Р Е Ш Е Н И Е№198
гр.Ш.,14.VІІІ.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският
окръжен съд,в
открито съдебно заседание на
двадесет и втори юли 2014
г.,в състав:
Председател:Лидия
Томова
Членове:1.Теодора Димитрова
2. Димитър Димитров
при участието на секретар П.П.,като
разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№
373`/2014г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
по настоящото въззивно дело е образувано по въззивни жалби на Професионална гимназия по селско стопанство-гр.В. П.,съд.адрес:гр.Ш.,ул.”П.Д.”1,адв.Д.Р.,***
и на В.М.Н.,ЕГН **********,съд.адрес:адв.С.И.,***,офис
№ 11
против
Решение № 78/11.ІV.2014г. по гр.д. №
447/2011г. на ВПРС.
Първият жалбоподател е ищец в първоинстанционното производство и
обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумата 89,18 лева,от
които 69,30 лева главница и 19,88 лева
лихви върху главницата. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него да бъде
постановено друго,с което ответницата да бъде осъдена
да му заплати и останалите претендирани по исковете
суми.
Няма нови доказателствени искания.
Вторият жалбоподател е ответник в
първоинстанционното производство и обжалва решението на районния съд в неговата
осъдителна част за сумата 2056,78 лева. Моли решението да бъде отменено в
осъдителната му част и вместо него да бъде постановено друго,с
което предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
Няма нови доказателствени искания.
Оплакванията и по двете въззивни жалби са за
необоснованост и незаконосъобразност на решението на районния съд в съответната
обжалвана част.
Постъпили са отговори на въззивните жалби по
реда и в срока по чл.263 ГПК и от двете страни,с
които всяка една оспорва жалбата на другата страна и моли в съответната
обжалвана част решението да бъде потвърдено.
Настоящият въззивен съдебен състав,като обсъди
оплакванията по жалбите и възраженията по тях,доводите
и аргументите на страните,всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,както
и заключението по изслушаната в първоинстанционното производство ССЕ,прие за установено следното:
Въззивните жалби са
подадени от процесуално легитимирани лица-страни
в първоинстанционното производство,в срока по
чл.259ал.І от ГПК, отговарят на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явяват редовни и допустими.
Разгледани по същество,въззивните жалби са неоснователни и недоказани,поради
следното:
По
въззивната жалба на ищеца:
Жалбата на тази страна е против отхвърлителната част на първоинстанционното решение за
исковата сума в размер на 69,30 лева и
законната лихва върху същата сума от 19,88 лева,считано
от датата на причиняването на вредата до деня на откриването
й-18.ІІІ.2009г.,ведно със законната лихва върху главницата след 18.ІІІ.2009г.
до окончателното изплащане на сумата.
Производството пред първата съдебна инстанция/гр.д.
№ 447/011г. на ВПРС/ е образувано по обективно съединени искове ,с правно основание по чл.21ал.1,т.1 от ЗДФИ
и по чл.26 от ЗДФИ,предявени от Професионална
гимназия по селско
стопанство-гр.В.П.,съд.адрес:гр.Ш.,ул.”П.Д.”№1,адв.Д.Р.,ШАКпротив В.М.Н.,ЕГН
**********,***-13,офис № 11,адв.С.И.,ШАК,за заплащане
на сумата 1830,20 лева,представляваща обезщетение за
умишлено противоправно причинени вреди от незаконни плащания,установени
с акт за начет № 11040008/18.ІІІ.2009г.,съставен от финансов инспектор при
трети отдел”Североизточен район на планиране-области В.,Т.,Ш.,Р.,С. и Д. „,Дирекция”Организация
и извършване на инспекционната дейност” на АДФИ,както
и за сумата 315,56 лв,представляваща законната лихва
върху главницата,считано от деня на причиняването на
вредата-7.ІІ.2007г. до деня на откриването й-18/19/.ІІІ.2009г.,като се
претендира и законната лихва върху
главницата от 18.ІІІ.2009г. до окончателното й изплащане.
