Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 99
гр.Шумен,7.V.2014
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание
на осми април 2014г. в състав:
Окръжен съдия:Лидия Томова
при секретар Ю.А.,
като разгледа докладваното от окръжния гр.д. № 610/2013г. по описа на
ШОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано пред ШОС по искова молба от 24.ІХ.2013г. на „ЩЕРЮ" ООД, ЕИК: ...,седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н
Приморски, ж.к. Чайка, ..., представлявано и управлявано от управителя А.Б.Д., ЕГН **********, с процесуален
представител адв. К.О.-ВАК, с адрес за
призоваване и получаване на съобщения : гр.Варна, ул."'...' 20,
ет.2, ап.8, тел.052/...
С исковата
молба са предявени субективно
пасивно съединени искове с правно основание: чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79
ЗС във вр. с чд.26 ЗЗД.
срещу ответниците:
1.
"ЕКО
СТАНДАРТ" ООД, ЕИК ...,седалище и адрес на управление:
гр. Шумен 9700, "... зона” КК „Тропик”,
представлявано от Н.Ш.И.
2.
„КК Тропик"
АД, ЕИК ... седалище и адрес на управление: гр.
София 1612, р-н Красно село, ул.”...”2,
представлявано от З.Л.А.
3.
"ДИ
КОМЕРС" АД, ЕИК ... седалище и адрес на управление: гр.Шумен
9700, ул. "..."
№ 23А. представлявано
от Е.Й.Р. ,
Ищецът излага в исковата си молба,че бил собственик
на следните два недвижими имота,находящи се в гр.Шумен:
1. Дворно място от 2075 кв.м.,
представляващо част от УПИ ... по плана на гр.Шумен,
разположено в северозападната част на имота, при граници от две
страни-улица- и УПИ IV;
2.сграда с идентификатор ... със застроена площ 67 кв.м. и предназначение: складова база, склад, при граници :
имот с идентификатор ..., сграда с идентификатор ....4.
Дворното
място по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.
Шумен
, одобрени със
Заповед
КД-14--27-378/15.02.2007 г. представлявало имот
с
идентификатор ..., като съгласно
изменение на кадастралната карта със Заповед
КД-14-27-1229/07.06.2010 г. дворното
място получило нов идентификатор и представлявало част от поземлен имот с
кадастрален идентификатор ....
Ищецът твърди,че вторият обект/имот някога представлявал канцелария към житната
магазия, построена от Щ.А.С.- дядо на А.Б.Д. и
Я.Б.А. -праводатели на
„Щерю" ООД, като същата канцелария
съществувала още към 19.06.1942 г.Според ищеца, т. нар „канцелария" към житната магазия
била построена от Щ.А.С. в периода 1938- 1942 г. Собственикът на
земята станал собственик и на всичко
построено върху нея на основание
чл.92 ЗС. Предвид обстоятелството, че ищцовото дружество владеело земята, върху която е изграден склада с идентификатор
... през последните повече от 10 години явно и необезпокоявано от
никого, същото дружество станало собственик на самостоятелния обект върху процесното дворно място.
Ищецът дружество владеел дворното място необезпокоявано
еднолично и посредством своите наематели,
които упражнявали владение за
наемодателя си.
1.
Склада до житната магазия представляващ имот с
идентификатор ... ,се владеел от ищцовото дружество еднолично, което
през 2003 г. го е регистрирало като магазин
за продажба на промишлени стоки, за което било издадено Удостоверение N04544/07.11.2003
г. и лично е използвало обекта за търговска дейност, както и посредством своите
наематели, които упражнявали владение за него.Помещението се е използвало от двамата наематели,
които си разделили площта му за продажба
на канцеларски материали/книжарница и за магазин за продажба и мелене на кафе.
Личното
упражняване на владението върху дворното
място се е демонстрирало и изразявало във следните извършени върху имота
мероприятия:
1.
-Дружеството използвало поземления имот и житната магазия за
търговски обект -стоково тържище, като
регистрирало имота като стоково тържище „Щерю" ООД.
1.
Извършени
били от ищеца редица мероприятия върху имота, като поставяне на слънце-защитни съоръжения върху
площадки от имота, поставяне на павилиони.
Ищецът заявил
пред компетентните органи на Община Шумен инвестиционното си намерение да
изгради строеж в поземления имот,
представляващ пристройка към съществуващата сграда- житна магзия, в резултат на което били издадени
редица
документи,описани в исковата молба и
приложени към нея:
Дружеството започнало извършването на разрешения му
строеж.
Поземления имот бил деклариран
като собственост на дружеството и същото е заплащало данъците за него от момента на придобиването
му.
Според скица на сграда N 0 ... г. ищцовото
дружество
било вписано като собственик на 1/3 идеална част от сградата с идентификатор .../процесната/.
При справка в имотен регистър за процесния имот ищцовото дружество установило, че
На практика ,с нотариалния акт за поправка
на акта за покупко-продажба се подменял обекта на продажба с друг и се заменял с имота на
ищцовото дружество. Липсвала
каквато и да било идентичност между имота ,продаден от „КК ТРОПИК" АД на "ЕКО СТАНДАРТ" ООД, описан в акта
за държавна собственост N0 .../95 г. и имот с кадастрален идентификатор .... Имотът, описан в горепосочения АДС под позиция №5 бил построен през 1991 г.което било видно от
отбелязването в акта, а имотът на ищцовото
дружество бил построен в периода 1938-
1942 г. От друга страна, в АДС имотът,
описан като „барче" , първоначално бил отбелязан с квадратура 66 м2, но на
гърба на акта била нанесена корекция
на 02.02.1996 г. ,като е отбелязано, че барчето е 32 кв.м. В тази връзка било изпратеното Писмо рег.№
2600-69/24.01.1996 г. на служба Държавни имоти-Шумен за извършване на
корекцията, което ищецът прилага към исковата молба. Тази корекция ,отбелязана в АДС 619/1995 г. не била
съобразена от нотариуса, който
изповядал сделката през 2005 г. с
некоректно описание на обекта. Предвид липсата на идентичност,
както по отношение на квадратурата на обекта и годината на построяване описан в АДС и последващо издадените актове за
продажба и поправка на нот.акт за акта
за продажба с имота на ищцовото дружество, налице била пълна липса на идентичност между двата имота.
При изложените обстоятелства за ищеца
съществувал правен интерес да бъде признато в отношенията между него и "ЕКО СТАНДАРТ" ООД, че ищецът е собственик на имота и съответно да се прогласи
нищожността на Нотариален акт
за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №149, том. 15, дело 3123, вх.рег. номер 5764 от
19.11.2010 г. на служба по
Вписванията при Районен съд-Шумен, поради
липса на предмет, на основание чл. 26 ЗЗД.
Ищецът
твърди,че тримата ответници "ЕКО СТАНДАРТ" ООД, „КК ТРОПИК" АД, "ДИ КОМЕРС"
АД били вписани в кадастралната карта като собственици на
процесния поземлен имот с кад.идентификатор
... представляващ дворно място от 2075
кв. м. съставляващо част от УПИ ... по плана на гр.Шумен, на основание Нот.актове N0 ....2005 г. ; N0 ....07.2005 г. на
Служба по вписванията при РС-Шумен,
АДС
.../1995 г.Ответниците,както и техният праводател „Бертуци
комерс" АД не са били никога собственици на дворното място от 2075 кв. м. съставляващо част от УПИ ... по плана на
гр.Шумен, а издадените нотариални актове
били документи с невярно съдържание.
С оглед
на всичко изложено в исковата молба ищецът моли съдът да постанови решение,с
което да го признае за собственик на двата процесни имота,на основание
придобивна давност и да се прогласи нищожността на Нотариален акт за поправка
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ... от 19.ХІ.2010г. на
Службата по вписванията към ШРС.
В условията на евентуалност моли да
бъде признато за установено,че ищцовото дружество е собственик на процесното
дворно място,на основание сделка за покупко-продажба,обективирана с нот.акт №
... от
28.ХІІ.2002г. на Служба по вписванията при Районен съд-Шумен.
