Р Е Ш Е Н И Е № 283

гр. Шумен, 01.12.2014 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл.с. Д. Димитров

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в. гр. д. № 559 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на П.К.Б., действащ чрез пълномощника адв. Ж. Ч. от РАК, срещу решение № 538/04.07.2014 г. по гр. д. № 510/2013 г. по описа на ШРС в частта, в която е отхвърлен искът за делба на процесните недвижими имоти, признато е за установено, че лекият автомобил е лична собственост на ответницата Й.Т. и са присъдени деловодни разноски.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за делба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата Й.П.Т., действаща чрез пълномощника адв. А. Ш. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, поради следното: Производството по гр.д. № 510/2013 г. по описа на ШРС е образувано по иск на жалбоподателя срещу въззиваемата, за допускане съдебна делба на недвижимо и движимо имушество, придобито през време на брака им, при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите, а именно: на 7.53% от урегулиран поземлен имот, намиращ се в урбанизираната територия - населено място гр. Ш., с идентификатор № ..., целият с площ от 676 кв.м., при съседи за имота: имоти с идентификатори №№ ..., заедно с построените в имота: 1/ жилище – апартамент, със застроена площ 102.32 кв.м. и припадащи се 15.83 кв.м. от общите части на сградата, с идентификатор № ....1.12, намиращ се в сграда № 1, разположена в описания по-горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: имоти с идентификатори №№ на същия етаж - ....1.13 и ....1.11; под обекта -....1.7 и ....1.6; над обекта - ....1.17 и ....1.16, заедно с принадлежащото избено помещение № 7 със застроена площ 3.40 кв.м., с припадащи се 0.53 кв.м. от общите части на сградата, при граници: изба № 31 и изба № 25, отдолу - земя, отгоре - ап. № 10; 2/ гараж № 7, със застроена площ 22.33 кв.м., с припадащите се 3.45 кв.м. от общите части на сградата, с идентификатор № ....1.32, намиращ се в сграда № 1, разположена в описания по-горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори №№: на същия етаж - ....1.33, под обекта - няма, над обекта - ....1.10; 3/ гараж № 8, със застроена площ 19.45 кв.м., с припадащите се 3.01 кв.м. от общите части на сградата, с идентификатор № ....1.33, намиращ се в сграда № 1, разположена и описания по-горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори №№: на същия етаж - ....1.34 и ....1.32, под обекта - няма, над обекта - ....1.9 и ....1.10, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, както и на следните движими вещи: 1/ климатици, марка "Митцубиши" - 3 бр, 2/ кухня секционна, с вградена ел. печка, мивка, миялна машина, аспиратор, 3/ хладилник «Либхер»; 4/ кухненска дървена маса с 6 бр. столове, 4/ диван, двойка, ъглов, разтегателен, ъглов, за хола, 5/ спалня комплект - двукрилен гардероб, шкафчета и матрак, 6/ цветен телевизор, 8/ холова секция, състояща се от рафтове и чекмеджета, 9/ стъклена маса, 10/ ел. бойлер, френски, 11/ душ кабина, 12/ нощни лампи - 2 бр., 13/ пердета: за хола, специална материя, по поръчка; за спалня - плътни и вертикални шори и 14/ лек автомобил, марка «Ауди», модел А2, рег. № Н ... ВВ.

В отговора на исковата молба ответницата е оспорила изцяло предявения иск за делба на недвижимите имоти, като недопустим и евентуално – неоснователен, по причина, че преди завеждане на исковата молба страните са се разпоредили с тях в полза на трети лица. Относно иска за делба на лек автомобил марка "Ауди", модел А2, рег. № Н ... ВВ, идентификационен № WAUZZZ8ZZ1N010408, двигател № АUА038839 е заявила, че парите за закупуването му са събрани лично от нея, чрез дарение от леля й Х.И.З./В./, с оглед на което е предявила насрещен иск с правно основание чл.22, ал.1 от СК. Относно движимите вещи, описани в п. 1 – 13 е посочила, че не оспорва претенцията за делба.

В предоставения му срок за отговор по предявената насрещна искова молба, ищецът е оспорил твърденията на ответницата, че лекият автомобил е придобит с изцяло нейни лични средства. А, досежно твърдението й, че недвижимите имоти са отчуждени на трети лица е навел възражения, че прехвърлителната сделка, обективирана в н.а. № 142, т. ІІІ, рег. № 10896, н.д. № 510/2010 г. на нотариус рег. № 222 при НК е нищожна изцяло, алтернативно за 1/2 ид.ч., тъй като по нея не е заплащана цена на имотите от купувачите на продавачите, ответницата е действала като негов пълномощник извън обема на представителната си власт и с цел да го увреди, и продажбата е симулативна, като прикрива дарение. Освен това, придобиването на имотите и тяхното пълно обзавеждане е извършено изцяло с негови средства. В тази връзка е поискал от съда, произнасяйки се преюдициално по реда на чл.343 от ГПК, да обяви нотариален договор за покупко – продажба № 142 по н.д. № 510/2010 г. на нотаруис рег. № 222 при НК за нищожен, както и да конституира като ответници по делото купувачката С.И. Т. и нейния съпруг П.Т..

