Р Е Ш Е Н И Е № 60

гр. Шумен, 19.03.2014 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав

СЪДИЯ: Т. Димитрова

при секретаря Г. С., като разгледа докладваното от окръжния съдия гр. д. № 648 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова на А.И.А. срещу С.С.Р., в която ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чиито брак е бил сключен на 01.07.2001 г. и прекратен с решение № 537/13.06.2008 г. по гр.д. № 356/2008 г. по описа на ШРС. От брака си имат едно дете – А.А. И., роден на *** г.. По силата на посоченото по-горе решение, след развода упражняването на родителските права върху сина им е било предоставено на ответницата, а той е бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 55.00 лева, считано от 18.04.2008 г.. С решение № 235/16.04.2009 г. по гр.д. № 538/2009 г. по описа на ШРС, размерът на издръжката е бил увеличен на 65.00 лева месечно, считано от 13.02.2009 г.. През 2011 г. предоставил на бившата си съпруга правомощия да получава средства от личната му банкова сметка ***. Впоследствие, констатирал, че изтеглените от нея суми, от сметката му в евро в „ Райфайзенбанк „ АД, клон Шумен, BIC: ***, IBAN: ***, значително надвишават задълженията му за издръжка, съгласно постановените съдебни решения, като общият им размер за периода 26.04.2011 г. – 27.04.2012 г. възлиза на 5 360.05 евро или 10 483.35 лева, при положение, че задълженията му за издръжка, считано от 01.04.2008 г. до 31.12.2013 г. се равняват общо на 4 320.00 лева. От изложеното следва, че разликата между сумите от 10 483.35 лева и 4 320.00 лева, в размер на 6 163.35 лева е получена от ответницата без основание. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди С.С.Р. да му заплати сумата от 6 163.32 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. На следващо място, сочи, че, видно от приложените платежни документи, стойността на закупеното от страните, с н.а. № .. от 07.03.2011 г., жилище – апартамент № 14, с идентификатор ..., находящ се в гр. Ш., ул. ... № ..., в размер на 52 700.00 лева е изплатена изцяло с негови лични средства, както следва: 1/ на 07.03.2011 г., от личната му банкова сметка *** „ ОББ „, IBAN: ***, по сметка на продавача в „ МКБ Юнионбанк „ ЕАД е преведена сумата от 32 963.93 лева, 2/ на 07.03.2011 г., от личната му банкова сметка *** „ ДСК „, IBAN: ***, по сметка на продавача в посочената банка е преведена сумата от 19 736.07 лева, постъпила по сметка на лицето на 08.03.2011 г.. С извършване превода на цялата стойност на жилището от негова страна, ответницата се е обогатила неоснователно със сумата от 26 350.00 лева, съответстваща на цената на придобитата от нея 1/2 ид.ч. от имота, която той е заплатил вместо нея, поради което са налице основания да предяви срещу същата и иск по чл.59 от ЗЗД. С оглед на изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди С.С.Р. да му заплати и сумата от 26 530.00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, както и извършените по делото разноски. При условията на алтернативност, заявява, че претендира сумата от 26 350.00 лева от ответницата и на основание чл.74 от ЗЗД, тъй като е изпълнил задължението й за заплащането й на продавача по сделката, имайки правен интерес от това и изпълнението е било прието от кредитора без възражения.

