Р Е Ш Е Н И Е№60

гр. Ш., 12.04.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на де- ветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов в. т. д. № 116 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид след- ното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1 от 04.01.2013 г., постановено по г. д. № 1487 по описа на Ш.ския районен съд за 2012 г., първоинстанционният правораздавателен ор- ган е признал за установено, че А.А.К., с ЕГН ****** 8831, с адрес: гр. П., ул.”Е.Й.”, № 1 не дължи на “Т. – Ш.” ЕАД, ЕИК 127029454 със седалище и адрес на управление град Ш., ул. „С., № 62А сумата от 1 554.23 лева – главница за консумирана топлинна енергия за периода м. август 1999 г. – м. октомври 2003 г., 318.00 лв. – лихва за забава за минало време и 208.98 лв. – разноски, ведно със законната лихва върху главницата за които има издаден изпълнителен лист по г. д. № 2292/2004 г., по описа на ШРС и образувано изп. д. № 20118770402375 по описа на ЧСИ А. Т., като погасени по давност. Прекратено е производството по делото в частта относно предявения от ищцата срещу ответника претенция за обезсилване на издадения по по гр. д. № 2292/2004 г. по описа на ШРС изпълнителен лист. Ответникът е осъден да заплати направените от ищцата деловодни разноски в размер на 320.67 лв.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът, в първоинстанционното производство, който го обжалва, в частта с която е уважен изцяло отрицателния установителен иск на ищцата. Той счита, че неправилно районният съд е приел, че вземането на дружеството е погасено, поради изтичане на тригодишния давностен срок за вземането. В жалбата се посочва, че не е съобразено обстоятелството, че процесното вземане е било предмет на съдебно производство през 2006 г. и за него има влязло в сила съдебно решение № 149/07.03.2007 г. по г.д. № 2937/2006 г. на ШРС и новия давностен срок, съгл. чл.117, ал.2 от ЗЗД е пет години, а не три години, както е приел първоинстанционният съд. Моли съда да отмени решението като незаконосъобразно и да постанови ново по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск. Редовно призован за съдебното заседание, въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемата страна –А.А.К., чрез пълномощника си ад. С. Е. от АК гр. Ш., в депозирания отговор на въззивната жалба и съдебно заседание изразява мнението, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, съдът, съгл. чл. 269 от ГПК, следва да се ограничи само до посоченото във въззивната жалба. Предвид на това, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС, в частта му, с която е която е уважен предявения от А.К. отрицателен установителен иск. В останалата му част, с която е прекратено производството по делото относно предявената от ищцата претенция за обезсилване на издадения по г. д. № 2292/2004 г. изпълнителен лист, решението на ШРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от А.А.К., в която твърди, че е наложен запор върху банковата й сметка в “Ю. и еф джи Б.” АД, тъй като спрямо нея имало образувано изп. д. № 20118770402375 по описа на ЧСИ А. Т. Делото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 12.08.2004 г., но преди това е било образувано изп.д. № 2944/2004 г. по описа на СИС при ШРС, което е било прекратено на 07.12.2010 г., поради непредприемане на действия от страна на взискателя в 2 годишен срок. С решение № 149 от 07.03.2007 г. по г.д. № 2937/2006 г. на ШРС, влязло в сила на 27.03.2007 г. е установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи по изп. лист от 12.08.2004 г., част от главницата н размер на 727.28 лв., мораторна лихва в общ размер на 1 120.59 лв., като същият е обезсилен за тези суми. Относно останалата дължима сума по изпълнителния лист, а именно главница – 1 554.23 лв., законна лихва - 318.00 лв. и разноски – 208.98 лв. към 21.11.2011 г., когато е образувано изп. д. № 2011877040 2375 е изтекла 3 годишния давностен срок по чл.111, б.”в” от ЗЗД. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на “Т. – Ш." ЕАД главница в размер на 1 554.23 лв., представляваща дължимата стойност на консумираната топлоенергия за периода м. август 1999 г. до м. октомври 2003 г., мораторна лихва в размер на 318.00 лв. за периода от м.юли 2001 г. до 07.07.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 208.98 лв. разноски по изпълнителен лист, издаден по г.д. № 2292/2004 г. по описа на ШРС и да бъде обезсилен изпълнителния лист.

