Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр. Шумен, 03.10.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Р.Хаджииванова

при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №368 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Р.К.К. твърди, че на 21.04.2008г. предоставил на ответното дружество сумата 50000лв., която последното се задължило да му върне на 01.05.2010г.. За това бил съставен запис на заповед, съдържащ всички реквизити, включително падеж и място на връщане на получената сума. Въпреки настъпването на падежа-01.05.2010г., дружеството не погасило задължението си. Погасяване не настъпило и впоследствие , въпреки проведените многократни разговори и дадени обещания. На основание чл.416 от ГПК, по ч.гр.д.№14711/2012г. на ВРС, въз основа на записа на заповед, на К. била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимата сума. Длъжникът в срок депозирал възражение, че не дължи същата. Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното му дължи сумата от 50 000лв. по запис на заповед от 21.04.2008г. с падеж на плащане 01.05.2010г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №8095/12.10.2012г. и изпълнителен лист от 26.10.2012г. по ч.гр.д.№14711/2012г. на ВРС. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответното дружество оспорва изцяло предявената претенция. Заявява, че не било налице каузално правоотношения между ищеца и дружеството - договор за заем и такъв не бил подписван. Представител на дружеството не бил получавал претендираната сума по исковата молба и не бил подписвал документ за това. Липсвало решение на ОС на дружеството и решение на основание чл.462 от ТЗ за подписване на запис на заповед и договор за заем.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано от Р.К.К., ВРС по ч.гр.д.№14711/2012г. е издал заповед №8095 от 12.10.2012г. за изпълнение на парично задължение срещу СД”Борман-Й.,*** сумата 50000лв., въз основа на запис на заповед, издаден на 21.04.2008г., с падеж 01.05.2010г., както и сумата 1000лв. –разноски по делото. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение. В дадения то съда едномесечен срок, заявителят е предявил настоящата претенция с правно основание чл.422 от ГПК.

Съгласно запис на заповед от 21.04.2008г., СД”Борман-Й., Кръстев и сие”, представлявано от П.Б.Й., се е задължило неотменимо и безусловно, срещу представянето на ценната книга да заплати на Р.К.К. сумата 50000лв.. В ценната книга е отразено, че същата е без протест а падежът й е на 01.05.2010г.. Отразено е също, че е била предявена за плащане на 02.10.2012г..

Съгласно договор за паричен заем от 21.04.2008г., Р.К.К. е предоставил на СД”Борман-Й.,***, представлявано от управителя П.Б.Й., последният действащ в качеството на управител и като пълномощник на С.П.К.., сума в размер на 500000лв. срещу задължение заемателят да му я върне и да плати възнаграждение. В договора е отразено, че сумата следва да се предаде от заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора в брой, като заемателят се задължавал да я върне в срок до 01.05.2010г.. По делото е представена и разписка, съгласно която П.Й., в качеството на управител на СД”Борман-Й., К. и сие”, на 21.04.2008г. е получил от Р.К.К. сумата 50000лв., в изпълнение на договора от 21.04.2008г..

Видно от заключението на назначената по делото СГЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено, почеркът, с който са положени подписите срещу “заемател” в договора за паричен заем и под “заемател” в разписката от 21.04.2008г. и този, представен като сравнителен материал от името на лицето П.Б.Й., принадлежи на едно и също лице.

Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:

Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира установяване по отношение на ответното дружество съществуване дължимостта на сумата 50000лв., присъдена със заповед за изпълнение №8095 от 12.10.2012г../, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е положителен установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителен установителен иск, ищeцът следва да установи, при условия на пълно и главно доказване съществуването на фактите, които са породили вземането му към длъжника, а длъжникът-възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат: обективни възражения, които биват абсолютни - основават на самия менителничен ефект/възражения относно формата и задължителните реквизити на ценната книга, за липса на легитимация на приносителя да получи плащане, за извършено плащане/ и относителни обективни възражения - касаещи пороци във волята на задълженото лице, както и субективни възражения-основаващи се на вътрешни каузални правоотношения между длъжника и кредитора по записа на заповед и разкриващи връзката между записа на заповед като абстрактна сделка и някакво каузалното правоотношение, послужило като причина за поемане на задължението.

