Р Е Ш Е Н И Е

№ 109 11.11.2014г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Д.А.

Прокурор Орлин Куздов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 314 по описа за 2014г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 63/17.06.2014г. по НОХД №192/2014г., Шуменският районен съд е признал подсъдимия Д.Б.М. за невиновен за това, че на 22.06.2013 г. в гр. Шумен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и го оправдал. Със същата присъда подсъдимия М. бил признат за виновен, че на 22.06.2013 г. в гр. Шумен, по ул. Северна, в посока моста на ул. Генерал Скобелев, управлявал МПС – лек автомобил *****, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление – с НП № 1660/2012 г. от 22.10.2012 г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, влязло в сила на 04.06.2013 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева. На осн. чл. 189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Д.Б.М., да заплати по сметка на ШРС направените по делото разноски в размер на 75.00 лева и в полза на държавата сумата от 135.00 лева, като направени деловодни разноски по ДП, вносими по сметка на ОДМВР - Шумен.

Така постановеният съдебен акт е протестиран от ШРП. Протеста е подаден в срока по чл. 319 от НПК в бланкетен вид, като са депозирани допълнително мотивите към него в писмен вид. В протеста прокурора намира, че присъдата в частта относно признаването на М. за невиновен в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 от НК е неправилна, поради което, моли да бъде отменена присъдата на ШРС и да бъде постановена нова в тази част, като бъде признат за виновен М. в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Подробни аргументи са изложени в допълнителни писмени мотиви към протеста.

Постъпило е писмено възражение от адв. Георги Станчев от ШАК – адвокат оказващ правна помощ на подсъдимия М., срещу протеста. В него се излагат аргументи против изложените допълнителните мотиви към протеста. Моли протеста на ШРП да бъде приет от неоснователен и да бъде потвърден изцяло атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура поддържа протеста, който намира за основателен и намира възражението за своевременно депозирано. Излага собствени правни аргументи за съставомерността на деянието, поддържа и мотивите към протеста. Моли да бъде отменена присъдата в оправдателната й част и да бъде постановена нова съобразно искането на прокурора в първата инстанция.

Пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява. Адвокатът оказващ правна помощ на подсъдимия оспорва протеста, поддържа възражението си и излага становище по допълнителните аргументи на ШОП лансирани в хода на въззивните съдебни прения. Моли да бъде оставена в сила атакуваната присъдата на първата инстанция.

Протеста е подаден в срок и като такъв е допустим.

Протеста е неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

ШОС в рамките на своите правомощия и като инстанция по същество прецени следното: Фактическата обстановка приета от районния съд като цяло е установена правилно. Тя се установява от събраните по делото гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите, от проведената очна ставка между подсъдимия и свид. К., от заключението на вещото лице Н. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото: Настоящата инстанция намира за безспорно установени следните факти:

Подс. Д.М. нямал издадено свидетелство за управление на МПС. Бил наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство с НП №1660/12 от 22.10.2012г. на Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР Шумен /влязло в сила на 04.06.2013/. Въпреки това на 22.06.2013г. отново управлявал МПС - л.а. „***** по улиците на Шумен. Около 20.30 часа подсъдимият М. *** не осигурил предимство на движещия се по нея л*****, управляван от свид. К. К. и независимо че избегнали ПТП, М. и К. си разменили ядосано реплики. Повлиян от възникналото напрежение, подс. М. последвал свид. К. и на кръстовището на ул.Северна с ул. Ген. Скобелев застигнал управлявания от последния лек автомобил, като спрял непосредствено да него. Слязъл от автомобила и отишъл до смъкнатия прозорец на шофьорската врата на ****“ като отново започнал вербална разпра със свид. К.. Веднага след това, подсъдимият взел камък, който бил на задната седалка на автомобила му и го хвърлил към задното панорамно стъкло на л*****, което се счупило. След случилото се, К. потеглил и не след дълго информирал органите на реда за възникналия инцидент.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, стойността на унищоженото задно панорамно стъкло на л.а. ****“ е 130 лева. Видно от приложената по делото разписка от 29.08.2013г, посочената по-горе сума е възстановена на свид. К. К.. В тази връзка прокурор от ШРП с постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 09.01.2014г. мотивирано е прекратил образуваното срещу Д.М. производство за извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК, т.е. за това, че противозаконно е унищожил задното обзорно стъкло на л*****, управляван от К..

