Р Е Ш Е Н И Е № 53

гр.Шумен,5.ІV.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесети шести март 2013 г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Стела Шипковенска

при секретаря А.А.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№ 76 /2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на„Енерго-про продажби” АД“ЕИК:..., седалище и адрес на управление: гр.В.,бул.”...” № ...,против Решение № 1025/14.ХІ.2012г. по гр.д. № 1976/2012г.на Шуменския районен съд,с което се приема за установено,че ищецът РЗОК-Шумен,представляваща НЗОК,съдебен адрес:гр.Ш.,ул.”...”.., НЕ ДЪЛЖИ на „Е.ОН България Продажби” АД, ЕИК:..., „ЕОН България Мрежи” АД, ЕИК: ..., сумата 7716,98лв/седемхиляди седемстотин и шестнадесет лева и 98 стотинки/-стойност на ел.енергия по дебитно известие № 089949785 от 23.V.2012г. и с което решение се ОСЪЖДА “Е.ОН България Продажби” АД, ЕИК:... и „ЕОН България Мрежи” АД, ЕИК: ..., да заплатят на същия ищец сумата 313,68лв/триста и тринадесет лева и 68 стотинки/деловодни разноски.

Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалбаното решение по съображения,подробно развити в жалбата.Моли да бъде отменено обжалваното решение .

Не е постъпил е писмен отговор от другата страна по реда и в срока на чл.263 от ГПК.

Няма направени нови доказателствени искания от страните.

Въззивният съд,като прецени оплакванията по жалбата и всички доказателства по делото ,поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице- ответник в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна и недоказана,поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по предявен иск с правно основание по чл.124 от ГПК,от ищеца РЗОК - Шумен, срещу ответника „Енерго – Про Продажби” АД –гр.В.( с предишно наименование „ЕОН България Продажби” АД) , ЕИК: ..., за признаване за установено ,че ищецът не дължи на ответника сумата 7716.98 лв. по дебитно известие № 0089949810 от 23.05.2012 г. и по Дебитно известие № 0089949785 от 23.05.2012 г. ,представляваща корекция на сметка за периода 22.11.2011 г. до 19.05.2012 г. .

Процесната сума произтича от извършена корекция от ответното дружество за потребена от ищеца ел.енергия, респ.дължимата за нея стойност,която ответникът начислил след извършена контролна проверка на 19.05.2012 г. на СТИ № 1125091010001897 ,когато било установено отклонение в измерване на потребявана електроенергия ,за което е съставен КТ № 0048923/19.05.12 г. в който е отразено, че при токовия трансформатор на фаза В (преди СТИ) е поставен допълнително многожилен кабел със сечение 35 кв.мм с посока обратна на главния захранващ кабел, което води до неточно отчитане на консумираната по тази фаза електроенергия, като за извършването й не е било необходимо нарушаването на защитните пломби на електромера.

Ищецът твърди, че няма достъп до трафопоста, който е изключителна частна собственост на ответника и че в констативния протокол е записано, че електромерното табло е заварено в добро състояние, както и електромера, като не са нарушени държавните пломби и пломби на капака на клемния блок.

Според ответника,действията му по извършената корекция са обосновани и законосъобразни и това е станало по силата на §1, т.42 от ЗЕ ,като били съобразени установените принципи и методология на корекционните процедури посочени в чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, които от своя страна били в съответствие с основните принципи регулиращи и защитаващи обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия.

За да реши съдебния спор,районният съд е събрал всички допустими,относими и необходими доказателства,представени по делото от двете страни,които е обсъдил всестранно и задълбочено.Отделил е спорното от безспорното,правилно е разпределил доказателствената тежест между страните,като им е дал и съответните указания в определението си по чл.140 от ГПК и в доклада по чл.146 от ГПК.

Точният и верен анализ на районния съд при преценка на доказателствата е додел до пълно и правилно изясняване на фактическата обстановка по делото.Фактическите изводи на първоинстанционния съд са обосновани,в съответствие със събрания доказателствен материал, поради което се споделят и от въззивния съд.Пред въззивната инстанция не се представиха от страните,в ч. от жалбоподателя нови допустими доказателства,които да разкриват нова фактическа обстановка по делото,различна от тази ,приета за установена от районния съд.Ето защо второинстанционният съд намира,че не е необходимо повторно възпроизвеждане на фактическите обстоятелства по делото,установени от районния съд в настоящото съдебно решение,като в тази връзка и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд,обосноваващи фактическите изводи на същия съд.

Спорът по делото се свежда до законосъобразността на извършената от ответника корекция на сметката на ищеца за потребление на ел.енергия през процесния период,на база на данните ,отразени в Констативен протокол №0048923/ 19.05.2012г.

Въззивният съд намира,че при правилното изяснените и установени факти по делото, районният съд правилно е приложил и материалния закон.Законосъобразно е прието от районния съд,че чл. 24, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕП, въз основа който по представения протокол за техническа проверка и уведомление за начислена енергия,се изчислени и коригирани сметките на ищеца за използване на електрическа енергия за минал период, не може да възприеме като валидно правно основание за начисляване на коригирана сума за ел. енергия, защото за процесния период 22.ХІ.2011г.-19.V.2012г., отношенията между страните се регламентират основно от ЗЕ и Наредба № 6/ 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.В тези нормативни актове не е предвидена възможността, съдържаща се в чл.49 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г. (отм.), за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такова право не е уредено и в Правилата за търговия с ел.енергия и Правилата за измерване на количеството ел.енергия. Тази липса, изключва възможност на доставчика на ел.енергия да предвиди в ОУ едностранна промяна на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, каквото по същество е съдържанието на чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП .Тези правни изводи на първоинстанционния съд са съобразени както със закона,така и с трайно установената съдебна практика по аналогични спорни казуси.Законосъобразни са и правните изводи на районния съд относно нищожността на визираната клауза на чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП,явяваща се неравноправна договорна клауза .Тази неравноправност произтича от разпоредбата на чл.143,т.6 и 18 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/,като води до нищожност на същата клауза основание чл.26ал.І от ЗЗД вр. с чл.146ал.І от ЗЗП.

Въззивният съд споделя изложените правни съображения на районния съд ,че след изменението на ЗЕ-чл.83ал.1,т.6 и от 17.07.2012 г., който препраща към издадените по изрична законова делегация в чл.83, ал.2 от ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г., които запазват своето действие, доколкото не противоречат на въведените в закона изменения, на осн.§ 199, ал.2 от ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. чл.98а,ал.2,т.6,б.»а» от ЗЕ,изм.и доп..ДВ бр.54 от 17.VІІ.2012 година, в сила от с.дата,както и разпоредбата на чл.45, ал.1 от Правилата,която от своя страна препраща към процедурата по корекции на това количество, уредена в договора за покупко – продажба на електрическа енергия /т.е. към Общите условия/действително дават законова основа на доставчика на ел.енергия да извършва едностранна корекция в количеството на доставената на потребителите електрическа енергия. Правилно е прието от районния съд,че тази законова възможност няма обратно действие и не се отнася за процесния период на взаимоотношения между страните,а може и следва да се прилага само занапред,след влизане в сила на посочените законови изменения,т.е.след 17.VІІ.2012 година.

Възражението на ответника,лансирано пред първата съдебна инстанция и възпроизведено и във въззивната жалба,а именно,че направените корекции не са санкция за потребителя,а са цена на доставена на същия потребител реално консумирана ел.енергия,при което се позовава и на цитираното решение № 487 от 29.ХІ.2012 година по гр.д. № 1750/2011г. на ВКС,в процесния случай са неоснователни,доколкото са изолирани от общите посочени по-горе основания за нищожност на договорните клаузи,въз основа на които са извършени процесните корекции и не са съобразени с константната съдебна задължителна практика на ВКС по аналогични случай,отнасящи се за прериоди ПРЕДИ изменението на ЗЕ,така,както вече беше посочено по-горе.

Наред с изложеното по-горе ,въззивният съд намира за обосновани и правилни и изводите на районния съд ,че по делото не е доказан осъществен нерегламентиран достъп до СТИ от ищеца или трети лица, за чиито действия ищецът носи отговорност и от друга страна,фактите по делото сочат,че самият ответник,който е собственик на електромера,отчитащ потребената от ищеца ел.енергия ,не е изпълнил вменените му със закон задължения да гарантира изправността на СТИ.

При изложеното по-горе ,напълно обоснован и законосъобразен се явява правният извод на районния съд,че поради нищожността на клаузата на чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП,тя не обвързва страните и не създава правно основание на ответниците ,като доставчици на ел.енергия едностранно да коригират сметките на потребителите на ел.енергия за минало време,без да са доказали доставеното и потребено количество на тази ел.енергия,респ.нейната стойност.Ето защо не могат и да задължават потребителите,в случая ищеца , да им заплащат така начислената коригирана ел.енергия. При положение,че ответникът не е доказал конкретното доставено и потребено от ищеца количество и стойност на ел.енергията ,за която е начислена процесната коригирана сума по процесните дебитни известия, тази сума се явява неоснователно претендирана и недължима,което прави предявеният от ищцата отрицателен установителен иск основателен и доказан.

Като е уважил същия иск,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.Не са налице основания за отмяна на същото решение,поради което предявената против него въззивна жалба се явява неоснователна и недоказана.Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По делото няма доказателства за направени от въззиваемата страна деловодни разноски за втората съдебна инстанция,поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1025/14.ХІ.2012г. по гр./т./д. № 1976/2012г. на Шуменския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове :1. 2.