Р Е Ш Е Н И Е

№ ..47... / 22.04.2013 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На петнадесети април през две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Ралица ХаджИ.ова

Секретар: П.П.

Прокурор: Диан Долапчиев

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 143 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 21 от 18.02.2013 година, постановена по НОХД № 1977/2012 година, Шуменският районен съд е признал подсъдимия М.А.Р., с ЕГН-**********, за виновен в това, че на 21.10.2012г. в местността „Под манастира” в гр.Шумен, като използвал техническо средство- метален лост, отнел чужди движими вещи- 3 бр. листа ламарина с размери 2,20 м. х 1,80м.; 10 бр. листа гофрирана ламарина с размери 2,00м. х 1,00м. и 24бр. листа вълнообразно нагъната ламарина с размери 1,00м. х 0,40м., всичко на обща стойност 312,00 лева от владението на И. В. Т. от гр.Шумен, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” и чл.54 от НК го е осъждил на три години и шест месеца “лишаване от свобода”. На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е определил общо наказание на подсъдимия М.Р. по настоящата присъда и с определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 82/13г. на ШРС, като е наложил най-тежкото от определените наказания, а именно три години и шест месеца “лишаване от свобода.” На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът е определил строг режим на изтърпяване на общото наказание, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип. Съдът е зачел предварителното задържане по мярка за неотклонение ”задържане под стража”, считано от 23.11.2012г. Съдът се е произнесъл и по направените разноски по делото.

Недоволен от присъдата останал подсъдимия М.Р.. Счита, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се доводи, че същата е и неправилна и необоснована. Счита, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която подсъдимия да бъде оправдан, алтернативно – наказанието да бъде намалено. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Подсъдимият прави и искане за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанцинния съд.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен намира жалбата за неоснователна и необоснована. Присъдата счита за правилна и законосъобразна. Деянието счита за безспорно доказано, а наложеното наказание намира за справедливо. Предлага да се потвърди първоинстанционната присъда.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства, съдът е приел за установена фактическата обстановка, която се възприема и от въззивния съд и, която е следната:

През м. октомври 2012 година подсъдимият Р., който сравнително скоро бил освободен след изтърпяване на наказание лишаване от свобода, забелязал, че вилен имот, намиращ се в местността „Под манастира” в гр.Шумен, собственост на пострадалия Т., не се обитава постоянно. Решил да извърши кражба на ламаринени листове, с каквито били облицовани постройките в имота. На 21.10.2012 година около обяд същият прескочил оградата на имота и посредством носения за целта метален лост започнал да сваля част от ламаринените листове. Свидетелят Ал. У., който притежавал имот в близост до процесния, забелязал действията на подсъдимия и се приближил до него, като му поискал обяснение и го поканил да напусне парцела. Тъй като подсъдимият продължил действията си, свидетелят уведомил пострадалия Т. по телефона за случващото се. Междувременно подсъдимият демонтирал общо 3 бр. листа ламарина с размери 2,20 м. х 1,80м., 10 бр. листа гофрирана ламарина с размери 2,00м. х 1,00м. и 24 бр. листа вълнообразно нагъната ламарина с размери 1,00м. х 0,40м., на обща стойност 312 лева, като складирал същите в съседен имот. След това М.Р. помолил свидетеля В. А., който бил приятел на синовете му, да превози вещите до пункт за изкупуване на метали с личния си автомобил, като заявил, че е закупил същите. Свидетеля А. се съгласил. Заедно с подсъдимия и синовете му – И. Р. и А. Р. натоварили ламаринените листове в багажника на притежавания от свидетеля В. А. лек автомобил марка „Опел Астра”. Транспортирали вещите до пункт за изкупуване на метали, собственост на „А. К.” ЕООД-гр.Шумен, където същите били продадени. Тъй като подсъдимият нямал документ за самоличност, като продавач в съставения договор бил вписан И. Р.. По-късно пострадалия Тотеав посетил имота си и като се убедил, че е извършена кражба, уведомил РУП - гр. Шумен за случая.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. Т. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК), В. А., С. С., А. У., С. Х.. В подкрепа на тях са и приобщените писмени доказателства – справка от ОД на МВР гр. Шумен, докладна записка, молба от И. Т., договор за покупка на отпадъци, протокол за доброволно предаване, справка от РУ “Полиция” гр. Шумен, съдебно психиатрична експертиза, съдебно икономическа експертиза, свидетелство за съдимост с приложени към него бюлетини, декларация за семейно и материално състояние. От съдебно икономическата експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи възлиза общо на 312 лева. Към този момент минималната работна заплата за страна е 290 лева. От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият се води на диспансерен учет в ДПБ-с.Царев брод и е лекуван девет пъти в болницата с диссоциално личностово разстройство с алкохолни злоупотреби, което обаче не му е попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Събраните по делото доказателства са взаимно допълнящи се. Първоинстанционният съд е направил пълен анализ на събраните по делото доказателства. Дал е отговор и на въпроса кои от тях кредитира и защо. Обсъдени поединично и в съвкупност така посочените доказателства водят да единствения възможен извод, а именно - за виновността на подсъдимия.

От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан многократно за различни престъпления против собствеността. Престъплението следва да се квалифицира по т.4 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е използвал метален лост, за да демонтира процесните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях. По изложените съображения съдът е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195 ал.1, т.4, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”от НК. Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като процесното деяние е извършено след като подсъдимият е бил осъждан многократно за други тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода, в някои от случаите - за срок над една година, като наказанията са изтърпяни ефективно, а именно - с определение за одобряване на споразумение № 832/29.06.2010 година, постановено по НОХД № 1070/2008г. на ШРС, влязло в законна сила на 29.06.2010г. и към момента на деянието срокът по чл.30, ал.1 и ал.2 от НК не е бил изтекъл.

От така установената фактическа обстановка и събрани доказателства по делото първоинстанционния съд е приел, че подсъдимия М.А.Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.4 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.

Престъплението е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимия на основни правила гарантиращи правото на собственост.

При определяне на наказанието на подсъдимия Р. съдът е отчел като отегчаващи обстоятелства повишената му обществена опасност (предвид множеството му осъждания за тежки умишлени престъпления, отличаващи се със значителна степен на обществена опасност, извън тези, обуславящи правната квалификация на престъплението) и проявената престъпна упоритост при извършването на деянието - подсъдимият не се е отказал от осъществяването му, независимо, че е бил забелязан и разпознат от свидетеля У.. Личността на подсъдимия съдът е преценил като крайно негативна от обстоятелството, че процесното деяние е извършено в сравнително кратък срок след изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което явно по никакъв начин не е оказал възпиращо въздействие върху него. В същото време е отчетено тежкото материално положение на подсъдимия Р., който е безработен и не притежава имущество, сравнително невисокия размер на причинените вреди, а също и наличието на психично заболяване. Поради което съдът е наложил наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно - три години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е определил общо наказание на подсъдимия Р. по настоящата присъда и по определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 82/2013г. на ШРС, тъй като деянията са извършени преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. Съдът е наложил най-тежкото от определените наказания, а именно три години и шест месеца “лишаване от свобода.” Постановено е строг режим на изтърпяване на така определеното наказание, което следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип. Зачетено е и предварителното задържане на подсъдимия по мярката за неотклонение ”задържане под стража” по настоящото дело, считано от 23.11.2012г.

Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществени доказателства.

По отношение на жалбата: Недоволен от присъдата останал подсъдимия М.Р.. Счита, че присъдата е незаконосъобразна, а наложеното наказание за явно несправедливо. Излагат се доводи, че същата е и неправилна и необоснована. Счита, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която да бъде оправдан, алтернативно – наказанието да бъде намалено. В съдебно заседание се прави и искане за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанцинния съд.

Жалбата е неоснователна поради следното:

Не се споделя оплакването, че присъдата е необоснована и не се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства, обсъдил ги е, съпоставил ги е помежду им и им е направил пълен анализ. Напълно се споделят доводите на първоинстанционния съд, че с най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на свидетелите и особено тези на свидетеля А. У.. Посоченият свидетел е пряк очевидец на случилото се. Същият е възприел непосредствено действията на подсъдимия, когото е познавал от преди и когото посочва категорично в съдебна зала, като е наблюдавал и изнасянето на процесните вещи и натоварването им в лекия автомобил. Показанията на У. са последователни, безпротиворечиви и логични, като няма основания за съмнение в тяхната достоверност. Същите се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства - договор за покупка на отпадъци, протоколи за доброволно предаване и др. Поради което и същите са кредитирани в пълен обем. От показанията на пострадалия Т. се установява, че от трите странични стени на намиращата се до входа на имота барака са липсвали големи ламаринени листове с дължина около 2,70м. и височина около 1,80м., а от последната стена са липсвали два листа гофрирана ламарина с размери 2,00м. на 1,00м. Липсвали също така и осем броя гофрирана ламарина с размери 2,00м. на 1,00м. от покрива на друга барака, намираща се във вътрешността на имота, както и останалата част от покрива на складовата част на същата, с площ от около 17 кв.м., съставен от застъпващи се парчета нагъната ламарина (на вълни) с размери 1,00 на 0,40 м. Правилно първоинстанционния съд е констатирал, че изчислени като брой същите надвишават размера от 24 бр., посочен в обвинителния акт. Законосъобраозно е приел, че разликата е без правно значение, предвид липсата на съответно обвинение.

Тезата на подсъдимия не е кредитирана. Правилно и законосъобразно районния съд не е приел, че ламаринените листове са му били предоставени от лица, които нарязвали метален фургон, собственост на неустановеното лице „Чауша”, в замяна на събрани от него орехи. В съдебно заседание подсъдимият твърди също, че служители на „Телепол”, които охранявали района, са забелязали действията му и са се уверили, че същите не са неправомерни. Тези твърдения на подсъдимия са били проверени както в съдебно заседание, така още и в досъдебното производство. От изисканите справки от „Телепол” ЕООД-гр.Шумен и „3S СОТ” ООД-гр.Шумен е видно, че служители на дружествата не са били изпращани и не са присъствали в този район на процесната дата. Предвид показанията на посочените по-горе свидетели и с оглед обстоятелството, че след извършена проверка, защитната теза на подсъдимия се е оказала несъстоятелна, а твърденията му са били опровергани, Шуменският районен съд правилно е приел, че изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин, като няма основания твърденията на подсъдимия да бъдат кредитирани по никакъв начин.

Поради което и въззивния съд приема, че фактическата обстановка е правилно установена. Събрани са всички необходими доказателства за правилното решение на делото. Присъдата е обоснована.

Не се споделя оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционния съд е събрал относимите към предмета на доказване доказателства. Направил е анализ и ги е съпоставил. Изложил е доводи защо е приел, че се касае за кражба при условията на опасен рецидив. Тези изводи се споделят и от настоящия състав. Поради което и материалния закон е правилно приложен. Неоснователно е и оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Всъщност такова оплакване няма. Същото е формулирано като искане от подсъдимия за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд без да се сочат конкретни причини за това. Въззивният състав не констатира основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

По наложеното наказание от първоинстанционния съд. Присъдата е постановена при превес на смекчаващите вината обстоятелства почти на границита на законопредвидения минимум. Изцяло се споделят аргументите на първоинстанционния съд за определяне на наказанието при хипотезата на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства по изложените от него аргументи. Наложеното наказание лишаване от свобода е към предвидения в закона минимум. Обстоятелството, че вещите са на ниска стойност са отчетени от първоинстанционния съд и няма как това обстоятелство да се отчита за втори път и от окръжния съд отново като смекчаващо отговорността обстоятелство. Всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието са отчетени от Шуменския районен съд. Наказанието е определено в рамките на закона и събраните по делото доказателства. По нататъшно негово намаляване не се налага.

По изложените по горе съображения ще следва присъдата да бъде потвърдена.

Ето и защо Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло присъда № 21 от 18.02.2013 година по НОХД № 1977 / 2012 година описа на Районен съд гр. Шумен.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено на страните.

Председател: Членове : 1.

2.