В съдебно заседание на 20.02.2014 г. ищецът изменя размера на претенцията си за изтеглена от ответницата без основание сума от банковата му сметка, от 6 163.32 лева на 8 268.46 лева.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата С.С.Р., действаща чрез пълномощника адв. А. Ш. от ШАК, депозира отговор на исковата молба, в който заема становище, че искът с правно основание чл.55 от ЗЗД, за сумата от 6 163.32 лева е допустим, но изцяло неоснователен, поради което моли за отхвърлянето му. Възраженията й са, че през периода м. 10.2010 г. – м. 05.2012 г. страните са живели на съпружески начала и в едно домакинство, заедно с общото им дете, с намерение да си дадат втори шанс. С тази цел са закупили и описаното в н.а. № .., т. ІІ, рег. № 2067, н.д. № 188/07.03.2011 г. жилище, във владение на което са влезли на 07.03.2011 г.. По това време ищецът е осъществявал превозни дейности извън България, като, по общо съгласие, ответницата е извършвала довършителни строителни работи и обзавеждане в имота, закупен в степен на завършеност по БДС и е полагала грижи за отглеждане и възпитание на детето им. През времето от м.10.2010 г. до 01.09.2011 г. същата е работила по трудов договор, с възнаграждение в размер на 315.00 лева. За периода на съвместното им съжителство ищецът не е плащал издръжка на детето А.. На следващо място, даденото на ответницата пълномощно от 21.03.2011 г., за извършване на разпоредителни действия по личните му банкови сметки е било с цел средствата да бъдат вложени в довършителни дейности и обзавеждане на придобитото от двамата на 07.03.2011 г. жилище. Това е и основанието за теглене на суми от ответницата от депозитните сметки на ищеца. Общата сума на изтеглените и вложени от последната суми в апартамента, за времето от 26.04.2011 г. до 27.04.2012 г., възлиза в размер на 10 674.90 лева, конкретизирана по пера, като за някои от извършените от нея плащания лисват документи, тъй като предоставеното й от ищеца пълномощно не предвижда условие за отчетност. Досежно иска по чл.59 от ЗЗД, ответницата счита, че е недопустим, а при условията на алтернативност – неоснователен, поради което моли за оставянето му без разглеждане, съответно – отхвърлянето му като изцяло неоснователен и недоказан. Съображенията й са, че договорните отношения между страните, създадени по силата на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот, изключват неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, от което следва, че ищецът не е изложил обстоятелства, на които основава претенцията си по този текст. Относно иска по чл.74 от ЗЗД, намира, че е допустим, но неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен. Доводите й са, че отношенията между страните изключват правната фигура на суброгацията и ищецът няма регресни права срещу нея. Претендира и за присъждане на извършените по делото разноски. В съдебно заседание на 20.02.2014 г., ответницата се отказва от твърдението си, че е заплатила стойността на 2 бр. алуминиеви врати, в размер на 600.00 лева, обективирано в п.16 от отговора на искова молба.

При извършена проверка по реда на чл.140, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55 от ЗЗД - за сумата от 6 163.32 лева, и чл.59 от ЗЗД – за сумата от 26 350.00 лева, като към втория от исковете е алтернативно съединен иск по чл.74 от ЗЗД, за сумата от 26 350.00 лева.

