Р Е Ш Е Н И Е

№ 103 / гр. Шумен, 15. 10. 2013год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На седми октомври през две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: П.П.

Прокурор: Яна Николова

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВЧНД № 353 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и следващите от НПК.

С определение от 29.07.2013г. по ЧНД № 164/ 2013г. по описа на РС- гр.Велики Преслав на основание чл.70 ал.7 алт. 1-ва от НК е постановено осъденото лице Е.К.М. да изтърпи отделно от определеното му наказание 6 /шест/ месеца “Лишаване от свобода” с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 150/2013г. по описа на ВПРС, влязло в законна сила на 03.04.2013г., и неизтърпяната част от наказание, определено като изпитателен срок с определение по ЧНД № 273/2012г. по описа на Окръжен съд гр.Враца, влязло в законна сила на 11.06.2012г., а именно – 11 /единадесет/ месеца “Лишаване от свобода”, при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Срещу така постановеното определение на Шуменския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена жалба от осъденото лице Е.К.М.. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, а наложеното му наказание е завишено. Срещу постановеното определение е депозирана и въззивна жалба от адв.Г.И. – защитник на осъденото лице. Намира атакуваното определение за неправилно и необосновано. Намира, че са налице условията на приложението на чл.43а от НК и намаляване на размера на наложеното наказание, тъй като през определения изпитателен срок подс.М. е изтърпявал наказание “Пробация”. Моли съда да измени определението на РС гр.Велики Преслав, като приложи правилата на чл.43а от НК и намали размера на изтърпяното наказание. Жалбоподателят М. редовно призован не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Явява се защитника му адв.Г.И.. Защитника поддържа депозираните въззивни жалби. Излага доводи, че видно от свидетелството за съдимост с определение на ОС гр.Враца е постановено условно предсрочно освобождаване, като на осъденото лице Е.К.М. е наложено наказание “Пробация”, а не пробационни мерки. Поддържа искането, направено в жалбата за намаляване на размера на наказанието като се приложи чл.43а от НК.

Представителят на ШОП изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че не са налице основанията за приспадане, тъй като на осъденото лице са наложени пробационни мерки, които са условие за условното му предсрочно освобождаване. Моли атакуваното определение да бъде потвърдено.

Видно от приложената в ЧНД № 164/2013г. на РС гр.Велики Преслав справка за съдимост на осъдения Е.К.М. с присъда по НОХД № 508/2007г. по описа на РС гр.Шумен, влязла в законна сила на 28.05.2007г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.2,т.4, пр.2 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” и чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание 2 /две/ години и 11 /единадесет/ месеца “Лишаване от свобода”, което следва да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим.

С определение на ШРС по ЧНД №355/2008г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 09.05.2008г. на осъдения е направено групиране на наказанията по негови предходни осъждания. На основание чл.25 ал.1от НК във вр. с чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо наказание до размера на най-тежкото измежду наказанията, наложени с присъда по НОХД № 749/2006г. на ШРС, влязла в законна сила на 14.07.2006г., с присъда по НОХД № 944/2005г. на ШРС, влязла в законна сила на 17.07.2006г. , с присъда по НОХД № 803/2006г., влязла в законна сила на 06.11.2006г., с присъда по НОХД № 958/2006г., влязла в законна сила на 08.12.2006г., с присъда по НОХД № 767/2006 г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 09.02.2007г., с присъда по НОХД № 794/2006г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 07.05.2007г. и с присъда по НОХД №508/2007г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 28.05.2007г., а именно 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца “Лишаване от свобода”. На основание чл.24 от НК е увеличено така определеното общо най-тежко наказание с 2 /две/ години – на общо 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца “Лишаване от свобода”.

С определение № 162/01.06.2012г.на Окръжен съд гр.Враца, осъдения Е.К.М. е освободен условно- предсрочно от изтърпяване на наложеното на основание чл.25 ал.1 от НК във вр. с чл.23 ал.1 от НК общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца измежду наказанията, наложени с присъда по НОХД № 749/2006г. на ШРС, влязла в законна сила на 14.07.2006г., с присъда по НОХД № 944/2005г. на ШРС, влязла в законна сила на 17.07.2006г. , с присъда по НОХД № 803/2006г., влязла в законна сила на 06.11.2006г., с присъда по НОХД № 958/2006г., влязла в законна сила на 08.12.2006г., с присъда по НОХД № 767/2006 г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 09.02.2007г., с присъда по НОХД № 794/2006г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 07.05.2007г. и с присъда по НОХД №508/2007г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 28.05.2007г. Наложеното общо наказание на основание чл.24 от НК е увеличено с две години или общо 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца. Към момента на постановяване на определението остатъка от неизтърпяното наказание е бил 11 /единадесет/ месеца. На основание чл.70 ал.6 от НК е определен изпитателен срок от 11 /единадесет/ месеца. На осъденото лице е наложена и пробационна мярка – на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК- “Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 11 /единадесет/ месеца.

С определение от 03.04.2013г. по НОХД № 150/2013г. по описа на РС гр.Велики Преслав, влязло в законна сила на 03.04.2013г. е одобрено споразумение, за деяние извършено през периода 28.02.2013г. – 01.03.2013г. по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца при строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

Деянието по последното осъждане на Е.К.М. е извършено в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване, постановено с определение на ОС гр.Враца. Налице е хипотезата на чл.70 ал.7 изр.1 предл.1-во от НК и следва да се постанови отделно изтърпяване на неизтърпяната част на наказанието. Неизтърпяната част на наказанието, която следва осъденото лице да изтърпи е 11 месеца.

По отношение на исканията в жалбите, депозирани от осъденото лице и защитника му: направено е искане от осъденото лице да се намали размера на наложеното му наказание. От защитника се прави искане да се приложи разпоредбата на чл.43а от НК, като се излага довод, че в свидетелството за съдимост на осъдения е посочено, че му е наложено наказание “Пробация”, а не пробационна мярка. Така направените искания са процесуално недопустими според настоящият съдебен състав. Разпоредбата на чл.70 ал.7 от НК посочва хипотезите, при които предсрочно освободеният следва да изтърпи и неизтърпяната част от наказанието. Разпоредбата указва, че неизтърпяната част от наказанието се изтърпява отделно, тоест тя не може да бъде предмет на групиране по реда на чл.23-25 от НК или замяна по реда на чл.43а т.2 от НК. На следващо място, за да постанови такова изтърпяване съдът следва да отчете наличието на една от двете материално- правни предпоставки за това : първата- извършило ли е осъденото лице ново умишлено престъпление, това престъпление в изпитателния срок ли е извършено и за същото престъпление предвижда ли се наказание “Лишаване от свобода” или втората- когато в изпитателния срок не изпълнява постановена пробация. В настоящия случай е налична първата хипотеза на чл.70 ал.7 изр.1 от НК. Действително по делото са налични писмени доказателства, че в срока на условното предсрочно освобождаване осъденото лице е изпълнявало наложената му на основание чл.70 ал.6 от НК пробационна мярка “Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 11 месеца. Мярката е изпълнявана към Областна служба “Изпълнение на наказанията” гр.Шумен, като началото на изтърпяването й е започнало на 01.06.2012г. и изпълнението е прекъснато със задържането на лицето в сектор “Арести” при ОС “ИН” гр.Шумен на 14.03.2013г. Към момента на задържането на лицето е била налице неизтърпяна част от наложената пробационна мярка – 1 /един/ месец и 17 /седемнадесет/ дни. Независимо, че осъденото лице в изпитателния срок е изпълнявало пробационната си мярка до датата на задържането му под стража, то изтърпяната част от 9 /девет/ месеца и 13 /тринадесет/ дни не следва да бъде зачетена на основание чл.43а т.2 от НК. Наложената на осъденото лице пробационна мярка на основание чл.70 ал.6 от НК не е наказание “пробация” по смисъла на наказателния закон, а мярка за осъществяване на надзор по време на изпитателния срок. Тази мярка е определена и наложена на лицето с цел проследяване на правилната му ресоциализация. В този смисъл е и Решение № 102/2011г. на ВКС по н.д.№ 709/ 2010гг. ІІ н.о. Въззивната инстанция не споделя довода на защитата, че в справката за съдимост на осъденото лице е посочено, че му е наложено наказание “пробация” за определения му изпитателен срок. Видно от приложената по делото справка за съдимост на Е.М. под №16 е посочена присъдата по НОХД № 508/2007г. по описа на ШРС, както и определение №162/01.06.2012г. на Окръжен съд гр.Враца и е изписано, че на осъденото лице е определен изпитателен срок за 11 месеца и му е наложена пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК. Към справката за съдимост са приложени и бюлетините от присъдите и заверени копия на съдебни определения, включително и това на ОС гр.Враца, от което се установява същото обстоятелство, че на осъденото лице не е наложено наказание “Пробация”, а пробационна мярка. Въззивната инстанция не споделя довода на защитата, че следва производството по настоящото дело да се разглежда пред Окръжен съд гр.Враца като компетентен съд, наложил наказанието пробация. Разпоредбата на чл.442 от НПК урежда изрично кой е компетентния съд, който следва да се произнесе по изтърпяване на остатъка от наказанието – това е съдът, на който е подсъдно делото за новото престъпление. В конкретния случай това е РС гр.В.Преслав. Практиката на ВКС е еднозначна, че следва това производство да протече по реда на чл.306 ал.1 т.3 от НПК, а не по чл.451 и сл. от НПК. В този смисъл са и решение № 102/2011г. на ВКС по н.д.№ 709/ 2010гг. ІІ н.о., решение № 142/2013г. на ВКС по н.д.№2343/2012г. ІІ н.о., решение №32/2012г. на ВКС по н.д.№3015/2011г. І н.о.

Поради изложените съображения искането за зачитане на изтърпяната пробационна мярка през определения изпитателен срок на осъдения Е.М. следва да се остави без уважение като процесуално недопустимо.

Предвид гореизложеното жалбите на осъденото лице Е.М. и адв.Г.И. следва да се оставят без уважение, а атакуваното определение на РС гр.Велики Преслав следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 29.07.2013г. постановено по ЧНД № 164 / 13 г. по описа на Великопреславският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.