№ 66.
/ гр. Шумен, 25.06.2014
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателно
отделение
На
шестнадесети юни две хиляди и
четиринадесета година
В публично съдебно заседание, в
състав:
Председател: Нели Батанова
Членове : 1. Димчо Луков
2. София Радославова
Секретар: А.А.
Прокурор: Росица Тонева
като разгледа докладваното от
съдия Нели Батанова
ВНОХД № 187
по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 25 от
17.03.2014 година по НОХД № 640 / 2013 година Новопазарският
районен съд е признал подсъдимия Д.М.М., с ЕГН ********** за виновен в това, че
26.09.2012 г. в с. К., обл. Шуменска, в съучастие
като извършител с П.И.П. ***, като помагач, в микробус “****” с рег. №****, държал акцизни стоки без бандерол – 7 500
кутии цигари марка DIVA /ДИВА/, всичко на обща стойност 75 000 лв. и с
размер на неплатения акциз от 37 450 лв., като такъв се изисква по закон –
чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите и чл.100 и чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните, като
предмета на престъплението е в големи размери, поради което и на основание
чл.234, ал.2, т.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК го е осъдил на три години
лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години.
Със същата присъда е
признал и подсъдимия П.И.П., ЕГН **********, за виновен в това, че 26.09.2012
г. в с. К., обл. Шуменска, в съучастие с Д.М.М., като
извършител, умишлено го улеснил чрез отстраняване на да извърши престъпление, а именно в микробус
“****” с рег. №****, да държи акцизни стоки без
бандерол – 7 500 кутии цигари марка DIVA /ДИВА/,
всичко на обща стойност 75 000 лв. и с размер на неплатения акциз от
37 450 лв., като такъв се изисква по закон – чл.25, ал.1 от Закона за
тютюна и тютюневите изделия, чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите
изделия и чл.100 и чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като
предмета на престъплението е в големи размери, поради което и на основание
чл.234, ал.2, т.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 и чл.54 от НК го е осъдил на две години
лишаване от свобода, което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства
и направените разноски по делото.
Недоволни от
присъдата останали подсъдимите Д.М. и П.П., които в законоустановения срок я
обжалват чрез процесуалния си представител, като неправилна и необоснована.
Считат, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като са приобщени
показанията на св. Г. Г. от досъдебното производство,
без да е взето тяхното съгласие. Считат, че присъдата е постановена само на
доказателства събрани със СРС, като при
тяхното огласяване също има допуснати процесуални нарушения. Освен това
счетат, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както и че деянието е несъставомерно. Направено е искане за отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова – изцяло оправдателна и по отношение на двамата
подсъдими. Жалбите се поддържат в
съдебно заседание от подсъдимите и техния защитник. Поддържа се и направеното
искане.
В съдебно заседание
представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен излага доводи, че присъдата е
правилна, обоснована и законосъобразна. Излага съображения, че извършеното от
подсъдимите съставлява престъпление. Намира деянието за доказано. Счита, че в
първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
Въззивните жалби на подсъдимите са подадени в
срока по чл. 318 от НПК, поради което са и процесуално допустими. Разгледани по
същество са неоснователни.
Съдът като обсъди
становищата на страните и основанията посочени в жалбата, както и доводите
наведени в съдебно заседание и при проверка на присъдата изцяло, намира следното:
Първоинстанционният районен съд е
приел фактическа обстановка, която напълно се споделя и от настоящия състав. Тя
е следната:
Подсъдимите Д.М. и
П.П. ***. Двамата се познават добре. Работят в едно и също търговско дружество
– “Универкафе” – ЕООД – гр. София, като първият от
тях е диструбутор на кафе, а вторият е търговски
представител. Свидетелите Н. Р., Н. Р., И. И.., Г. Г. и Д. Б. са служители на
МВР. Първите двама са служители в ОД на МВР – С., Сектор “Противодействие на
икономическа престъпност”, свидетелят И. е инспектор в РУП – ****, Сектор
“Криминална полиция”, свидетелят Г. е служител в същото полицейско управление,
Сектор “Икономическа полиция”, а свидетелят Б. е младши автоконтрольор
при РУП – гр. ****.
През
2012 година в ОД на МВР – С., Сектор “Противодействие на икономическа
престъпност” постъпила оперативна информация, че двамата подсъдими се подготвят
да превозват цигари без акцизен бандерол. Оперативни данни били, че на
26.09.2012 година с два автомобила ще потеглят от гр. С. и ще пътуват за гр.
Шумен с акцизните стоки без бандерол. За целите на операцията на основание
чл.15 от ЗСРС, било дадено разрешение за използуване на специални
разузнавателни средства чрез наблюдение, подслушване и проследяване на двамата
подсъдими. Била сформирана оперативна група, включваща горепосочените
свидетели. Свидетелите трябвало да застанат на предварително определени места
по пътя на подсъдимите, като се си „препредават” един на друг. На 26.09.2012 година
свидетелят Г. с личния си автомобил застанал в края на гр. ****, където очаквал
двамата подсъдими да минат и после да уведоми за това колегите си. Свидетелят
Р. бил оставен в с. ****, където също имал задачата да наблюдава кога ще
преминат подсъдимите. Останалите свидетели застанали на границата на общините
С. и Шумен също в очакване на автомобилите на М. и П.. Всички свидетели имали
информация за марките на автомобилите, с които ще се движат подсъдимите, някои
от свидетелите познавали подсъдимите, а останалите разполагали с точно описание
на външния вид на П.П. и Д.М..
На 26.09.2012 година двамата подсъдими потеглили от гр. С. във времето
от 17,30 ч. – 19,00 ч. Те пътували с два автомобила. Първи се движил
подсъдимият П.П. с товарен автомобил “****” с рег.
№****. След него, с микробус “****” с рег. №****, се
движил подсъдимият Д.М.. В този микробус се намирали 7 500 кутии цигари
марка DIVA /ДИВА/, 100 мм. по 20 къса в кутия и
2 500 кутии цигари марка CORSAIR blue /Корсар блу/, 80 мм. по 20
къса в кутия, които били без акцизен бандерол, а с поставен надпис на кутиите “duty free sales
only”. Въпросните цигари били произведени от “Кингс Табако” – ЕАД – гр. **** и
били предназначени за безмитни магазини и безмитни зони, като първата от
посочените марки – за безмитни магазини на територията на Черна гора, а втората
– за такива на територията на Ливан. При пътуването двамата подсъдими
поддържали постоянна връзка по мобилните си телефони. Разполагали също и с
предавателно устройство тип “Уоки-токи”, по което също
се свързвали. Движещият се първи подсъдим П. указвал на подсъдимия М. пътя и го
предупреждавал за наличието на полицейски постове.
Когато двамата подсъдими минали през гр. ****
те били забелязани от свидетеля Г., който веднага съобщил за това на колегите
си. Преди подсъдимите да стигнат с. ****, където се намирал свидетеля Р.,
движещия се първи подсъдим П.П. бил спрян за проверка от страна на полицейски
служители на контролен пункт. Веднага след проверката подсъдимият П. по
мобилния си телефон в 21, 53 ч. уведомил
М., че е бил спрян и задържан на пътя около 5-10 минути и по тази причина той
нямало как да се върне обратно. При тази информация подсъдимият М. отклонил
движението си и не минал през проверовъчния пункт. За
това обстоятелство - че подсъдимият М. не е продължил по пътя, а се е отклонил
по друг път свидетелите -полицейските служители, били уведомени. Те също така
получили информация, че микробусът с цигарите се е отправил към с. К., обл. Шуменска. Тогава свидетелите Р., И. и Б. тръгнали към
с. К.. По пътя си взели и свидетеля Р.. Междувременно двамата подсъдими,
отклонявайки се от главния път, търсели начин да се срещнат, но и двамата не
познавали районите, през които преминавали, поради което се налагало да питат
за посоката случайни граждани. Подсъдимият М. стигнал в с. К., влязъл в селото
и се обадил на другия подсъдим, за да го уведоми къде се намира. Разбрали се М.
да изчака в селото П.. В проведен между двамата разговор по в 22, 37 ч. М.
казал на П., че служителите на полицията от гр. С. са в селото и наблюдават
района. П. го посъветвал да излезе с колата по черен път, откъдето самият той
идвал. В последвалите още два разговора по мобилните им телефони в 22, 39 ч и в
22, 42 ч. подсъдимият М. отново съобщил на П., че има полицейски служители. П.
му предложил да тръгне с микробуса без фарове и да се отправи към края на
селото, или да тръгне пеш. В този момент М. съобщил на П., че служителите се
насочват към него и П. му казал да изчезва от там. Докато разговарял с П.М. бил
извън микробуса отдалечен от него на около 100 м. Той не успял да се отдалечи много, защото при
него пристигнали служителите на полицията – свидетелите И. и Р.. Останалите
двама свидетели спрели и останали до микробуса. Първоначално М. отрекъл, че е
управлявал микробуса, но впоследствие признал и извадил ключовете за колата,
като ги предоставил на полицаите. После на мястото пристигнала дежурна
полицейска група, като бил извършен оглед на микробуса. Впоследствие било
извършено и претърсване и изземване в микробуса при което били открити и иззети
намиращите се в микробуса цигари без бандерол.
От
назначената и приета съдебно-оценителна експертиза се
установяваq че стойността на цялото количество цигари, намерено в горепосочения
микробус възлиза на сумата от 75 000 лв., а стойността на дължимия акциз е
в размер на 37 450 лв.
Приетата фактическа
обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Н. Р., Н.
Р., И. И.., Г. Г. и Д. Б.. В подкрепа на тях са и приобщените писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на
веществени доказателства, протокол за оглед на веществени доказателства,
протокол за претърсване и изземване, последващо одобрение по ЧНД №500/2012 г.
на НпРС, протокол за доброволно предаване, писма с изх. №795/24.06.2013 г. и изх.
№901/16.07.2013 г. от Изпълнителния директор на “Кингс
Табако” – ЕАД – гр. ****, заключението по назначената
съдебно-оценителна експертиза. Подкрепя се и от
обективните находки - приложените по
делото веществени доказателства -7 500 кутии цигари марка DIVA /ДИВА/, 100 мм. по 20 къса в кутия и 2 500 кутии
цигари марка CORSAIR blue
/Корсар блу8, 80 мм., от които 7 499 кутии цигари марка DIVA /ДИВА/, 100 мм. по 20 къса в кутия и 2 499 кутии
цигари марка CORSAIR blue
/Корсар блу/, 80 мм.се
намират в складова база на МВР – с. Царев брод, обл.
Шуменска и по 1 кутия по делото, мобилен телефон марка “Нокиа”
с емей 35375 /04/ 142162/0, СИМ карта с №8935 /9050/
0002 /0677/ 7297/ на “Глобул”, батерия с надпис “BL5CBNOKIA” модел 1616-2; мобилен
телефон марка “Нокиа 500” с емей
352417 /05/ 635030/9, карта с №89359050000501835394 на “Глобул”,
батерия с надпис “BL4UNOKIA” и
предавателно устройство тип “Уоки-токи”, жълто-черно
на цвят, с надпис в горния край UNIDEN, на антената с
надпис SUBMERSIBLE, с буква А написана с лак на задържащото
устройство. Приетата фактическа обстановка се подкрепя и от данните от ВДС за
използуваните специални разузнавателни средства.
От анализа
доказателствата и съпоставката помежду им съдът приема за безспорно, че подсъдимият Д.М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234, ал.2, т.3
във вр. с ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимият П.П. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.234, ал.2, т.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.4
от НК. Съдът е приел, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда
и обосновават решението му. На 26.09.20212 година в с. К. обл.
Шуменска М. е държал в горепосочения микробус акцизни стоки без бандерол, а
подсъдимият П. му е помогнал за това, като го е улеснявал, указвайки му накъде
да се движи и предупреждавайки го за присъствието на полицейски служители по
пътя. На посочената дата двамата подсъдими са потеглили от гр. С. с посочените
автомобили.
Двамата подсъдими са минали през гр. ****, като първи се е движил П., а след него М. с микробуса. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля Г., включително и от тези, дадени от него на досъдебното производство прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК. В с. К. подсъдимият М. е спрял микробуса и разговарял по телефона – свидетелски показания на Н. Р., Н. Р., И. И.. и Д. Б.. Обстоятелството, че е разговарял именно с П. е видно и от данните от приложените по делото СРС. Съдът намира, че е безспорно обстоятелството, че М. е управлявал микробуса, защото той лично е предал ключовете му на полицейските служители, както и че в управлявания от него автомобил се е намирало горепосоченото количество цигари - от протоколите за извършените оглед, претърсване и изземване, а и от самите веществени доказателства по делото. Съдът счита за категорично установено, че през време на пътуването двамата подсъдими са поддържали връзка по мобилните си телефони и по устройството тип “Уоки-токи”. В подкрепа на това са данните от СРС, както и веществените доказателства – мобилните телефони и предавателното устройство. Свидетелите са категорични, че са получили информация от колегите си и че след проверката на П. от полицейските служители, втората кола, управлявана от подсъдимия М. не е продължила по същия път, а се е отклонила от него. В подкрепа на това са и приложените разпечатки за проведени мобилни разговори от Космо България Мобайл ЕАД. Тези данни, съпоставени с данните от СРС за проведения между двамата подсъдими разговор по мобилните им телефони в 21, 53 ч., водят до извода, че П. е предупредил М. за наличието на полицейски пост на пътя и по тази причина М. не е продължил по същата посока. От разговорите между двамата подсъдими, проведени по мобилните им телефони, установени със СРС ясно личи, че двамата са се движили заедно, както и че те са се опитвали да координират действията си и да избегнат полицейска проверка на микробуса.
Съдът счита за безспорно обстоятелството, че кутиите с цигари, които са
се намирали в микробуса, управляван от подсъдимия М., са били без акцизен
бандерол, а са били с надпис “duty free sales only”.
Наличието на акцизен бандерол е изискуемо по силата на закона и конкретно по
силата на разпоредбата на чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Съгласно посоченият текст тютюневи изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат, или продават в търговските складове и обекти само с
акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка, при условията на
чл.25 от ЗТТИ. Акцизният бандерол е изискуем и съгласно чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите
изделия. Същият изисква тютюневите изделия да се продават на вътрешния пазар с
поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира,
че употребата на стоката е невъзможна, без неговото унищожаване чрез
разкъсване. По силата на чл.100 Закона
за акцизите и данъчните складове, а и съгласно чл.2, т.2 от ЗАДС тютюневите
изделия подлежат на облагане с акциз. Тези разпоредби касаят изискването на
бандерол при продажбата на акцизни стоки, но те допълват правилото на чл.28,
ал.1 от ЗТТИ, която изисква наличието на акцизен бандерол при конкретно деяние.
Предметът на
престъплението е в големи размери. Стойността на цигарите, както и дължимия за
тях акциз се установява от заключението на съдебно икономическата - оценителна
експертиза. Първоинстанционния съд се е позовал на заключението на вещото лице
М., изготвена на 01.03.2013 г., тъй като същото е мотивирано и съобразено и с
нормативните изисквания към конкретния казус. Количеството цигари е на стойност
75 000 лв., която сума надвишава повече от седемдесет пъти размера на
установената за страната минимална работна заплата към момента на осъществяване
на деянията на подсъдимите. Към дата 26.09.2012 г. размера на минималната
работна заплата е 290 лв. Критерият за
определяне на квалифицирания признак големи размери е даден с Тълкувателно
решение №1/30.10.1998 г. на ВКС по тълк. д. №1/1998
г. на ОСНК. От това е видно, че в разглеждания казус се касае за деяние, което
следва да се квалифицира по чл.234, ал.2, т.3 във вр.
с ал.1 от НК.
Настоящият въззивен състав счита, че
подсъдимите са извършили деянието предмет на настоящото производство. В тази
насока се споделят и изложените подробни аргументи от първоинстанционния съд.
Анализът на доказателствата налагат извода, че двамата подсъдими са действали в
условията на съучастие. Подсъдимият М. се явява извършител на престъплението по
чл.234, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 от НК, защото той
участва в самото изпълнително деяние на това престъпление. Подсъдимият П. е
помагач. Същият умишлено е улеснил извършването на престъплението от страна на
М.. Той го е напътствал, разяснявал му е ситуацията по време на пътуването и е
отстранявал спънки по същото време. Извършеното от него се квалифицира по
чл.234, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК.
От субективна страна и
двамата подсъдими са действали с пряк умисъл. Те са съзнавали общественоопасния
характер на деянията си, предвиждали са и са целяли
настъпването на общественоопасните последици на деянията си.
При определяне на
наказанието на всеки от подсъдимите първоинстанционния съд е отчел, че
осъществените от тях деяния представляват тежки престъпления по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. Голямото количество акцизни стоки и високата им стойност Новопазарският районен съд не е отчел като отегчаващо
вината на подсъдимите обстоятелство защото е приел, че то е предпоставка
деянията на М. и на П. да се квалифицират по състав от НК, предвиждащ по-високо
наказание. Като смекчаващо отговорността им обстоятелство и за двамата
подсъдими е прието чистото им съдебно минало – лицата са неосъждани.
Отчетено е, че и двамата са работещи и с положителна обществена оценка. Съдът е
взел предвид и, че М. е извършител на престъплението, а П. помагач.
Преценявайки всички тези обстоятелства, както и превеса на смекчаващите вината
на подсъдимите обстоятелства, съдът е определил на подсъдимия Д.М. наказание от
три години лишаване от свобода, а на подсъдимия П.П. наказание от две години
лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на така наложените наказания на двамата подсъдими, като това на
подсъдимия М. е с изпитателен срок от пет години, а това на подсъдимия П. с
изпитателен срок от четири години. При определяне на наложеното наказание Новопазарският районен съд
е преценил, че за поправянето на подсъдимите не е необходимо те да
изтърпят ефективно наказанията си. Но с оглед високата обществена опасност на
осъществените деяния съдът е определил по - дълги изпитателни срокове.
По отношение на
наказанието лишаване от права съдът е преценил, че не може да го наложи като
наказание тъй като е приел, че едно лице за да бъде лишено от определено право
то трябва първо да го притежава. Изложил е съображения, че когато за
придобиването на определена професия, или дейност съществува специален ред в
закона, то за да бъде лишен от това
право, следва към момента на деянието лицето да го е придобило по съответния
ред. В настоящия случай съдът би могъл да лиши подсъдимите от право да
извършават търговия с акцизни стоки, но то е право подчинено на определен
разрешителен режим, т.е. за придобиването му има специален ред в закона. Тъй
като по делото липсват данни някой от подсъдимите да разполага с такова право,
съдът е счел, че няма как те да бъдат
лишени от такова право.
Съдът се е произнесъл по веществените
доказателства и дължимите разноски.
По жалбата на П.П.
и Д.М.: Недоволни
от присъдата останали двамата подсъдими. Обжалват я чрез процесуалния си
представител, като неправилна и необоснована. В жалбата и на двамата се
съдържат идентични оплаквания и съображения. Считат, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като са приобщени показанията на св. Г. Г. от досъдебното производство, без да е взето тяхното съгласие.
Освен това считат, че присъдата е постановена само на доказателства събрани със
СРС, като при тяхното огласяване също има допуснати процесуални нарушения.
Намират обвинението за недоказано, а деянието за несъставомерно.
Молят за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова – изцяло
оправдателна. Жалбите се поддържат в
съдебно заседание, както и направеното искане.
Тези оплаквания са
неоснователни поради следното:
Неоснователно е
оплакването за допуснати процесуални нарушения. В съдебно заседание защитата
оттегли оплакването за нарушение свързано с прочитане показанията на св. Г., но
тъй като оплакването фигурира и в писмената жалба следва да се отбележи
следното: Разпоредбата на чл. 281, ал.4 от НПК изрично предвижда възможност
такива показания да бъдат прочетени в хода на съдебното следствие и без
съгласието на подсъдимия и неговата защита в определени хипотези. Една от тях е
когато свидетеля твърди, че не си спомня нещо. Тогава ако показанията не могат
да бъдат прочетени в хипотезата на ал.3 от посочения текст, могат да се
прочетат при условията на ал.4. Именно това е сторил и първоинстанционния съд
по отношение показанията на св. Г. Г.. В тази хипотеза съдът може да прочете
показанията на свидетел по свой почин /служебно/ или по искане на всяка от
страните. И за това не е необходимо съгласието на страните. Т.е. в тази
хипотеза показанията на свидетеля могат да се прочетат и даже против съгласието
на страните. Ето защо пропуска на съда да вземе становището им по този въпрос
не представлява процесуално нарушение, или дори и да е такова, то не е
съществено процесуално нарушение. По отношение на оплакването, че част от
приложените ВДС са огласени публично, с което е допуснато съществено
процесуално нарушение. Отново оплакването е неоснователно. Дали ще са огласени
в закрито заседание или публично, то за приобщаваното им по делото е без
значение. Това е от значение само с оглед предотвратяване разпространение на
информация, която би могла да бъде класифицирана, но което обстоятелство е от
правомощията за преценка на решаващия орган. След като приобщените ВДС са
изготвени по съответния ред, огласени и
приети по делото, то те са годни доказателствени средства. И с начина им на
огласяване /публично или при закрити врати/ по никакъв начин не се накърнява
правата на страните, в частност и тези на подсъдимите. Поради което и не
представлява съществено процесуално нарушение.
Оплакването
за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата също са неоснователни.
Доводите, които се навеждат във въззивното
производство са били правени и пред Новопазарският
районен съд и са намерили своят отговор още там. Първоинстанционния съд е
извършил всички следствени действия и събрал доказателствата необходими за
обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът
е изложил мотиви в пълен обем както по фактическата обстановка, така и анализ
на събраните доказателства по делото. При решаване на въпросите за
наказателната отговорност на подсъдимите съдът е обсъдил всичките събрани по
делото доказателства като е изложил и доводи, които обуславят правните му
изводи. Същите са правилни, законосъобразни и обосновани. Във въззивното производство не се събраха нови доказателства,
които да доведат до промяна на фактическата обстановка или до установяване на
нови фактически положения. Деянието е обсъдено както от обективна, така и
субективна страна. Новопазарският районен съд е
положил всички усилия не само да събере необходимите доказателства, а и да
провери тяхната годност и надеждност. Изложил е подробни съображения за
доказателствата, както съпоставени сами със себе си, така и анализирани на фона
на всички събрани доказателства.
