Р Е Ш Е Н И Е

№ 33./ гр. Шумен, 02. 04. 2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков 2. София Радославова

Секретар: Г. С.

Прокурор : Я. Николова

като разгледа докладваното от съдия Димчо Луков

ВНОХД № 86 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 от НПК.

С присъда № 16 / 21. 02. 2014 г. постановена по НОХД № 94 / 2014 г. Новопазарският районен съд признал подсъдимият М.М.М., ЕГН ********** за виновен в това, че на 18. 02. 2014 г. в гр. Нови пазар управлявал МПС – л. автомобил Форд Курие с рег. № **** без съответно свидетелство за управление на МПС, което деяние извършил в рамките на едногодишен срок от наказването му по административен ред за също деяние, поради което и на оснчл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 и вр. с чл. 55 ал. 1 т.2 б. „б” от НК го осъдил на пробация със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 г. и 4 м. с периодичност на явяване и подписване - два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност 1 г. и 4 м.; „Безвъзмезден труд в полза на обществото” от 100 часа за срок от 1 г.

Срещу присъдата е депозирана жалба от подс. М.. В жалбата се сочи ява несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане да се измени присъдата, като наложеното наказание се замени с наказание „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок, тъй като жалбоподателя боледувал и имал назначена в Ф.Р.Германия- сърдечна операция.

В съдебно заседание представителят на ШОП намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Според прокурора, с жалбата се иска налагане на по тежко наказание, а това е процесуално допустимо само по протест на прокурора или жалба на ч. обвинител. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Жалбоподателя, редовно призован се явява лично и със защитник. Двамата поддържат жалбата и искането в нея. Според защитника, макар и по леко наказание, пробацията в конкретния случай се явява по тежко наказание от наказанието „Лишаване от свобода” чието изтърпяване бива отложено на осн. чл. 66 от НК за изпитателен срок. Моли присъдата да бъде изменена като се измени наложеното наказание от „Пробация” в „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване бъде отложено за изпитателен срок.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи следното:

С НП № 5 / 15. 01. 14 г. влязло в законна сила на 10. 02. 14 г. на подс. М. било наложено административно наказание за това, че на 06. 01. 14 г. в с. Памукчи управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС.

На 18. 02. 14 г. в гр. Нови пазар подс. М. управлявал отново МПС – л. а. „Форд Куриер” с рег. № **** около обяд, когато бил видян от св. М. Ц., Г. Г. и М. Д. – служители на РУП гр. Н. Пазар, които били на специализирана полицейска проверка. Същите отишли при подсъдимия и му поискали документите на автомобила. Тогава установили, че същия не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Бил съставен АУАН № 50 / 18. 02. 14 г.

При горната фактическа обстановка правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал деянието на подс. М. по чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. При определяне на наказанието съда е отчел както степента на обществената опасност на дееца и деянието, така и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Приел е наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство – влошеното здравословно състояние на подсъдимия, поради което е определил наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „ б „ от НК като заменил „лишаването от свобода” с „пробация”. Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи на районния съд, поради което не следва да се обсъждат подробно.

