Р Е Ш Е Н И Е

№ .46. / 22.04.2013 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На петнадесети април през две хиляди и тринадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Теодора Д.

Секретар: П.П.

Прокурор: Диан Долапчиев

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 141 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 21 от 13.02.2013 постановена по НОХД № 460 / 2012 година Новопазарският районен съд е признал подсъдимия С.М.Х., ЕГН -********** за виновен в тома, че на 09.07.2010г. на път ІІІ-701, км.47+00 край с. Войвода, обл. Шуменска, при управлението на моторно превозно средство /лек автомобил “Рено Рапид с рег.№ В 17 29 КА/ нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост причинил тежка телесна повреда /загуба на слезката/ на лицето Р.М.Д. и средна телесна повреда /трайно затруднение на движението на левия горен крайник/ на лицето Ю.И.Р., поради което и на основание чл.343, ал.3, б.”а” във вр. чл.343, ал.1, б.”б” пр.1-во и пр.2-ро във вр. чл.342, ал.1, пр.3-то от НК го е осъдил на “лишаване от свобода” за срок от една година. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

Съдът е осъдил подсъдимия С.Х. да заплати на гражданския ищец Р.Д. сумата в размер на 20 000лв. - двадесет хиляди лева – главница, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от деня на увреждането - 09.07.2010г.до окончателното изплащане. Искът в останалата част отхвърлил като неоснователен и недоказан. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец Ю.Р. сумата в размер на 7 000лв. - седем хиляди лева –главница, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 09.07.2010г. до окончателното изплащане. Искът в останалата част отхвърлил като неоснователен и недоказан.

Съдът се е ппоизнесъл по веществените доказателства, разноски и дължими държавни такси.

Недоволни от така постановената присъда останали гражданските ищци и частни обвинители Р.Д. и Ю.Р.. Обжалват присъдата само в гражданско отхвърлителната й част. Считат присъденото им обезщетение за занижено. Молат да се измени присъдата като се уважат изцяло предявените от тях искове за неимуществено обезщетение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържат искането.

Подсъдимият С.Х., редовно призован не се явява. В законоустановения срок не е представил и писмено възражение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен излага съображения, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована, като присъденото обезщетение намира за справедливо. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, установи наличие само на обстоятелства по чл. 336 от НПК. Проверена изцяло присъдата е законосъобразна и обоснована. Присъденото обезщетение – справедливо. Оплакванията в жалбата са неоснователни поради следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства съдът приема за установена фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е следната:

Подсъдимият С.Х. ***. Същият не е правоспособен водач на МПС /писмо от ОД на МВР гр.Шумен, сектор “Пътна полиция” изх.№ 782/29.01.2013г. и справка за нарушител от региона, издадена от сектор КАТ – ОДП Шумен изх.№ 782/29.01.2013г./. Въпреки, че не притежава свидетелство за управление на МПС, на 09.07.2010 година сутринта, той управлявал лек автомобил „Рено Рапид” с рег. № В 1729 КА, придвижвайки се от с. Хърсово, област Шуменска към гр. Нови пазар, област Шуменска. Около 10,00ч. спрял в района на автобусната спирка, находяща се в с. Църквица, област Шумен, където чакали автобус за гр. Нови пазар свидетелите Ю.И.Р. и Р.М.Д.. Подсъдимият им предложил да ги откара до града на цената на автобусния билет и те се съгласили. Свидетелката Д. се настанила на предната седалка до шофьора, а свидетеля Р. седнал в задната част на автомобила. Подсъдимият потеглил към гр. Нови пазар. Около 10,20ч. подминал разклона за с. Войвода, област Шумен и продължил по пътен участък ІІІ-701, км. 47 + 00 към гр. Нови пазар, когато възникнал проблем с настройката на монтираното върху автотаблото музикално устройство. Опитвайки се да го настрои, подсъдимият изгубил контрол над управлението на горепосоченото превозно средство, навлязъл в лентата за насрещно движение и едва в този момент възприел визуално насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № В 1657 КТ, управляван от свидетелката И. К. от гр. Нови пазар. Подсъдимият Х. направил опит да избегне сблъсъка, като предприел маневра вдясно, но не успял. В резултат от последвалия удар с другия автомобил, подсъдимият и двамата му спътници Ю.Р. и Р.Д. получили различни травматични увреждания и след своевременната намеса на служители на СМП били хоспитализирани в “МБАЛ – Шумен” АД. Р. Д. претърпяла оперативно лечение. След настъпилото ПТП подсъдимият С.Х. също е бил настанен за лечение в “МБАЛ-Шумен” АД, като също претърпял оперативно лечение. Ю.Р. след ПТП -то постъпил в Спешно отделение на МБАЛ Шумен. След проведен преглед и консулт с рентгенолог е констатирано, че у същият е налице “счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място.”

Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепа от показанията на разпитаните по делото свидетели Р.М.Д., Ю.И.Р.. В подкрепа на тях са показанията на свидетелите И.И. К., Я. Я. Х.. Същите са в унисон и с писмените доказателства, заключенията по назначените съдебно-медицинска, химическа и автотехническа експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум за посетено местопроизшествие.

На двата автомобила е извършен технически оглед. От тях е видно, че лек автомобил “Фолксваген Поло ”с ДК № В 11 657 КТ, управляван от И. К. е бил с изправна спирачна система. Ходова част и окачване -неизправни –деформиран преден мост, деформирана лява джанта и изпъснала предна лява гума. Кормилно управление –изправно. Осветление – неизправно -вследствие на удара при ПТП липсват два броя фарове и пътепоказатели. Купе - вследствие на удара при ПТП силно са били деформирани капака на двигателя, два броя калници и подкалници, счупено предно обзорно стъкло, ляво странично огледало, липсва предна броня и декоративна решетка.

От огледа на управлявания от подсъдимия лек автомобил “Рено Рапид” с рег. № В 17 29КА, се констатира следното: Спирачна система- невъзможна проверка поради деформация на пода под педалите. Ходова част и окачване: неизправни –деформиран преден мост, деформирана лява джанта и изпуснала предна лява гума. Кормилно управление: невъзможна проверка поради деформация на кормилния прът и кормилни щанги. Осветление-неизправно, вследствие на удара при ПТП, липсват два броя фарове и пътепоказатели. Купе: Вследствие на удара при ПТП силно са деформирани: таван, капак на двигателя, деформирани два броя предни калници и подкалници, два броя предни врати, два броя предни колонки, ляв праг, ляв рог, заден ляв калник, счупено предно обзорно стъкло, стъкло на лява врата, стъкло на фургона от ляво и стъкло на предна дясна врата, липсва предна броня и декоративна решетка.

Въз основа на направеният оглед е направен извода, че всички повреди и деформации и по двата автомобила, са в резултат на пътно-транспортното произшествие.

От тройната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че и двата леки автомобила са се движели през светлата част на денонощието по път ІІІ-701 в отсечката с.Жилино-с.Войвода, при облачно време, мокро пътно платно с ширина 6.7 метра. Лекият автомобил “Фолксваген Поло” с рег.№ В 16 57 КТ, управляван от И. К. се е движил със скорост 85 км/ч. При достигане на км. 47+00 този автомобил след десен завой се е движил във своята пътна лента. В същия момент в обратна посока се е движел лек автомобил “Рено Рапид”, управляван от С.Х.. В момента, в който този водач е отвлякъл вниманието си, управляваното от него МПС е навлязло в летната за насрещно движение. Двата автомобила са се ударили с левите си предни части. След удара, лек автомобил “Фолксваген Поло” се завъртял около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка на 90 градуса и спрял на около 11 метра от мястото на удара в своята лента за движение около 11 метра от мястото на удара в своята лента за движение. Лек автомобил “Рено Рапид” се е обърнал по таван и спрял изтласкан в дясно извън платното спрямо своята посока за движение. Причината за настъпване на произшествието се явява навлизането на лек автомобил “Рено Рапид” в лентата за насрещно движение, по която в същия момент правомерно се е движел лек автомобил “Фолксваген поло”. При създалата се ситуация водачите на процесните автомобили не са имали техническа възможност да предотвратят произшествието. Същото би могло да се предотврати, ако лек автомобил “Рено Рапид” се е движел в своята пътна лента.

По делото се изслушани и три съдебно-медицински експертизи за установяване травматичните увреждания по отношение на подсъдим Х. и по отношение на пострадалите лица Р.Д. и Ю.Р..

В заключенията е констатирано следното: Вследствие на настъпилото ПТП Р.Д. е получила следните травматични увреждания: Контузия на корема. Травматично разкъсване на слезката. Хемаскос. Причинена й е загуба на слезка. Пострадалата Р.Д. е била бременна ІІІ-ІV лунарен месец. В медицинската документация липсват регистрирани травматични увреждания на плода, които могат да се свържат пряко с претърпяното ПТП. От медицинска гледна точка пострадалата Д. е претърпяла сериозна коремна травма, която би могла да е причина за загуба на плода, без това да е абсолютно задължително. В тази гестационна възраст ІІІ-ІV лунарен месец човешкият ембрион е абсолютно нежизненоспособен извън утробата на майката. Отстраняването на слезката представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2, предл.8 от НК. На Р. е било причинено трайно затруднение на движението на левия горен крайник, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, предл.3 от НК. Травматичните увреждания на подсъдимия, настъпили в резултат на извършеното от него деяние са ирелевантни както с оглед съставомерността на престъплението, така и с оглед на наказателната отговорност на самия подсъдим.

С гореописаното деяние подсъдимият С.Х. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.3, б. „а” във вр. с чл.343, ал.1, б. „б”, пр. 1-во и пр. 2-ро във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3-то от НК. Същият е нарушил основни норми гарантиращи безопасността на движението.

От субективна страна Х. е действувал при наличие на несъзнавана непредпазливост /т. нар. „престъпна небрежност”/ по смисъла на чл.11, ал.3 предл.1-во от НК - не е предвиждал настъпилите общественоопасни последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. По отношение на нарушенията на правилата за движение е действувал умишлено, а по отношение на резултата – телесните повреди – непредпазливо.

При определяне на наказанието съдът е преценил обстоятелствата имащи значение за тяхната индивидуализация. Преценил е от една страна отегчаващите вината за подсъдимия обстоятелства – степента на обществена опасност на извършеното престъпление, с което, макар и по непредпазливост е увредена телесната неприкосновеност на две лица и то чрез управление на моторно превозно средство, за което подсъдимият не притежава нужната правоспособност, отчитайки, че за сходно престъпление /по чл.343-в, ал.2 от НК/ той вече е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78-а от НК. От друга страна съдът е преценил като смекчаващите вината му обстоятелства чистото съдебно минало към момента на извършване на инкриминираното деяние /реабилитиран по право/ и най-вече материалното и здравословно състояние на самия подсъдим - пенсионер по болест. В резултат на това първоинстанционния съд е наложил наказание, между минималния и среден размер, предвидени в съответната правна норма, а именно –“лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три година. Новопазарският районен съд е преценил, че чрез така определеното по вид и размер наказание биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието, залегнали като основни начала в чл.36 от НК.

По отношение на гражданските искове – претенцията е за неимуществени вреди. При определяне на техния размер съдът се е водил от понесените от пострадалите болки и страдания. Взел е предвид и вида на нанесените увреждания, както и срока за възстановяване. Оценил е и взаимоотношенията между страните. Обсъдил е и оперативната интервенция на Р.М. и обстоятелството, че й е била отстранена слезката. По отношение увреждането на пострадалия Ю.Р. е отчел времето за отшумяване на болката - 3-5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. В резултат на което и по справедливост е определил гражданския иск в размери както следва: на Р.М. - 20 000лв. - двадесет хиляди лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от деня на увреждането - 09.07.2010г. до окончателното изплащане и на И.Р. - в размер на 7 000лв. - седем хиляди лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от деня на увреждането -09.07.2010 г. до окончателното изплащане. В останалата им част за разликата до пълните размери, съдът е отхвърлил предявените граждански искове като неоснователни и недоказани.

Произнесъл се и по направените разноски и дължими такси.

По отношение на жалбата: Недоволни от така постановената присъда останали гражданските ищци и частни обвинители Р.Д. и Ю.Р.. Обжалват присъдата само в гражданско отхвърлителната й част. Считат присъденото им обезщетение за занижено. Молат да се измени присъдата като се уважат изцяло предявените от тях искове за неимуществено обезщетение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържат искането.

Жалбата е неоснователна.

Новопазарският районен съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. Направил е пълен анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени поединично и в своята съвкупност. Съдът е дал отговор на всички поставени въпроси. И едва след този анализ е направил правния извод за приложимия закон. Отчетени са всички обстоятелства, имащи значение за правната квалификация на деянието и размера на присъденото обезщетение. Материалният закон правилно е приложен.

При преценката си относно обезщентението на пострадалите за неимуществени вреди съдът е установил по категоричен начин, че между деликта, настъпил по вина на ответника /ПТП/ и претърпените от гражданските ищци вреди е налице пряка причинно-следствена връзка, която подлежи на репариране от деликвента. В резултат на престъплението, пострадалите лица са претърпяли болки и страдания, проведено им е лечение, включително и оперативно по отношение на Р.М., на която е била отстранена слезката. Видно от съдебно медицинската документация и проведеното микроскопско изследване, пострадалата при ПТП Р.Д. е била бременна ІІІ-ІV лунарен месец. В медицинската документация липсват регистрирани травматични увреждания на плода, които могат да се свържат пряко с претърпяното ПТП. От медицинска гледна точка пострадалата Д. е претърпяла коремна травма, която би могла да е причина за загуба на плода, без това да е абсолютно задължително. В тази гестационна възраст ІІІ-ІV лунарен месец човешкият ембрион е абсолютно нежизненоспособен извън утробата на майката. Ето защо не може да се направи извода, че загубата на плода е в пряка и причинно следствена връзка с настъпилото пътно произшествие по виня на подсъдмия.

По отношение уврежданията на пострадалия Ю.Р.. Преценено е като средна телесна повреда, с оглед перспективата за неговото отшумяване, визирана в заключението по назначената СМЕ - 3-5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

Безспорно е, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му и причинителят на непозволеното увреждане носи отговорност за своите действия и се смята в забава и без покана /чл.114, ал.3 и чл.84, ал.3 от ЗЗД, Постановление №2 на Пленума на ВС от 21.12.1981г./. От извършване на деликта до предявяване на исковете по чл.45 от ЗЗД не е изтекла предвидената в закона погасителна давност, поради което искове са процесуално допустими. Съгласно чл.52 от ЗЗД размера на вредите се определя от съда по справедливост. В закона няма строго диферинцирани параметри, които да обвързват съда с конкретен размер на обезщетение, което следва да се присъжда за неимуществени вреди. Липсват таблици или парамери на съотношение. Всеки конкретен казус се преценява в зависимост от събраните по делото доказателства, вината, начина на причиняване, условията, данни за съпричиняване, вид на увреждания и време за възстановяване. Такива се присъждат и в съответствие с общите принципи на морала и справедливостта. Поради което и въззивният съд счита, че Новопазарският районен съд е спазил принципа за определяне на обезщетение за неимущетвени вреди и е определел същите правилно и законосъобразно. Съобразил се е с посочените по горе обстоятелства, поради което и присъдените обезщетения са справедливи.

Не могат да се споделят доводите на защитата, че се отказва от дължимите лихви, за сметка на по високо обезщетение. При деликт лихвата е дължима от дена на увреждането. Същата се следва, още повече, че такова искане е било направено пред първоинстанцинния съд. В последствие отказването от нея е ирелевантно, тъй като тя следва главницата по силата на закона. Поради което нито първоинстанционния съд, нито въззивния може да вземе отношение по това искане. Същото е изцяло в правомощията на гражданстите ицщи – ако желаят ще си го търсят принудително. Но не съществува правна възможност в тази насока присъдата да бъде променяна. Отказването от лихвата не е и основание за завишаване на присъденото обезщетение.

Въззивният съд намира, че не са допуснати нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото. Няма нарушение на материалния закон, няма и съществени процесуални нарушения. Присъдата е законосъобразна и обоснована. Наложеното наказание – справедливо. Присъденото гражданско обезщетение е правилно определено и отговаря на нормите и морала.

Ето защо присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована следва да бъде потвърдена.

С оглед на изложеното и водим от горното, Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло присъда № 21 от 13.02.2013 година постановена по НОХД № 460 / 2012 година описа на Районен съд гр. Нови пазар.

Решението е окончателно.

Решението да бъде съобщено на страните, съгласно изискванията на чл. 340, ал.2 от НПК.

Председател: Членове : 1.

2.