Постъпил е писмен отговор на исковата молба от
тримата ответници,по реда и в срока по чл.131 от ГПК, ,с който оспорват
изцяло исковата молба като неоснователна
и недоказана,по подробно изложени в писмения отговор съображения.Възразяват, че
собственици на процесните имоти са ответниците,а не ищецът.
Процесното дворно място ,ведно с построените в него
стопански сгради били собственост на държавата и предоставени на
„Тропик”ЕООД-Шумен за оперативно управление.
С Договор за продажба от 4.ІІ.1999г. държавата
приватизирала същия недвижим имот чрез продажбата на 72% от капитала на
дружеството,което с оглед осъществяването на приватизацията било преобразувано
в „Тропик”ЕАД с решение от 22.V.1996г. на ШОС,преобразувано впоследствие в „Тропик”АД-Шумен.Последното
дружество апортирало в капитала на КК
Тропик”АД-гр.София процесното дворно място
заедно с всички построени в него сгради,поради което собственик на претендираното
дворно място станал „КК Тропик”АД-София.С нот.акт за продажба на недвижим имот № .../2005г.на
Сл.вписванията –гр.Шумен, КК”Тропик”АД-София продало на ответника „Ди
Комерс”АД-Шумен процесното дворно място,а на другия ответник-„Еко стандарт”
ООД-Шумен били продадени 3010/8095 и.ч. от с.имот,съгласно нот.акт № .../2005г.
на Сл.по вписванията-Шумен.По този начин ответниците „Ди Комерс”АД-Шумен и „Еко
стандарт”ООД-Шумен станали собственици на 3010/8095 и.ч. от процесното дворно
място,а ответникът”ККТропик”АД-София се
явявал собственик на 2075/8095 и.ч. от с.имот.
През 1997г. Б.Щ.А.-наследодател на собствениците на ищцовото дружество-А.Б.Д. и
Я.Б.А.,предявил против „Тропик”АД-Шумен ревандикационен иск,предмет на гр.д. №
710/1997г. на ШРС,относно цялото дворно място от 8095 кв.м.,представляващо УПИ
... по плана на гр.Шумен,ведно с построената”житна магазия” със застроена площ
от 446,20 кв.м.Спорът относно собствеността на процесния имот приключил с влязло в сила решение от
14.V.2008г. по гр.д. № 286/2007г. на ШОС,с което предявеният ревандикационен иск бил
отхвърлени изцяло и на „Тропик”АД,с ново наименование „Бертуци комерс”АД бил
издаден обратен изпълнителен лист,по силата на който,на 31.VІІІ.2010г. бил
извършен въвод във владение срещу собствениците на ищцовото дружество .Оттогава
досега владението и ползването на процесното дворно място се осъществявало от
ответниците,при което положение ищцовото
дружество не е осъществявало никога
фактическа власт върху имота и не би могло да се позовава на придобито право на
собственост върху процесния имот по давностно владение,на основание чл.79 от
ЗС. Ответниците сочат също,че от
1997г.,когато е заведен ревадикационния иск на наследодателя на собствениците
на ищцовото дружество,предмет на гр.д. № 710/1997г. на Районен съд-Шумен,до
11.ІІ.2009г.,на която дата е постановено отменителното определение № 94/2009г.