В настоящия случай е налице запис на заповед от 21.04.2008г., с който ответното дружество неотменимо и безусловно се е задължило да заплати на ищеца сумата 50 000лв. на падеж 01.05.2010г., като ценната книга е без протест. Падежът към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ЗЗД е бил настъпил. Ценната книга е в законоустановената писмена форма и носи задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, включително е подписана от управителя на събирателното дружество като издател. Или от формална страна ценната книга е редовна. По делото не се спори, че подписът под записа на заповед за издател е на управителя на събирателното дружество - П.Б.Й.. Ищцовата страна не е депозирала и каквито и да е други абсолютни възражения..

Касателно депозираното от ответната страна възражение за невалидност на на записа на заповед, поради липса на съгласие - твърди се, че липсва решение на общото събрание на дружеството в този смисъл. На първо място следва да се отбележи, че събирателното дружество е персонално дружество, поради което управлението му не се осъществява от органи на управление/УС, ОС и пр., както е при капиталовите дружества/, а от физически лица. Начинът на управления е регулиран с дружествения договор, като ако договорът не съдържа изрични клаузи, следва, че всеки съдружник може да управлява дружествените работи.

В настоящия случай издателят на записа на заповед – СД”Борман-Й.,***, при подписването на ценната книга е представляван от своя управител П.Б.Й. . Съгласно удостоверение за актуално състояние на СД”Борман-Й.,***, към датата на издаване на заповедта/л.8/, съдружници в дружеството са П.Б.Й. и С.П.К.., като дружеството се представлява поотделно от П.Б.Й. и С.П.К... Това отразяване налага извод, че дружеството може да се представлява пред трети лица от всеки от съдружниците, поради което и не е налице порок при представителството. Й. е вписан за управител без ограничения в представителната власт, поради което и дружеството следва да приеме всички права и задължения, които са се породили от действията му. Съгласно чл.89, ал.2 от ТЗ, ограничаването на представителната власт на съдружника няма действие срещу трети добросъвестни лица, ако не е вписано в търговския регистър. Вярно е, че е вписано вземане на решения с общо съгласие, но това отразяване касае управлението на дружеството, т.е. регулирането на вътрешните отношения в дружеството, а не отношенията с трети лица-представителството/”Коментар на ТЗ”, І кн., О.Г./ . Липсата на единодушно решение/чл.84 ТЗ/ не влияе на валидността на извършеното чрез представителя на дружеството действие, тъй като това изискване на правната норма урежда вътрешните отношения между съдружниците. Последното е действително по отношение на самото събирателно дружество и го обвързва, като при подобна хипотеза може да бъде поставен единствено въпроса за отговорността на представляващия пред съдружниците / решение № 283 от 01.04.2004г. по гр.д. № 669/2003г. на ВКС на РБългария/.

Дори при липса на горната разпоредба, съдът намира, че пак не сме изправени пред хипотеза на нередовно представителство и липса на съгласие. Видно от обявения и актуален към момента на сделката учредителен договор на събирателното дружество, предвидено е единодушно решение на съдружниците във връзка с дейността на дружеството, придобиването или отчуждаването на основни средства, приемането на нови членове-съдружници, промяна в учредителния договор, като във връзка с обикновената дейност на дружеството и сделките й, всеки съдружник може сам да взема решения, като те подлежат на одобрение от останалите съдружници. Предвидено е също, че при неодобрение или при вредоносен за фирмата резултат, съдружникът носи пълна отговорност по отношение на дружеството и третите лица за взетите решения. Липсва обаче, предвидено единодушно решение, за подписване на запис на заповед, съответно за сключване на договор за заем, за сума, в какъвто и да е размер/решение №487/24.03.2000г. по гр.д.№1534/1999г., Vг.о./. Предвид това и не може да се направи извод, че за подписването на процесната ценна книга е било необходимо съгласието и на двамата съдружници. Освен това в настоящия случая е налице пълномощно с нотариална заверка на подписа от датата на издаване на процесния запис на заповед, по силата на което Санда К. е упълномощила другия съдружник П.Й. да я представлява в качеството й на съдружник в събирателното дружество пред всички органи и организации, други фирми и търговски организации, физически и юридически лица във връзка с търговската дейност, осъществявана от дружеството/включително подписването и оформянето на книжа, сключване на сделки от името на дружеството/. Липсват доказателства К. да е оттеглила пълномощието.

