Р Е Ш Е Н И Е

№ 273

гр. Шумен , 25.11.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря Н.И. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №525 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №382 от 22.05.2014г. по гр.дело №2166/2012г., Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил предявените от „Мадара Транс" ООД-гр.Ш., представлявано от управителя П.Л.Д., срещу Д.Е.И., обективно съединени осъдителни искове:1. иск с правно основание чл.211 вр. чл.207 ал.1 т.2 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 3 658.73 лв., от които: сума от 400.73 лв.- в лева, сумата в евро- 1 039.00 евро или тяхната левова равностойност- 2 032.11 лева, и сума в долари- 811.00 долара на САЩ или тяхната левова равностойност- 1 225.89 лева, представляващи получени, но неотчетени служебни аванси за командировъчни разходи в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.; 2. с правно основание чл.59 ЗЗД– за неоснователно обогатяване на ответника, съответно за заплащане на ищеца на сумата в размер на 586.74 лв., левова равностойност на 300евро, представляващи обезщетение за непредставена от ответника виза за анулиране; 3. с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата в размер на 250.00лв., представляваща заплатен курс-обучение „Професионална компетентност за водач на МПС за извършване на обществен превоз на товари"; 4. с правно основание чл.12, ал.2 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло за сумата в размер на 73.16лева- остатъчна равностойност на предоставено му по чл.296 КТ работно облекло, ведно със законната лихва върху главницата по всеки от исковете от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й заплащане, на осн.чл.86 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Излага, че същото било неправилно и незаконосъобразно. Неправилен бил изводът на съда, че не били представени доказателства водещи до извода за увреждане на дружеството, изразяващо се в липса на парични суми от предоставени аванси за командировки. Неправилно съдът приел, и че липсвало обогатяване на ответника за сметка обедняване на дружеството със сумата 3000евро-необходима за анулиране на издадената му виза, съответно че Е. не следвало да им заплати стойността на изплатения от дружеството курс-обучение. Незаконосъобразен бил и извода, че липсвало основание за връщането от ответника на предоставеното му облекло. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявените претенции бъдат уважени.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира следното:

Ответникът работил при ответното дружество на длъжността “шофьор на товарен автомобил над 12т”, по силата на трудов договор №60 от 01.07.2010г.. Със заповед №11/06.01.2012г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.190, ал.1, т.2 и т.7 вр. с чл.187, т., и т.7 от КТ. С влязло в сила съдебно решение по № 556/2012 г., ШРС е отхвърлил предявените от ответника срещу ищцовото дружество претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

По делото са представени касова снига, разчетни сметки и извлечение по сметки на ответника, както и 28 бр. РКО, издадени в периода 28.01.2011г. – 22.12.2011г. за общо получени от ответника 2429,40 лв.. В някои от сочените РКО е вписано основание за получаване на сумата – аванс командировка, в други служебен аванс, а в трети липсва отразено основание/№№527/07.06.2011г., 541/09.06.2011г., 555/15.06.2011г., 707/11.08.2011г.. Представени са също така 8 бр. РКО, а именно № 11/28.01.2011 г. ; № 34/25.03.2011 г., № 45/13.04.2011 г., № 55/17.05.2011 г. , № 80/17.06.2011 г., № 121/17.11.2011 г., № 133/06.12.2011 г. и № 146/22.12.2011 г., отразяваща предаването на ответника на сума със сочено основание – аванс командировка, на обща стойност 13400евро, както и 7 бр. РКО- №6/28.02.2011 г., № 19/15.07.2011 г., № 20/15.07.2011 г., № 29/11.08.2011 г., № 30/12.08.2011 г., № 38/09.09.2011 г., № 42/04.10.2011 г., за сума в общ размер 11800 щ.д.. Приложени са и 13 бр. заповеди за задгранична командировка на ответника И. през правно релевантния период до У. и Р.. В седем от заповедите, издадени в периода м. 07. 2011 г. - м. 12.2011 г., работодателят изрично е предвидил право на командировъчни пари за разходи без документ, до определена сума във валута 100-110 Евро, съответно 250 щ.д., при представена клетвена декларация. В шестте броя заповеди за предходен период м.01.-м.06.2011г., такова изричо указание в заповедите липсва. Представени са и авансови отчети за валута – 11 бр., с приложени към тях отчетни документи.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експеретиза получените от ответника суми от ищовото дружество за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. възлизат на 3119,40 лева, в Евро 16331 и в щ.д. 14569. Отчетени от него за периода били 3178,54 лева /т.е. повече 59,14 лева/, 14312евро, и 13758 щ.д.. Така неотчетени съгласно заключението останали 2019 евро, с левова равностойност 3948,84лв. и 811 щ.д. с левова равностойност 1225,89лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В настоящия случай се установи от събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че същите са били в трудово правоотношение, считано от 01.07.2010г. до 06.01.2012г.. Страните не спорят и досежно това, че ответникът е имал качеството - материално отговорно лице по смисъла на чл.207, ал.1 от КТ. Спор е налице относно това, налице ли е сочената липса и то в твърдения от ищеца размер.