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за несъставомерността на хулиганството и невъзможността да бъде търсена наказателна отговорност за него по делото към настоящия момент е намерил своето правилно разрешение в протестираната присъда.При установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие са крайно недостатъчни за да се достигне до непоколебим извод, че М. е осъществил престъпление по чл.325 ал.1 от НК. ШОС намира, че лекото противоречие на стр.1 от мотивите между първите две изречения от обсъждането на престъплението по чл.325 ал.1 от НК, може да бъде коригирано от настоящата инстанция. Настоящата инстанция приема, че при събраните по делото доказателства за извършеното от подсъдимия деяние, към настоящия момент не може да се ангажира наказателната му отговорност за извършено престъпление от общ характер по чл.325 ал.1 от НК. Това е така защото, за да е налице престъпление от общ характер наказуемо по чл.325 ал.1 от НК, следва да са извършени непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред и спокойствие и изразяват явно неуважение към обществото, но в диспозитива на обвинителния акт няма конкретика, а в обстоятелствената му част като такива действия са посочени счупването на задното стъкло на автомобила, нанесени шамари и удари с крак на пострадалия и са изложени факти за пътно автохулиганство. За унищоженото задно стъкло на автомобила прокуратурата е прекратила наказателното преследване, макар и квалифицирайки го като престъпление по чл.216 от НК, с което всъщност е решила въпроса и не може да го включи в състава на друго престъпление – това е така защото съобразно ръководната съдебна практика самото хулиганство може да се осъществи чрез унищожаване на вещ, но деянието ще е съставомерно само по един от двата текста – чл.325 ал.1 от НК или чл.216 ал.1 от НК в зависимост от останалите белези на деянието и относимостта им към елементите от обективната и субективната страна на всяко от двете престъпления. По отношение на евентуалните шамари и ритник, както е посочил и районния съд – такива доказателства са налице само в показанията на свидетеля К., а те са непоследователни, противоречащи си и са изолирани от съвкупния доказателствен материал, поради което не могат да се възприемат еднозначно по несъмнен и категоричен начин от съда. Пътното автохулиганство не се включва от ръководната съдебна практика като непристойно действие или проява чрез която може да бъде осъществено престъплението по чл.325 ал.1 от НК, а се възприема от законодателя като административно нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. Обидни думи не са посочени нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт. Практиката на ВС във връзка с едрото хулиганство е константна и обстоятелството, че на събитието, което безспорно е осъществено на публично място, не е присъствал друг освен подсъдимия и пострадалия, не е достатъчно за да се приеме, че са нарушени охраняваните от глава Х от НК престъпления против реда и общественото спокойствие. Нито в хода на ДП, нито в хода на съдебното следствие прокуратурата е посочила какъвто и да било свидетел, който непосредствено да е възприел събитията, а по дела от общ характер тежестта на доказвате е на прокурора. Обсъждането на събраните доказателствата от първоинстанционния съд по отношение на елементите от състава на чл.325 ал.1 от НК е обосновано и се споделя напълно от настоящата инстанция, поради което и не се преповтаря. РС е обсъдил изключително детайлно и аналитично показанията на единствения пряк свидетел ползващ обвинението – пострадалия свидетел К. и е посочил в кои части ги кредитира, в кои не, като е изложил аргументи и защо. По изложените съображения ШОС приема, че на посочената в обвинителния акт дата е била извършена непристойна проява, породена от личен мотив – вербална разправия след автохулигански прояви, включително и хвърляне на камък срещу стъклото на лек автомобил. Тези действия говорят за липсата на култура и ниско ниво на контрол у личността, в който смисъл е и съдебно-психиатричната експертиза, но не обосновават обвинителната теза. С тези мотиви ШОС отстранява противоречието на л.1 в мотивите на РС и приема, че в хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлекат основания за отмяна на присъдата му. В това наказателно производство са изчерпани всички способи за събиране на доказателства, а събраните не доказват наличие на общественоопасни последици, охранявани от НК по общия ред. С оглед изложеното, съдът намира, че са неоснователни доводите на представителя на прокуратурата в протеста и мотивите към него за доказаност на обвинението в целия му обем. Предвид на това генералния извод в мотивите към протеста, че първоинстанционният съд е постановил присъда, която е неправилна в оправдателната и част, тъй като е в разрез с нормите на материалния закон и събраните по делото доказателства, е необоснован и незаконосъобразен. Поради това правилно и законосъобразно районния съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 325 ал.1 от НК. Евентуално постановена осъдителна присъда по отношение на него би била в противоречие с чл.303 ал.1 от НПК, тъй като би почивала на предположения. Именно поради това и на основание чл.304 от НПК ШОС намира, че подсъдимия М. правилно е признат за невиновен и оправдан по възведеното с обвинителния акт обвинение.

По отношение на престъплението по чл.343в ал.2 от НК първата инстанция обосновано е приела, че подсъдимият е извършил престъплението. Това е така, защото деянието по чл.343в ал.2 от НК е извършено и с пряк умисъл. Подсъдимият субективно е осъзнавал, че НП №1660/12 от 22.10.2012г. на Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР Шумен е влязло в сила на 04.06.2013г. и, че е управлявал МПС без съответно свидетелство и в 1-годишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние. По отношение на съставомерността на това деяние и страните не спорят. Установената от районния съд фактическа обстановка досежно това престъпление се възприема изцяло от въззивния съд, защото почива на точна и вярна преценка на доказателствения материал. Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на това деяние е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. При правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил и законосъобразни правни изводи. С оглед изложеното и като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема за безспорно установено, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.343в ал.2 от НК, за което е бил обвинен, като приема напълно анализа на Шуменския районен съд по отношение на елементите от състава на престъплението, който е логичен, последователен и правилен, поради което не го преповтаря. ШРС правилно е преценил, че при чистото съдебно минало на дееца и липсата на налагани административни наказания по чл.78а от НК по отношение на него, липсата на преки съставомерни имуществени вреди, при предвиденото за чл.343в ал.2 наказание, следва да се приложи чл.78а от НК и правилно и законосъобразно е освободил подсъдимия от наказателна отговорност. РС е преценил, че при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да наложи в размер на минимума административното наказание глоба, а предвид изначалната липса на правоспособност за управление на МПС не е наложил и предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС. Шуменският окръжен съд счита, че така определеното административно наказание е справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния закон, въззивният съд намира, че протестираната присъда следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 63/17.06.2014г. по НОХД №192/2014г. по описа на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.