Р Е Ш Е Н И Е

№ ..45. / 18.04.2013 година, гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На петнадесети април две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове:1. Свилен Станчев

2. Теодора Димитрова

Секретар: П. П.

Прокурор: .................................

като разгледа докладваното от съдия Н. Батанова

ВНЧХД № 113 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 2 от 14.01.2013 година по НЧХД № 490 / 2012 година Новопазарският районен съд е признал подсъдимия Е.М.Х., ЕГН - **********, за виновен в престъпление по чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.78-а от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 800.00 лв. /хиляда и осемстотин лева/. Осъдил е подсъдимия Е.Х. да заплати на гражданския ищец Ф.Х.С., с ЕГН-********** сумата в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева –главница/, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 23.06.2012г. до окончателното й изплащане, като обезщетение за причинените му с извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, като в останалата част до предявения размер е отхвърлил като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда е признал подсъдимия Е.Х. за невиновен в престъпление по чл.148, ал.1 от НК във вр.чл.146, ал.1 от НК и го е оправдал. Отхвърлил е и предявения граждански иск от гражданския ищец С.Ю.С. против подсъдимия Е.Х. за сумата в размер на 1500.00 лв. /главница/ ведно със законната лихва върху нея, начиная от 23.06.2012г. до окончателното й изплащане, предявен като обезщетение за причинени й неимуществени вреди във връзка с твърдяното престъпление по 148, ал.1 от НК във вр.чл.146, ал.1 от НК като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл и по направените разноски и дължими такси.

Срещу присъдата е депозирана жалба от подсъдимия Е.Х., действуващ чрез своя пълномощник – адв. М. М.. Присъдата е обжалвана като необоснована, неправилна и незаконосъобразна. Моли да бъде отменена, като се отхвърли и предявения граждански иск. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание. Иска се оправдателна присъда.

Гражданските ищци и частни обвинители – Ф.С. и С.С. чрез процесуалния си представител излагат доводи за неоснователност на жалбата на подсъдимия Х.. Считат, че присъдата е правилна и законосъобразна. Молят да бъде потвърдена като им се присъдят и направените разноски във въззивнето производство.

Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните по делото доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Приема за установена следната фактическа обстановка приета и от първоинстанционния съд, а именно:

Частните тъжители Ф.Х.С. и С.Ю.С. и подсъдимият Е.М.Х. са съселяни. Всички живеят в с.Климент, обл.Шумен и се познават добре помежду си.

На 23.06.2012г. вечерта, на смрачаване, подсъдимият прибирал от паша животните си, като пътят му минавал по улицата, на която живеят тъжителите. Помежду им често възниквали дрязги, свързани с преминаването на овцете. Така се случило и въпросната вечер, когато на улицата излязла тъжителката С.С.. Тя влязла в словесен конфликт с подсъдимия.

След тъжителката излязъл и Ф.С.. Е. ударил два - три пъти тъжителя С. със дървена тояга /сопа/ по главата и по рамото, от което той паднал на земята. Намесил се техния съсед Е. и неговата снаха - св.Г. М., които преустановили конфликта. Пострадалият сигнализирал дежурния на ОД на МВР, като пристигналите служители снели обяснения и напиС. протокол за полицейско предупреждение и акт за установяване на административно нарушение на подсъдимия Е.Х.. На тъжителя Ф.С. била оказана и медицинска помощ.

При прегледа от съдебният лекар е констатирано наличие в окосмената част на главата задно теменно в дясно до срединната линия на рана с линейна форма и охлузени ръбове, косо разположена отпред дясно отзад срединно с дължина 3 см., ширина на охлузването около раната 1.2 см. По външната страна на лявата мишница горна трета към рамото има мораво синкаво кръвонасядане на площ 11/8см. с вертикално охлузване на кожата в центъра 5/1,2 см. В заключението експертът е посочил, че се касае за разкъсно - контузна рана на главата. Кръвонасядане и охлузване на лявото рамо и мишница. Травматичните увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадалия. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Ф. С., Е. А. А., Г. Н. М., от части от показанията на Х. М. А. и М. Ю.Х.. В подкрепа на тях са и изготвената съдебно медицинско удостоверение. В подкрепа на тях са и приложените полицейски преписки № 7458 от 25.06.2012 и № 3160 от 06.07.2012 година. Не са налице обстоятелства, които да дават основание на съда да се съмнява в тяхната достоверност, както и да не могат правилно да възприемат фактите и да ги възпроизвеждат. Показанията на тези свидетели са логични, последователни и най важното – подкрепят се от констатираните обективни находки като травматични увреждания. Показанията на свидетелите Е. А. и Г. М. са показания на свидетели, които не са в родствени или близки отношения със страните. Липсват данни и да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото. В по голямата си част те са и преки свидетели на случилото се. Поради което и техните показания се кредитират в пълен обем. Показанията им се подкрепят и от тези на свидетелите Г. С., която пресъздава много подробно случилото се, което е възприела лично. Показанията на св. Х. А. подкрепят тези на останалите свидетели.

От показанията на свидетелите съдът приема, че подсъдимият е нанесъл удар с твърд тъп предмет на пострадалия. Спорен е само вида на предмета, с който е нанесен удара – сопа или по дебела дървена пръчка. Свидетелите и пострадалите говорят за сопа и за по дебела пръчка – тояга, но явно имат предвид един и същ предмет, но всеки го описва според разбиранията си и личните възприятия. Но било то със сопа или тояга, това по никакъв начин не променя констатираните телесни увреждания, видно от съдебно медицинското удостоверение, установяващи по категоричен начин, броя и вида на ударите, начина и мястото на причиняването им, както и травматичните увреждания в резултат на него.

Съдът е посочил кои доказателства са безпротиворечиви и взаимодопълващи се. Същите са подробни, еднозначни, в синхрон със целия доказателствен материал. Съдът ги е съпоставил със събраните по делото доказателства и след цялостна преценка е изложил аргументи защо същите могат да се кредитират с доверие. Анализирал е и останалите доказателства, като е посочил изрично в кои части и поради кои причини не се кредитират.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поединично и в съвкупност съдът намира, че авторството и вината на подсъдимия са безспорно установени само по отношение на деянието по чл. 130, ал.1 от НК. Доказателствата са взаимно допълващи се и водят до единствения възможен извод – за виновността на подсъдимия по възведеното му обвинение по чл. 130, ал.1 от НК. Нанесената телесна повреда е установена.

По делото не са събрани категорични е безпротиворечиви доказателства за съдържанието на отправените между подсъдимия и тъжителката С.Ю.С. реплики. Поради което и първоинстанционния съд е оправдал подсъдимия Е.Х. за престъплението по чл.148, ал.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК. В тази част присъдата не е и обжалвана, поради което е и влязла в сила.

В разглеждания казус със своето поведение подсъдимия е нарушил обществените отношения осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическа цялост на личността. Подсъдимият Е.Х. е пълнолетно, наказателно отговорно лице. Съдът приема, че същият е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си / липсват доказателства в обратен смисъл/. Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл. Е.Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.

Причините за извършването на престъпленията се свеждат до незачитане телесната неприкосновеност на личността.

При определяне размера на наказанието съдът е преценил и съобразил обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията и размера на наказанието. При определяне размера на наказанието на подсъдимия Е.Х. съдът е съобразил невисоката степен на обществена опасност на деянието обусловено от вида на телесната повреда. Личността на подсъдимият е преценена като невисока – подсъдимият работи, без наличие на отрицателни данни. Отчетено е и наличието на създадените конфликтни взаимоотношения между двете семейства, провокирали извършването на престъплението. След преценката на тези обстоятелства съдът е отчел, че са налице предпоставките на чл. 78-а от НК.

Съгласно чл. 78 - а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева при следните условия: 1/ за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по леко наказание, ако е умишлено или лишаване от свобода до 5 години или друго по леко наказание, ако е непредпазливо; 2/ ако дееца не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; 3/ причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

Налице са предвидените в чл. 78 – а от НК предпоставки за освобождаване на подсъдимия Е.Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно:

1/ възведеното обвинение срещу Х. е за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. За престъплението по този текст закона предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация, тъй като се касае за деяние извършено умишлено.

2/ Е.Х. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78 – а от НК.

3/ С деянието не са причинени имуществени вреди, както съставомерни, така и несъставомерни.

Горното обосновава извода, че наказателното производство по отношение на Е.Х. за престъплението по чл. 130, ал.1 от НК следва да бъде приключено с освобождаването на същия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Именно това е направил и първоинстанционния съд като при условията на чл. 78-а от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. С оглед целите на наказанието и изложените по горе индивидуализиращи признаци глобата е определена в размер между законопредвидения минимум и средата, а именно в размер на 1800 лева.

По отношение на гражданския иск: Новопазарският районен съд е определил същият по справедливост като е преценил нанесените на пострадалия травматични увреждания. Оценил е както техния вид, така и причинените болки и страдания. Взел е предвид и ситуацията при която са причинени. Въз основа на това е определил гражданско обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 2000 лева. Искът в останалата част до предявения размер отхвърлил като неоснователен и недоказан. Съдът е присъдил и законната лихва върху определеното обезщетение, считано от датата на увреждането. Искът за обезщетение по чл. 148, ал.1 от НК е отхвърлил изцяло с оглед постановената оправдателна присъда.

На подсъдимия са поставени в тежест дължимите държавни такси и направените разноски по делото.

По жалбата на подсъдимия: Оплакванията са за неправилност на присъдата и необоснованост. Направено е искане за постановяване на изцяло оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск. Не се споделят нито едно от оплакванията.

Настоящият състав не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Е.Х., че тъжителя Ф.С. е излязъл на улицата, носейки кол в ръцете си, с който се опитал да го удари. И за да избегне съприкосновението си с него, Х. отстъпил назад, а С. залитнал и паднал на земята. От падането на земята не се наранил и ако случайно подсъдимият го е засегнал със сопата, това по-скоро било негова защитна реакция.

Съдът споделя доводите на първоинстанционния съд, че показанията на св. Е. А. и Г. М. са достоверни, поради което ги и кредитирал с нужното доверие като безпристрастно дадени. Това са свидетели с непосредствени възприятия от случилото се, а показанията им не противоречат по последователност и логически на показанията на св.Г.С. /пряк очевидец на деликта/. Тези двама свидетели са чули разправия на улицата и са излезнали - първо Е., после Г.. Те са възприели, че тъжителя Ф.С. е бил клекнал на земята, по главата му течала кръв, а в близост до него се намирал подсъдимия Е.Х.. На въпроса на св. Е. М. към тъжителя Ф.С. какво има, той му отговорил :”Скарахме се с Е. и той ми посегна”. В тази насока са и показанията на св. Г. М., която не е видяла лично нанасянето на удари, но е възприела как Ф. е бил паднал, а главата му е кървяла. Тя разбрала от него, че Е. го е ударил. Съдът споделя извода на Новопазарския съд, че тези свидетелски показания опровергават изградената защитна версия от подсъдимия, че е действувал при наличие на самоотбрана и че тъжителя е паднал вследствие на парирания му от подсъдимия удар.

В мотивите си Новопазарският районен съд е изложил подробни и аргументирани съображения по събраните по делото доказателства. Същите са обсъдени поединично, както и в тяхната съвкупност. Изложени са съображения на кои от свидетелските показания е дадена вяра и защо. Коментирани са и обясненията на подсъдимия, както сами по себе си, така и съпоставени с останалия доказателствен материал. Поради което и настоящия състав намира, че атакуваната присъда не е необоснована и немотивирана.

Неоснователно е и оплакването за неправилност. Престъпната деятелност на подсъдимият е анализирана. Изложена е фактическата обстановка подробно, направен е анализ на събраните доказателства. Не се споделя и оплакването, че деянието не е доказано или не е преценен правилно доказателствения материал по делото довел до неправилно приложение на материалния закон. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви по всички елементи от състава на престъплението.

По индивидуализацията на наказанието: Съдът е наложил наказание при условията на чл. 78-а от НК. Във въззивното производство не се представиха нови доказателства. Обсъдените от Новопазарския районен съд обстоятелства свързани с индивидуализацията на наказанието са пълни. Вида и размера на наказанието е наложено, не само в зависимост от обстоятелствата индивидуализиращи наказанието, но и с оглед целите на генералната и лична превенция. Поради което съдът намира, че не са налице нови обстоятелства налагащи корекция във вида или размера на определеното от първостепенния съд наказание.

Гражданския иск е уважен в справедлив размер, като са отчетени претърпените болки, страдания, нанесените увреждания на пострадалия. Не са налице обстоятелства за неговото намаляване.

Не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Наложеното наказание е съразмерно, уважения граждански иск – справедлив.

Ето защо съдът намира, че присъдата на Новопазарският районен съд е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание - справедливо и като такава следва да бъде потвърдена.

Поради което и водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 338 от НПК потвърждава изцяло присъда № 2 от 14.01.2013 год. постановена по НЧХД № 490 / 2012 година по описа на Районен съд гр. Нови пазар.

Решението е окончателно. Да бъде съобщено на страните.

Председател : Членове : 1.

2.

.