О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ......178..... 26.04.2013г. гр.Шумен

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Райкова

Секретар Т.К.

Прокурор Румен Рачев

Като разгледа докладваното от окръжния съдия

ЧНД №199 по описа за 2013г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.65 от НПК.

Производството по настоящото ЧНД е образувано въз основа на постъпило в съда искане от защитника адв.К.Б. от ВАК на обвиняемата М.П.П. по ДП № 561 по описа за 2009г. на РУП - гр.Нови пазар, с което се иска изменение на мярката за неотклонение от "домашен арест" в друга по-лека. В искането се изтъква, че разследването е приключило, обвиняемата е съдействала на разследването, разпитани са всички свидетели и са изготвени всички експертизи, че няма опасност П. да се укрие, защото има постоянен адрес и живее с майка си и малолетния си син, за които полага грижи.

Искането черпи своето правно основание от разпоредбата на чл.65 ал.1 от НПК, спазена е процедурата по предявяването му и същото е процесуално допустимо пред ШОС.

В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа взетата мярка за неотклонение “домашен арест” и смята, че не са налице условия за изменението й, като в пледоарията си изказва подробни доводи обосноваващи становището му. Моли искането да бъде оставено без уважение и мярката да бъде потвърдена.

Защитника на обвиняемата П., счита искането за основателно, представя доказателства относно здравословното състояние на обвиняемата и сина й, като излага обстойно съображенията си, поради които предлага на съда да измени мярката за неотклонение в по-лека, по възможност в подписка или в гаранция в размер съобразен, с обстоятелството, че подзащитната му е безработна към настоящия момент. Обвиняемата изразява съгласие с изложеното от защитата й, моли да и бъде дадена възможност да се грижи за сина си. В последната си дума моли да бъде изменена мярката й в по-лека.

Съдът, като прецени обстоятелствата изложени в искането, становището на представителя на обвинението по тях, доводите на защитника и на обвиняемата в съдебно заседание, събраните по делото данни и доказателства и на основание чл.65 ал.4 от НПК, както и във връзка с чл.14 от НПК, намира, че искането за промяна на мярката е основателно и следва да бъде уважено по следните правни съображения:

По отношение на обвиняемата П. е взета мярка за неотклонение “домашен арест” по ДП с определение от 14.09.2012г. по ЧНД №432/2012г. на ШОС. ДП № 561/2009г. на РУП – Нови пазар се води спрямо обвиняемата П. за деяние наказуемо по чл.203 ал.1 вр. с чл.201 ал.1 и чл.26 от НК, за което към момента на извършване на деянието се предвиждат наказания лишаване от свобода от 10 до 30 години, конфискация на част или цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК, а в съответствие с чл.2 ал.2 от НК към настоящия момент по-благоприятния закон за това престъпление предвижда наказания лишаване от свобода от 10 до 20 години , конфискация на част или цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл.37 ал. т.6 и 7 от НК. Към настоящия момент ДП е във фазата на предявяване на материалите по делото на страните.

Съдът намира, че и към настоящия момент са многобройни данните и доказателствата, които се извличат от обясненията на обвиняемата, от разпитите на свидетелите Й.Т., Г.Г., М.С., М.Д., Д.Т., С.В., Й.Й., А.А., Р.Х., Г. П., В.С., Р.Б., Б.Д., З.З., Е.М., М.С., П.Т., Р.В., А.А., Й.П., В.Т., Й.Т., от писмените протоколи и описи, от писмата от МК, от приложените длъжностни характеристики и трудов договор, от експертното заключение от НМБИИ, от протокола за оценка, от протокола за техническо изследване, от сертификатите за идентичност, от протоколите за обиск и изземване, от протоколите за доброволно предаване, от извършените съдебно – графически експертизи, съдебно графическа и техническа експертиза, опис на художествени произведения съдебно – техническа експертиза, тройна съдебно – изкуствоведска и оценителна експертиза, петторна съдебно – изкуствоведска и оценителна експертиза, съдебно – дактилоскопна експертиза, съдебно – технически експертизи, съдебно – техническа и фотографска експертизи, декларации и др. От тях съдът приема, че в ДП са налице достатъчно фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са събрани по надлежния процесуален ред, от които се установява, че обвиняемата П. е съпричастна към предявеното и обвинение за длъжностно престъпление, като размерите на присвоеното безспорно са големи. След преценка на съдържащите се в горните доказателствени средства доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ШОС приема за установено, че от тях може да се направи обосновано предположение за вменяването на деяние, квалифицирано като престъпление от общ характер наказуемо по чл.202 ал.2 т.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години и лишаване от права по чл.37 ал. т.6 и 7 от НК, като съда може да наложи и конфискация на част или цялото имущество на виновния. Според съда от представените по ДП доказателства не може да се направи обосновано предположение за престъплението в което е привлечена, като обвиняем П. по чл.203 ал.1 от НК, тъй като за да е съставомерно по този текст престъплението то следва длъжностното присвояване да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай. Според съда дори и да са налице “особено големи размери”, деянието не представлява особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК, защото освен настъпилите вредни последици, които са безспорни, е необходимо да са налице и други отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. ДП е почти приключило и органите на ДП не са събрали доказателства разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на дееца. Поведението на П. дори морално укоримо и житейски неприемливо, само по себе си не обуславя извод за изключително висока степен на обществена опасност на дееца.

