Р Е Ш Е Н И Е№55

гр.Ш., 10 Април 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Т. Димитрова

Членове:1. М. Маринов

2. С. Шипковенска

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.търг.дело №77 по описа за 2013 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №290 от 07.11.2012г. по гр.д.№1011/2011г. Районен съд - гр.Н. П. е признал за установено по отношение на "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД /с предишно наименование "Е.ОН Б. П." АД/ с ЕИК 103533691, и по отношение на "ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД /с предишно наименование "Е.ОН Б. М." АД/ с ЕИК 104518621, че Етажната собственост на живущите в гр.Н. П., ул.Ст. К. , вх., представлявана от управителя К.Й.С., не дължат на ответниците сумата от 1023,13 лева - стойността на електрическа енергия за периода 31.03.2010г. - 28.02.2011г. за обект на потребление – стълбищен асансьор, находящ се гр.Н. П., обл.Ш., ул.Ст. К. №24, вх.2, заведен под абонатен № 0203710092, клиентски номер №1300049129, по фактури - №0073166711, №0073772477, №0074325522, №0074920966, №0075528664, №0076227179, №0076797940, №0077374616, №0077997884, №0078713421, №0079309153, и №0079929869/.

Недоволни от така постановеното решение останали ответниците, които обжалват решението на районния съд, и молят съда да го отмени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбите за неоснователни.

Районен съд - гр.Н. П. е бил сезиран с искова претенция от Етажната собственост на живущите в гр.Н. П., ул.Ст. К. №24, вх.2 срещу "Е.ОН Б. П." АД и "Е.ОН Б. М." АД, по чл.124, ал.1 от ГПК. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По наведените в жалбата доводи и за пълнота следва да се изтъкне следното: Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва да установи наличието на договорни отношения между страните за продажба на електрическа енергия през процесния период за процесния обект, задълженията по договора, обема на доставената енергия, както и че нейната стойност е в претендирания размер, съответно ищцовата - че е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на цената на доставеното количество енергия.

В настоящия случай не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните се намират в облигационно правоотношение по повод доставката и продажбата на ел.енергия през претендирания период за сочения обект. В това си качество, ищецът е обвързан от публично известни Общи условия на „Е.Он Б. М.” и „Е.Он Б. П.”, които са влезли в сила, след одобряването им от ДКЕВР, и публикуването в един централен и един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика. От събраните по делото доказателства с абсолютна сигурност се установяват твърденията на ищцовата страна, че месец след съставянето на протокол №134907/30.04.2010г. на „Е.Он Б. М.” АД, електрозахранването на абоната било преустановено до предявяване на исковата молба. От горния протокол е видно, че към 30.04.2010г. показанията на СТИ са били за консумирана дневна електроенергия - 19455, а за нощна такава - 05345. При демонтажа на средството на 01.03.2011г. - Протокол №0577029/01.03.2011г. на „Е.Он Б. М.” АД, е видно че показанията са били незначително завишени от констатираните през месец март 2010г., а именно - дневна - 19740, нощна - 05584, която разлика е била консумирана през едномесечния период след изготвяне на протокол №134907/30.04.2010г. Независимо от последното, от представените от ответника фактури, въз основа на които се претендира плащане, е видно че голяма част от тях отразяват период на консумация след прекъсването на електроподаването, като изрично е отбелязан периода на консумирана ел. енергия, и всички те представляват, както вещото лице се е опитало да ги квалифицира в съдебно заседание като "догонване", а всъщност съдържат невярна информация. Още от първата фактура №0073166711/31.03.2010г. е видно, че периода за който се твърди да е консумирана енергията е 24.02.2010г. - 22.03.2010г., а като крайни показания на СТИ е отбелязано - ЕТ1 - 19389, ЕТ2 - 511. За следващия период от 23.03.2010г до 23.04.2010г. - по фактура №0073772477/30.04.2010г. - ЕТ1 - 19442, ЕТ2 - 1032. По фактура №0074325522/31.05.2010г. за периода 24.04.2010г - 21.05.2010г. - ЕТ1- 19480, ЕТ2 - 1524, и така до последната фактура №0079929869/28.02.2011г. за периода 23.01.2011г. - 19.02.2011г., през който период е отразена консумация само на нощна ел. енергия ЕТ 2 5583, каквато единствено нощна консумация има в още три от предходните фактури. От гореизложеното е видно, че ответника е отразявал напълно неверни показания на СТИ при изготвяне на фактурите, тъй като няма как към 30.04.2010г. нощната тарифа да е била - 05345, а в изготвената на същата дата фактура - 1032. И в последващите фактури е било отразявано показание на нощната тарифа по малко от констатираното на 30.04.2010г., обстоятелство лишено от всякаква логика и в противоречие с предходната констатация, мотивирано вероятно от желание за компенсиране, породено от собствено неизпълнение, но по недопустим начин, граничещ с осъществяване на документно престъпление, като единствено в последните две фактури са отбелязани по големи показания, които обаче не касаят отразения в тях период на консумация. В тази връзка, следва да се отбележи, че в хода на процеса не се установява при условията на главно и пълно доказване, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално употребено от ищеца за процесния период, което да обоснове дължимост на цената и. Установяването на това обстоятелство е необходимо, защото ел. енергията е движима вещ и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба, при които купувачът дължи заплащане на продажната цена за реално предоставена стока за конкретен период. Точното и прецизно отразяване на показанията на СТИ при ежемесечното им отчитане в документа за плащане, е основанието за плащане на консумираното през съответния месец, и не лишава абоната от правото му да прави правопогасяващи възражения при наличие на такива предпоставки.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

На основание чл.78 от ГПК, жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемия направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 320 лв. Възражението на жалбоподателите за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е определено незначително над установения в Наредба №1/09.07.2004г. минимум, но е под трикратния размер на този минимум, поради което и не следва да се намалява.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №290 от 07.11.2012г. по гр.д.№1011/2011г. на Районен съд - гр.Н. П..

ОСЪЖДА "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД /с предишно наименование "Е.ОН. България Продажби" АД/ гр.Варна с ЕИК 103533691 и "ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД /с предишно наименование "Е.ОН Б. М." АД/ с ЕИК 104518621, да заплатят на Етажната собственост на живущите в гр.Н. П., ул.Ст. К. №24, вх.2, представлявана от управителя К.Й.С., деловодни разноски пред настоящата инстанция, в размер на 320 лв. /триста и двадесет лева/.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.