Р Е Ш Е Н И Е№56

гр.Шумен,10.ІV.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесети шести март 2013 г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Стела Шипковенска

при секретаря А.А.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№ 126 /2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на „Обединена Българска Банка”АД,ЕИК 000694959,против Решение № 45/16.І.2013г. по гр.д. № 2827/2012г. на Шуменския районен съд,с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство обективно съединени като главен и аксесорен искове против ответника Н.С.И.,ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК,за признаване за установено,че ищецът има вземания против ответника общо за сумата 2185,19лв/две хиляди сто осемдесети пет лева и 19 стотинки/,включваща: 970,53лв главница;161,70лв договорна лихва за периода 14.ІІІ.2006г.-23.ІV.2012г.;1052,96лв наказателна наказателна лихва за периода 14.ІІІ.2006г.-23.ІV.2012г.,както и вземане за законната лихва върху главницата,считано от 24.ІV.2012г. до окончателното плащане.Исковете са отхвърлени поради погасяване на вземанията с изтичане на предвидената в закона давност. Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта,с която ищецът е осъден да заплати на ответника 211,11 лева деловодни разноски.

Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на решението по съображения, подробно изложени в жалбата.Моли да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат уважени,като му се присъдят и деловодните разноски. Няма направени нови доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна по реда и в срока по чл.263ал.І от ГПК,с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Няма нови доказателствени искания.

Въззивният съд,като прецени оплакванията по жалбата, становището на другата страна в представения писмен отговор,съображенията и доводите на страните и всички представени по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и заключението по ССЕ,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,в срока по чл.259 от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по предявени положителни установителни искове ,с правно основание по чл.422ал.І от ГПК и по чл.86 от ЗЗД , от „Обединена българска банка” АД, ЕИК 000694959 , седалище и адрес на управление – гр. С.,район”В.”ул.”С. С.” № 5 против Н.С.И.,ЕГН **********,***,за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца спрямо ответника в размер общо на сумата 2185,19 лева,включваща: 970,53 лева главница, 161,70 лева договорна лихва за периода 14.03.2006г. – 23.04.2012г.; 1052,96 лева наказателна лихва, за периода 14.03.2006г. – 23.04.2012г., и законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ,до окончателното изплащане на главницата. Процесните вземания произтичали от неизпълнени парични задължения на ответника спрямо ищцовата банка,по сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта № 5254530220968927 от 23.VІ.2005г./по-нататък за кратко-Договора/,с разполагаем лимит в размер на 1000/хиляда/ лева.

Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по реда на чл.417 от ГПК.Ответникът възразил против издадените срещу него по ЧГД № 1471/2012г. на ШРС Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,което наложило завеждане на иска по чл.422 от ГПК и образуване на настоящото съдебно производство.

В писмения си отговор по исковата молба ответникът оспорил съществуването на претендираните вземания,като се позовал на изтекла погасителна давност.

За да реши съдебния спор,районният съд е събрал всички допустими,относими и необходими доказателства,представени по делото от двете страни,които е обсъдил всестранно и задълбочено.Отделил е спорното от безспорното,правилно е разпределил доказателствената тежест между страните,като им е дал и съответните указания в определението си по чл.140 от ГПК и в доклада по чл.146 от ГПК.

Точният и верен анализ на районния съд при преценка на доказателствата е довел до пълно и правилно изясняване на фактическата обстановка по делото.Фактическите изводи на първоинстанционния съд са обосновани,в съответствие със събрания доказателствен материал, поради което се споделят и от въззивния съд.

Безспорно е между страните ,като се установява и от писмените доказателства по делото,че между тях е сключен посочения в исковата молба Договор,както и обстоятелството,че ответникът използвал процесната кредитна карта ,за да тегли суми и да купува различни стоки.

Договорът е сключен на 23.VІ.2005г. за срок от две години/срок на валидност на кредитната карта/,като съгласно чл.7 от Договора кредитополучателят е длъжен ежемесечно да погасява задължението си към банката на датата на падежа,който настъпва 14дни след датата на извлечението,което банката изпраща на кредитополучателя.по делото няма данни за изпращане,респ.получаване на такива ежемесечни банкови извлечения.

Според заключението напо ССЕ,ответникът усвоил кредитът с текущ лимит,теглейки в брой суми и покупки на стоки,като последното използване на кредитната карта е на 23.ХІ.2005 година.Паричните задължения на ответника към ищеца кредитор възлизат на 970,53 лева главница,произтичаща от теглени в брой парични суми и покупки на стоки, както и 161,71 лева договорни лихви, за периода 15.03.2006. – 22.06.2007г. и 1055,82 лева наказателни лихви, за периода 24.06.2007г. – 24.04.2012г. – дата на подаване заявлението по чл. 417 ГПК, в ШРС.

Пред въззивната инстанция не се представиха от страните,в ч. от жалбоподателя нови допустими доказателства,които да разкриват нова фактическа обстановка по делото,различна от тази ,приета за установена от районния съд.

При така установената фактическа обстановка районният съд правилно е приложил и материалния закон.

Правилно е прието от първоинстанционния съд,че основният спор между страните се свежда до това, погасени ли са ищцовите вземания с изтичане на предвидената в закона давност.Наред с това районният съд законосъобразно е извел и подложил на правна преценка и другият основен спор по делото,решаването на който е преюдициален по отношение на изводите във връзка с погасителната давност,а именно-проблемът досежно настъпването на предсрочната изискуемост на процесното вземане.Въззивният съд споделя всички изложени от районния съд правни съображения в тази насока и направените изводи,че не са налице предпоставките на договора и закона за настъпването на предсрочна изискуемост на процесното вземане,на каквато се позовава банката-ищец и кредитор. Тези правни съображения , констатации и изводи съответстват както на събрания доказателствен материал,така и на закона и трайно установената и задължителна съдебна практика по аналогични съдебни казуси,част от която районният съд е цитирал и в решението си.Ето защо по отношение на този правен спор по делото , на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и законосъобразни.

Въззивният съд намира за обосновани и законосъобразни и изводите на районния съд за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане,които съответстват на установените по делото факти ,на процесния Договор/чл.7/ и на закона/чл.110 от ЗЗД,чл.114 от ЗЗД 116”б.а” от ЗЗД и чл.117ал.І от с.з./.Според посочените договорни клаузи и законови разпоредби,в процесния случай вземанията са били изискуеми в месечен срок от тегленето на парични суми по кредитната карта,респ.от покупката на стоки чрез използване на картата,а последното прекъсване на давността е на 24.Х.2006г.-датата на последното плащане на ответника чрез кредитната карта,което е довело районният съд до правилния извод,че всяко от вземанията на ищеца по главницата е погасено на 24.Х.2011 година,с изтичането на 5-годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД.,който краен срок е настъпил пет месеца преди подаване от ищеца на заявлението по чл.417 от ГПК .

Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД,с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,макар давността за тях да не е изтекла.Районният съд правилно е приложил тази законова разпоредба,приемайки,че с погасяването по давност на главното вземане следва да се счита погасено и вземането за лихви върху главницата.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,като е отхвърлил исковете поради погасяване на претендираните по тях вземания поради изтекла погасителна давност,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.Няма основания за отмяна на същото рещшение,поради което въззивната жалба против него се явява неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят и направените от нея деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на 300/триста/лева,които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 45 от 16.І.2013г. по гр.д.№ 2827/2012 г. на Шуменския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателя „Обединена българска банка” АД, ЕИК 000694959 , седалище и адрес на управление – гр. С.,район”В.”ул.”С. С.” № 5,да заплати на въззиваемата страна Н.С.И.,ЕГН **********,***,направените от последния деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на 300/триста/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове :1. 2.