по гр.д. № 3023/2008г. на ВКС, е бил налице висящ съдебен спор между
наследниците на Б.Щ.А. и „Тропик”АД-София/сега”Бертуци комерс”АД-София,поради
което на основание чл.84 от ЗС във вр.с чл.115 ал.1,б”ж” от ЗЗД,в полза на
ищеца не е текла придобивна давност,поради което той не би могъл да стане
собственик по давностно владение на дворното място,както и да придобие
собствеността и върху построената върху дворното място процесна сграда по
приращение и давностно владение
Ответниците правят с отговора възражения
и срещу претенцията на ищцовото
дружество,предявена при условията на евентуалност,че е придобило процесното
дворно място с покупко-продажба,осъществена с нот.акт № ... от 28.ХІІ.2002г. на
Сл.по вписванията при ШРС.В същия нот.акт
прехвърлителите се легитимирали като собственици на продавания от тях
имот/прехвърляното дворно място/ на основание решение № 828 по гр.д. №
710/1997г. на ШРС,което впоследствие е изцяло отменено,от което следвало, че по
време на сделката прехвърлителите не са притежавали право на собственост върху
прехвърляния от тях имот.Оттук договорът за продажба на чужд имот не е породил
правно действие,в ч.своя прехвърлителен ефект, поради което и ищецът
–приобретател по сделката ,не бил придобил собствеността върху процесния имот.
С оглед на изложените в отговора
възражения,молят съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
С писмено становище ,депозирано на
15.ІV.2014г.,т.е.в срока за произнасяне на решение,ответниците правят
възражение срещу допустимостта на предявения на основание чл.124ал.1 от ГПК
вр.с чл.79 от ЗС установителен иск за
собственост на ищеца върху процесните два недвижими имота.Като основно
съображение се изтъква субсидиарността на установителния иск,който може да бъде
предявен само при невъзможност на ищеца да предяви осъдителен иск за защита на
собственическите си права.В разглеждания случай ищецът следвало да предяви
осъдителен ревандикационен иск,тъй като се позовавал на нищожността на сделките за процесните имоти,чрез които ответниците се
легитимирали като собственици на същите и осъществявали владение върху имотите
въз основа на тези сделки,като искал прогласяване нищожността на нотариален акт
за поправка на н.а. за покупко-продажба на процесния имот.
Окръжният съд,като обсъди и прецени
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка,както
и заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза,прие за установено
следното:
По направеното възражение за недопустимост на
предявените установителни искове,поради тяхната субсидиарност и възможността на
за ищеца да предяви осъдителни ревандикационни искове:
Съдът счита това възражение за
неоснователно.В утвърдената съдебна
практика съществува становището,че
ищецът няма правен интерес да предявява установителен иск за собственост по
чл.124ал.1 от ГПК/ чл.97ал.1 ГПК/отм.//,когато не владее спорната вещ и може да
получи по-пълна защита чрез предявяване на ревандикационен иск.Съществува и
друго становище,утвърдено с по-новата практика на ВКС в решения,постановени по
чл.290 от ГПК,имащи задължителен характер
съгласно т.2 на ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.гр.д. № 1/09 на ОСГК на ВКС,а
именно,че установителният иск за собственост е допустим,когато е предявен от
невладеещия собственик.И двете становища засягат предимно хипотезите,при
които няма наведени от ищеца
твърдения,че владее спорния имот,под които процесният случай не попада.
Съдът намира,че на ищеца не следва да се отрича възможността
да предяви установителен иск,макар да разполага с по-силната защита на
ревандикационния иск.Направените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения са,че ищецът владее
двата имота,предмет на спора,като е придобил собствеността върху тях по
давностно владение.Именно тези фактически твърдения в исковата молба и
петитумът й определят правното основание на спора по чл.124ал.1 от ГПК и
наличието на правен интерес от решаването му по исков път.Такъв правен интерес
винаги е налице,когато съществува правен спор,смущаващ нормалното упражняване
на претендираните от ищеца права. Ищецът,който твърди,че е собственик на
процесните имоти,има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
действителните си права по отношение на ответниците,който според него са се
снабдили с нотариални актове за същите имоти и са се разпоредили с тях.Ето защо
предявеният положителен установителен иск не е недопустим и са налице процесуалните предпоставки за
съдебното му разглеждане.
Съдът намира,че разгледани по същество,исковете
се явяват неоснователни и недоказани по следните фактически и правни
съображения:
Твърдението на ищеца,че започнал
владение върху процесното дворно място от 2075 кв.м. ,представляващо част от
УПИ ІV от кв.337 по плана на гр.Шумен, от 1.І.2000 г. ,което продължило непрекъснато до предявяването на
иска/и след това/ ,не се доказа по делото и
се опровергава категорично от събрания доказателствен материал,а именно:
Видно от приложеното гр.д.№ 710/1997г.