По отношение доводите в жалбата и тези изложени от защитника на подсъдимия във въззивното производство. На първо място – относно искането да се измени присъдата, като се измени наказанието на подс. М. – от „пробация” в „лишаване от свобода” изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок на осн. чл. 66 от НК. Изтъква се довод, че в конкретния случай наказанието „пробация” което е наложено на подсъдимия, с оглед неговото влошено здравословно положение се явява по тежко от наказанието „лишаване от свобода”. Въззивната инстанция намира това искане за процесуално недопустимо, тъй като съобразно константната практика на ВКС и другите съдилища, наказанието „Лишаване от свобода” е по тежко наказание от наказанието „Пробация”. За да се замени в случая пробацията с лишаване от свобода, следва да са налице предпоставките на чл. 337 ал. 1 т.1 от НПК, но само при протест на прокурора или жалба на ч. тъжител или ч. обвинител. Делото пред настоящата инстанция е образувано по жалба на подсъдимия и за него важи правилото за reformatio in pejus - въззивният съд няма право да приложи закон за по тежко наказуемо престъпление, да увеличи наказанието или да наложи по-тежко наказание на подсъдимия. На второ място – не са налице и твърдените от защитата предпоставки, дори и наказанието на подс. М. да се замени с лишаване от свобода, то същото следва да се търпи ефективно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК. От една страна – съда не приема довода, че по отношение миналите осъждания на подсъдимия е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК. От свидетелството за съдимост на подс. М. се установява, че същия е осъждан: С присъда по НОХД № 12 / 88 г. на НПРС на лишаване от свобода за 1 г., изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от 4 г. Реабилитиран е по право; С присъда по НОХД № 57 / 97 г. на НПРС за престъпления по чл. 195 и чл. 215 от НК му е наложено наказание 1 г. и 6 л. лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване на наказанието. На 29. 10. 98 г. подсъдимия е освободен условно предсрочно с остатък 4 м. и 27 дни и изпитателен срок от 6 м. С присъда по НОХД № 341 / 2003 г. на НПРС за престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК извършено на 09. 07. 2003 г. му е наложено наказание „Глоба” в размер на 800 лв. и с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 101 / 05 г. на НПРС на подсъдимия за престъпление по чл. 343в ал. 2 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК е наложено наказание „Пробация”. Но за да настъпи реабилитацията по чл. 88а ал. 1 от НК следва да е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Тогава осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Действително, по отношение осъждането по НОХД № № 57 / 97 г. на НПРС е изтекъл срока по чл. 82 ал. 1 т. 4 от НК спрямо настоящото деяние. Но в случая е приложима разпоредбата на чл. 88а ал. 2 от НК - когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66 от НК, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години. По посоченото дело подс. М. е бил осъден на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода, което е изтърпял ефективно и е условно предсрочно освободен с изпитателен срок от 6 м. Тогава, за да настъпи реабилитацията по право, срокът по ал. 1 на чл. 88а от НК е 10 години и то съобразно ал. 3 на чл. 88а от НК, едва след изтичане на изпитателния срок за наказанието по НОХД № 57 / 97 г. започва да тече този срок. Но видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия, същия преди изтичане на този срок е осъществил две умишлени престъпления от общ характер за които законодателя е предвидил наказание „Лишаване от свобода”. Това са деянията по чл. 343в ал. 2 от НК за които е осъден по НОХД № 341 / 2003 г. на НПРС и по НОХД № 101 / 05 г. на НПРС. Ето защо въззивната инстанция приема, че по отношение осъждането по НОХД № 57 / 97 г. на НПРС не е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК. При това положение, дори и на подс. М. да се наложи наказание „Лишаване от свобода”, то изтърпяването на същото не може да се отложи на осн. чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като същия е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. От друга страна – въззивната инстанция приема, че не са налице и другите предпоставки на чл. 66 ал. 1 от НК - съда да намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Видно от свидетелството за съдимост на подс. М., настоящото деяние по чл. 343в ал. 2 от НК е трето по ред такова, макар и тези три деяния да са осъществени през голям интервал от време. От приложената по досъдебното производство справка за нарушител, касаеща подс. М. се установява, че за периода от 2002 г. до 2014 г. същия е наказван по административен ред 8 пъти за управление на моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред или за управление на моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДП. При тези данни въззивната инстанция не би могла да приеме, че за постигане целите на наказанието – както индивидуалната, така и генералната превенция и преди всичко за поправянето на подс. М. не е наложително той да изтърпи наказанието ефективно. Същия според въззивната инстанция не би се поправил, тъй като независимо, че 8 пъти е наказван по административен ред и два пъти е осъждан макар на глоба и пробация, то тези наказания не са изиграли превъзпитаващата си роля спрямо подс. М..

Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на НПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16 / 21. 02. 2014 г. постановена по НОХД № 94 / 2014 г. по описа на Новопазарският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.