По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чиито брак е бил сключен на 01.07.2001 г. и прекратен на 08.07.2008 г., с решение № 537/13.06.2008 г. по гр.д. № 356/2008 г. по описа на ШРС. С цитираното решение, упражняването на родителските права върху общото на страните дете – А.А. И., роден на *** г. е предоставено на майката, като баща е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 55.00 лева, считано от 18.04.2008 г.. С решение № 235/16.04.2009 г. по гр.д. № 538/2009 г., по отношение на което не се спори, че е влязло в законна сила, дължимата от ищеца издръжка на сина му А. е увеличена от 55.00 лева на 65.00 лева месечно, начиная от 13.02.2009 г.. С пълномощно от 21.03.2011 г. ищецът е упълномощил ответницата да извършва безсрочно, неограничено и без условия, разпоредителни действия със средствата по личната му депозитна сметка в евро, разкрита в „ Райфайзенбанк „ АД, клон Ш., BIC: ***, IBAN: ***. От заключението по допуснатата ССЕ, изготвено въз основа на проверени от експерта банкови документи и възприето като обективно и компетентно дадено, се доказва, че за исковия период, а именно: от 26.04.2011 г. до 27.04.2012 г. , ответницата е изтеглила от посочената банкова сметка ***.55 лева и 3 885 евро, чиято левова равностойност е 7 598.39 лева, или общо 11 903.94 лева. Същевременно е безспорно, че дължимата от ищеца издръжка за детето А., считано от 18.04.2008 г. / началната дата, от която е присъдена / до 12.02.2009 г. възлиза на 540.82 лева, а за времето от 13.02.2009 г. / от която дата е увеличена от 55.00 лева 65.00 лева / до 27.04.2012 г. – на 1 848.15 лева, или общо в размер на 2 388.97 лева. От показанията на разпитаните по делото свидетели С.С.С. / сестра на ответницата /, И.Р.Г. и В.В.Р., както и от приложените към отговора на исковата молба документи се установява, че през м. октомври 2010 г. страните решили да подновят семейните си отношения и отново заживели на съпружески начала, в обитаваното от ответницата и общото им дете жилище под наем. В началото на 2011 г., двамата взели решение да придобият и общо жилище, с оглед на което с нотариален договор № .. от 07.03.2011 г., т. ІІ, рег. № 2067, н.д. № 188/2011 г. на нотариус рег. № 019, с район на действие ШРС, закупили, при равни квоти, апартамент № 14, с идентификатор № ..., със застроена площ от 76.61 кв.м., намиращ се на ет.3 от пететажна жилищна сграда с идентификатор 83510.676.493.1, застроена в ПИ с идентификатор 83510.676.493 по КК на гр. Шумен, с административен адрес: гр. Шумен, ул. ... № 53, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ..., под обекта – ..., над обекта – ..., заедно с 0.042617 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на които съответстват 9.42 кв.м., за сумата от 52 700.00 лева, които ще бъдат платени при подписване на акта, по банков път. От представените от ищеца банкови документи се удостоверява и не се оспорва от ответницата, че продажната цена на апартамента е изплатена изцяло с лични негови средства, по банков път, както следва: на 07.03.2011 г., от личната му банкова сметка *** „ ОББ „, IBAN ***, по сметка на продавача в „ МКБ Юнионбанк „ ЕАД е преведена сумата от 32 963.93 лева, а от личната му банкова сметка *** „ ДСК „, IBAN *** – сумата от 19 736.07 лева, постъпила по сметка на лицето на 08.03.2011 г.. От показанията на сестрата на ответницата свид. С. се изяснява и не се оспорва от ищеца, че страните са се разделили през м. май 2012 г., но останали да живеят в апартамента до м. декември 2013 г., когато той се изнесъл, но продължава да има ключ от него. Първите двама свидетели заявяват и не е спорно, че жилището е било закупено в степен на завършеност по БДС. Свид. С. твърди още, че, тъй като по същото време ищецът работел като международен шофьор на ТИР и отсъствал от страната за по няколко месеца, двамата с ответницата постигнали споразумение тя да се заеме с ремонта и обзавеждането на апартамента, като финансира тези дейности със средства от банковата му сметка, с които да се разпорежда по силата на предоставеното й от него пълномощно от 21.03.2011 г.. Заявеното от свидетелката не се опровергава от данните по делото и няма