на Районен съд-Шумен,то е образувано по искова молба на наследодателя на ищците
по настоящото дело,с предмет ревандикационен иск против праводателя на
ответниците в настоящия процес „Тропик”АД-Шумен.С решение № 828/27.ХІІ.1999г.по
с.дело искът е уважен ,като ответникът е осъден да отстъпи собствеността и
предаде владението на наследниците на първоначалния ищец Б.Щ.Щ.- А.Д., Я.А. и
майка им Е.А.поч./ върху житна магазия от 446,20 кв.м. и дворното място от 2075
кв.м.,представляващо част от парцел/УПИ/ ІV от кв.337 по плана на гр.Шумен.Въз
основа на издаден по решението изпълнителен лист от 11.Х.2002г.
срещу”Тропик”АД-Шумен е образувано изп.дело № 456/2002г. по описа на държавния
съдебен изпълнител при ШРС и с протокол от 14.ІV.2003г. на съдебния изпълнител
А.Д., Я.А. и майка им Е.А.поч./ са въведени във владение на процесното дворно
място и склада”житна магазия”,който имот е предмет и на настоящия съдебен спор.
С писмо № 11-00-135 от 3.VІІІ.2002г.
на Кмета на Община Шумен е представена по гр.д. № 603/2001г. на ШОС отчуждителна
преписка по протокол на Комисията по
чл.67 ППИНМ от 12.V.1959г.,видно от която процесното дворно място и постройките
в него са отчуждени през 1959 г. за построяването на плодохранилище на Окръжно търговско
предприятие-Шумен в новосъздадения парцел І от кв.337 по плана на гр.Шумен,
като на Щ.А.С.-собственик и наследодател
на А.Б.Д. и Я.Б.А. ,е обезщетен с парично обезщетение в размер на 133163
лева,която сума му е изплатена с пл.нареждане от 24.ІІ.1960 година.
С оглед на посоченото по-горе новооткрито
обстоятелство,с решение № 34 от 2.ІV.1997г. по гр.д. № 2513/2005г. Върховният
касационен съд е отменил по реда на чл.231,б.”а”ГПК постановеното на
13.VІІ.2000г. по гр.д. № 197/2000 г. на ШОС решение,с което са уважени исковете
за собственост на наследниците на Б.Щ.А. върху процесното застроено и
незастроено дворно място от 2075 кв.м. и делото е върнато за разглеждане от
друг състав на ШОС.
С решение от 14.V.2008г. по гр.д. №
286/2007г. Шуменският окръжен съд отменил изцяло Решение № 828/27.ХІІV1999г. по
гр.д. № 710/1997г. на ШРС,като ревандикационният иск относно процесното дворно място от 2075 кв.м. е
отхвърлен изцяло.
Въз основа на посоченото по-горе
съдебно решение по гр.д. № 286/2007г. на ШОС,в полза на
„Тропик”АД-Шумен,праводател на ответниците в настоящото дело,е издаден обратен
изпълнителен лист.С протокол от 30.VІІІ.2009г. на ЧСИ Д.З.,с район на действие ШОС ,собствениците на ищцовото
дружество са отстранени от процесния
имот и на същата дата имотът е предаден на „Тропик”АД-гр.Шумен,вече с
ново наименование”Бертуци комерс”АД-Шумен.
От така изложените по-горе установени
факти по делото се налага изводът,че в полза на ищеца не е текла и
изтекла придобивна давност чрез владение на процесния имот по см. на
чл.79 от ЗС,а същият имот е бил във владение на праводателя на ответниците.В
тази връзка е необходимо е да се има предвид и
разпоредбата на чл.84 от ЗС във
вр.с чл.115 ал.І,б.”ж”от ЗЗД,според която давността спира да тече докато трае
висящият съдебен спор.Такъв висящ съдебен спор за собствеността върху същия
имот между същите страни,респ.техните праводатели ,е налице от 1997г.,когато е
образувано гр.д. 710/1997г. на ШРС, до 11.ІІ.2009г.,когато е постановено
определение № 94/2009г. по гр.д. № 3023/2008г. на ВКС.
Не
се доказа със съответните допустими,необходими и относими доказателства и
твърдението на ищеца,направено „при условия на евентуалност”,че е станал
собственик на процесното дворно място
чрез покупко-продажба по нотариален акт № 120,т.ХІІІ,д.3117,вх.рег.№ 5564 от
28.ХІІ.2002г. на Сл.по вписванията при ШРС.Видно от представения нотариален
акт,прехвърлителите на имота А.Д.,Я.А. и Е.А. са се легитимирали като
собственици на продавания имот на основание решение № 828 по гр.д.710/1997г. на
ШРС,отменено впоследствие изцяло с
решение от 14.V.2008г. по в.гр.д. № 286/2007г. на Окръжен съд –Шумен .
Оттук следва,че при осъществяването на продажбата прехвърлителите не са имали
собственически права върху процесното дворно място,предмет на сделката.По тези
причини сделката ,макар и действителна,не е породила своя вещноправен
прехвърлителен ефект,т.е. купувачът не е станал собственик на процесното дворно
място.
Видно от представения по делото акт за
държавна собственост № .../1995г. и Удостоверение № 2600205/1.ІІ.2000г. на
Община-Шумен,процесното дворно място заедно с построените в него стопански сгради е било държавна
собственост,предоставена за оперативно управление на „Тропик”ЕООД-Шумен.С
договор за продажба от 4.ІІ.1999г. същият имот е приватизиран чрез продажба на
72% от капитала на дружеството,което за нуждите на приватизацията ,с решение от
22.V.1996г. на ШОС е преобразувано в
„Тропик-Шумен”ЕАД и в „Тропик”АД-Шумен/София/. „Тропик”АД-София апортирало в капитала на „КК
Тропик”АД-гр.София процесното дворно място заедно с всички стопански сгради в
него,при което първият ответник по делото „КК Тропик”АД-гр.София станал собственик на цялото дворно място от
8095 кв.м.,включващо и процесното дворно място.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № .../2005г. на Сл.по
вписванията-гр.Шумен,ответникът КК Тропик”АД-София продава на ответника „Ди
Комерс”АД-Шумен 3010/8095 и.ч. от правото си на собственост върху цялото дворно
място.С нотариален акт за продажба на недвижим имот № .../2005г. и нот.акт за
поправката му № .../2010г.на Сл.по вписванията-гр.Шумен собственикът КК Тропик”
АД-София,на 30.ХІІ.2005г. продава на първия ответник „Еко Стандарт”
ООД-гр.Шумен 3010/8095 и.ч. от собствеността си върху дворното място.
По този начин,при описаните по-горе
обстоятелства и сделки,ответникът”КК Тропик”АД-София остава собственик на
2075/8095 и.ч. от УПИ ... по сега действащия план на гр.Шумен,а другите двама
ответници-„Ди Комерс” АД-Шумен и „Еко Стандарт” ООД-Шумен се легитимират като собственици на по
3010/8095 и.ч. от същия имот.
Недоказана по делото е претенцията на
ищеца за собственост и върху процесната сграда с идентификатор ...,придобита
според собствениците на ищцовото дружество на основание приращение и давностно
владение.Поради висящността на съдебния спор и за тази сграда,както е изложено
по-горе,давността е спряла да тече докато трае процеса. Освен това като
собственик на същата сграда се легитимира собственикът на дворното място ,върху
което тя се намира,а именно-ответникът „Еко Стандарт”ЕООД,по силата на
нотариален акт за продажба на недвижим имот № .../2005г. и нот.акт за
поправката му № .../2010г.на Сл.по вписванията-гр.Шумен.