Касателно депозираното от ответната страна възражение за липса на каузално правоотношение: Действително записът на заповед е абстрактна, а не каузална сделка, и наличието на основание не е елемент от съдържането й, съответно предпоставка за действителността на същата. Предвид това и доколкото в случая е налице общо оспорване вземането на длъжника, без въвеждане на конкретни възражения за каузално правоотношение между него и кредитора, то за последния не е налице задължение да доказва възникването и съществуването на задължение по каузално правоотношение, станало причина за издаването на ценната книга, като предпоставка за основателността на заявената претенция.

Дори да се приеме, че в случая ищецът следва да докаже пораждане на задължение на длъжника по каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е издаден записът на заповед, тъй като самият ищец сочи наличието на такова правоотношение/предоставен в полза на събирателното дружество заем в размер на 50 000лв./, то заявената претенция отново следва да бъде уважена, доколкото такова доказване в настоящото производство бе успешно проведено. /р.-е №102 от 25.07.2011г. по т.д.№672/2010г., ІІт.о., р-е-№78 от 17.07.2009г. по т.д.№29/2009г., Іт.о., опр.№453 от 15.06.2011г. по т.д.№1094/2010г., Іт.о, опр.№761 от 01.12.2011г. по търг.д.№ 206/2011г., ІІт.о., опр.№595 от 29.09.2011г. по т.д.№34/2011г., Іт.о./.

При твърдение за получаване на сумата 50000лв. по договор за заем, на доказване подлежи и основанието и фактът на предаване на парите. Тъй като този договор е реален и предоставянето на сумата представлява съществен елемент от същия, то установяването на предаването е доказване на самия договор, а не на изпълнение на задължение на страна по него. В настоящия случай бе представен както писмен договор за заем между ищеца и ответното дружество, така и разписка за самото предаване на сумата, като датите и на двата документа съвпадат с датата на издаването на процесния запис на заповед. Това, както и обстоятелството, че сумата отразена и в трите документа е една и съща, налага извода, че записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на задължението на ответника по договора да върне заетата сума от 50000лв.. Неоснователно се явява възражението на ответното дружество, че договорът за заем и разписката не носели подписа на представителя на дружеството П.Й.. По делото е допуснато изслушването на едночленна съдебно-графическа експертиза, заключението на която сочи, че почеркът, с който са положени подписите срещу “заемател” в договора за паричен заем и под “заемател” в разписката от 21.04.2008г. и този, представен като сравнителен материал от името на лицето П.Б.Й., принадлежи на едно и също лице. Съдът кредитира изцяло заключението като обективно и компетентно дадено, тъй като същото е категорично и на база целия сравнителен материал, при подробно изследване на общите и частни графични признаци. Предвид това и съдът приема, че подписът под сочените документи принадлежи на управителя на събирателното дружество-Й.. Неоснователно се явява и възражението, че договорът се явявал нищожен поради липса на решение на общо събрание на дружеството за сключването му, по мотиви, изложени вече по-горе във връзка с ценната книга.

Липсват доказателства, дружеството да е изпълнило задължението си за връщане на заетата сума от 50 000лв., поради което и в негова тежест е налице задължение за заплащането й по силата на каузалното правоотношение, а следователно и по силата на издадения за обезпечаването му запис на заповед, поради което предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Недоказано остана и твърдението на ответника, че представителят му бил положил подписа си под записа на заповед по погрешка, тъй като най-вероятно документът бил подпъхнат между други, които подписал. Установи се подписването на три различни документа -запис на заповед, договор за заем и разписка от Й., както и полагането на подпис от последния при предявяване на ценната книга, поради което твърдяната хипотеза се явява и житейски нелогична.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 1000лв..

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на СД”Борман-Й.,***, адрес на управление: ул.”....”№19а, представлявано от П.Б.Й. и С.П.К.., заедно и поотделно, по иск с правно основание чл.422 от ГПК, че дължат на Р.К.К. с ЕГН********** *** сумата 50000лв. по запис на заповед от 21.04.2008г., въз основа на която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.тр.д.№14711/2012г. на ВРС.

ОСЪЖДА СД”Борман-Й.,*** да заплати на Р.К.К. деловодни разноски в размер на 1000лв..

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: