Р Е Ш Е Н И Е

№ ......42. 01.04.2013г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На единадесети март две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Свeтлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Ю.А.

Прокурор Диан Долапчиев

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 54 по описа за 2013г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 151 от 19.12.2012г. по НОХД № 1367/2012г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия А.И.А. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 16.04.2008г. гр. Шумен по ул. “Ген. Драгомиров”, при управление на МПС – ****** нарушил правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.1 от ЗДвП - задължаващ водача да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява; чл.21, ал.1 от ЗДвП забраняващ на водача на пътно превозно средство от категория „В” да превишава скоростта от 50 км./ч. в населено място и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП /в редакцията й към 16.04.2008г./ - забраняващ на водачите на ППС да управляват ППС под въздействието на алкохол/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.С.Л., изразяваща се в счупване на лява предмишница довело до затруднение в движението на левия горен крайник за срок по голям от един месец, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.3 б. «А» предл.2, във вр. с с ал.1 б. «Б» предл.2, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на 6 /шест/ месеца "лишаване от свобода". На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години. С присъдата осъдил подсъдимия да заплати на А.С.Л. с ЕГН ********** сумата от 10 000 лева като уважен граждански иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.2008г. и отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер. Съдът също така осъдил подс.А. да заплати на А.С.Л. сумата от 1929.10 лева като уважен граждански иск за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на гражданският иск 27.09.2012г.. На основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подс. А. да заплати на А.С.Л., сумата от 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и в полза на ОДМВР - Шумен направените деловодни разноски в досъдебното производство в размер на 196 лева и в полза на държавата направените деловодни разноски в съдебното производство в размер на 480 лева, както и 5 лева при издаване на изпълнителен лист, а на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 477.16 лева.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от служебния защитник на подсъдимия. В жалбата се изразява недоволство от присъдата, както в наказателно-осъдителната и част, така и в гражданско-осъдителната и част. Смята, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, че делото следва да се върне за ново разглеждане на първата инстанция. Излага подробно съображенията си и предлага алтернативно и постановяване на нова присъда и оправдаване на подзащитния му.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, а по същество и основателна. Смята, че в конкретния случай така както е водено съдебното производство е нарушен закона. Излага, че присъдата е постановена в отсъствие на подсъдимия и той не е могъл да депозира обяснения във връзка с предявеното му обвинение. Смята, че жалбата следва да бъде уважена и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК, предлага да бъде отменена присъдата и да бъде върнато делото на първа инстанция за ново разглеждане.

Процесуалният представител на гражданския ищец смята жалбата за неоснователна и изразява несъгласие с изложеното от прокурора. Излага съображенията си, поради които смята, че гражданският иск не бил обжалван и моли да бъде оставена в сила тази част на присъдата и да бъдат присъдени на доверителката му направените разноски.

Адв.Д. поддържа жалбата с основанията изложени в нея, като излага и допълнителни съображения. Смята, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с непризоваването на подсъдимия и разглеждането на делото в негово отсъствие, без да е могъл да изложи съображения по променените показания на пострадалата свидетелка, при положение, че други свидетели на деянието няма. Моли да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание или алтернативно да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.3 б.”а” предл.2 вр. ал.1 б.”б” предл.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да се произнесе районният съд е провел задочно производство по реда на чл.269 от НПК и след което е постановил осъдителна присъда. Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и постановяване на присъдата е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните основания за отмяна на постановената първоинстанционна присъда, по следните правни съображения: ШРС нито в мотивите си към определението за даване ход на делото е посочил в каква хипотеза от чл.269 от НПК се намира, нито е посочил в диспозитива при условията на коя хипотеза от чл.269 от НПК дава ход на делото. Бланкетно е и предложението на прокурора в този смисъл. Чл.269 ал.3 от НПК ал.3 дава възможност на съда, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина, да разгледа делото в отсъствие на подсъдимия в определени процесуални случаи. При всички положения обаче следва първоначално съда да изпрати призовка на лицето за съдебно заседание и в разпореждането за насрочване на съдебното заседание съдията-докладчик следва да съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Видно от разпореждането на съдията-докладчик по първоинстанционното дело съобщение по чл.254 ал.4 от НПК е направено за подсъдимия, но нито то, нито призовката за съдебното заседание, нито обвинителния акт са били връчени на подсъдимия, тъй като той не е бил открит за да бъде призован. Лицето е било обявено за местно, а после и за общодържавно издирване, но то не е дало резултат до приключване на съдебното следствие по делото и съдът е пристъпил към съдебни прения, без да приобщи поради липсата на процесуална възможност за това обясненията на подсъдимия от досъдебното производство и без реално да има възможност непосредствено да възприеме неговите обяснения. Така реално при постановяване на присъдата съдът не е могъл да вземе предвид обяснения на подсъдимия – депозирани в който и да било етап от развитието на наказателното производство. При прочита на материалите по делото се установява, че показанията на пострадалата свидетелка са претърпели промяна – от дръпване на ръката на подсъдимия, която е била заета с приборите и механизмите за управление на автомобила, до незначително хващане на лакътя – разликата между двете действия е значителна и има значение за евентуално определяне на съпричиняване от страна на пострадалата, за което говори и заключението на автотехническата експертиза, най-малкото от гледна точка на смекчаващите отговорността обстоятелства. За определяне на обстоятелствата от значение за отговорността на подсъдимия е било от значение да се изследва този момент. Безспорно е, както е посочил и районният съд, че за съставомерността на деянието от значение преди всичко са нарушенията които подсъдимия е допуснал и последвалата намеса на другите лице не се обсъжда като причина или съпричина за настъпилите обществено опасни последици, но е безспорно, че има значение при определяне на обстоятелствата от значение за отговорността на подсъдимия. При положение, че нито е изпълнена процедура по редовно призоваване на подсъдимия за съдебно заседание, нито до него е стигнало съобщението по чл.254 ал.4 от НПК, не са били налице условия за преценка дали са налице предпоставките по чл.269 ал.3 от НПК и дали въобще може да се даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия. Обявяването на лицето за местно и общодържавно издирване не би могло да се счита за заместващо процедурата по редовното призоваване. Разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия, без да са налице предпоставките за това винаги нарушава правото му на защита и е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, които безусловно повличат основание за отмяната на постановения съдебен акт. Още по-силно е нарушено правото на защита на отсъстващия подсъдим за случаите в които в хода на съдебното следствие се установят различни факти от известните на подсъдимия от досъдебното производство и той не ги е възприел, за да осъществи правото си на защита. В разглеждания случай не е налице и изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 НПК за връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия, съобщение за насроченото съдебно заседание и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК, което безусловно би било основание за възобновяване на наказателното производство съобразно практиката на ВКС – Р №9/25.02.2010г. по н.д. №629/2009г. на ІІн.о., Р №2/16.03.2010г. по н.д.І680/2009г. на І н.о., Р. 04/16.02.2009г. по н.д. №716/2008г. на І н.о., Р. №21/21.01.2009г. по н.д. №624/2008г. на ІІІн.о.. По този начин се гарантира прокламираното от чл. 5, т. 3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението за осъждането му. Именно по този начин той може да осъществи в пълен обем правото си на защита. Затова ШОС приема становището на прокурора от ШОП и служебния защитник, че правото на защита на подсъдимия при разглеждане на делото в първоинстанционния съд е било нарушено.

Настоящата инстанция приема, че допуснатото нарушение е отстранимо, а като съществено по смисъла на чл.348, ал.3 т.3 от НПК е от категорията на абсолютните основания за отмяна на постановената първоинстанционна присъда изцяло по реда на чл.334, т.1 от НПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав. Доводът на повереника, че присъдата не била обжалвана в гражданската и част, не се възприема поради съдържанието на първия параграф на жалбата визиращо и гражданския иск и последното искане в нея.

По изложените съображения и на основание чл. 335, ал.2 от НПК, вр. чл. 334, т.1 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 151 от 19.12.2012г. по НОХД № 1367/2012г. на Шуменския районен съд И

ВРЪЩА делото на ШРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.