Р Е Ш Е Н И Е

№ 96 / 02.10.2013 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: Н. И.

Прокурор: Орлин Куздов

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 336 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 19 от 12.06.2013 година по НОХД № 224 / 2012 год. Районен съд гр. Велики Преслав е признал подсъдимия А.В.Д., ЕГН – ********** за невиновен по чл.170, ал.2 вр. ал.1 от НК и го е оправдал по това обвинение.

Така постановената присъда е протестирана от прокурор при Районна прокуратура гр. Велики Преслав. Протестът е бланкетен, като по късно към него са изготвени и допълнителни мотиви. Прокурорът счита постановената присъда за неправилна и необоснована. В тази насока са изложени подробни съображения и анализ на доказателствата по делото. Посочена е и съдебна практика. Направено е искане за постановяване на осъдителна присъда.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен поддържа депозирания протест. Намира атакуваната присъда за неправилна. Предлага същата да бъде отменена като се постанови нова присъда – осъдителна.

Подсъдимият А.В.Д. моли присъдата да остане “същата”. Процесуалния му представител взема становище за неоснователност и необоснованост на протеста. Счита, че липсват елементите на деянието както от обективна, така и от субективна страна. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Шуменският окръжен съд като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, както и служебно изцяло с оглед изискванията на чл. 313 – 314 от НПК прие, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения поради следното:

Производството пред Районен съд гр. Велики Преслав е преминало през пет съдебни заседание по общия ред. След обявяване на присъдата съдът е изготвил и мотиви към нея. Съдът се е постарал мотивите да бъдат подробни и пълни. Опитал се е да направи и пълен анализ на събраните по делото многобройни, а и противоречиви доказателства. За съжаление, в този стремеж за пълно и подробно анализиране първоинстанционния съд е допуснал противоречия в своите мотиви. По делото са разпитани свидетели, чийто показания оформят две групи гласни доказателства, противоположни една на друга. Първоинстанционният съд обсъждайки показанията на всеки един от свидетелите, не ги е подложил на внимателна проверка, при което немотивирано е кредитирал част от техните показания, а други игнорирал. Анализът им не съдържа убедителна обосновка за изведените правни изводи и приетите за установени факти. Налице е превратно интерпретиране на доказателствените източници. Нелогично е игнорирал част от показанията на свидетелите – полицейски служители с мотива, че същите не са били очевидци на станалото, а пресъздавали единствено казаното им от останалите свидетели. Обсъждайки показанията на тези свидетели в тази посока, логично възниква въпроса, с какви мотиви са кредитирани останалите части в показанията им, при положение, че се пресъздават факти обстоятелства, на които също не са били свидетели очевидци. По идентичен начин е подходил районният съд и към показанията и на св. П., Х., К., А.. Налице е нарушаване на разпоредбата на чл.305 от НПК. Налице са противоречия в мотивите и по отношение обсъждането на показанията на едни и същи свидетели във връзка с едни и същи факти. Без да навлиза в конкретика настоящата инстанция следва да отбележи, че макар и подробна, фактическата обстановка установена от първата инстанция е неясна и от нея не може да се направи извод извършено ли е деянието от подсъдимия или не. От мотивите също не може да се направи такъв извод. Тази разнопосочност на мотивите не дава отговор на въпросите, визирани в чл.339, ал.1 и ал.2 от НК и правят невъзможно проследяването на волята на районният съд и проверка на неговото вътрешно убеждение. Настоящата инстанция счита, че макар и формално да е налице съдебен акт по смисъла на чл.34 от НПК, то той не съдържа мотиви.

Допуснато процесуално нарушение е от кръга на особено съществените. Посочените нарушения са от кръга на абсолютните и водят категорично до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са от категорията на тези, които въззивния съд не може да санира. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в множество решения на ВКС. Поради което и ще следва присъдата да се отмени и делото върне за разглеждане от друг състав.

Поради което така постановената присъда се явява постановена при нарушение на процесуалните правила. Допуснатите нарушения са отстраними при новото разглеждане на делото. Те са и от кръга на особено съществените, които не могат да бъдат отстранени при въззивното производство. Поради което са и основание за отмяна на постановената присъда и връщане делото за ново разглеждане.

Водим от изложените съображения и констатираните съществени процесуални пропуски настоящия състав счита, че не следва да се обсъждат останалите доводи в депозираният протест, свързани с решаването на делото по същество.

Ето защо и на основание чл. 348, ал.3, т.2, предл.1 във вр. с ал.1, т.2 от НПк във вр. с чл.334, т.2 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО присъда № 19 от 12.06.2013 година постановена по НОХД № 224 описа за 2012 година на Районен съд гр. Велики Преслав и връща делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, съгласно чл. 346 от НПК.

Решението да се съобщи на страните.

Председател : Членове : 1.

2.