В мотивите към определение № 649/21.02.2014 г., постановено по реда на чл.140 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че искането на ищеца за конституиране на лицата С. и П.Т.и не следва да се уважава, поради обстоятелството, че не е предявен нарочен иск срещу тях. Изричен диспозитив в акта в изложения по-горе смисъл обаче липсва.

С решението си съдът е отхвърлил иска за допускане до делба на недвижимите имоти, признал е за установено, че лекият автомобил е лична собственост на ответницата и е допуснал до делба между страните останалите движими вещи, описани в п. 1 – 13 от исковата молба, при равни дялове, по 1/2 ид.ч. за всеки, като е осъдил ищецът да заплати на ответницата сумата от 2 338.00 лева деловодни разноски. Решението се обжалва от ищеца, в частта, в която е отхвърлен искът за делба на процесните недвижими имоти, признато е за установено, че лекият автомобил е лична собственост на ответницата Й.Т. и са присъдени деловодни разноски.

След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно, но недопустимо, в частта, касаеща произнасяне по същество относно иска за допускане делба на недвижимите имоти, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно е, че преди първото по делото заседание и изготвяне на доклада по чл.140 от ГПК, ищецът е навел, непосочени в първоначалната искова молба твърдения относно собствеността върху делбените имоти, лицата, легитимиращи се като техни собственици и дяловете им върху тях, като е предявил и конкретни искания в тази насока. Всички те касаят въпроси по чл.342 от ГПК, релевирани са от надлежна страна и в срок, макар част от тях да са взаимно изключващи се, а някои – неконкретизирани. При това положение, в изпълнение на, вменените му по силата на чл.2, чл.5, чл.7 и чл.9 от ГПК задължения, първоинстанционният съд е бил длъжен преди или в първото по делото заседание да укаже на ищеца да уточни и конкретизира исканията си и обстотятелствата, на които те се основават, по реда на чл.129 от ГПК, респ. чл.143 от ГПК, съответно да предостави възможност на насрещната страна за становище, с цел изясняване предмета на правния спор от обективна и сувективна страна и правилно конституиране на надлежните участници в процеса. Като не е сторил това, първоинстанционният съд е допуснал произнасяне по неуточнена искова претенция и без участие на задължителни страни, с оглед на възведените от ищеца факти, обстоятелства и искания, посредством които се определят пределите на правния спор, от които съдът е обвързан в решаващата си дейност. Съгласно постановките, застъпени в т.6 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и задължителната практика по чл.290 от ГПК, част от която е и решение № 13/15.04.2014 г., гр.д. № 1024/2013 г., ІІ г.о. на ВКС, при задължителното другарство, каквото е това между съсобствениците по иск за делба, участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е длъжен да упражни правомощията си по чл.129 от ГПК. Когато първоинстанционното решение е постановено без участието на зъдлжителен необходим другар, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на нови доказателства. Когато следва да се конституира задължителен другар – ответник, производството срещу него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване срок за отговор по чл.131 от ГПК. В случая, съдията докладчик по първоинстнационото дело е изразил ставище във връзка с искането на ищеца за конституиране на нови страни в определението си по чл.140 от ГПК, без преди това да е предприел необходимите действия за отстраняване пороците на отправеното до него искане по реда на чл.129 от ГПК, като не се е произнесъл с изричен диспозитив, с което е нарушил правото на страната да се защити срещу обективирания в мотивите отказ, чрез обжалването му. Наред с това, причината, поради която съдът е оставил искането без уважение е, че срещу лицата не е бил предявен иск, което не отговаря на действителността, тъй като ищецът е предявил изрично искане, макар и неуточнено, което предпоставя съдът да му предостави възможност да изправи нередностите на исковата си молба и да напъти страните към изясняване на делото от фактическа и правна страна. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че като не е изпълнил законните си задължения за изясняване на правния спор от фактическа и правна страна и оказване съдействие на страните, първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба за допускане делба на недвижими имоти и без участието на задължителни необходими другари, които пороци рефлектират върху допустимостта на постановеното от него решение и не могат да бъдат отстранени в рамките на въззивното производство. Ето защо, заключава, че в частта, в която съдът се произнесъл по иска за допускане до делба на недвижимите имоти решението следва да се обезсили и делото да се върне на ШРС за ново разглеждане, като се имат предвид дадените по-горе указания.

В частта, в която съдът се е произнесъл по насрещния иск, първоинстанционното решение е допустимо, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Следва да се отбележи, че в решението липсва отхвърлителен диспозитив по иска за делба на лекия автомобил, за който е признато за установено, че е лична собственост на един от бившите съпрузи, но визираният пропуск не е предмет на въззивна проверка и подлежи на изправяне по реда на допълване на решението, на основание чл.250 от ГПК.

По съществото на насрещната искова претенция, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е сключен на 08.08.2008 г. и прекратен на 19.12.2012 г., с решение на ШРС по гр.д. № 3025/2012 г., по реда на чл.50 от СК, в което не се уреждат въпроси относно подялба на общо имущество. На 19.10.2011 г. на името на въззиваемата е регистриран лек автомобил марка "Ауди", модел А2, рег. № Н ... ВВ идентификационен № WAUZZZ8ZZ1N010408, двигател № АUА038839, като от приложената по делото фактура № 327/11.10.2011 г. се доказва, че продажната му цена, в размер на 2 200.00 лева с ДДС е заплатена от нея. От изявленията на страните и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен начин, че брачното им съжителство е продължило до 2009 г., когато жалбоподателят е заминал за Германия, където е пребивавал до 2012 г., като през по-голямата част от времето - от м. октомври 2009 г. до завръщането му е изтърпявал наказание в затвора М.. През време на престоя му в затвора, въззиваемата е поддържала връзка с жалбоподателя и му е изпращала пари, което налага извод, че за посочения период той не е разполагал със собствени средства, с които да покрива разходите си. Същевременно от показанията на свидетелите З.З. и Р.М. / съответно братовчед и леля на въззивамата /, които не се опровергават от останалите доказателства по делото, се установява, че платената от нея сума за закупуване на лекия автомобил представлява част от оставената от леля й Х.И.В., която последната е разпоредила да бъде дарена на племеницата й след нейната смърт. В съотвествие с изложеното, настоящата инстанция приема за доказано, че процесната движима вещ е била придобита през време на брака между страните, но с изцяло лични средтва на въззиваемата по смисъла на чл.22, ал.1, изр.І от СК, поради което предявеният насрещен иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Ето защо, заключава, че в частта, в която искът е уважен, обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

В частта за разноските, решението следва да се отмени частично, за разликата над 44.77 лева, с оглед уважаването на насрещния иск на въззиваемата.

С оглед изхода от делото, извършените от страните разноски във втора инстанция следва да бъдат оставени в тежест на всяка от тях така, както са направени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо, решение № 538/04.07.2014 г. по гр.д. № 510/2013 г. по описа на ШРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от П.К.Б. срещу Й.П.Т. иск за съдебна делба на недвижими имоти: 7.53% от урегулиран поземлен имот, намиращ се в урбанизираната територия - населено място гр. Ш., с идентификатор № ..., целият с площ от 676 кв.м., при съседи за имота: имоти с идентификатори №№ ..., заедно с построените в имота: 1/ жилище – апартамент, със застроена площ 102.32 кв.м. и припадащи се 15.83 кв.м. от общите части на сградата, с идентификатор № ....1.12, намиращ се в сграда № 1, разположена в описания по-горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: имоти с идентификатори №№ на същия етаж - ....1.13 и ....1.11; под обекта -....1.7 и ....1.6; над обекта - ....1.17 и ....1.16, заедно с принадлежащото избено помещение № 7 със застроена площ 3.40 кв.м., с припадащи се 0.53 кв.м. от общите части на сградата, при граници: изба № 31 и изба № 25, отдолу - земя, отгоре - ап. № 10; 2/ гараж № 7, със застроена площ 22.33 кв.м., с припадащите се 3.45 кв.м. от общите части на сградата, с идентификатор № ....1.32, намиращ се в сграда № 1, разположена в описания по-горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори №№: на същия етаж - ....1.33, под обекта - няма, над обекта - ....1.10; 3/ гараж № 8, със застроена площ 19.45 кв.м., с припадащите се 3.01 кв.м. от общите части на сградата, с идентификатор № ....1.33, намиращ се в сграда № 1, разположена и описания по-горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори №№: на същия етаж - ....1.34 и ....1.32, под обекта - няма, над обекта - ....1.9 и ....1.10, както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, и ВРЪЩА ДЕЛОТО на ШРС за ново разглеждане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 538/04.07.2014 г. по гр.д. № 510/2013 г. по описа на ШРС, В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че лек автомобил марка "Ауди" модел А2, рег. № Н ... ВВ, идентификационен № WAUZZZ8ZZ1N010408, двигател № АUА038839 е лична собственост на Й.П.Т., закупен през време на брака й с П.К.Б., с нейни лични средства, нямащи семеен произход.

ОТМЕНЯ решение № 538/04.07.2014 г. по гр.д. № 510/2013 г. по описа на ШРС, В ЧАСТТА, в която П.К.Б. е осъден да заплати на Й.П.Т. деловодни разноски за сумата над 44.77 лева.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ВЪЗЛАГА извършените от страните разноски във във въззивното производство на всяка от тях така, както са направени.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.