по НЧХД № 68 / 2014г. по описа на Новопазарския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.