Претендираните обезщетения са за причинени вреди от
незаконни според ищеца действия на
ответницата по управление и разпореждане с бюджетни средства –плащания в периода
1.І.2007г.-30.ІХ.2008г. на недължими работни заплати на Н.
С. Н., в качеството й на директор на ищцовото учебно заведение,установени с посочения по-горе акт за начет.Проверяваният период по акта е от 21.VІІІ.2006г. до
30.ІХ.2008г.
Сумата
69,30 лв главница ,за която е отхвърлен иска по
чл.21ал.1,т.1 от ЗДФИ,представлява претендирано
обезщетение за вреда, явяваща се за разликата
между определеното в индивидуалния трудов договор на Н. С. Н. трудово
възнаграждение и отразеното в поименното
щатно разписание.Тази сума,отразена
в акта за начет,според съставителите на акта и според
ищеца била неправилно изплатена на
посоченото лице в периода 01.01.2007 г. – 30.06.2007,от ответницата в
качеството й на директор на ПГСС-В.П..
Безспорно е по делото,че
в щатното разписание на училището,в сила от
15.ІХ.2006г., фигурирала длъжността”домакин”и тя след
21.VІІІ.2006г. се заемала от Н. Н.,по
силата на сключен с него трудов договор № 307/21.VІІІ.2006г.Този трудов договор
е сключен на основание чл.67ал.1,т.1 от КТ,считано от
22.VІІІ.2006г.,за неопределен срок на пълно работно време.Според
това щатно разписание и основния трудов договор на същото лице, определеното му
основно трудово възнаграждение е в размер на 170 лева месечно.Освен
основното тмесечно рудово
възнаграждение от 170 лева лицето получавало и допълнително възнаграждение за
продължителна работа в размер на 15%-25,50 лева.
Доказано е също,а и не се спори между страните,че с Допълнително споразумение №
137/12.І.2007г.,считано от 1.І.2007г. основното месечно трудово възнаграждение
на Н. С. Н. е изменено на 180 лева,съобразно изготвеното от ответницатапроменено/ново
поименно щатно разписание от 1.І.2007г.в което за длъжността”домакин”е
определено посоченото месечно трудово възнаграждение от 180 лева.
Това
ново щатно разписание се различава от предходното,в
сила от 15.ІХ.2006г.,респ.от определеното трудово
възнаграждение на лицето в първоначалния му основен трудов договор.Разликата
в повече е изплатена на Н. Н. в периода 1.І.2007г.-30.VІ.2007г. и възлиза на
69,30 лева/по 11,50лв на месец /.Законната лихва
върху същата сума,считано от датата на превеждане на
трудовите възнаграждения до 19.ІІІ.2009г. ,според изчисленията по ССЕ възлиза
на 19,88 лева.
За да
отхвърли исковете за 69,30лв главница и 19,88 лв
лихва върху нея,районният съд е приел,че
фактическите констатации в акта за начет в тази им част са оборени, тъй
като не се установява по делото
противоправно поведение на ответницата, причинило пряко и непосредствено
констатираните по акта за начет вреди в размер на 69,30 лв.,а също така и нейна вина за евентуалното причиняване на такива.Настоящият въззивен състав
намира за обосновани и законосъобразни фактическите и правни изводи на районния
съд ,че Допълнителното споразумение № 137/12.І.2007г.,считано от 1.І.2007г. ,с
което трудовото възнаграждение на
служителя Н. Н. е увеличено с 10лв месечно/с 15
%увеличение за продължителна работа-11,50лв/,е в съответствие промененото щатно
разписание,в сила от 1.І.2007г., изготвено от
ответницата в качеството й на директор на учебното заведение,упражняваща
действия по
управление и разпореждане с бюджетни средства.Това
щатно разписание е изготвено в в съответствие с
разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от Постановление № 168 на МС от 07.07.2006 г. за
заплатите в бюджетните организации и дейности (обн.
ДВ бр. 56/11.07.2006 г., отм. ДВ бр. 61/27.07.2007
г.).
ПМС №
168 от 7.VІІ.2006г. е отменено на 1.VІІ.2007г.,като е действало в периода
1.І.2007г.-юни 2007г. ,за който се отнася посочената в акта вреда в размер на
69,30 лева.Видно от т.5 на р.ІІ. „Средно образование”на приложената към същото постановление
таблица за длъжностните наименования и
размерите на началните основни месечни заплати за заетите в науката и образованието/към чл.1ал.1,т.7,в сила от
1.І.2007г./,началната основна месечна заплата за изпълняване длъжността”касиер-домакин”,възлиза на 180 лева. Настоящият
въззивен съдебен състав намира,че
както при изготвяне на щатното разписание от
1.І.2007г.,така и при сключването на Допълнителното споразумение № 137/12.І.2007г с
Н. Н., ответницата е действала законосъобразно
и е определила правомерно увеличеното трудово възнаграждение на Н. Н. на
180 лева в съответствие с действащите правни норми. Ето защо изплащането на
това трудово възнаграждение през процесния 6-месечен
период е правомерно като извършено на базата на новото щатно разписание от
1.І.2007г. и сключеното с Н. Н. допълнително споразумение към трудовия му
договор.
Въззивният съд намира за необосновано и незаконосъобразно становището на ищеца,изложено
в жалбата му,че
щатното разписание от 1.І.2007г. не съществува в училището,тъй
като било изготвено при неспазване на
Наредба № 3 от 8.ІІ.2008г.и освен това не било съгласувано с началника на РИО.Това
щатно разписание съществува и то не е прието”за
увеличаване в него на заплатата на един от служителите”,както твърди в жалбата
си ищецът.Изготвено е на основание новият нормативно
установен с ПМС 168/2006г. размер на основната месечна заплата за длъжността”домакин”която Н. Н. изпълнявал в ищцовото учебно заведение.Освен
това същото щатно разписание е
съгласувано с Дирекция”Наука и образование”
при МЗП и както вече беше изложено по-горе,е в
съответствие с действащото към онзи момент Постановление № 168 на МС от 07.07.2006
г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (обн.
ДВ бр. 56/11.07.2006 г., отм. ДВ бр. 61/27.07.2007
г.),което е акт с по-висока степен и сила от наредбите на отделни министерства
и други държавни ведомства и органи.
С
оглед и във връзка с всичко изложено по-горе, въззивният
съд намира,че ответницата в качеството си на директор
на учебното заведение, не е причинила неправомерно ,виновно и умишлено имуществена вреда на ищеца по смисъла на чл.
21, ал. 1 от ЗДФИ,в посочения в акта за начет размер
от 69,30лв ,при изложените обстоятелства.Като е
достигнал до същия извод и е отхвърлил частично като неоснователен и недоказан
иска за главницата в посочения размер , както и аксесорния
иск за лихви върху нея в съответната част,районният
съд е постановил правилно решение в същата част .Ето защо въззивната
жалба на ищеца е неоснователна и недоказана и първоинстанционното решение в
обжалваната от ищеца част следва да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно.
По въззивната
жалба на ответницата:
Фактическата обстановка по спора,касаещ
останалата част от исковите претенции,които районният
съд е приел за основателни и доказани и по които е постановил осъдителното си решение,е изцяло и правилно установена от районния съд.Впрочем по фактическите твърдения в исковата молба не
се спори между страните.Изложените
от ищеца факти и обстоятелства се установяват и от всички събрани по делото доказателства,които са анализирани и преценени от районния
съд внимателно,задълбочено и всестранно.Всички фактически изводи на първоинстанционния съд
са обосновани,в пълно съответствие със
доказателствения материал по делото.При така
събраните доказателства,други изводи,различни
от тези на районния съд,по отношение на приетата за
установена фактическа обстановка,не могат да се направят.Ето защо,въззивният
съд не намира за необходимо отново да
преповтаря тези изводи и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на районния съд в тази връзка.
При
напълно и правилно изяснената фактическа обстановка по делото ,районният съд
правилно е приложил и материалния закон.Всички
изложени от районния съд правни съображения и изводи съответстват на закона и задължителната
съдебна практика,поради което се споделят и от въззивната съдебна инстанция.Ето
защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на решението на първоинстанционния съд.
Наред
с горното,въззивният
съд намира за необходимо да изложи допълнително и следните съображения във
връзка с направените във въззивната жалба на
ответницата оплаквания:
Презумпцията за истинност на процесния акт за начет,установена в чл.22ал.5 от ЗДФИ,не
е оборена,поради това,че
констатациите по същия акт за начет не са опровергани с наличните представени
от ответницата допустими,относими и необходими
доказателства.
ПМС
№ 168/2006г., за заплатите в бюджетните организации и дейности (обн. ДВ бр. 56/11.07.2006 г., отм.
ДВ бр. 61/27.07.2007 г.)е в сила от 07.07.2006 г.до
1.VІІ.2007г.ПМС № 175/Д.в.бр.61/27.VІІ.2007г./ е в сила от 1.VІІ.2007г.
Ревизираният период е 21.VІІІ.2006г.-30.ІХ.2008г.Актът за начет е
съставен на 18.ІІІ.2009г.Сумите по иска с основание по чл. чл.21ал.1,т.1 от
ЗДФИ в размер на 1760,90лв ,както и по аксесорния иск
с основание чл.26 от ЗДФИ за 295,88лв,предмет на осъдителната част на
първоинстанционното решение и на въззивната жалба на
ответницата против същата част,касаят изплатени
неправомерно от ответницата в качеството й на директор на ПГСС-гр.В.
П. трудови възнаграждения на Н. С. Н.,в периода 5.ІV.2007г.-м.ІХ.2008г.вкл.За процесния период от
април 2007г. до 1.VІІ.2007г.в отношенията между страните е действало ПМС № 168/2006г.,а след
1.VІІ.2007г. до ІХ.2008г.-ПМС № 175/2007г.И двете ПМС са за ЗАПЛАТИТЕ В БЮДЖЕТНИТЕ
ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙНОСТИ и не касаят само държавните служители.В
тази връзка и посочените в акта и предявения въз основа на него иск нарушения
по чл.7ал.3 от ПМС № 175 от 24.VІІ.2007г. се отнасят не само за държавните
служители от държавната администрация,но и до всички
адресати на постановлението,в т.ч.
и за ПГСС-гр.В. П. като държавно училище Въззивният съд намира изразеното от жалбоподателката
становище в обратния смисъл за незаконосъобразно и несъстоятелно.Посочената
в жалбата норма по чл.5ал.10 и 11 от ПМС № 175/2007г. не съществува.От
друга страна,нормата по чл.7ал.3 от ПМС № 175/2007г.
,в ч.изр.последно
на същия нормативен текст,е обща и
задължителна за всички субекти по
чл.7ал.1,т.1-4 от с.постановление,включително и
за посочения в т.2 на тази правна норма персонал в средното
образование.Обстоятелството ,че в чл.7ал.1,т.2 т ПМС
№ 175/2007г. е предвидено конкретните размери на индивидуалните основни месечни
заплати на работещите по трудово правоотношение на персонала в средното
образование да се определят по определен с наредба на МОН начин и ред,не изключва по никакъв начин задължителното приложение
на чл.7ал.3 от цитираното постановление.Която и да е
наредба не може да противоречи на ПМС,явяващо се
нормативен подзаконов акт с по-висока
задължителна сила.
С
оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният
съд намира,че жалбата на ответницата против
първоинстанционното съдебно решение в неговата осъдителна част,е
неоснователна и недоказана.Ето защо в същата
обжалвана част решението на районния съд следва да бъде потвърдено катоправилно-обосновано и законосъобразно.
Водим от горното,Ш.ският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78 от
11.ІV.2014г. по гр.д. № 447/2011г. на ВеликоП.ския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:
Членове
: 1. 2.
``