Липсата се състои в недостиг, недоимък в касата или в склада и съставлява едно състояние на неотчетност. В настоящия случай, от събраните в хода на производството доказателства не се установи наличието на липси в твърдения от ищцовото дружество размер- сума от 400.73 лв., сумата 1 039.00 евро или тяхната левова равностойност- 2 032.11 лева, и сумата 811.00 долара на САЩ или тяхната левова равностойност- 1 225.89 лева, представляващи средства предоставени на ответника за извършени вътрешни и международни превози за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. и неотчетени от него.

Видно от изложеното в жалбата, ищцовата страна не отрича факта, че ответникът бил отчел отразените от вещото лице по ССЕ 3178.54лв., при получени общо 3119.40лв. за периода 01.01.-31.12.2011г./.т.е. в повече с 59.14лв./, а твърди, установени съгласно разчетни сметки по партидата на ответника за 2010г. неотчетени 400.73лв.. Претенция за неотчетена сума в лева за периода преди 01.01.2011г., обаче не е била заявена с исковата молба, поради което не може да бъде разглеждана в настоящото въззивно поризводство.

По отношение на претенциите за заплащане левовата равностойност на предоставени суми във валута през правнорелеватния период: в случая представените по делото касова книга, разчетни сметки и извлечение по сметка на ответника, не могат да се кредитират като надлежно доказателства за наличие на липси. Същите не са подписани, съответно не съдържат данни за действително съставили ги я /сам процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно заседание заявява, че същите не носят подпис на действащия към правнорелевантния момент счетоводител/. Освен това, съгласно константната практика, счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, като редовността на удостоверените в тях обстоятелства не се презумира, а доказателствената им сила следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че доказателство за наличието на липси било заключението на вещото лице по назначената ССЕ. При изготвяне на заключението относно вида и количеството материални ценности, поверени на ответника, вещото лице се е позовало на предоставени му от ищцовата страна записвания в касовата книга и сметки, без да извърши проверка, отразените в тях разходи, сътоветно приходи, кореспондират ли с първичните документи за разходите на ответника и без съобразяване с авансовите отчети на ответника. Предвид това и не може въз основа на така изготвеното заключение да се направи извод касателно тяхната редовност , съответно касателно предаденото на ответника количество валута. Освен това, в гражданския процес съществува принцип на непосредствеността, налагащ съдът сам да се увери в наличието и редовността на документи, релевантни за спора, а от сочените в ССЕ РКО за предадена валута, РКО: № 1/07.01.2011 г., № 7/25.01.2011 г., № 20/24.02.2011 г. , № 31/24.03.2011 г., № 43/12.04.2011 г., № 52/05.05.2011 г. , І 56/17.05.2011 г., № 77/10.06.2011 г., № 91/13.07.2011 г., № 103/09.08.2011 г., № 112/30.09.2011 г., № 117/27.10.2011 г., № 131/02.12.2011 г., № 141/16.12.2011 г. , І 112/30.09.2011 г., общо за предадени на ответника 2931евро, съответно за предадени 2769 щ.д.: № 28/19.08.2011 г., № 37/01.09.2011 г., № 43/04.10.2011 г., № 45/04.11.2011 г., № 48/17.11.2011 г. и № 50/02.12.2011 г. не са представени като доказателства от ищцовата страна в хода на производството, въпреки изрично дадената й от съда възможност и указване последиците съгласно чл.190, ал.2 от ГПК. Това препятства възможността да се направи извод сочените суми получени ли са от лицето, съответно какво е основанието за получаването им.

Не могат да се кредитират като надлежно доказателства за наличие на липси и представените по делото авансови отчети за валута. Същите представляват частни свидетелстващи документи, неудостоверяващи неизгодни за издателя факти/не разполагат с материална доказателствена сила/, предвид това и съдът не е обвързан от доказателствената им сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно всички данни по делото. На страницата, където в тях е отразена получана от лицето сума, съответно разходвана сума и наличието на остатък, който И. има да довнася, съответно да връща, липсва подпис на последния, съответно същият е положил подпис единствено на страницата, където е заявил вида на направените от него разходи. Установи се/свид.П.К./, че след заявяване вида разходи от лицето, след това е извършвана корекция на заявено от него като разход, който след това е вписван на първа страница, без подпис на отчелия се.

Настоящата инстанция не споделя и твърдението на жалбоподателя, че безспорно установен бил факта, че дружеството провеждало политика на отчитане на разходи, за които липсвал удостоверяващ документ, чрез клетвена декларация и че неотчетените в пълен размер суми не били признати, само поради непредставена от ответника клетвена декларация и съответни разходооправдателни документи. Действително, работодателят е отразил изрично признаването на определено количество разходи без документи чрез подаване на клетвена декларация/ с оглед преминаването на руска, съответно украинска граница/, но както бе посочено по-горе, това е станало в средата на процесния период. В седем от заповедите, издадени в периода м. 07. 2011 г. - м. 12.2011 г., работодателят изрично е предвидил право на командировъчни пари за разходи без документ, до определена сума във валута 100-110 Евро, съответно 250 щ.д., при представена клетвена декларация, и видно от представените авансови отчети към тези заповеди, И. е представил клетвени декларации. В шестте броя заповеди за предходен период м.01.-м.06.2011г., такова изричо указание в заповедите липсва, поради което и липсва изискване за попълване на такава декларация от ответника. Във всички случаи обаче, последният е описал тези си разходи на обикновен кариран лист, приложен към отчета, каквато е била и практиката, съгласно показанията на свид.Г.Д.. Както свидетели на ищцовата/свид.П.К./, така и на ответната страна/Г.Д./ са заявили, че не е възможно да се направи курс до У. или Р. без наличието на така наречените “разходи без издаден документ”.

Заключението на представената СТЕ също не налага извод за основателност на претенцията, тъй като не отговаря на правнорелевантния въпрос съответства ли разхода на автомобила на действително изминатото разстояние по представените документи за заредено гориво.

Следва да се отбележи също, че дори да се приеме, че вписаната в авансовите отчети за валута на първа страница получена/съответстваща на предсатвените по делото РКО/ и разходвана сума отговаря на действителността, то съгласно представените отчети ищецът следва да върне на дружеството 304евро, съответно да получи от него 483евро и 1958щ.д. т.е. отново не се установява наличието на липса.

Предвид изложеното съдът намира, че от така представените първични счетоводни документи за валута, не може да се направи извод за наличието на липса. Те не съдържат констатация за липсващи пари или стоково-материални ценности. Никоя от сочената в отчетите суми, не съответства по размер, на претендираната като липса от ищцовото дружество.

Предвид това и доколкото по делото не е проведено успешно доказване на всички елементи на фактическия състав на чл.207 от КТ, не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за сочените суми.

Досежно претенцията за заплащане на сумата 586.74лв., левовата равностойност на 300евро, предстадвляваща обезщетение вследствие непредставяне на издадената му руска виза за анулиране: По делото е представена виза, издадена от Руската федерация на И. със срок на валидност 15.09.2011г.-11.09.2012г., т.е за срок от 363дни. Не се спори между страните, че визата е издадена с оглед извършваната от него трудова функция при ответното дружество, включваща и превоз на товари на територията на съответната страна. Не се установяват каквито и да е отношения между страните във връзка с издаването на визата и в частност наличието на задължение за ответника да заплати ищцовото дружество сумата 300евро. Не би могло да се приеме и че със сочената сума ответникът се бил обогатил за сметка на обедняването на ищцовото дружество. Липсват доказателства ищцовото дружество да е заплатило тази сума следствие непредставяне на визата за анулиране, съответно ответната страна да се е обогатила с тази сума. Безспорно е, че до 06.01.2012г. ответникът е работил при ищеца и е осъществявал превози, за което му е била необходима издадената виза.

Съдът намира за несонователно твърдението на жалбоподателя, че И. се бил обогатил за сметка на дружеството, тъй като пътувал извън страната, сътоветно използвал визата и след прекратяване на трудовия му договор. Действително, видно от представеното извлечение от международния паспорт на ответника/л.44/, последният през м.01.2012г. е бил извън Б., но съгласно отразяването, страната в която е пребивавал е РТ., а не Р. федерация.

Досежно претенцията за заплащане на сумата 250лв., представляваща сумата, с която ответникът се обогатил за сметка на дружеството, вследствие заплащане от последния на проведен от Е. курс-обучение в размер на 250лв.: От представените по делото фактури №№5806,5924,5926/, списък на курсистите от 03.06.2011г., съответно удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари, се установява, че ответинкът е преминал периодично обучение по чл.18 от Наредба №41/04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, както и че ответното дружество е заплатило необходимата за курса сума. Не се установи обаче същото да е обедняло с тази сума за сметка на ответника. Обучението е било необходимо с оглед възлаганата от ответника функция, съответно не се установи с провеждането на това периодично обучение ответникът да се е обогатил. Липсват доказателства и за уговорка между страните за възстановяване на сума, заплатена за обучение и при определени предпоставки. Сочената от жалбоподателя разпоредба на чл.8.10 от трудовия договор на И. гласи, че работникът следва да повишава квалификацията си самостоятелно и чрез организирани от дружеството курсове, а не че И. дължи на работодателя заплащане на курса. Още повече , че в случая се касае за курс организиран от самото дружество.

Не се установява и наличие на предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на предоставено му работно облекло. Наредбата за безплатно работно и униформено облекло/ПМС № 10/21.01.2011г./обн. в ДВ,бр.9/28.01.2011г. предвижда имуществена отговорност на работника за остатъчната стойност на облеклото само при неговата загуба, унищожаване или повреждане/чл.12 ал.2/, каквито обстоятелства в случая не са заявени и не се установяват. При прекратяване на трудовото правоотношение наредбата/чл.14, ал.1/ предвижда само връщане на предоставеното му облекло, а такава претенция в случая не е предявена.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.2 от ГПК осъжда жалбоподателя да заплати на въззиваемия деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 750лв..

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №382 от 22.05.2014г. по гр.дело №2166/2012г., Районен съд-гр.Шумен.

ОСЪЖДА Мадара Транс" ООД-гр.Ш., представлявано от управителя П.Л.Д. да заплати на Д.Е.И. разноски пред въззивната инстанция в размер на 750лв..

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.