Съдът приема, че опасност обвиняемата да извърши престъпление или да се укрие не съществува, тъй като видно от справката за съдимост на обвиняемата П., същата е неосъждана, по досъдебното производство не са събрани данни, които да обусловят извод за трайно изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение у нея, обвиняемата е разведена и има син на 13 години, за който са и присъдени родителските права. П. е декларирала в хода на ДП настоящия си адрес на който живее – *****, заедно със сина си и с майка си, за които полага грижи. От събраните по ДП и представените в съдебно заседание доказателства, се установява, че и тримата имат здравословни проблеми. Безспорно е че възрастна жена, като майката на обвиняемата има нужда от грижите на дъщеря си, а малолетния 13-годишен син в тийнейджърска възраст има нужда от майчинска грижа не само в дома, но и извън него. Тези обстоятелства, както и тезата за невинност, която обвиняемата е заела в хода на ДП дават основание на съда да направи категоричния извод, че няма реална опасност тя да извърши престъпление или да се укрие и тежестта на повдигнатото й обвинение не го разколебава. Предвид обстоятелството, че по ДП са разпитани всички свидетели и са изготвени необходимите за обвинението и поисканите допълнително от защитата експертизи, не е налице и опасност обвиняемата по някакъв начин да попречи на разследването и да се опита да осуети разкриването на обективната истина.

При това положение, за съда се налага извода, че продължаването на мярката за неотклонение домашен арест към настоящия момент не се налага. В този смисъл с оглед разпоредбата на чл.56 ал.3 от НПК съобразно здравословното състояние на обвиняемата и членовете на нейното домакинство, както и другите данни за личността на обвиняемата, понастоящем следва да се приеме че мярката за неотклонение домашен арест вече е неприемлива.

Съдът, като преценява данните по делото и изложените съображения на основание чл.14 ал.1 от НПК, счита, че по делото са налице данни и доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че обвиняемата П. е извършила по-леко наказуемото престъпление длъжностното присвояване по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 ал.1 от НК, а не това с по-тежката квалификация по чл.203 ал.1 от НК, в което е обвинена. От вземане на мярката за неотклонение домашен арест до настоящия момент са изминали 7 месеца, през които обвиняемата е съдействала на органите на разследването, събрани са множество писмени и гласни доказателства и няма опасност да бъде попречено на разследването от страна на обвиняемата. Тези обстоятелства, както и обсъдената по горе липса на опасност тя да се укрие и да извърши престъпление, дават основание на съда да направи извод, че и с по-лека мярка за неотклонение, ще бъдат постигнати целите на чл.57 от НПК и мярката за неотклонение следва да бъде изменена в по-лека, а именно парична гаранция в размер на 1000лв, съобразно чл.61 ал.2 от НПК и декларираното в хода ДП имуществено състояние на обвиняемата. Следва да бъде определен 15-дневен срок за внасяне на сумата. Мярката за неотклонение по НПК “подписка”, съдът намира за несъответна, с оглед високата степен на обществена опасност на деянието, както по чл.202 от НК, така и по чл.203 от НК.

Водим от горното и на основание чл.65 ал.4 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение “домашен арест” взета по отношение на обвиняемата по Досъдебно производство № 561 по описа за 2009г. на РУ “Полиция” - гр.Нови пазар М.П.П. с ЕГН **********, бълг.гр*****, с настоящ адрес ***, в ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева, вносима в 15-дневен срок.

Определението подлежи на изпълнение, след влизането му в сила.

Определението може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от днес чрез ШОС пред Апелативен съд – гр.Варна.

На основание чл.65 ал.4 изр.2 от НПК, НАСРОЧВА производството по делото пред Апелативен съд – гр.Варна на 07.05.2013г. от 10.00 часа, в случай на частна жалба или частен протест.

Окръжен съдия: