Р Е Ш Е Н И Е

№ 101./ гр. Шумен, 14. 10. 2013год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На седми октомври през две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: П.П.

Прокурор: Яна Николова

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНОХД № 342 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 93 / 08. 07. 13г. постановена по НОХД № 1996 / 12г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия С.П.Н. за виновен в това, че в периода от неустановена дата в началото на м.март 2012г. до 09.03.2012г. край с.Царев брод, обл.Шумен, при условията на продължавано престъпление и повторност отнел чужди движими вещи – 1бр. метално пано от арматурно желязо и декоративна мрежа с дължина 2,5м. на стойност 37,00лв., 1 бр. метално пано от арматурно желязо за декоративна мрежа с дължина 1,3м. на стойност 30,00 лв. собственост на М. Б. К., 2бр. оградни пана от арматурно желязо и орнаменти наподобяващи решетка с дължина по 2,50м. и височина 0,45м., на стойност 74,00лв., 1бр. оградно пано от арматурно желязо и орнаменти наподобяващи решетка с дължина 1,4 м. и височина 0,45м., на стойност 30,00лв., собственост на В. Д. Б., 2бр. оградни пана от винкел с дължина 2,70м. и ширина 0,50м., на стойност 80,00лв. и 1бр. оградно пано с винкел с дължина 1,20м. и ширина 0,50м. на стойност 30,00лв., собственост на Е. Н. Г., всички вещи на обща стойност 281,00лв. от владението на съответното длъжностно лице С. Б. Ж. – кмет на с.Царев брод, обл.Шумен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен и кражбата е извършена от гробове на покойници – С. Г. И., Д. Б. Й. и Г. Д.Г., поради което и на основание чл.195, ал.1 т.7 и т.8 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК, във вр. с чл.28 ал.1 от НК във вр. с чл.58а от НК му наложил наказание “Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Осъдил подсъдимия С.П.Н. да заплати в полза на ОД на МВР гр.Шумен направените по делото разноски в размер на 80,00лв.

Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от подсъдимия С.П.Н.. Излагат се доводи, че присъдата е несправедлива, като счита, че наложеното наказание е завишено, като не е отчетено при определянето му, че стойността на отнетите вещи е под размера на минималната работна заплата, както и че деянието е извършено по икономически мотиви – с цел прехрана на подсъдимия. Моли присъдата да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява. Служебният му защитник – адв.Х.С. от ШАК поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Моли съда да определи наказанието при условията на чл.55 от НК и да наложи наказание под минимално определения размер.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че постановената присъда е правилна, а наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, като е наложено наказание в минималния размер от закона, което е редуцирано при условията на чл.58а ал.1 от НК. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Съдът на основание чл.373 ал.3 от НПК е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.П.Н. на неустановена дата в началото на м.март 2012г. отишъл на гробищния парк в с.Царев брод и от гроба на С. Г. взел 1 бр. метално пано от арматурно желязо и декоративна мрежа с дължина 2,5м. и 1бр. метално пано от арматурно желязо и декоративна мрежа с дължина 1,3м. След няколко дни подс.Н. отново отишъл в гробищния парк и от гроба на Д. Й. взел 2бр. оградни пана от арматурно желязо и орнаменти наподобяващи решетка с дължина 1,4м. и височина 0,45м. Подс.Н. предал впоследствие отнетите вещи в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в с.Царев брод, стопанисван от “Мета макс” ООД гр.Шумен. На 09.03.2012г. подс.Н. отново отишъл в гробищния парк и от гроба на Г. Г. взел 2бр. оградни пана от Г- образен винкел с дължина по 2,70м. и ширина 0,5м. и 1бр. оградно пано от същия вид с дължина 1,2м. и ширина 0,5м. На 13.03.2012г. подс.Н. помолил свид.Кр.Т. да му помогне да занесат отнетите вещи до гореописания изкупвателен пункт и там отнетите вещи били продадени.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно- икономическа експертиза се установява, че общата стойност на отнетите вещи се равнява на 281,00лв.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, изцяло признати от подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 от НПК и приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав.

Предвид горното, настоящата инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс. С.П.Н. е осъществил деяние по чл.195, ал.1 т.7 и т.8 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК, във вр. с чл.28 ал.1 от НК.

Настоящата инстанция приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд както по отношение установената фактическа обстановка, така и по отношение квалификацията на деянието. Обсъдил е наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Определеното на подсъдимия наказание е в минималния от закона размер за съответното престъпление – в размер на 1 /една/ година “Лишаване от свобода”, което е редуцирано с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК. Наложеното от първоинстанционният съд наказание “Лишаване от свобода” в размер на 8 /осем/ месеца, ШОС приема за справедливо, като се отчете факта, че производството е гледано по реда на гл.27 от НПК и подсъдимият е направил признание по реда на чл.371 т.2 от НПК.

По отношение исканията на защитата, изложени в депозираната въззивна жалба и в съдебно заседание: прави се искане за изменение на първоинстанционната присъда, като на подсъдимия се наложи по-нисък размер наказание “Лишаване от свобода” на основание чл.55 от НК. В тази насока се изтъкват доводи, че от първоинстанционния съд не са отчетени и други смекчаващи отговорността обстоятелства – стойността на отнетото имущество е под размера на минималната работна заплата, тежкото финансово състояние на подсъдимия, което е причина да извърши престъпното деяние с цел прехрана, а не облагодетелстване. Въззивната инстанция след като се запозна с материалите по делото намира, че относно изложения от защитата довод за тежко финансово състояние на подсъдимия не са представени никакви доказателства, които да обусловят извода, че представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Не е основателен и другия довод изложен от защитата, че стойността на отнетото имущество е под размера на минималната работна заплата. Към момента на извършване на деянието – м.март 2012г., размера на минималната работна заплата, определен с постановление на Министерски съвет е бил 270,00лв. От първоинстанционния съд е отчетено като такова обстоятелство самопризнанието и добросъвестното поведение на подсъдимия в наказателния процес.

Видно от доказателствата по делото подсъдимият има и други осъждания. Деянието, за което подсъдимият е признат за виновен с атакуваната присъда е извършено виновно, с пряк умисъл. След анализа на доказателствата по делото, ШОС намира, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни или изключителни такива, които да обусловят приложението на чл.55 от НК и определяне на още по-нисък размер на наложеното наказание, за което прави искане защитата.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 93 / 08.07.2013г. постановена по НОХД № 1996 / 2012г. по описа на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.