основания да не се приеме за вярно. Същевременно, от разпита и на тримата свидетели и представените от ответницата документи, се доказва по категоричен начин, че последната сама е организирала осъществяването на довършителните работи в апартамента, а именно полагане на гипскартон, шпакловка и боядисване на стените в спалнята, хола и кухнята, направа на декори на таваните на трите стаи с вградено в тях осветление, поставяне на плочки и санитария в банята и пералното помещение, както и теракота на пода в кухнята, полагане на ламинат в жилищните помещения и монтаж на врати към всяко от тях. Също така е закупила сама всички необходими мебели за пълно обзавеждане на спалнята, кухнята и банята. Ответницата твърди, че посочените дейности са били финансирани със средства, теглени от сметката на ищеца, посредством даденото й пълномощно, съгласно взетото от двамата решение да обзаведат общия си дом. Ищецът не оспорва осъществяването на посочените по-горе довършителни работи и обзавеждане на закупеното от страните жилище, но заявява, че те са съжителствали в него като съквартиранти, че, не е давал съгласие ответницата да тегли суми от банковата му сметка за ремонт и обзавеждане, а единствено за издръжка на сина им, че тя не е заплащала за извършените в имота строителни работи и, че движимите вещи, които е закупила са нейна, а не обща собственост. Като взе предвид показанията на свидетелите, които се основават на техни преки впечатления и са пълни, точни и съвпадащи си, както и липсата на доказателства в подкрепа твърденията на ищеца, че с ответницата са живели в апартамента като съквартиранти и той не е давал съгласие за плащане, респ. е заплатил за извършените в имота довършителни работи, съдът приема за установено по делото, че от м. октомври 2010 г. до м. май 2012 г. страните са живели на съпружески начала заедно с общото им дете и са поддържали едно домакинство, като от датата на закупуването му до м. декември 2013 г. са обитавали съсобственото им жилище, както и, че ответницата е извършила описаните в отговора на исковата молба довършителни работи и обзавеждане на същото, заплащайки за тях със средства, теглени от банковата сметка на ищеца в „ Райфайзенбанк „ АД, клон Шумен, по силата на даденото й от него пълномощно от 21.03.2011 г., с което й е предоставено право да се разпорежда с наличността по процесната сметка безсрочно, неограничено и без условия. В съответствие с изложеното, заключава, че в качеството й на съсобственик на имота, при равни дялове между страните, и със съгласието на ищеца, ответницата е извършила еднолично довършителни ремонтни дейности в него, разноските за които са платени с лични средства на ищеца, изтеглени от банковата му сметка, по силата на предоставеното й от титуляра пълномощно. Според посоченото в отговора на исковата молба, и приложените към него документи, за ремонта на жилището и закупуването на обзавеждане, което е трайно прикрепено и не би могло да бъде премахнато, без да се накърни целостта му или тази на имота, ответницата е заплатила следните суми: 1 020.00 лева – за изработване и монтаж на 3 бр. врати, 77.50 лева – за закупуване на строителни материали по фактура № 4768/29.04.2011 г., 1 950.00 лева – за изработка и монтаж на кухненски шкафове, 530.00 лева – за заплащане на майстори за декориране на апартамента, или общо 3 577.50 лева, като размерът на посочените суми не се оспорва от ищеца. Предвид това и нормата на чл.30, ал.2, изр. ІІ от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си, съдът приема, че сумата от 3 577.50 лева трябва да се разпредели като задължение по равно между ищеца и ответницата, от което следва, че част от изтеглените от ответницата средства от банковата сметка на ищеца са отишли за погасяване и на негово задължение за ремонт на съсобствения им имот, в размер на 1 788.75 лева. Що се отнася до закупените от ответницата движими вещи, по пункт 2 – 4, 7 – 9, 11 – 15 и 17 – 20 от отговора на исковата молба, видно от представените фактури и гаранционни карти, те са придобити на нейно име, поради което и доколкото не са прикрепени трайно към общия на страните имот, нито се доказва, че при закупуването им тя е