Р Е Ш Е Н И Е № 78

гр. Шумен, 30.04.2013 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар Ю.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 155 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1124 от 11.12.2012 г., постановено по г. д. № 1793 по описа на Шуменския районен съд за 2012 г., първоинстанционният правораздавателен орган е признал за установено, че М.К.В., ЕГН **********,*** не дължи на “Енерго-про продажби” АД, ЕИК ===, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “===”, № 258, Варна тауърс Г, представлявано от Б.Г.М. и П.С.С., в качеството им на членове на уп- равителния съвет сумата от 1 493.39 лв. представляваща стойността на коригира- на и преизчислена сметка на потребена ел. енергия в периода от 22.09.2011 г. до 19.03.2012 г. за имот, находящ се в гр. Шумен, местност “...”, № 314, обективирана във фактура № 0088350683/23.03.2012 г. Ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца и сумата от 459.74 лв., представляващи направените от него разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответника, в първоин- станционното производство – “Енерго-про продажби” АД, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно и необосновано. Във въззивната си жалба, жалбоподателят посочва, че извършената от него корекция не била санкция за потребителя, тъй като систематичното място на уредбата на корекционните процедури биле дадена в Правилника за измерване на количеството електроенергия (чл.83, т.6 от ЗЕ) и в гл.ІХ на ОУ на ДПЕЕЕМ „Ред и начин за измерване и отчитане на пренесената електроенергия”, докато договорните санкции били в гл. ХІ „Отговорност на страните при неизпълнение на задълженията им”, а законово уредените санкционни разпоредби са в чл.210 и сл. от ЗЕ. Корекциите са осчетоводени, като „доставка” по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност и върху данъчната основа е начислен косвен данък, което било аргумент, че те са институт на договора за продажба, а не санкции. Допълнително начисленото количество електроенелгия е фикция за доставка за доставено количество електроенергия, определено чрез одобрената от ДКЕВР методология, възпроизведена в чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Необходимостта от ползване на фикцията за установяване на количествата е обусловено от нуждите на практиката, поради обективна невъзможност да бъде измерена потребената енергия в процесния период. Моли съда да отмени решението на първоинстанционният съд и да поста- нови ново, с което да отхвърли предявения срещу дружеството иск. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната жалба, чрез процесуалния си представител ад И.Ч. от АК гр. Варна.

Въззиваемият – М.К.В., чрез процесуалния си представител ад. Н. Н. от ШАК, в отговора си по чл.263, ал.1 от ГПК и в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да поста- нови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М.К.В., с която претендира да се признае за установено по отношение на “Е.ОН България продажби” АД, че не дължи сумата в размер на 1 493.39 лв., представляваща стойността на коригирана и преизчислена сметка за потребева ел. енергия, обективирана във фактура № 0088350683/23.03.2012 г.

“Е.ОН България продажби” АД е депозирало отговор на исковата молба, с която заявява, че искът е неоснователен. “Е.ОН България продажби” АД посочва, че сумата е начислена в съответствие с установените корекционни процедури Корекцията е извършена по правилат, посочени в чл.37 и посл. от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ, одобрени от ДКЕВР. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

Не се спори между страните и въззивният съд, в настоящия си състав, приема за безспорно установено че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, в местността „...”, № 314. Имотът е с абонатен № 0107302019. Не е спорно и обстоятелството и въззивният съд приема за безспорно установено, че ищецът е потребител на ел. енергия и е клиент на “Е.ОН България продажби” АД. На 19.03.2012 г. служители на “Е.ОН България мрежи” АД са извършили техническа проверка на електромера на имота, при което било констатирано, че средството за техническо измерване (СТИ) неточно отчита кон- сумираната електроенергия, поради монтиран мост между главен и второстепенен предпазител със сечение 4 кв. мм. Резултата от проверката е отразен в съставения констативен протокол № 0039210 от 19.03.2012 г. С писмо изх. № 968348/23.03. 2012 г, ищецът е уведомен, че поради установеното неточно измерване на електрическата енергия, е коригирано консумираното от него количество за периода от 22. 09.2011 г. до 19.03.2012 г. В резултат на корекцията следва допълнително да бъде заплатена сумата от 1 493.39 лв., за която е издадена фактура № 00883506 83/23.03.2012 г.

От констативния протокол е видно, че електромера се е намирал извън двора на имота, „на пилон на регулация”, в заключено електромерно табло, в добро външно състояние, налице са били съответните пломби и те не са нарушени. В протокола не са налице данни за установени насилствени белези за отваряне на таблото и премахване на пломбите на СТИ. В хода на процеса не са събрани доказателства, от които да се установи, че ищецът е имал достъп до СТИ и е имал практическата възможност да осъществи неправомерна намеса, вследствие на която то да е започнало да отчита неточно консумираната електроенергия.

Пред районният съд е разпитан един свидетел на ищеца – А.М.. (син на ищеца). Свидетелят заявява, че през миналата пролет се качвал към вилата и видял два джипа на Е.ОН. Попитал дали има проблем и служителите на Е.ОН му казали че електромера не бил в ред. Показали му жици, които не следвало да бъдат така и го попитали дали знае нещо за тях, но той отговорил че нищо не знае. Видял жици в таблото, но той нищо не разбира от тези неща. През месеците януари и февруари бил единствения който ходел до вилата, тъй като баща му бил зле. Таблото се намирало на улицата, извън двора на вилата и той нямал ключ за него.

Пред съда е разпитан и един свидетел на ответното дружество – Ц.И.В.. Свидетелят работи като ел. монтьор в „Енерго-про мрежи” гр. Търговище и е участвал в извършването на проверката на СТИ. Проверката е извършена в присъствието на свидетеля А.М... Установен е монтиран мост между главния предпазител и второстепенния след електромера, което е причината черпената енергия да не се измерва. При подписване на протокола А.М.. казал че нищо не знае и настоял изявлените му да бъде отразено в протокола. След вписването на изявлението му в протокола, той се подписал.

От заключението по назначените от съда съдебно – технически експертизи (единична и тройна) се установява, че СТИ не е преминало първоначална проверка за годност, като поставените пломби не отговарят на нормативните изисквания, което от своя страна поставя под съмнение годността на устройството. Монтирания в СТИ допълнителен проводник между главния и вторичния предпазител е довело до неточно измерване на реално потребената електрическа енергия. Дължимото за доплащане количество ел. енергия в приложената по делото справка за корекция и размера на дължимата сума е направенасъгл. чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ и е изчислено математически вярно.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Предвид установената фактическа обстановка, направения от районният съд извод за основателност на предявения от ищеца, иск е правилен. Извършената от ответника корекция, обективирана в справка № 25538 от 23.03.2012 г., е осъществена без законово основание. Този извод на районният съд се споделя от въззивният съд. Разпоредбите на които се позовава ответника в отговора си по чл.131 от ГПК - чл.37 и чл.38 от ОУДПЕЕЕМ и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ, в съответстнвие с която е извършена корекцията за минал период, обективирана в горепосочената справка, нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защитата на интересите на потребителите при осъществяване на продажбата на електрическа енергия. В конкретния случай ответникът не е доказал осъществяването на нерегламентиран достъп от страна на ищеца, предвид обстоятелството, че средствата за техническо измерване са негова собственост, съгл. чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.30 от ОУДПЕЕЕМ. Изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на районния съд са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона. Съобразени са с трайно установената практика, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставената електроенергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане: Решение № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 104 от 05.07.2010 г. по г.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 26 от 04.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС ІІ т.о. и Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед на това въззивният съд, съгл. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

През процесния период отношенията между страните се уреждат от Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните технически мрежи. Както в ЗЕ, така и в издадената на основание чл.116, ал.7 от ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. не е предвидена възможността, уредена с чл.49 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители обн., ДВ, бр. 40 от 16.05. 2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г. за извършване на едностранни корекция на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за минал период. Следователно не е налице законово основание подобна процедура да се уговаря с Общите условия. В случая не следва да намерят приложение Правилата за измерване на количеството електрическа енергия по чл.83, , т.6 от ЗЕ. Изменението на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (обн. в ДВ бр.54/17.07.2012 г.) е в сила от 17.07.2012 г. Съгласно § 204 от ЗИДЗЕ, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ, като с него не е придадено обратно действие на новата редакция на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Следователно към датата на извършване на процесната едностранна корекция на количеството на доставената на ищеца ел. енергия – справка № 22538 от 22.03.2012 г., не е налице регламентирана от закона възможност за осъществяването й.

Въззивният съд не споделя тезата на жалбоподател, че допълнително начисленото количество енергия е фикция на доставеното количество електроенергия, определена чрез одобрена от ДКЕВР методология. Фикцията е изрична правна норма, с която въз основа на един осъществен юридически факт се приемат за настъпили правните последици на друг юридически факт, който всъщност не е настъпил. Именно поради тази своя специфика фикцията се установява само от законодателя с изрични нормативни текстове, а не се определя посредством одобрени методологии от държавен орган.

С оглед на това предявения от ищеца отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Стигайки до тези фактически и правни изводи настоящата инстанция намира, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а Решение № 1124 от 11.12.2012 г., постановено по г. д. № 1793/2012 г. по описа на Шуменския районен съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 1124 от 11.12.2012 г., постановено по г. д. № 1793/2012 г. по описа на Шуменския районен съд.

Осъжда “Енерго-про продажби” АД, ЕИК ===, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “===”, № 258, Варна Таурс Г, представлявано от всеки двама членове на УС – Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С. да заплатят на М.К.В., ЕГН **********,*** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Решението, предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.