Търговското дружество е депозирало отговор в който развива тезата, че искът е недопустим, а по същество неоснователен. Ответникът счита че вземането не е погасено по давност, тъй като същата е била прекъсната докато е било висящо производството по г. д. № 2937/2006 г. на ШРС.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по искане на ответника, на 12.08.2004 г. по г.д. № 2292/2004 г., ШРС е издал изпълнителен лист, с който А.А.К. е осъдена да заплати на “Т. – Ш.” ЕАД сума в размер на 3 720.78 лв. от която главница -2 281.52 лв., представляваща стойността на незаплатена консумирана топлоенергия в периода м. ноември 1997 г. – м. октомври 2003 г. и мораторна лихва – 1 439.26 лв. за преиода м. ноември 1997 г. – 07.07.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 338.27 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 30.09.2004 г. е образувано изп. д.№ 2944/2004 г. по описа на СИС при ШРС. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на 31.08.2006 г.

На 21.11.2006 г. ищцата е оспорила частично вземането по изпълнителния лист от 12.08.2004 г. относно сумата от 727.28 лв., представляваща главница за незаплатена консумирана топлоенергия за периода м. ноември 1997 г. – м. юли 1999 г., 1120.59 лв. мораторна лихва върху главницата за периода м. ноември 1997 г. – м. юни 2001 г., както и моратолна лихва в размер на 23.00 лв. за периода от 09.06.2004 г. до 07.07.2004 г., като е предявила установителен иск по чл.254 от ГПК (отм.). въз основа на иска е образувано т. д. № 2937/2006 г. по описа на ШРС. По делото е постановено решение № 149 от 07.03.2007 г., влязло в сила на 27.03.2007 г. С него е признато за установено по отношение на ответника, че А.К. в качеството си на длъжник по изпълнителния лист от 12.08.2004 г. не му дължи сумата от 727.28 лв. главница, представляваща стойността на консумираната топлоенергия за периода от м. ноември 1997 г. до м. юли 1999 г., както и сумата от 1120.59 лв., представляващи мораторни лихви върху главниците за изразходвана топлинна енергия в периода от м. ноември 1997 г. до м. юни 2001 г., включително. Изпълнителния лист е бил обезсилен за двете суми 727.28 лв. – главница и 1120.59 лв. – мораторна лихва, както и за 129.90 лв. адвокатски хонорар.

Не се спори между страните и съда приема за безспорно установено, че след образуването на изп. д.№ 2944/2004 г. не са били извършвани никакви изпълнител- ни действия и делото е прекратено на 07.12.2010 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изпълнителният лист от 12.08.2004 г. е върнат на взискателя. Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист и молба от 21.11.2011 г., на същата дата е образувано из. д. № 20118770402375 по описа на ЧСИ А. Т., с рег. № 877 на КЧСИ и район на действие ШОС. С оглед влязлото в сила решение № 149 от 07.03.2007 г., по т. д. № 2937/2006 г. по описа на ШРС, ответникът е посочил, че претендира от ищцата 1 554.23 лв. – главница, 318.67 лв. – лихва за забава и 208.98 лв. – деловодни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 10.08. 2004 г. до окончателното й плащане.

Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено, че топлоенергията е изразходвана за отоплението на жилище, находящо се в гр. Ш., бул. “С.В.”, № 9, вх.5, ап.105, който е бил собственост на А. А.К. и съпруга й до 09.06.2004 г.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от А.А.К. отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищцата се позовава именно на такъв факт - изтекла погасителна давност за задължението по из. д. № 20118770402375 по описа на ЧСИ А. Т.

Вземането, дължимостта на което се оспорва от ищцата, произтича от неизпълнение на задължението за заплащане на консумирана топлинна енергия в периода м. август 1999 г. – м. октомври 2003 г. Цената на доставената топлинна енергия се заплаща периодично, като изискуемостта, забавата и давността настъпват поотделно за всяка престация. Налице са самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт, поради което за този вид плащания следва да се приложи специалната тригодишна давност за погасяване на периодични плащания, предвидена в чл.111, б. “в” от ЗЗД. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Давността е прекъсната, съгл. чл.116, б.”в” ЗЗД, с подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист. С подаване на молбата на 29.09.2004 г. за образуване на изп.д. № 2944/2004 г. по описа на СИС при ШРС, давността отново е прекъсната. Това е последното действие по това изпълнително производство. След подаването й други изпълнителни действия не са предприемани до 07.12.2010 г., когато съдебния изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Предвид обстоятелството, че последното изпълнително действие е осъществено на 29.09.2004 г., то визирания в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двегодишен срок е изтекъл на 29.09.2006 г. при наличието на перемция изпълнителното производство се прекратява автоматично, по силата на закона. В конкретния случай прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 29.09.2006 г. Съгласно чл.115, б.”ж” от ЗЗД давност не тече докато трае изпълнителния процес, относно принудителното осъществяване на вземането – Постановление № 3 от 18.ХІ.1980 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай не е текла давност в периода от 29.09.2004 г. до 29.09.2006 г. След прекратяване на изпълнителното производство на 29.09.2006 г. е започнал да тече нов давностен срок, който съгл. чл.117, ал.1 от ЗЗД отново е тригодишен. В случая не намира продължение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като по г. д. № 2937/2006 г. на ШРС ищца- та е оспорила частично претендираните от ответното дружество суми. Останалата част от дължимата сума по изпълнителния лист, а именно главница – 1 554.23 лв. и законна лихва - 318.00 лв. не е била включена в предмета на делото.

Процесното вземане не е било установено със съдебно решение, а е било постановено определение за издаване на изпълнителен лист, въз основа на изпълнителното основание по чл.237, б.”к” от ГПК (отм.). Липсата на възражение по чл.250 от ГПК (отм.) не води до трансформиране на тригодишната давност в обща петгодишна давност по чл. 117, ал.2 от ЗЗД, поради това, че то няма установително действие за съществуване на вземането. В този смисъл Решение № 94 от 27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г., на ВКС, І т.о. С това решение ВКС е обявил за неправилна практиката по Решение № 1546/14.09.1967 г. по г.д. № 1009/1967 г. на ВС, І г.о., която е била в обратния смисъл. Следователно давностния срок изтича на 29.09.2009 г., т.е. преди датата, на която кредиторът е депозирал молбата за образуване на ново изпълнително производство на 21.11.2011 г.

За пълнота следва да се разгледа и хипотезата, при която се приема че последното действие по изп.д. № 2944/2004 г. по описа на СИС при ШРС е връчва- нето на призовката за доброволно изпълнение – 31.08.2006 г. В този случай двегодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изтича на 31.08.2008 г., а новия три- годишен давностен срок на 31.08.2011 г. , т.е. отново преди датата, на която кредиторът е депозирал молбата за образуване на ново изпълнително производство.

Следователно задължението по издадения на 12.08.2004 г. изпълнителен лист относно главница в размер на 1 554.23 лв., представляваща дължимата стойност на консумираната топлоенергия за периода м. август 1999 г. до м. октомври 2003 г. и мораторна лихва в размер на 318.00 лв. за периода от м.юли 2001 г. до 07.07. 2004 г., е погасено по давност. С оглед на това предявения от ищцата отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

В предвид гореизложеното Ш.ският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При постановавяне на решението си Ш.ският районен съд е съобразил всички ангажирани и относими по спора доказателства, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, правилно е и следва да бъде потвърдено.

Предвид непредставянето на доказателства за направени от въззиваемия деловодни разноски, пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 1 от 04.01.2013 г., постановено по г. д. № 1487 по описа на Ш.ския районен съд за 2012 г., в частта, с която е признато за установено, че А.А.К., с ЕГН ****** 8831, с адрес: гр. П., ул.”Е.Й.”, № 1 не дължи на “Т. – Ш.” ЕАД, ЕИК 127029454 със седалище и адрес на управление град Ш., ул. „С.”, № 62А сумата от 1 554.23 лева – главница за консумирана топлинна енергия за периода м. август 1999 г. – м. октомври 2003 г., 318.00 лв. – лихва за забава за минало време и 208.98 лв. – разноски, ведно със законната лихва върху главницата за които има издаден изпълнителен лист по г. д. № 2292/2004 г., по описа на ШРС и образувано изп. д. № 20118770402375 по описа на ЧСИ А. Т., като погасени по давност.

Разноски не се присъждат.

В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, съобразно чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове: 1.

2