Наред с горното,твърденията на ищеца
относно собствеността му върху същата сграда се опровергават и от следните
факти и обстоятелства:
От ПМС № 219/17.ІV.1953г. е видно ,че от
наследодателя на собствениците на
ищцовото дружество е иззет склад за зърнени храни от 445 кв.м.,деактуван
впоследствие като държавна собственост със Заповед № РД25-343 от 26.ІV.1993
година на Кмета на Община-Шумен на площ от 446 кв.м.Т.е. иззет е/отчужден/ и
впоследствие реституиран на правоимащите склад от 455 кв.м.,без процесната
сграда с идентификатор ...,чиято площ е 60 кв.м.
Процесната сграда не е построена в периода 1938-1942 година,както твърди
ищецът,което е видно от АДС № .../1995г. на Кмета на Община-Шумен.В същия АДС е посочено,че сградата под № 5,описана с
наименованието”барче” е построена през 1991 година от „Тропик”ЕАД-гр.Шумен.
Според заключението на вещото лице по СТЕ,
ограждащите стени на процесната сграда са с кухи керамични блокове,каквито през
периода 1938-1942 година не са се използвали в строителството,а са въведени в
строителните технологии за тухлена
зидария след 1975 година.Т.е.
процесната сграда с оглед нейното отстояние от склада”житна магазия”,нейната
архитектура,конструкция и вложени материали не
представлява твърдяната от ищеца канцелария,строена през 1938-1942
година,а е построена през 1991 г.за
барче.
Видно от
заключението по СТЕ имотът на ответника „Еко Стандарт”ООД-Шумен по
представените по делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №
0...,вх.№ ... от 30.ХІІ.2005г. на Сл.по вписванията при ШРС и нотариален акт за
поправка на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ... от 19.ХІ.2010г.
на Сл.по вписванията при ШРС и акт за държавна собственост № ... от
1995г.,съобразно своето местоположение и описаните в тях площ, година на построяване и други
индивидуализиращи признаци
е идентичен с имот кадастрален идентификатор ... по кадастралната карта на
гр.Шумен.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,Шуменският окръжен съд намира,че предявените на основание чл.124ал.1 от
ГПК положителни установителни искове са изцяло неоснователни и недоказани
и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответниците
направените от тях деловодни разноски,възлизащи на 13800/тринадесет хиляди и
осемстотин/ лева-по 4600 лева за всеки ответник.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователни и недоказани предявените
от ЩЕРЮ"
ООД, ЕИК: ...,|със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски,
ж.к. Чайка, ..., представлявано и управлявано от управителя А.Б.Д., ЕГН
**********, чрез пълномощника си адв. К.О.-ВАК, с адрес за призоваване и получаване на съобщения чрез адв. К.О.,***, тел.052/...
с предявени пасивно субективно съединени
искове с правно основание: чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗС във
вр. с чд.26 ЗЗД.
срещу ответниците:
4.
"ЕКО
СТАНДАРТ" ООД, ЕИК ...,седалище и адрес на управление:
гр. Шумен 9700, "... зона” КК „Тропик”,
представлявано от Н.Ш.И.
5.
„КК Тропик"
АД, ЕИК ... седалище и адрес на управление: гр.
София 1612, р-н Красно село, ул.”...”2,
представлявано от З.Л.А.
6.
"ДИ
КОМЕРС" АД, ЕИК ... седалище и адрес на управление: гр.Шумен
9700, ул. "..."
№ 23А. представлявано от Е.Й.Р. ,
за
признаване за установено по отношение на
ответниците,че ищецът е собственик на следните два недвижими
имота,находящи се в гр.Шумен:
1. Дворно място от 2075 кв.м.,
представляващо част от УПИ ... по плана на гр.Шумен,
разположено в северозападната част на имота, при граници от две
страни-улица- и УПИ IV;
2.сграда с идентификатор ... ,със застроена площ 67 кв.м. и предназначение: складова база, склад, при граници :
имот с идентификатор ..., сграда с идентификатор ....4.
Осъжда същия ищец да заплати на същите
ответници направените от последните деловодни разноски,възлизащи общо на 13800/тринадесет хиляди и осемстотин/ лева-по 4600
лева за всеки ответник.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелатиевн съд-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: