МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 184/2013 г.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт внесен в съда от Шуменската окръжна прокуратура срещу М.С.И. ЕГН ********** с обвинение по чл.255, ал.3 от НК вр. с ал.1 , т.2 пр.2 от НК вр. с чл.26 ал.1 от НК за това че: през периода 13.10.2008г. – 24.02.2009г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление в качеството си на управител и представител на *****-М.И.“***, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- ДДС в периодите от 01.09.2008г. до 30.09.2008г. и от 01.12.2008г. до 31.12.2008г. в общ размер на 14 622 , 06 лв. дължим от *****-М.И.“***, като затаил истина в подадени в ТД на НАП гр. Шумен справки-декларации по ЗДДС с входящи номера както следва : вх. № 2700-0948885/13.10.2008г. за данъчен период 01.09.2008г. до 30.09.08г. като е подадена нулева СД в която не включени издадени 3бр.фактури на “Стройкорект“ ООД- Шумен-/№ 73 от 01.09.2008г, №74 от 02.09.2008г и № 75 от 03.09.2008г / с данъчна основа на облагаемите доставки 47 000 лв. и дължим ДДС 9400 лв.; № 2700-99/24.02.2009г. за период 01.12.2008- 31.12.2008г. като е подадена нулева СД, в която не е включено извършено вътрешно общностно придобиване на стока от К. Нидерландия през периода 01.10.2008г.- 31.12.2008г, с данъчна основа 26 110.33 лв. и дължим ДДС 5222. 06 лв.

По инициатива на съда беше насрочено предварително изслушване на страните, с оглед евентуално съгласие на подсъдимият и неговият защитник да не се провежда разпит на някои от свидетелите и вещите лица посочени в обвинителния акт. Непосредствено след разпореждането на съда е депозирана молба с такова искане от подсъдимият и неговият защитник. В съдебно заседание двамата заявиха, че желаят делото да се разгледа по реда на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът разясни на подсъдимия, че направеното от него самопризнание и доказателствата от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата и след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните на ДП доказателства, постанови определение по чл. 372, ал. 4 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът прие за установени фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт, а именно: Подсъдимият И. закупил фирма ЕТ „ ***** -М.И. *** в която бил управляващ и представляващ. В резултат на реализирани продажби на стоки и услуги фирмата му имала парични приходи в периода 2008 - 2009г. и в съответствие с данъчното законодателство дължала данъци върху тези приходи. За да избегне установяването и плащането на тези данъчни задължения подсъдимият И. решил да води невярно счетоводство в своята фирма. За целта същият съзнателно пропуснал да включи в дневниците за продажби 3 бр. фактури-/№ 73 от 01.09.2008г, №74 от 02.09.2008г и № 75 от 03.09.2008г./ за продажба на каменна фракция с получател фирма „Стройкорект“ гр. Шумен.

Впоследствие И. не вписал информацията от фактурите и във справка –декларация с вх. № 2700-0948885/13.10.2008г. за данъчен период 01.09.2008г. до 30.09.08г. която собственоръчно подписал и подал на 13.10.2008г. в ТД на НАП - Шумен. По този начин укрил от данъчните власти стойността на дължимия ДДС в размер на 9400 лв. по тези сделки. През периода 01.10.2008г.- 31.12.2008г. фирма ЕТ „ *****-М.И. *** поръчала и получила стока от фирма доставчик регистрирана в К. Нидерландия. Стойността на стоката била с данъчна основа 26 110.33 лв. и дължим ДДС 5222.06 лв. Съгласно законодателството тази сделка представлявала вътрешнообщностно придобиване-/ВОП/ и в този случай крайният получател на стоката дължи ДДС. Подсъдимият не начислил дължимото ДДС, не издал протокол по чл.117 от ЗДДС и ВОП не било отразено в дневника за покупки и продажби. На 24.02.2009г. подсъдимият И. ***.02.2009г. в която не отразил горепосочената сделка и по този начин укрил дължимия данък за нея.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, протоколи от вземане на образци за сравнителен почерков материал, съдебно – счетоводна експертиза, съдебно – графологична експертиза, фактури /в плик номериран като лист 57 от том І от ДП/, декларации по ЗДДС, протоколи за извършени насрещни проверки и събраните по тях доказателства, както и веществени доказателства, документи от ТД на НАП-Варна, офис Шумен, приложени към делото.

Съдът намира, че с деянието си подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна продължавано престъпление по чл. чл.255, ал.3 от НК вр. с ал.1 , т. 2, пр.2 от НК. Деянието се квалифицира по този текст от НК, защото в периода от 01.09.- 31.12.2008 г. подсъдимият избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Неплатените от него данъци са в общ размер от 14 622.06 лв. а съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 14 от НК данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят 12 000 лв. касае се за продължавано престъпление, тъй като двете деяния извършени от подсъдимия осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, направените от него признания, разкаяние, съдействие на разследващите органи, обстоятелството, че е трудово ангажиран, реализира доходи и преимуществено той се грижи за издръжката на детето и семейството си, обстоятелството, че от извършване на деянието до настоящия момент е изминал значителен период от време. Прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. За деянието извършено от подсъдимия законът предвижда наказания лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Съдът счете, че с оглед тежестта на извършеното деяние и с цел изпълнение на индивидуалната и генерална превенция на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на две години и съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК да наложи по- лекото наказание – конфискация на имуществото /от доказателствата по делото се установява, че той не притежава имущество/. Приложението на разпоредбите на чл. 55 от НК в настоящия случай е допустимо, защото по време на извършване на деянието / до 24.02.2009 г./ е действала разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията на ДВ бр. 27/2009 г. /действала до 05.04.2010 г./, която предвижда при осъдителна присъда по чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът да прилага чл. 55 от НК, при определяне на наказанието. Тази разпоредба на чл. 58а от НК е по – благоприятна за дееца, поради което и на основание чл. 2, ал. 2 от НК тя намери приложение при определяне размера на наказанието. Няма законова пречка, а и за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо той да изтърпява наказанието си ефективно. Съдът определи изпитателен срок в размер на четири години, които да действат предупредително и възпиращо на подсъдимия за извършване на други противоправни действия.

На основание чл. 59 от НК беше зачетено предварителното задържане на И. по мярката за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Съдът му възложи и направените по делото разноски.

В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.

Съдия: