Р Е Ш Е Н И Е№54

гр.Шумен, 05 Април 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Т. Димитрова

Членове:1. М. Маринов

2. С. Шипковенска

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.търг.дело №111 по описа за 2013 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1091 от 30.11.2012г. по гр.д.№1075/2012г. Районен съд - гр.Шумен е признал за установено че ищеца "ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА БАЗА - ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ КЪМ ИНСТИТУТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ШУМЕН" с ЕИК 200464696 не дължи на ответника "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД /с предишно наименование "Е.ОН България Продажби" АД/ с ЕИК 103533691, сумата от 4872,88 лева - стойността на електрическа енергия по фактура №0085371813/07.01.2011г.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, и моли съда да го отмени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от "ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА БАЗА - ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ КЪМ ИНСТИТУТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ШУМЕН" с ЕИК 200464696 срещу "Е.ОН България Продажби" АД, по чл.124, ал.1 от ГПК. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По наведените в жалбата доводи и за пълнота следва да се изтъкне следното: Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва да установи наличието на договорни отношения между страните за продажба на електрическа енергия през процесния период за процесния обект, задълженията по договора, обема на доставената енергия, както и че нейната стойност е в претендирания размер, съответно ищцовата - че е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на цената на доставеното количество енергия.

В настоящия случай не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните се намират в облигационно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия през претендирания период за сочения обект. В това си качество, ищецът е обвързан от публично известни Общи условия на „Е.Он България мрежи” и „Е.Он България продажби”, които са влезли в сила, след одобряването им от ДКЕВР, и публикуването в един централен и един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика. Основание за корекцията и за начисляване на процесната сума представлява констативен протокол от 27.10.2011 г. за проведена проверка. Протоколът е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което констатациите в него не обвързват съда, и наличието на основания за начисляване на ел. енергия въз основа на тях подлежи на пълно и главно доказване, както относно причината за неизправност на конкретното СТИ и периодът, през който то е отчитало неправилно, така и досежно размера на действително потребеното количество ел. енергия. Това, че е съставен в съответствие с чл.61 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.ОН България Мрежи” АД, задължителни за страните, не рефлектира върху доказателствената сила на протокола, тъй като тя е определена от закона и е част от т.нар. публичен ред, на който уговорки в договор, независимо от разпоредбата на чл.20а от ЗЗД, не могат да противоречат. Поради това, дружеството не може да черпи права от съставен от негови служители частен документ, установяващ единствено изгодни за него факти. Не може да рефлектира върху този извод и обстоятелството дали протоколът е подписан от абоната, или от трети лица. В случая, същият е подписан от служител, извършил проверката и служител на ищеца, но и от свидетелските показания се установява, че СТИ е било затворено, без осигурен достъп на външни лица, с изискуемите държавни и ведомствени пломби. В тази връзка, следва да се отбележи, че в хода на процеса доставчикът не доказва, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално употребено от ищеца, което да обоснове дължимост на цената и. Установяването на това обстоятелство е необходимо, защото ел. енергията е движима вещ и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба, при който купувачът дължи заплащане на продажната цена за реално предоставена стока. Предвидените в общите условия методики /чл.38/, допускат изчисляване на корекция, без да се вземе в предвид началния момент на неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия. В тази връзка, правото на доставчика да начисли и изисква плащането на определена сума като цена на стока/услуга, която в количествено отношение е неопределена и неопределяема, освен по методиката в общите условия, или с влязла в сила присъда сочеща период, предвид това, че констатираното в протокола от метрологична експертиза манипулиране на СТИ може да бъде престъпление от общ характер според НК, макар и да не може да се квалифицира като злоупотреба с право, поради липса на субективен елемент /чл. 289 ТЗ/, най-малкото му дава възможност да се обогати неоснователно за сметка на клиента. Приетата в общите условия методика дава възможност сметка на абонат да бъде коригирана едностранно от доставчика, въз основа на съставени от негови служители частни документи и с количество електроенергия, което реално не е доставено и употребено, и то по цена за по високата от тарифните зони. Поради това, клаузите на чл.38, ал.3 и ал.5, и чл.61 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.ОН България Мрежи” АД, се явяват неравноправни, по смисъла на чл.143, т.5, 14 и 16 от ЗЗП, и нищожни, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като налагат на потребителя да изпълни задължението си за заплащане на цената, дори и ако доставчикът не е изпълнил своето задължение – да достави онова количеството електроенергия, която абонатът е заплатил; създават тежест на доказване, която, според приложимото право би следвало да бъде на другата страна, и задължават потребителят да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така доколкото липсва предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия /в този смисъл са и Р №165/19.11.09 г. по т.д.№103/09 г., ІІ т.о., Р №189/11.04.2011г. по т.д.№39/2010г., ІІ т.о., имащи задължителен за съдилищата характер, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС./. Следва да се отбележи също, че, съгласно практика на Европейският съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от ДР, "...Националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това...". Поради изложеното, следва да се приеме, че ответникът не е доказал основание на вземане срещу ищеца - сумата по процесната фактура, представляващо цена на ел. енергия, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи. Следва да се отбележи и, че нормите в новият чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ не са основание за различен от горния извод. Това, че доставчикът има нормативно закрепена възможност да извършва корекция на сметка на свой клиент не означава, че може да го прави по правила в общите си условия, които са неравноправни клаузи.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

На основание чл.78 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 519,60 лв.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1091 от 30.11.2012г. по гр.д.№1075/2012г. на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД /с предишно наименование "Е.ОН. България Продажби" АД/ гр.В. с ЕИК 103533691, да заплати на "ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА БАЗА - ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ КЪМ ИНСТИТУТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ШУМЕН" с ЕИК 200464696, деловодни разноски пред настоящата инстанция, в размер на 519,60 лв. /петстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.