По отношение на
оплакването за недоказаност. Това оплакване е свързано с твърдение от защитата
и подсъдимите за липса на доказателства за извършеното престъпление. Или по
конкретно, че присъдата почива единствено на доказателства събрани със
СРС. Неоснователно е. Първоинстанционния
съд е направил пълен анализ на събраните по делото доказателства. Подробно са
анализирани и коментирани показанията на св. Г. включително и от тези, дадени
от него на досъдебното производство пред разследващ
орган и прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК.
Видно от същите двамата подсъдими са минали през гр. ****, като първи се
е движил П., а след него М. с микробуса. Показанията на Г. са съпоставени с
тези на останалите свидетели. Те установяват последващото придвижване на
подсъдимите - че в с. К. подсъдимият М. е спрял микробуса и разговарял по
телефон с П.. Няма съмнение, че М. е управлявал микробуса, защото той лично е
предал ключовете му на полицейските служители след като същият е бил установен.
В управлявания от М. автомобил се е намирало и процесното
количество цигари, което е видно от данните от извършените оглед, претърсване и
изземване, а и от самите веществени доказателства по делото. През цялото време
на пътуването двамата подсъдими са поддържали връзка по мобилните си телефони и
по устройството тип “Уоки-токи”. В тази връзка са и
иззетите устройства, както и разпечатката на проведените разговори предоставена
от Космо България Мобайл
ЕАД. Обстоятелството, че П. е насочвал и предупреждавал М. е видно посочените
свидетелските показания. Свидетелите в съдебно заседание са потвърдили, че са получили информация от
колегите си, че след проверката на П. от полицейските служители, втората кола,
управлявана от подсъдимия М. не е продължила по същия път, а се е отклонила от
него. И на фона на всички тези събрани и обсъдени доказателства се вписват и
доказателствата събрани със СРС. Те само подкрепят гласните и писмени
доказателства и внасят детайли във приетата от съда фактическа обстановка.
Следва да се отбележи, че в приетата от съда фактическа обстановка няма нито един
съществен елемент от нея, който да почива само и единствено на доказателства събрани със СРС.
В първоинстанционното
производство на основание чл.279, ал.2
във вр. с ал.1, т.4 от НПК са прочетени обясненията на подсъдимия М.,
дадени на досъдебното производство пред разследващия
орган, в присъствието на защитник. Напълно се споделя становището на Новопазарският районен съд, че неубедително звучат
твърденията на подсъдимия М., че той е намерил кашоните встрани на пътя за гр.
Шумен, взел ги, загубил се, и спрял в с. К. за да пита за пътя, когато при него
пристигнали полицейските служители. Тези твърдения се опровергават от
показанията на свидетеля Г., от показанията на останалите свидетели, които
установяват, че първоначално подсъдимия М. е отричал, че е управлявал микробуса
/което не би следвало да е факт, ако подсъдимият действително не е знаел какво
превозва/, както и от данните от СРС. От проведените разговори между двамата
подсъдими личи, че са се движили заедно, са се опитвали да координират действията
си и да избегнат полицейска проверка на микробуса. Това освен, че опровергава
твърденията на М., показва, че те са били със съзнанието, че вършат нещо
нередно. Тази позиция заявена пред районния съд се поддържа и във въззивното производство като с нея се цели да се разколебае
увереността по отношение на авторството. Но тези твърдения на защитата са
получили своя подробен и аргументиран отговор още от Новопазарския
съд. Мотивите на съда в тази насока се споделят в пълен обем и към тях много малко би могло да се добави
допълнително, тъй като са подробни и изчерпателни.
С категоричност е доказано, че кутиите с цигари, които са се намирали в
микробуса, управляван от подсъдимия М., са били без акцизен бандерол, а са били
с надпис “duty free sales only”. Наличието на акцизен
бандерол е изискуемо по силата на закона и конкретно по силата на разпоредбата
на чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Същият гласи, че
тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат, или
продават в търговските складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка, при условията на чл.25 от ЗТТИ. Акцизният бандерол е
изискуем и съгласно чл.25, ал.1 от
Закона за тютюна и тютюневите изделия, съгласно който тютюневите изделия се
продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол
по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна, без
неговото унищожаване чрез разкъсване, както и по силата на чл.100 Закона за
акцизите и данъчните складове, а съгласно чл.2, т.2 от ЗАДС тютюневите изделия
подлежат на облагане с акциз. В случая законовата разпоредба, която изисква
наличието на акцизен бандерол - държане
на акцизни стоки е разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗТТИ. Останалите посочени
разпоредби касаят изискването на бандерол при продажбата на акцизни стоки, но
те допълват правилото на чл.28, ал.1 от ЗТТИ.
