Р Е Ш Е Н И Е№73

гр. Шумен , 30.04.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря Юл.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №136 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №5 от 08.01.2013г. по гр.дело №416/2012г. Районен съд-Н. п. е отхвърлил предявените от ЗАД “Б. В. И. ГРУП”АД- гр. С., представлявано от изпълнителните директори Р. Я. и К. Р. срещу М.Х.И., И. Я.И. и Д.Я.И., последните двама представлявани от първата ответница, като тяхна майка и законен представител, субективно съединени искове с правно основание по чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, с цена на всеки иск от по 4 726, 83 лв./общо 14 180, 49 лв., включваща 14155, 49 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв.- разноски по ликвидация на щетата/. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовото дружество изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въпреки правилните изводи за управление на процесния автомобил от водача И. след употреба на алкохол, съдът напълно погрешно приел, че застрахователят при това положения нямал задължение да изплати застрахователното обезщетение, поради липса на основание за такова изплащане. Предвид това направил и погрешен извод за липса на основание за предявяване на регресна претенция. Моли решението да бъде отменено и бъде постановено ново, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемите не вземат становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Видно от застрахователна полица №50226466/18.11.2008г., между ищцовото дружество, в качеството на застраховател и “И. а.”ЕАД-клон В., в качеството на застрахован, бил сключен договор за застраховка “К. на МПС – л.а.“Ш.”, модел”LАСЕТI” с ДК№В6988КМ, с начало на покритието от 00.00ч. на 22.11.2008г. и край –до 24 часа на 22.11.2009г.. Съгласно отразеното в представения протокол за ПТП №1034899/07.11.2009г., протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №230/27.10.2009 г. и заключението по назначената по делото автотехническа експертиза, на 23.10.2009 г., на път ІІІ-7003 в района на км 10+300, между с. Л., обл. Ш. и кв. “К.” на гр. К.во възникнало пътно-транспортно произшествие. Лекият автомобил марка „Ш. Л. с рег. № В69 88 КМ бил управляван от Я.И.И., който движейки се с несъобразена скорост изгубил контрол над автомобила, излязъл вдясно от пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво. От силата на удара автомобилът се завъртял и се блъснал в друго дърво. Водачът Я.И.И. управлявал МПС след употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му била 3, 05 промила. Собственик на автомобила било дружеството „И. Ауто” ЕАД, а водачът Я.И.И. го управлявал по силата на договор за лизинг на автомобил №205337/а от 20.11.2006 г. и пълномощно. При възникналото пътно-транспортно произшествие водачът починал.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №30/23.02.2012 г. след смъртта си Я.И.И. *** е оставил за свои наследници ответниците по делото М.Х.И. съпруга, И. Я.И. - син и Д.Я.И. – син.

От представените по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка от 28.10.2009 г., опис на претенция №50-04050-00851/09/ от 02.11.2009 г., доклад по щета №470108090943843 от 17.03.2010 г. и платежно нареждане от 29.03.2010 г., е видно, че е изчислен размера на вредите и застрахователят е определил следващото се застрахователно обезщетение на 14155.49лв.. С платежно нареждане същият е изплатил сумата на собственика на автомобила и застрахован - „И. Ауто” ЕАД-гр.С..

Съгласно заключението на назначената по делото САТЕ, повредите по автомобила могат да настъпят вследствие удар на предната част на автомобила в крайпътно дърво и механизма на повредите отговаря на отразената схема в протокола за ПТП. Съгласно същото заключение, стойността на щетите възлиза на сумата от 14 155. 49 лв., която стойност се формира, както следва: сбор от сумата 12 221.97 лв. – цени на нови части, 1 284лв. – стойност на труд за монтаж и демонтаж, 312 лв. – стойност на труд за боядисване и 197.16 лв. – стойност на материали за боядисване. Хонорарът в размер на 15лв. бил около средния за обичайните такива за този вид дейност.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, предявен е с правно основание чл.213 от КЗ. Ищцът - ЗАД “Б. В. И. ГРУП”АД- гр. С. излага, че собственикът на л.а.”Шевролат”-“И. а.”ЕАД бил застраховал автомобила по застраховка “К. при него, че следствие ПТП на автомобила нанесени щети, че изплатил застрахователно обезщетение на застрахования “И. а.”ЕАД, поради което упражнява регресното си право за възстановяване на тази сума срещу причинителя на вредите-Я.И.. Поради смъртта на последния , като ответници в производството са конституирани наследниците му -И., И. Я.И. и Д.Я.И., последните двама представлявани от първата ответница, като тяхна майка и законен представите, които отговарят съобразно наследствените си права, или ищецът заявява претенция срещу всеки от тях за заплащане на сумата от 4726.83лв..

Съгласно разпоредбата на чл.213 от КЗ, когато унищожаването или повредата на застрахованата вещ са причинени виновно от трето лице, след като възстанови вредите на застрахования посредством плащане на застрахователно обезщетение, застрахователят има право за иска от третото лице това, което е платил на застрахования, както и да встъпи в правата на застрахования срещу третото лице. В настоящия случай се установи че между ищеца, в качеството на застраховател и И. а.”ЕАД-застрахован е бил налице валиден застрахователен договор “К. /вид имуществено застраховане/ на МПС – л.а.“Ш.”, модел”LАСЕТI” с ДК№В6988КМ; в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, дължащо се на нарушение от страна на водача на МПС на забраните на ЗДП-употреба на алкохол над определена концентрация-3.05%, настъпили са вреди за собственика на увреденото МПС, които застрахователят е заплатил.

Задължението на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение обаче, е обусловено от настъпването на застрахователното събитие, което е отразено като покрит застрахователен риск в застрахователната полица, съответно липсата на основания за неговото изключване. В настоящият случай, видно от публично оповестените общи условия на застраховка “К. на ищцовата страна ЗАД „Б. В. И. Груп”/в сила към правнорелевантния период/,Клауза”Всички рискове”, т.ІІ-изключения, в случаите на настъпило пътно-транспортно произшествие е предвидено изключение гласящо, че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение за загуба или повреда, когато е налице управление на моторно превозно средство, след употреба от страна на водача на алкохол над определена концентрация. Настоящият случай е именно такъв, защото е безспорно установено, че водачът Я.И.И. е бил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /предвидена в Закона за движението по пътищата/, а именно с концентрация от 3, 05 %. При това положение застрахователят /в случая ищецът/ не е имал задължение да изплати застрахователно обезщетение, тъй като лисва основание в сключения между него и „И. Ауто” ЕАД договор за имуществена застраховка за такова плащане. Поради това не може да се счете, че са налице всички предпоставки за встъпване на застрахователя е в правата на застрахования.

Действително, т.ІІІ от общите условия, Клауза”Всички рискове” предвижда изключения, които могат да бъдат покрити след заплащане на допълнителна премия и издаден добавък /в които изключения се включват събития, настъпили когато МПС е отдадено под наем, лизинг, аренда/, но в настоящия случай не са представени надлежни доказателства за наличието на такъв добавък.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице условията за ангажиране отговорността на ответниците на основание чл.213 от КЗ, поради което заявените претенции се явяват недоказани и неоснователни, и следва да бъде отхвърлени.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №5 от 08.01.2013г. по гр.дело №416/2012г. на НПРС.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.