Р Е Ш Е Н И Е

№.....44....../ 10.04.2013 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд на единадесети март две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: Светлин Стефанов

Румяна Райкова

При участието на секретаря Ю. А.

Като разгледа докладваното от Мариана Георгиева ВНЧХД № 62 по описа за 2013 г. установи:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 147 от 13.12.2012 г. постановена по НЧХД №112/2011 г. Шуменският районен съд признал подсъдимите С.Н.И., Д.Н.Н. и Б.Н.Н. за невинни в това, че на 18.01.2011 г. около 17 часа, в гр. Шумен, в апартамент № , находящ се на ******, причинили на Р.М.Р. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, с временно разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 1от НК и ги оправдал. Осъдил тъжителката да заплати на подсъдимата И. направените по делото разноски.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от тъжителката, чрез нейния повереник адв. Н. Джамбазав от ШАК. Счита, че произнесената присъда не е справедлива, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимите са й нанесли лека телесна повреда, каквото е обвинението в тъжбата. Моли въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни и да уважи гражданския иск.

В съдебно заседание частната тъжителка и процесуалният й представител поддържат жалбата и доразвиват доводите си.

Подсъдимите и защитникът на подс. И. молят постановената присъда да бъде потвърдена ката правилна и законосъобразна.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество – основателна, но не поради посочените в нея основания. Въззивната инстанция намира, че в хода на съдебното следствие и при постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на страните, изразяващи се в следното:

В първото по делото съдебно заседание от 10.03.2011 г. от подсъдимата С.Н.И. и нейният защитник е депозирано становище и насрещна тъжба и граждански иск срещу първоначалната тъжителка. Съдът приел за разглеждане насрещната тъжба и гражданския иск и конституирал И. като граждански ищец. Приел за съвместно разглеждане и предявения с първоначалната тъжба граждански иск от Р.Р. срещу тримата подсъдими и я конституирал ката граждански ищец по делото. Съдът дал възможност на страните за помирение и отложил делото. В следващото съдебно заседание на 19.05.2011 г. след като констатирал, че помирение между страните не е постигнато, съдът допуснал до разпит исканите от тях свидетели и изискал справки от полицията. В съдебно заседание от 29.09.2011 г. съдът констатирал, че подсъдимата Б.Н.Н. е непълнолетна и няма упълномощен защитник и тъй като защитата й е задължителна, не дал ход на делото, а постановил да се предостави правна помощ по ЗПП и да й бъде определен служебен защитник. За следващото заседание на 07.11.2011 г. такъв бил назначен и съдът дал ход на делото, приел за съвместно разглеждане предявения от Р.Р. граждански иск срещу тримата подсъдими, конституирал я ката граждански ищец и след отказ на подсъдимите да дават обяснения на този етап, продължил с разпит на свидетелите. Делото продължило в още пет съдебни заседания и приключило с присъда само по първоначалната тъжба.

Насрещната тъжба от подсъдимата С.Н.И. и гражданския иск срещу Р.М.Р. – първоначалната тъжителка са своевременно предявени и съдът ги е приел за разглеждане в процеса. След като установил, че съществуват процесуални пречки за разглеждане на делото, предвид задължителната адвокатска защита на непълнолетната подсъдима, съдът е следвало да разясни на страните, че делото започва от начало и процесуалните действия следва да се преповторят с участието на служебния защитник. Съдът не е сторил това, не е дал възможност на подсъдимата И. да заяви становището си по подадената от нея насрещна тъжба и не й е разяснил, защо е необходимо това, след като веднъж вече с определение тъжбата е приета за разглеждане и тя е конституирана в качество на граждански ищец. С това съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на подсъдимата И., която твърди, че е увредена от частната тъжителка по същото време и по същият начин, да установи това в този процес, при еднократно събиране на доказателствата, което би поставило двете в равнопоставено положение и би спомогнало в максимална степен за разкриване на обективната истина по делото. Тя е лишена от възможността да защити правата си не само в този процес, а

въобще, защото съдът не е отделил насрещната тъжба в друго производство, не е счел че тя не отговаря на изискванията по чл. 81 от НПК, а я е игнорирал. По делото няма данни, че с заседанието от 07.11.2011 г. процесът е започнал отначало, това само може да се предполага. Съдът е бил длъжен да докладва насрещната тъжба, да изслуша становищата на страните и да се произнесе по съвместното й разглеждане по делото.

Налице се и противоречия между диспозитива на присъдата и мотивите към нея. В мотивите е прието, така както е описано и в тъжбата, че инцидентът е възникнал около 01 часа на 19.01.2011 г. когато в апартаментът, в който била тъжителката и свидетелите A., Х. и М. пристигнали и тримата подсъдими. В диспозитива на присъдата подсъдимите са признати за невинни за деяние извършено на същото място, но около 17 часа на 18.01.20011 г. т. е. за деяние, за което нямат обвинение.

От диспозитива на присъдата не става ясно за какво обвинение подсъдимите са признати за невинни, дали за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 или по ал. 2 от НК, тъй като е изписано “лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, с временно разстройство на здравето”. Невъзможно е да са налице и двата признака. От приложеното с тъжбата съдебно – медицинско удостоверение № 23/2011 г. е видно, че на тъжителката Р.Р. е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В присъдата не е отразено, че подсъдимата Б.Н. по време на извършване на деянието била непълнолетна, въпреки че съдът установил това обстоятелство.

Налице са противоречия между присъда и мотиви и по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. В мотивите е посочено, че не е установено противоправно поведение от страна на подсъдимите, в резултат на което да са причинени вреди на частната тъжителка, поради което съдът отхвърлил изцяло предявения граждански иск. В присъдата въобще няма произнасяне на съда относно гражданската претенция на тъжителката. По отношение на гражданският иск следва да се отбележи още и че е допуснато нарушение като е приет солидарно срещу тримата подсъдими. Предвид обстоятелството, че единият от тях е непълнолетен искът следва да бъде предявен срещу родителите, по правилата на ЗЗД или срещу непълнолетния, но действащ със тяхно знание и съгласие.

Предвид изложеното, съдът намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото върната за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Ето защо и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК

Р Е Ш И :

Отменя присъда № 147 от 13.12.2012 г. постановена по НЧХД № 112 по описа за 2011 г. на Шуменския районен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1.

2.