Още пред районния съд
е правено възражение от защитника на подсъдимите, че деянията на подсъдимите не
са съставомерни поради това, че на кутиите с цигари е
поставен надпис“duty free”.
Това възражение се съдържа и във въззивната жалба,
поддържа се и във въззивното производство. В Закона
за безмитната търговия, в разпоредбата на чл.20, ал.2 е посочено че бандеролът
“duty free” е държавна
ценна книга, като в неговата цена не се включва акциз. Но съгласно разпоредбата
на чл.22, ал.1 от същия закон продажбата на цигари с надпис “duty free”се извършва единствено
в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, намиращи се извън
пределите на съответната държава. При внос на такива цигари на територията на
страната, те подлежат на облагане с акциз. В настоящия случай е категорично
установено че производителя на цигарите е “Кингс Табако” – ЕАД – гр. ****, и че са предназначени за продажба - безмитни магазини
и безмитни зони на територията на Черна гора и Ливан. Затова държането на
цигарите от страна на подсъдимия М. и помагачеството към него от страна на П.
съставляват престъпления по смисъла на НК и надписът на кутиите с цигари “duty free” не отменя съставомерността на деянията им, а последните попадат в
обхвата на чл.234 от НК. В тази насока и съдебна практика : Решение № 62 от
03.06.2013 год. на ВКС по н.д.
№ 2329/2012 ІІ н.о. „Когато на територията на Р.
България се извършва продажба на цигари, освен съблюдаване на множеството
изисквания за лицензиране на обекта и продавачите, то при всички случаи това е
възможно само когато е налице формално удостоверяване на платения акциз с
поставения върху кутиите бандерол. Продажбата на цигари с надпис „duty free” не е позволено да се извършва в
пределите на съответната държава ......... В конкретния случай е било
установено, че подсъдимият е закупил (и впоследствие е държал в автомобила си)
200 кутии цигари от три различни марки от румънски шофьори, като те са били
облепени с надпис "duty free".
Коректното тълкуване на цитираните по-горе разпоредби определя, че този вид
стока се подчинява на общия режим за заплащане на акциз и удостоверяване на
това със съответен бандерол. Придобиването им е станало извън местата по чл. 22
от ЗБТ и извън лимитираните количествата, определени в ППЗАДС. Поради това за
тях се дължи акциз и държането им без съответния бандерол, удостоверяващ това,
не изключва съставомерност по чл. 234, ал. 1 от НК, освен ако случаят е
маловажен. Затова, като е приел, че деянието не попада в обхвата на чл. 234, ал. 1 от НК, защото за облепените
цигари с надпис "duty free"
няма изискване за поставянето на бандерол, окръжният съд е допуснал твърдяното
нарушение на материалния закон и постановената от него оправдателна присъда
подлежи на отмяна..”. Решение № 274 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. №
829/2013 г., III н. о : Бандеролът /бандеролен знак, стикер/
представлява държавна ценна книга, т.е. ценна книга, издавана от българската
държава по силата на специален закон, доказваща внасянето не другаде, а в
републиканския бюджет на дължимия данък /акциз/ върху освободените за
потребление в страната акцизни стоки. Ако законът защитаваше не само българските
бандероли върху обявените за България акцизни стоки, но и сходните или
идентични с тях ценни книги, издавани от която и да било друга държава за
същите и/или за други, обявени за акцизни в
съответната държава, стоки, би сторил това изрично........... Неоснователно се
твърди, че материалният закон бил нарушен с "разширително" - то
тълкуване на чл. 234, ал. 1 НК.
Последният наистина изисквал цигарите, като акцизна стока, да имат бандерол, но
пък не предвиждал, "какъв да е бандерола-български,
сръбски или друг", стига "да има такъв". И тъй като държаните от
подсъдимия цигари имали бандерол, макар и сръбски, той не е извършил
престъплението, за което е обвинен и осъден. В действителност, разширително е
предложеното с жалбата тълкуване. Последното не държи сметка за това, че
бандеролът /бандеролен знак, стикер/, представлява държавна ценна книга, т. е.
ценна книга, издавана от българската държава по силата на специален закон,
доказваща внасянето не другаде, а в републиканския бюджет на дължимия данък
/акциз/ върху освободените за потребление в страната акцизни стоки. Ако законът
защитаваше не само българските бандероли върху обявените за България акцизни
стоки, но и сходните или идентични с тях ценни книги, издавани от която и да
било друга държава за същите и/или за други, обявени
за акцизни в съответната държава, стоки, би сторил това изрично, както е напр.
при престъпленията против интелектуалната собственост /чл. 172а и сл. НК/ или против паричната и кредитната система /чл. 243
и сл. НК/. „ Решение
№ 568 от 16.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2689/2011 г., I н. о.,: В практиката на ВКС по чл. 234 от НК
преценката за "маловажност" е многостранна и винаги конкретна,
съобразена със значителността на вредните последици, която винаги е
социално-икономически обусловена, с мотивите и подбудите, с данните за
личността на извършителя. ...... Не
биха могли да бъдат споделени и доводите във връзка с обозначението на 58 от
инкриминираните кутии цигари с надпис "DUTY FREE". В тази връзка въззивният
съд е изложил подробни съображения (стр. 2 - 3 от мотивите на присъдата), които
са законосъобразни и няма причини да не бъдат споделени изцяло. Стоки с такова
обозначение не могат да се придобият законно в митническите граници на страната
ни. Те само могат да бъдат внесени отвън, извън границите на ЕС, в лимитирани
количества, надлежно посочени в ППЗАДС и при определени хипотези. За подсъдимия
Ц. не е било налице основание за законосъобразно придобиване на стоки с такова
обозначение и в количества като държаните от него. В границите на страната ни
те могат да се определят единствено като стоки без бандерол, за които не е
пратен дължимият акциз.” В същия смисъл
и Решение № 412 от 28.11.2012 година на ВКС по н.д.
№ 1432 /2012 І н.о, което приема, че същото
съставлява престъпление, като за него едновременно с това може да се носи и
административна отговорност при нарушаване на регламентираните количества.
Безспорно е установена стойността на цигарите,
както и дължимия за тях акциз от заключението на приетата оценителна
експертиза. Откритите в микробуса кутии с цигари са в големи размери. Това е
така, защото е установено, че количеството цигари е на стойност 75 000
лв., която сума надвишава повече от седемдесет пъти размера на установената за
страната минимална работна заплата към момента на осъществяване на деянията на
подсъдимите съгласно критерият за
определяне на квалифицирания признак големи размери даден с Тълкувателно
решение №1/30.10.1998 г. на ВКС по тълк. д. №1/1998
г. на ОСНК.
Поради изложеното въззивния
съд счита, че деянието на подсъдимите покрива от обективна и субективна страна
признаците на престъплението, за което са признати за виновни и за същото
следва да носят наказателна отговорност.
По отношение на
наложените наказания. Обсъждайки делото по същество, включително и наложените
наказания настоящия състав приема, че същите са справедливи.
Първоинстанционният съд е наложил наказанията при условията на чл. 54 от НК,
определяйки ги към законопредвидения минимум. Отчел е
всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанията. В
разглеждания казус не може да се коментира хипотезата на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства или на изключителни такива. Такива просто не са
налични. Новопазарският съд е съобразил всички
обстоятелства, както и фактът, че М. е извършител на престъплението, а П.
помагач, както и превеса на смекчаващите вината на подсъдимите обстоятелства.
Така определените наказания, съдът намира за справедливи и съответстващи на
тежестта, обществената опасност и морална укоримост
на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените. Наложените
наказания отговарят и на целите залегнали в чл. 36 от НК. Съдът счита, че така
определените наказания ще въздействат предупредително върху подсъдимите и ще им
отнеме възможността да вършат други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложените
наказания на двамата подсъдими, като това на подсъдимия М. е с изпитателен срок
от пет години, а това на подсъдимия П. с изпитателен срок от четири години. При
определяне на наложеното наказание Новопазарският
районен съд е преценил, че за
поправянето на подсъдимите не е необходимо те да изтърпят ефективно наказанията
си, но с оглед високата обществена опасност на осъществените деяния съдът е
определил по - дълги изпитателни срокове. Изложените съображения се споделят
напълно.
По отношение на
наказанието лишаване от права районният съд е преценил, че не може да го наложи
като наказание тъй като е приел, че едно лице за да бъде лишено от определено
право то трябва първо да го притежава. Изложил е съображения, че когато за
придобиването на определена професия, или дейност съществува специален ред в
закона, то за да бъде лишен от това
право, следва към момента на деянието лицето да го е придобило по съответния
ред. Изводите са законосъобразни. Още
повече, че в тази насока липсва и протест.
По делото не се събраха доказателства,
променящи фактическата обстановка или правните изводи. Наложените наказания въззивния състав намира за справедливи. При извършената
проверка въззивният съд не констатира съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на
делото за ново разглеждане. Ето защо атакуваната присъда следва да бъде
потвърдена.
Поради което и водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
25 от 17.03.2014 година постановена по НОХД № 640/2013 година на Районен съд
гр. Нови пазар.
Решението да се съобщи
на страните.
Решението е
окончателно.
Председател :
Членове : 1.
2.