Р Е Ш Е Н И Е

№ ...121........./ гр. Шумен, 07. 11. 2013год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: Г.С.

Прокурор: Орлин Куздов

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНАХД № 388 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

С решение № 89 / 10. 09. 2013г. постановено по НАХД № 334 / 13г. Великопреславският районен съд е признал Х.Х.Х. с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 24.11.2012г. до 12.12.2012г. в *****, не изпълнил заповед за незабавна защита срещу домашно насилие /отстраняване и забрана за приближаване до съвместно обитаваното с Ю.Х. жилище, находящо се на адрес ***** от страна на обвиняемия/, постановена с Определение № 456/14.11.2012г. по гр.дело№ 648/2012г. по описа на Районен съд гр.Велики Преслав – акт, издаден за незабавна защита в полза на Ю.И.Х. от ***** - престъпление по чл.296 ал.1 предл.ІІ-ро от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000лв. /хиляда лева/.

Срещу така постановеното решение на Великопреславския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от адв.К.Б. от ШАК– служебен защитник на наказаното лице Х.Х.Х.. В жалбата намира, че решението на ВПРС е неправилно, постановено в нарушение на закона. Излага се довод, че стаята, където наказаното лице се е настанило не е част от жилището и няма връзка с него; няма данни да е приближавал съпругата си през времето, когато е била в сила заповедта; оспорва се и съдържанието на самата заповед. Според жалбоподателя от съда не са взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, тежкото финансово състояние на обвиняемия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на ВПРС и да признае подсъдимия за невиновен или алтернативно да прекрати наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК като приеме, че деянието не е престъпно на основание чл.9 ал.2 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденото лице не се явява. Явява се неговия процесуален представител, който поддържа жалбата и доразвива доводите изложени в нея.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице основания за неговата отмяна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на ВПРС.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК.

Първоинстанционният съд е приел установената в постановлението на ВПРП фактическа обстановка:

Обвиняемият Х.Х.Х. и пострадалата Ю.И.Х. живеели в ***** на *****. Двамата имали сключен брак от 1980г., имали две дъщери, които не живеели към момента на деянието на посочения по-горе адрес.

От 2005г. в домакинството на Х. често възниквали скандали, обвиняемият често злоупотребявал с употребата на алкохолни напитки и под влияние на алкохолно опиянение влизал в конфликт със съпругата си. В хода на тези възникнали скандали той отправял обидни думи и изрази спрямо Ю.Х. и нерядко упражнявал физическо насилие над нея, нанасяйки й удари по тялото. След пореден инцидент , Ю.Х. сезирала Районен съд гр.Велики Преслав. В тази връзка на 14.11.2012г. с Определение № 456/ 14.11.2012г. по гр.д. №648/2012г. срещу Х.Х. била издадена Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие. Същата му била връчена на 21.11.2012г. от орган на РУ “Полиция” – гр.В.Преслав от свид.С.З.Х.. Обвиняемият следвало да изпълни заповедта и да напусне имота на горепосочения административен адрес, считано от 00,00 часа на третия ден /24.11.2012г./ следващ горепосочената дата. С незабавната заповед за защита лицето било задължено от съда да се въздържа от извършване на домашно насилие и било отстранено от семейното жилище на ***** /включително от стопанските постройки и дворното място/. Забранено му било да приближава жилището на Ю.И.Х. /къща, стопански постройки и дворно място на административен адрес *****/ до издаването на заповед за защита от съда. С решение №197 / 12.12.2012г. по гр.д. №648/2012г. била издадена такава заповед. Видно от събрания доказателствен материал по делото, незабавната заповед за защита не била изпълнена от обвиняемия Х., като същия продължил да обитава административен адрес ***** ***** до приключване на досъдебното производство. Обвиняемият имал и друго жилище в *****, което не желаел да обитава.

Съдът е приел, че с деянието си Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296 ал.1 от НК. Приел е, че деянието е извършено при пряк умисъл.

Така установената фактическа обстановка и правна квалификация на деянието се приема изцяло от настоящият съдебен състав.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Независимо, че е обсъдил наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства е приел, че минималния размер на наказанието би указало необходимото въздействие спрямо обвиняемия. Наложеното наказание „глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, ШОС приема за справедливо. Наложената санкция е определена в размер на законовия минимум към датата на деянието.

По отношение на доводите изложени от защитата – Излага се довод, че стаята, където наказаното лице се е настанило не е част от жилището и няма връзка с него. В подкрепа на довода се посочва, че неправилно в Заповедта за незабавна защита срещу домашно насилие, връчена на обвиняемия на 21.11.2012г. неправилно била постановена забрана да приближава стопанските постройки и двора към жилището. Изложения довод е неоснователен. Въззивната инстанция намира за недопустимо да се приеме, че една стая от къщата не е част от нея, тъй като входа й е отвън, а не е общ със самата жилищна постройка. Съгласно разпоредбата на т.30 от параграф 5 от допълнителните разпоредби на ЗУТ - "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди”. Очевидно е, че в случая се касае за един жилищен имот, който е неподелен и по отношение на обвиняемото лице важи забраната за приближаване за цялото жилище /състоящо се от къща, дворно място и стопански постройки/, а не избирателно по отношение на помещения, за които той лично е преценил, че може да обитава. Не противоречи и на закона съдържанието на самата заповед ограничаваща обвиняемото лице да не влиза в двора към къщата и селскостопанските постройки. Ако достъпа на лицето не бъде ограничен до тези части от недвижимия имот, то на практика се обезсмисля и постановяването на ограничителната мярка. Закона предвижда защитата да е такава, че да ограничи достъпа на обвиняемия до пострадалото лице, който значително би бил улеснен ако има достъп до самия имот- в двора и в стопанските постройки. Не на последно място следва да се посочи, че обвиняемия Х. има и друг недвижим имот с къща в същото село. Действията на същия, според съда, не са породени от обстоятелството, че няма къде да живее.

От защитата се излага довод, че няма данни да е приближавал съпругата си през времето, когато е била в сила заповедта. Съдът намира, че самото обстоятелство, че през този период лицето обитава част от семейното жилище, влиза в двора и селскостопанските постройки е достатъчна причина пострадалото лице да се чувства постоянно застрашено за живота и здравето си. Налични са и гласни доказателства – на пострадалото лице и на полицейските служители, че обвиняемият е предупреждаван да изпълни заповедта, нещо което с поведението си последния е неглежирал. Деянието му продължава до 12.12.2012г., когато е издадена Заповед за защита срещу домашно насилие от РС гр. Велики Преслав.

Излага се довод, че неправилно от съда, издал заповедта за незабавна защита срещу домашно насилие към жилище са включени стопанските постройки и дворно място. Въззивната инстанция намира, че в настоящото производство не следва да обсъжда правилността на съдебен акт, който е влязъл в законна сила. ШОС приема, че в заповедта правилно и подробно са посочени жилището и какви части включва то.

Поради изложените по-горе съображения ШОС намира, че следва да остави доводите на защитата без уважение като неоснователни. Без уважение следва да се остави и искането на защитата по отношение на деянието да се приложи чл.9 ал.2 от НК и наказателното производство да бъде прекратено. Деянието от обвиняемото лице е осъществено през период от време от 24.11.20012г. до 12.12.2012г. Лицето има и друг собствен имот в същото населено място и безпроблемно е можело да се настани, за да живее там докато продължава действието на заповедта. От материалите по делото се установява, че е налична и Заповед за защита срещу домашно насилие от РС гр. Велики Преслав, издадена на 12.12.2012г. В обясненията си пред първоинстанционния съд обвиняемият потвърждава, че продължава да живее в същия имот, в нарушение на заповедта от 12.12.2012г. Посочените обстоятелства според съда са пречка деянието да се квалифицира като малозначително или с незначителна обществена опасност.

По отношение на довода, че от съда не са отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивната инстанция намира същия за основателен. Действително при определяне размера на наказанието не са посочени от съда наличието на такива обстоятелства. Следва да се посочи, че наложеното наказание “Глоба” е в законово определения минимален размер, поради което макар да не ги е посочил, първоинстанционния съд очевидно е отчел наличието на такива обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на досъдебното производство и на производството пред първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице. Атакуваното решение на ВПРС е правилно и законосъобразно и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 89 / 10.09.13 г. постановено по НАХД № 334 / 13 г. по описа на ВПРС.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.