действала със съзнанието, че ги придобива като съсобствени с ищеца, счита, че следва да се приемат за нейна лична собственост, придобита изцяло със средства на последния, изтеглени от банковата му сметка, по силата на предоставеното й пълномощно. Още с исковата молба ищецът заявява, че, от изтеглените от ответницата средства от депозитната му сметка в „ Райфайзенбанк „ АД, клон Ш., които, според заключението на вещото лице по ССЕ, се равняват на 11 903.94 лева, 4 320.00 лева са получени от нея за издръжка на сина им, дължима за периода 18.04.2008 г. – 31.12.2013 г., поради което тази сума следва да бъде приспадната от общия размер на изтеглените средства, като получена на правно основание и безспорна. От остатъка от 7 583.94 лева, като дадена за погашение задължение на ищеца следва да се счита и сумата от 1 788.75 лева. По отношение на разликата от 5 795.19 лева, позовавайки се на обема на извършените от ответницата други довършителни работи в апартамента на страните, за които не са представени разходно - оправдателни документи, но се установяват от показанията на свидетелите и не се оспорват от ищеца, както и на отсъствието на доказателства, че те са били заплатени от някоя от страните, със средства извън депозитната сметка на А.И.А., приема, че също е изразходвана от ответницата за довършителни работи в съсобственото им жилище, поради което и, на основание чл.30, ал.2, изр. ІІ от ЗС, следва да се подели по равно между двамата като техни задължения за разноски за общата им вещ. Изложеното обаче е само с цел прецизност, във връзка с направените от страните възражения. Основният въпрос от значение за разрешаването на правния спор е не за какво е била изразходвана изтеглената от ответницата сума от 7 583.94 лева и дали тя се е обогатила с нея за сметка на ищеца или не, а дали е имала правно основание да я изтегли от депозита на последния, тъй като чл.55, ал.1 от ЗЗД урежда хипотезата на получаване на нещо от едно лице и отсъствието на основание за това получаване, но не поставя условие ищецът да е обеднял, а ответникът да се е обогатил с полученото, за разлика от нормата на чл.59 от ЗЗД. В случая, се доказва по категоричен начин, че ответницата е изтеглила сумата от 7 583.94 лева от личната сметка на ищеца въз основа на даденото й от него пълномощно, в което не е посочено, че тя има право да тегли суми единствено за издръжка на сина им, а напротив – вписано е изрично, че е безусловно и неограничено. От друга страна, от показанията на свидетелката С., които не се опровергават от останалите доказателства по делото, се изяснява, че страните са постигнали договорка ответницата да извърши ремонт и обзавеждане на общото им жилище със средства от банковата сметка на ищеца, което налага извод, че визираната сума е изтеглена от ответницата на основание и в пределите на предоставената й от ищеца представителна власт, поради което не може да се счита за получена без основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл. І от ЗЗД, разбиран според задължителните разяснения, дадени с Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС, съгласно които първоначална липса на основание е налице когато даването, съответно получаването на нещо е станало въз основа на нищожен акт или в случаите на унищожаемост – след прогласяването й, или без наличието на каквото й да е правоотношение. Друг е въпросът дали и как сумата е била отчетена от пълномощника и дали е била изразходвана в полза на представлявания, като в хипотезата, при която представителят се е обогатил с нея за сметка на упълномощителя, ангажирането на отговорността му би било възможно по правилата за пълномощието – с иск по чл.59 от ЗЗД или по правилата за договора за поръчка – с иск по чл.284 от ЗЗД, но не и с иск по чл.55, ал.1, предл. І от ЗЗД. Именно, поради изложените фактически и правни доводи и, че ищецът не навежда в исковата си молба твърдения за неоснователно обогатяване на ответницата, съответно – за реципрочно свое обедняване, което би квалифицирало иска му като такъв по чл.59 от ЗЗД, съдът приема, че претенцията на ищеца за сумата от 8 268.46 лева е изцяло неоснователна и недоказана и подлежи на отхвърляне.

Относно иска по чл.59 от ЗЗД, се доказва и не се спори между страните, че на 07.03.2011 г. същите са закупили, при равни квоти, недвижим имот, чиято продажна цена, в размер на 52 700.00 лева е изплатена изцяло с лични средства на ищеца, като липсват доказателства ответницата да му е възстановила припадащата й се част от стойността му, в размер на 26 350.00 лева. Предвид това, съдът приема за безспорно установено, че, погасявайки със свои лични средства задължението на ответницата за заплащане на половината от продажната цена на съсобствения им имот, ищецът е изпълнил чуждо задължение, т.е. престирал е вместо нея на трето лице, с което действие не се е стигнало до имуществено разместване, изразяващо се в отделяне на нещо от патримониума на ищеца и прехвърлянето му в този на ответницата. Ето защо, отношенията им се регламентират по правилата за изпълнение на чуждо задължение, което изключва възможността за претендиране от ответницата на даденото вместо нея по реда на чл.59 от ЗЗД. С оглед на горното и, че, съгласно изричната разпоредба на чл.59, ал.2 от ЗЗД, правото на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква само, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити, както и, че лицето, което е изпълнило чуждо задължение, имайки интерес от това, разполага с регресен иск срещу длъжника по чл.74 от ЗЗД, приема, че искът по чл.59 от ЗЗД за сумата от 26 350.00 лева е недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане, а производството досежно него да се прекрати, като бъде разгледан предявеният при условията на алтернативно съединяване иск по чл.74 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗЗД, този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Предпоставките за възникване правото на суброгация са да е налице погасяване на едно задължение, чрез изпълнение от лице, различно от длъжника, изпълнилото трето лице да има регресно вземане към освободения длъжник, като дали има регресно вземане зависи от вътрешните отношения между суброганта и длъжника, и третото лице, изпълнило чуждото задължение да има правен интерес от изпълнението на чуждия дълг, като правната доктрина и константната съдебна практика приема, че правен интерес е налице винаги, когато, при неизпълнение на чуждото задължение, има опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия го, и то, само във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното вземане. Наличието на посочените предпоставки следва да се установи, при условията на главно и пълно доказване, от страна ищеца. В случая, се доказва по категоричен начин, че страните са постигнали съгласие да закупят общ имот, в който да живеят като семейство, както и, че, по силата на сключения договор за покупко-продажба, всеки от двамата е придобил по 1/2 ид.ч. от него, като продажната му цена е изплатена изцяло със средства на ищеца. Същевременно не се доказва, че ищецът е платил припадащата се на ответницата част от стойността на имота в изпълнение на свои нравствен дълг, с намерение да я надари или на друго основание, изключващо правото му на регрес за нея в отношенията между двамата. От друга страна, е очевидно от данните по делото, че ищецът е имал правен интерес да заплати и частта на ответницата от цената на имота, тъй като, в противен случай, продажбата не би била осъществена. С оглед на горното, съдът приема за доказани изискуемите се от закона кумулативни предпоставки за възникване правото на регрес на ищеца срещу ответницата за сумата от 26 350.00 лева, представляваща припадаща й се част от заплатената от него вместо нея продажна цена на съсобствения им недвижим имот, което налага извод за основателност на иска по чл.74 от ЗЗД и уважаването му. Върху посочената главница, ответницата дължи и законна лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.11.2013 г. до окончателното й плащане.

Съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 2 611.42 лева.

Съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответницата деловодни разноски, в размер на 406.51 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от А.И.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, срещу С.С.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. І от ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 268.46 лева – получена от ответницата без правно основание през периода 26.04.2011 г. – 27.04.2012 г., чрез теглене на средства от личната банкова сметка ***, разкрита в „ Райфайзенбанк „ АД, клон Ш., BIC: ***, IBAN: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, предявения от А.И.А., ЕГН **********, срещу С.С.Р., ЕГН **********, иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 26 530.00 лева, представляваща 1/2 част от цената на закупения от двамата съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. ... № ....., с която се е обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото досежно него.

ОСЪЖДА С.С.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на А.И.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на основание чл.74 от ЗЗД, сумата от 26 530.00 лева, представляваща 1/2 част от цената на закупения от двамата съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. ... № ...., платена на продавача от ищеца вместо ответницата, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.11.2013 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА С.С.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на А.И.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на 2 611.42 лева.

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на С.С.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 406.51 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: