Р Е Ш Е Н И Е№58

гр. Ш., 12.04.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.Й.Димов

при секретаря Н.И. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №117 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1147 от 19.12.2012г. по гр.д.№657/2012г., ШРС е осъдил А. „П. и.”-гр. С. чрез представителя на територията за административна област - Ш. - „Областно пътно управление”, гр. Ш., да заплати на “ДЗИ – общо застраховане”ЕАД-гр.С. представлявано от изпълнителните директори – Н. Д. Ч., М. Г. К. К. и Уим Г., действащи чрез адв. С. Д. от ШАК, сумата от 279.40лв., представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета №4201031101180/2010г. във връзка със сключена застрахователна полица за застраховка „Каско” №44010047389/22.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба и деловодни разноски в размер на 88.79лв., като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата над 279.40лв. до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдил по обратния иск „А.Ч.м” АД-гр.Ш., представлявано от изпълнителния директор Д. Х. Д. да заплати на А. „П. и.” гр. С. сумата от 279.40лв., представляваща главница за дължимо обезщетение за щети, настъпили, вследствие неизпълнение на задължение по договор за обществена поръчка от 15.08.2006г. и споразумение към него от 13.08.2009 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Присъдил е и следващите сe в полза на ищеца по обратния иск разноски в размер на 169.51лв..

Решението е обжалвано от Агенция”Пътна инфраструктура”-гр.С. чрез адв.Сн.К. при ШАК в частта, с която е осъдена да заплати на “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД-гр.С. сумата 279.40лв., ведно със законната лихва и разноски. Жалбоподателят намира същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изводът на съда за наличие на причинна връзка между неравностите на пътното платно и настъпилите вреди по автомобила не кореспондирал със събраните по делото доказателства. Водачът на МПС не бил изпълнил задълженията си вменени с разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП и настъпилите щети били следствие на неговото шофиране с несъобразена скорост. Моли, решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което предявения срещу агенцията иск бъде изцяло отхвърлен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД-гр.С. и третото лице помагач “Автомагистрали-Чарно море”АД-гр.Ш. не вземат становище по жалбата.

Решението е обжалвано и от ответника по обратния иск “А.-Ч. м.”АД-гр.Ш., но в частта, с която е осъден да заплати на агенцията сумата 279.40лв., ведно със законната лихва и разноски. Сочи, че решението в тази част било неправилно, тъй като при постановяването му съдът не обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства, както и всички наведени доводи. Изпълнението на предмета на процесния договор за обществена поръчка от 15.08.2006г. от страна на изпълнителя, било обусловено от насрещно задължение на възложителя/чл.6, ал.3/, което последния не бил изпълнил. Предвид това и възложителят не можел да черпи права от собственото си виновно поведение. Моли, съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърли изцяло обратния иск. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемата страна А.“П. и.”-гр.С. взема становище по неоснователността на жалбата.

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явяват процесуално допустими.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица №44010047389/22.01.2010г., съгласно която между “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД и лицето М. О.М. е бил сключен договор за застраховка „Пълно автокаско” за периода 23.01.2010г. – 22.01.2011г. на лек автомобил “Мазда 6 GT” с рег.№ В 87-34 СР. Видно от протокол за ПТП№859881, М. на 20.02.2010г. в 16.00 часа, при управление на горепосочения автомобил по автомагистрала „Х. в посока към гр.В. при км.370 попаднала в неравности по пътя, вследствие на което се пукнала предната дясна гума на автомобила. След като подменила същата с резервната такава, отново попаднала в неравност по платното за движение, вследствие на което се спукала и резервната гума на автомобила. Въз основа на подадено искане от собственика на автомобила и във връзка със сключената застраховка бил направен оглед на щетите и изготвен опис-заключение по щета №4201031101180 от 22.02.2010г.. Необходимите средства за възстановяване на причинените на автомобила щети били изчислени на стойност 346.14лв., които били изплатени на М./нареждане за групово плащане-л.9,10/. На 13.09.2010г. ищцовото дружество изпратило регресна покана изх.№92-6334 до ответника А.“П. и.”, с която го поканили да заплати доброволно на дружеството посочената по-горе сума.

Съгласно договор за обществена поръчка от 15.08.2006 г., сключен между Изпълнителна агенция ”Пътища”, Областно пътно управление-Ш., в качеството на възложител и “А.-Ч. м.”АД-гр.Ш., в качеството на изпълнител, възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши „поддържане, текущ ремонт, зимно поддържане, включително и на принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата на участък от АМ „Х. от км. 349+820 до км. 373+800 и етапна пътна връзка от км. 0+000 до км. 2+920”. Предвиден е срок на действие - 36м., считано от датата на подписването му. С допълнително споразумение към договора от 13.08.2009г., страните са уговорили, че поради неритмично и недостатъчно финансиране на дейностите, включени в предмета на договора, съответно неизчерпване, неговата стойност и предмет поради наличие на непреодолима сила, срокът му се удължава до изчерпване на стойността му, но за срок не по-дълъг от сключването на нов договор за обществена поръчка със същия предмет.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, механизмът на възникване на ПТП отговарял на настъпилите щети, описани в описа на застрахователя и констатирани в протокола за ПТП и същите можели да се получат по начина, описан в протокола за настъпване на ПТП. Съгласно същото заключение, стойността на нанесените щети на лек автомобил Мазда 6 с ДК№ В 8734 СР възлизали на 279.40лв.. Вещото лице сочи също, че на АМ „Х. към км.370, към датата на настъпване на ПТП – 20.02.2010 г. е нямало действащи пътни знаци, пътната обстановка е била суха, без заснежаване и заледяване, пътната настилка е била в лошо техническо състояние, с множество дупки и неравности с различна дълбочина и с различни размери. Скоростта на движение на автомобила е била около 70-80 км/ч, като участъкът, в който е станала увредата на посоченото МПС попадал в участъка на АМ „Х., обслужван от „А. – Ч. м.” АД.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.213 от КЗ, когато унищожаването или повредата на застрахованата вещ са причинени виновно от трето лице, след като възстанови вредите на застрахования посредством плащане на застрахователно обезщетение, застрахователят има право за иска от третото лице това, което е платил на застрахования, както и да встъпи в правата на застрахования срещу третото лице. В настоящия случай се установи наличието на всички елементи от фактическия състав на сочената норма – между ищеца, в качеството на застраховател и трето лице- М. е бил налице валиден застрахователен договор “Каско” /вид имуществено застраховане/; в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, дължащо се на неравности по пътната настилка / протокол за ПТП№85988/ 20.02.2010г., подписан, както от съставителя, така и от участниците в ПТП, без възражения/; настъпили са вреди за собственика на увреденото МПС, които застрахователят е обезщетил по регистрирана щета №4201031101180. налице е противоправно поведение/бездействие/ на А.“П. и.” в хипотезата на чл.49 от ЗЗД/ чието задължение съгласно чл.19, ал.2, т.3 от ЗП е и управление на дейностите, свързани с ремонта и поддържането на пътищата./§1, т.13 и т.14 от ЗП/

Настоящия състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд касателно механизма на ПТП, размера на вредите, отговорността на ответника/чл.19, ал.1, т.1 и чл.19, ал.2, т.3 от ЗП/ , в това число и касателно необозначаване на неравностите в процесния участък по предвидения в закона ред, естеството на протокола за ПТП, като на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не била установена причинната връзка между неравностите на пътното платно и настъпилите вреди по автомобила и че вредите били настъпили следствие управлението на водача на МПС с несъобразена скорост. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна следва да докаже при условията на пълно доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В настоящия случай ответната страна не е ангажирала доказателства сочещи, че поведението на водача на МПС е допринесло за увреждането. Напротив, установи се /заключение на САТЕ/, че М. е управлявала МПС със скорост не по-висока от 70-80км./ч., т.е много под максимално допустимата за движение по автомагистрала/130кв. към правнорелевантния период/ и то въпреки липсата на действащи пътни знаци към датата на настъпване на ПТП. Липсват и каквито и да е други данни, изключващи възможността именно установените множество дупки и неравности с различна дълбочина и размер, да са причина за настъпилото ПТП. Не се доказа неизправност на самия автомобил, съответно наличие на други източници на опасност. На процесната дата е нямало заледявания, нямало е и валежи, т.е. състоянието на пътната настилка с оглед конкретните метеоролигични условия е било добро. Предвид това и изводът, който се налага е, че неравностите по пътното платно са причина за настъпилото ПТП и щетите по МПС на М..

Освен това в случая се касае до път –автомагистрала, който съгласно чл.3, ал.7 от ЗП е национален обект, представляващ специално изграден и означен път за движение само на моторни превозни средства с високи скорости. Т.е. естеството на пътя предполага безусловно създаването на оптимални условия за безопасно предвижване с високи скорости. Определено допускането на неравности и дупки по пътната настилка и то на автомагистрала е бездействие не само неосигуряващо необходимите условия за безопасно и удобно движение, а напротив създаващо предпоставки за ПТП. Само когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДП /в случая за магистрала-130км./, то това следва да е сигнализирано с пътен знак/чл.21, ал.2 от ЗДП/, каквото надлежно сигнализиране в настоящия случай не се установи. Предвид това и съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на агенцията по иска с правно основание чл.213 от КЗ, за сумата 279.40лв..

Досежно предявения обратен иск: Обратният иск е бил предявен като евентуален от страна на ответника като подпомагана страна срещу подпомагащата – “А.-Ч. м.”АД-гр.С. в случай, че решението по първоначалния иск ще бъде неблагоприятно за него. Следователно този обратен иск би могъл да бъде разгледан само ако първоначалният иск на ”ДЗИ Общо застраховане”АД-гр.С. е уважен. Тъй като съдът по изложените по-горе доводи приема същият за частично основателен и доказан - т.е., условието, под което е бил релевиран обратния иск, се е сбъднало, намира, че последният подлежи на разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД`, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, като последното обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

В настоящия случай се установи, че през правнорелевантния период ищецът и ответникът по обратния иск са били в облигационни правоотношения, с права и задължения уредени в сключения между тях договор за обществена поръчка от 15.08.2006 год., съответно споразумение от 13.08.2009 г., имащ характера на договор за изработка. По силата на тази връзка “А. -Ч. м. АД-гр.Ш. е поело задължението да извърши поддържане, текущ ремонт, зимно поддържане, включително и на принадлежащите им пътни връзки, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на Автомагистралата на участък от АМ „Х. от км.349+820 до км.373+800 и етапна пътна връзка от км.0+000 до км.2+920 пътни връзки. Безспорно е между страните, а и от събраните по делото доказателства /протокол за ПТП №859881/20.02.2010г., САТЕ/ се установява наличието на множество дупки и неравности в участъка от пътя, обслужван от Автомагистрали „Черно море” АД. Установи се и че процесното ПТП е възникнало в този участък.

Спор е налице, изпълнила ли е ищцовата страна задълженията си по този договор, за да може да претендира обезщетение за неизпълнение от насрещната страна, съответно налице ли е виновно неизпълнение на последната.

Както бе посочено по-горе, предмет на договора от 15.08.2006г. е поддържане, текущ ремонт, зимно поддържане в обхвата на АМ”Х., като в същия изрично е посочено, че работите по изпълнение предмета на договора, касаещи текущия ремонт и поддържането, и зимното поддържане на участъка от АМ”емус” се възлагат от възложителя на изпълнителя с годишни задания, месечни, допълнителни и извънредни задания, в рамките на стойността на договора, които следва да бъдат представени на изпълнителя – в срок до 01.04. за всяка следваща година/годишните/, в срок до 25-то число на месеца, предшестващ изпълнението/месечните/, в срок не по-малък от 2 работни дни/доплънителните/ в срок от два дни/извънредните/.

В настоящия случай не бяха представени надлежни доказателства, установяващи представянето на задание през 2009г. или до м.02.2010г./годишно, месечно, допълнително или извънредно/, с което възложителят да е възложил на изпълнителя ремонта на процесния участък от автомагистралата. Действително по делото е ангажирана планова заявка за м.септември 2009г., съдържаща възлагане на текущ ремонт, но липсват каквито и да е доказателства, същата да е достигнала до изпълнителя, съгласно изискванията на чл.1, ал.4.

Предвид това и доколкото не се установи ищцовата страна, в качеството на възложител да е изпълнила задължението си да представи на изпълнителя задание за извършване ремонт на процесния участък в периода, предшестващ процесното ПТП , тя не може да претендира обезщетение за неизпълнение от него. Разпоредбата на чл.20 от договора за обществена поръчка предвижда пълна имуществена и неимуществена отговорност за изпълнителя за причинените вреди, следствие на причиняване на ПТП и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на договора, но в случая не се установи соченото неизпълнение на договора от изпълнителя. Само вещото лице в съдебно заседание заявява, че задание за ремонт на процесния пътен участък ищцовата страна е изготвила през пролетта на 2010г., т.е. след датата на увреждането.

Липсва и уговорено с договора задължение за ответното дружество възлагащо в негова тежест сигнализацията с пътни знаци при възникнала опасност на пътното платно. Задължение за обезопасяване съществува, но единствено когато това се налага при изпълнение на възложените задания по поддръжката и ремонта на пътя , а не по принцип. В настоящия случай, както бе посочено по-горе не се установи наличието на такова задание.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният обратен иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ето защо и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в частта, с която претенцията на “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД –гр.С. с правно основание чл.213 от КЗ е уважена за сумата 279.40лв, ведно със законната лихва и са присъдени разноски в размер на 88.79лв.. В частта, с която “А.-Ч. м.”АД-гр.Ш. е осъдено да заплати на А.“П. и.”-гр.С. по обратния иск сумата 279.40лв., решението следва да бъде отменено, като бъде постановено друго такова, с което искът в сочения размер следва да бъде отхвърлен. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски, като в тежест на ищеца по обратния иск се възложат направените от ответника по обратния иск деловодни разноски пред първа инстанция в размер на 50лв./съгласно представения договор за правна защита и съдействие-л.89 е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 100лв. за процесуално представителство и защита по гр.д.№657/2012г., като в това производство дружеството е имало качеството и на трето лице помагач по първоначалния иск, и на ответник по обратния иск. Предвид това и при липса на конкретизация в договора за правна защита -в договора липсва отразяване каква част от сумата за какво се следва, съдът приема, че следващите се разноски за защита по обратния иск са в размер на 50лв../, съответно направените такива в хода на въззивната прозиводство-в размер на 25лв..

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1147 от 19.12.2012г. по гр.д.№657/2012г. на ШРС в частта, с която А. „П. и.”-гр. С. чрез представителя на територията за административна област - Ш. - „Областно пътно управление”, гр. Ш. е осъдена да заплати на “ДЗИ – общо застраховане”ЕАД-гр.С. представлявано от изпълнителните директори – Н. Д. Ч., М. Г. К. К. и Уим Г., действащи чрез адв. С. Д. от ШАК, сумата от 279.40лв., представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета №4201031101180/2010 год. във връзка със сключена застрахователна полица за застраховка „Каско” №44010047389/22.01.2010 г., ведно със законната лихва и деловодни разноски в размер на 88.79лв..

ОТМЕНЯВА решението в частта, с която по обратния иск „А.Ч.м” АД-гр.Ш., представлявано от изпълнителния директор Д. Х. Д., е осъдено да заплати на А. „П. и.” гр. С. сумата от 279.40лв., представляваща главница за дължимо обезщетение за щети, настъпили, вследствие неизпълнение на задължение по договор за обществена поръчка от 15.08.2006г. и споразумение към договор за обществена поръчка от 13.08.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и разноски в размер на 169.51лв. разноски, като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. „П. и.” гр. С. представлявана от председателя на УС Л. Л., чрез адв.Сн.К. срещу А.Ч.м” АД-гр.Ш., представлявано от изпълнителния директор Д. Х. Д. иск за заплащане на сумата от 279.40лв., представляваща обезщетение за щети, настъпили, вследствие неизпълнение на задължение по договор за обществена поръчка от 15.08.2006г. и споразумение от 13.08.2009г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А. „П. и.”-гр. С. да заплати на А.Ч.м” АД-гр.Ш. деловодни разноски в размер на 50лв. за първа инстанция и 25лв. за настоящата инстанция.

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.