Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр. Шумен, 18.04.2013 г

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

при секретар П. П., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов т. д. № 548 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следно- то:

Производството е образувано по депозирана искова молба от “Херти” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. “...”, № 38, представлявано от З.Г.З. в качеството му на главен изпълните- лен директор, действащ чрез процесуалния си представител ад. С. С. *** против Dikstra Vereenigde B. V. (Дейкстра Веренихде Б.В.) със седалище и адрес на управление Кралство Нидерландия (Netherlands), 8218 NJ гр.Лелистад (Lelystdd), ... № 9, номер на търговско промишлената палата на Хоой-Еем и Флеволанд (KvK number) 39055950, представлявано от директора А.Д., роден на ***, Амстердам. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника са съществували търговски отношения, породени от сключения между тях договор с дата 01.01.2011 г., по силата на който ищецът се е задължил да продаде, а ответника в качеството си на купувач да закупи стоки съгласно характеристики и цени посочени в договора, в ценовата листа и продуктовата листа на ищеца. По силата на договора и направена на 21.06.2012 г. от ответното дружество заявка ищецът е произвел и доставил 4 вида капачки на обща стойност 23 686.50 евро, като е издадена фактура № 0000030112/29.07.2011 г. стоката е доставена на купувача франко завода на продавача в гр. Плиска на 29.07. 2011 г., посредством предаването и на превозвача. Осъществения транспорт от гр. Плиска, България до Лелистад, Нидерландия е заплатен от ищеца, но е бил за сметка на купувача, поради което ищецът е издал фактура № 0000030113/29.07. 2011 г. за сумата 2 054.00 евро, представляваща стойността на извършения превоз. Стоката е получена от ответното дружество без възражения и рекламации, но в уговорения между страните срок и въпреки проведените няколко разговора то не е заплатило дължимите по двете фактури суми. Ищецът претендира ответникът да заплати сума в общ размер на 25 740.50 евро от които 23 686.50 евро, представляваща дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки по фактура № 0000030112/29.07.2011 г. и сумата от 2 054.00 евро, представляваща стойността на превоза на стоката от завода на ищеца до седалището на ответника в Лелистад, Нидерландия, както и 8 323.39 евро, представляваща мораторната лихва върху сумата от 23 686.50 евро за периода от 28.09.2011 г. до датата на подаването на исковата молба – 05.09.2012 г. и 721.77 евро, представляваща мораторната лихва върху сумата от 2 054.00 евро, за периода от 28.09.2011 г. до датата на подаването на исковата молба – 05.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата в общ размер на 25 740.50 евро, считано от датата на подаването на исковата молба. В първото по делото заседание ищецът е депозирал молба по чл.214, ал.1 от ГПК и съдът с протоколно определение от 19.03.2013 г. е допуснал изменение на размера на предявените искове, като претенцията по отношение на мораторната лихва върху сумата от 23 686.50 евро за периода от 28.09.2011 г. до 05.09.2012 г. е намалена от 8 323.39 евро на 2 446.62 евро и на мораторната лихва върху сумата от 2 054.00 евро, за периода от 28.09.2011 г. до 05.09.2012 г. е намалена от 721.77 евро на 212.16 евро. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител ад. С. С. ***, поддържа исковите си претенции.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът, независимо, че редовно му е връчено съобщение, не е представил писмен отговор на исковата молба.

От събраните по делото писмени доказателства и неоспореното и прието заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

От приложените по делото извлечение от Търговския регистър на Търговско-промишлената палата на Хоой- Еем и Флеволанд от 30.07.2012 г. и удостоверение изх. № 20120130085616/30.01.2012 г. от Агенцията по вписванията се установява, че страните по делото са търговски дружества. На 01.01.2011 г. между тях е сключен договор HD 04/01.01.2011 за покупко-продажба на стоки. Въз основа на договора ищецът, в качеството си на продавач е поел задължението да продава, а ответникът,в качеството си на купувач да закупи стоки от продуктовата спецификация на ищеца, с технически характеристики, условия и цени уговорени в договора (чл.1). Договорът е със срок на действие от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г. (чл.12). Цените на стоките са в евро (чл.3). Всяка една конкретна продажба, в срока на действие на договора, се осъществява при условие ЕХW (франко завода) гр. Плиска, България, въз основа на направена от ответника поръчка, която се потвърждава от ищеца (чл.5 и чл.6). Ответникът е следвало да заплати доставената му стока в срок от 60 дни от издаването на фактурата (чл.8). В чл.13 от договора страните са се уговорили, че се прилага само българското право и българската юрисдикция.

По силата на този договор, въз основа на направени заявки от 21.06.2011 г. (л.34-л.38 от делото) ищецът е продал на ответника 4 вида капачки от продуктовата си листа на обща стойност 23 686.50 евро, опаковани в 25 палета. Стоката е предадена на превозвача в завода на ищеца, находящ се гр. Плиска, България на 29.07. 2011 г. – международна товарителница (CMR) № 32631 от 29.07.2011 г. За извършената продажба ищецът е изготвил, съгл. чл.6 от договора, търговска фактура № 0000030112/29.07.2011 г. и приложен към нея опаковъчен лист (л.39–л.43 от дело- то). За извършения транспорт на стоките от гр. Плиска, България до Лелистад, Нидерландия на стойност 2 054.00 евро, заплатен от ищеца, същият е издал търговска фактура № 0000030113/29.07. 2011 г. (л.45-л.47 от делото).

В хода на процеса не са представени доказателства, че ответникът е напра- вил възражения и рекламация на доставените му стоки в уговорения между страните срок в чл.7 от договора. Предвид на това обстоятелство, съдът приема, че стоките са приети от ответника без рекламация. Съгласно чл. 8 от договора, ответникът е следвало да заплати дължимите по двете горепосочени фактури суми в срок до 27.09.2011 г. Не са представени от страна на ответника доказателства за заплащането им.

От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, е видно, че търговските книги на ищеца и записванията в тях са редовно водени, в съответствие със ЗСч. Процесните две фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, включени са в дневника за продажбите и в СД по ДДС. Към датата на проверката (08.02.2013г.) по счетоводни данни от ищеца по двете фактури не са получени плащания. Размерът на задължението на ответника към ищеца по счетоводните му книги е общо 25 740.50 евро от които 23 686.50 евро по фактура № 0000030 112/29.07.2011 г. и 2 054.00 евро по фактура № 0000030113/29.07.2011 г. Мораторните лихви са в размер съответно 2 446.62 евро върху неизплатената сума по фактура № 0000030112/29.07.2011 г. и 212.16 евро по фактура № 0000030113/29.07. 2011 г. или общо 2 658.78 евро.

В предвид така изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че налице е правен спор с международен елемент между търговски дружества, чийто седалища са в две различни страни, членки на Европейския съюз. Спорът касае изпълнението от купувача на задължението му да плати цената, за закупената от него стока по сключена международна търговска продажба и на разноските по превоза на стоката от мястото на предаването до седалището на ответника. Предявена е и акцесорна претенция за мораторна лихва и за законна лихва върху главниците от датата на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Съгласно чл.5, т.1, б. “а” и “б” от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. по дела свързани с продажба на стоки компетентен би следвало да е съдът по мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. Но в конкретния случай, в чл.13 от сключения между страните договор изрично е посочено, че се прилага българското право и българската юрисдикция. Тази клауза от договора, съгласно чл.23 от Регламент № 44/2001 дерогира установената с чл.5 т.1, б. “а” и “б” компетентност. Разпоредбата на чл.23 дава възможност страните да договорят, че съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всички спорове, които са възникнали или могат да възникнат във връзка с определено правоотношение. За учредяване на договорна компетентност е необходимо и достатъчно да се уговори, че споровете са от компетентност на съдилищата на съответната държава членка. Компетентният вътре в системата на съдилищата на тази държава съд ще се определи по правилата на родовата и местната компетентност по националното право на съответната държава.

Подписаният между страните договор съдържа арбитражно споразумение под формата на арбитражна клауза – чл.7 от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). Съгласно чл.9 от договора споровете между страните следва да се уреждат чрез взаимно споразумение. В случай че спорът не може да бъде уреден чрез взаимно споразумение, компетентен да го разреши е Арбитражният съд в гр. София, България. Но съгласно чл.119, ал.1 и ал.2 от ГПК съдът служебно проверява родовата подсъдност и местната подсъдност по местонахождение на недвижимия имот - чл.109 от ГПК Във всички останали случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба – чл.119, ал.3 от ГПК. По отношение на арбитражното споразумение е налице специална разпоредба – чл.8, ал.1 от ЗМТА, която по същество преповтаря чл.119, ал.3 от ГПК. В чл.8, ал.1 от ЗМТА изрично е посочено, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. В конкретния случай ответникът в посочения от разпоредбата срок не се е позовал на арбитражното споразумение. Следователно, предвид чл.104, т.4 и чл. 107, ал.1, предл. посл. от ГПК, предявените обективно и комулативно съединени искове, с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, чл.330, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са процесуално допустими и подсъдни на ШОС.

Разгледани по същество исковите претенции са основателни, поради следни- те съображения:

Налице са валидно сключен между страните рамков договор, с който са уговорени условията при които се осъществяват търговските продажби на родово определени вещи, в срока на неговото действие. С договорът страните изрично са се съгласили продажбата на стоките между тях да става при условията на кодовото буквено означение EXW, получено от английското наименование на термина “Ex work” от общовалидните правилата за тълкуване на термини при международни продажби, издадени от Международната търговска камара, със седалище Париж – Инкотермс (International Commercial Terms). При сделки за покупко-продажба, сключени при условията на този термин продавачът е изпълнил задълженията си като достави стоката, индивидуализирана по подходящ начин, в собствените си помещения в уговорения срок на разположение на купувача и издаде търговската фактура или нейното равностойно електронно известие. Продавачът няма задължение да сключи превозен договор, респективно да предаде стоката на превозвач, нито носи отговорност за натоварването на стоката на превозното средство осигурено от купувача. Задълженията на купувача са да приеме стоката, след като тя бъде предоставена на негово разположение и да заплати договорената цена, както и да организира за своя сметка пренасянето на стоката от помещенията на продавача до желаното местоназначение (Л.П., Инкотермс 2000 коментар, С., Сиела, 2004, с. 63 – 69).

В новата редакция Инкотермс 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. (http://morfey-logistics.com/bg/menyu-usloviya-na-dostavka-saglasno-incoterms/menyu-usloviya-na-dostavka-saglasno-incoterms-2010.html) не са променени условията на кода EXW. Задълженията на ищеца е ограничено до предоставяне на стоката на разположение в собствените му помещения. Получаването на стоката е вменено в задължение на купувача. Негово задължение, а не продавача е и да организира превоза й до желаното местоназначение, като поеме всички разходи и рискове свързани с транспортирането й. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора за продажба да предостави стоката на разположение на купувача, организирал е транспорта и издал, съгл. чл.321 от ТЗ, предвидените в чл.6 от договора съпроводителни документи. От момента в който ищецът е предал стоката на превозвача, заплатил е транспорта и е издал двете процесни фактури, за ответника е възникнало задължението да заплати цената на закупените и получени стоки, съобразно уговореното между страните със сключения между тях договор, предвид чл.327, ал.1 от ТЗ. От този момент, съобразно уговорката между страните, продажбите между тях да се извършват при условията на клаузата EXW, за ответника възниква задължението да заплати разходите за превоза на стоката. В този смисъл е и разпоредбата на чл.330, ал.1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба ако стоката трябва да се изпрати на място, различно от мястото на предаването, разноските по изпращането и превозва- нето са за сметка на купувача. В конкретния случай в договора е налице изрична клауза (чл.6) определяща мястото на предаването на стоките – завода на ищеца в гр. Плиска, България. Следователно стойността на превоза на стоките от гр. Плиска, България до гр. Лелистад, Нидерландия е за сметка на ответника. По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ответника, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че същия е заплатил доставените му от ищеца стоки и превоза на стоките от от завода на ищеца до седалището на ответника в Лелистад, Нидерландия. Напротив извършената съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице прегледа не само приложените към делото документи, но и тези намиращи се в счетоводството на ищеца, безспорно установи, че ответникът е не е изпълнил задължението си към ищеца, като към датата на предявяване на иска неиздължените суми по сключената сделка е в общ размер на 25 740.50 евро от които 23 686.50 евро по фактура № 0000030112/29.07.2011 г. и 2 054.00 евро по фактура № 0000030113/29.07.2011 г. Т. е. исковата претенция по отношение на главницата е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло, така както е предявена.

С оглед основателността на главната претенция, основателна е и предявена- та акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху отделните стойности по издадените фактури, считано от датата на възникването на всяко едно от задълженията до датата на предявяване на исковата претенция. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай се установява, че страните са постигнали уговорка заплащането да се извъшва до 60 календарни дни от доставката. След изтичане на срока, ответникът е изпаднал в забава. С оглед на това същия дължи не само стойностите на получената, но неизплатената от него стока и превоза от гр. Плиска, България до гр. Лелистад, Нидерландия, но и обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. От направената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размера на дължимата мораторната лихва от датата на възникване на всяко едно от задълженията по процесните фактури до датата на депозирането на исковата молба е съответно 2 446.62 евро върху неизплатената сума по фактура № 0000030112/29.07.2011 г. и 212.16 евро по фактура № 0000030113/29.07. 2011 г. Следователно претенцията за мораторни лихви е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло, така както е предявена с направеното от ищеца изменение на размера й.

Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от ответника, по договора между страните.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 5 470.74 лв., представляващи направените от него деловодни разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Осъжда Dikstra Vereenigde B. V. (Дейкстра Веренихде Б.В.) със седалище и адрес на управление Кралство Нидерландия (Netherlands), 8218 NJ гр.Лелистад (Lelystdd), ... № 9, номер на търговско промишлената палата на Хоой-Еем и Флеволанд (KvK number) 39055950, представлявано от директора А.Д., роден на ***, Амстердам да заплати на“Херти” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление Република България, гр. Шу- мен, ул. “...”, № 38, представлявано от З.Г.З. сумата от 25 740.50 (двадесет и пет хиляди, седемстотин и четиридесет евро и петдесет евроцента) евро от които 23 686.50 (двадесет и три хиляди, шестотин осемдесет и шест евро и петдесет евроцента) евро по фактура № 0000030 112/29.07.2011 г., представляващи дължима и неизплатена цена на продадени капачки, подробно описани във фактурата и 2 054.00 (две хиляди, петдесет и четири) евро по фактура № 0000030113/29.07.2011 г., представляваща стойността на превоза на стоката от завода на ищеца в гр. Плиска, България до седалището на ответника в Лелистад, Нидерландия и 2 658.78 (две хиляди, шестстотин, петдесет и осем евро и седемдесет и осем евроцента) евро мораторна лихва върху претендирания размер главница от момента на падежа на всяко от задълженията по издадените фактури – 28.09.2011 г. до датата на предявяване на исковата претенция – 05.09.2012 г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на завеждане на иска 05.09.2011 г. до датата на нейното окончателното плащане, както и да заплати сумата от 5 470.74 (пет хиляди, четиристотин и седемдесет лева и седемдесет и четири стотинки) лева, представляващи направените от ищеца деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: