Р Е Ш Е Н И Е

№ 330

гр. Шумен, 19.12.2013г.

Шуменски окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян

ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия Маринов в.гр.д. №614 по описа за 2013г. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадени жалби от длъжника по изп.д.№2013...0400591 - А.М.А. и трето на изпълнението лице - Е.К.К., срещу действията на ЧСИ Д.З. с рег. № ..., с район на действие ШОС, по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в насрочване на публична продан на недвижим имот - Сграда и 5/8 ид.ч. от Дворно място от 600 кв.м., представляващо УПИ Х - ... в кв.19, урегулиран от 965 кв.м., по плана на гр.Върбица, обл.Шумен. Длъжника по изпълнителното дело, сочи в жалбата си несеквестируемост на горния имот, върху който е насочено изпълнението, като обосновава същата от една страна с липсата на право на собственост върху имуществото, а от друга с обстоятелството че то е единственото и жилище по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК. Третото лице, излага в жалбата си, че длъжника не притежава никаква част от собствеността на процесния имот, а същия е придобит от него по давност, и към деня на атакуваното действие, а и от години преди това, имота е бил в негово владение. Сочи, че имота е бил предмет на предварителен договор за покупко продажба между собственика му и наследодателя на третото лице - К.К.А. /негов баща, и съпруг на длъжника - А.А./, но в последствие нито бил сключен окончателен договор за прехвърлянето на правото на собственост върху имота, нито някой от наследниците се е снабдил с констативен нотариален акт. Позовава се на забраната за служебно прилагане на придобивната давност, като излага, че длъжника по изпълнението не притежава никакви документи за собственост на имота, че изтичането на давностния срок не води до автоматично придобиване на правото, и съдебния изпълнител не може да замести волята на владелеца досежно придобивната давност.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят - "ФОРС ОЙЛ" ЕООД гр.Русе е депозирал писмени възражения, в които излага становище за неоснователност на жалбите, по подробно изложени съображения.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбите.

Жалбите са подадени в срок, от надлежна страна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Приложеното копие на изп. дело №2013...0400591 е образувано по молба на "ФОРС ОЙЛ" ЕООД гр.Русе, срещу "МАРТИНИ" ЕООД гр.Върбица и А.М.А., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.02.2013г., по гр.д. №9372/2012 г. на СГС, по силата на който "МАРТИНИ" ЕООД гр.Върбица и А.М.А. са осъдени да заплатят солидарно на "ФОРС ОЙЛ" ЕООД гр.Русе сумите от: 51286,19 лева главница, 17905,99 лева лихва, 4713,84 лева разноски в производство по арб.д.№8/2012г., и 50 лева разноски в производството по издаване на изпълнителен лист. С молба от 05.07.2013г., взискателя е поискал да бъде извършен опис и оценка на собствени на длъжника А.А. недвижими имоти, между които е посочен и процесния имот. С молби от 22.07.2013г., и длъжника и третото лице са поискали да бъде отменен насрочения за 23.07.2013г. опис по отношение на процесния имот, по изложените по горе съображения. Заедно с молбата си третото лице е представило и Договор за продажба на недвижим имот от 25.04.2001г., сключен между Т.М.Б. - продавач и К.К.А. - купувач, в който договор е отразено, че купувача купува процесния недвижим имот, и че ще се снабди с нотариален акт за имота по давностно владение или може да иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД предварителния договор да бъде обявен за окончателен от съда. Договорът е с нотариална заверка на подписите. На 23.07.2013г. помощникът на ЧСИ, описал недвижимите имоти, а с разпореждане от 26.07.2013г., съдебният изпълнител е постановил изричен отказ да насочи принудително изпълнение върху описаните имоти. С молба от 02.08.2013г. взискателя е поискал от съдебния изпълнител да продължи изпълнителните действия, като бъде насрочена публична продан и срещу процесния имот, като излагат аргументи за придобиването на правото на собственост от длъжника. С молба от 16.09.2013г. взискателя отново е поискал продължаване на изпълнителните действия, върху която молба съдебния изпълнител е разпоредил насрочване на принудително изпълнение от 11.10 - 11.11.2013г. върху процесния имот. Насрочването на публичната продан е съобщено на длъжника и третото лице на 01.10.2013г. От изисканата по изпълнителното дело справка от АВ, е видно, че действително има вписана възбрана върху горния имот, но в справката по партидата на длъжника липсват каквито и да било други отразявания относно придобиването на правото на собственост върху него, каквито безспорно би следвало да има, ако имота е придобит от лицето по някакъв вид договор, или същото се е снабдило с констативен нотариален акт, съответно правото му е установено по съдебен ред. От разпита на свидетелите по настоящото дело се установи, че от сключването на предварителния договор през 2001г. до настоящия момент единствения владеещ имота, е Е.К., който е облагородил имота с многогодишни растения и ползва добивите от тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. В настоящия случай, длъжникът основава жалбата си на насочване на изпълнение от съдебния изпълнител върху имущество, което смята за несеквестируемо. От събраните по делото доказателства се установи, че процесния имот не представлява жилище на длъжника по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК, а и длъжника живее с членове на семейството си в техен собствен имот, в противоречие с хипотезата на горната норма. Ето защо жалбата на длъжника следва да се остави без уважение.

Съобразно чл.435, ал.4 от ГПК - "Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.". В процесния случай се установи, че имотът действително се е намирал във владение на третото лице. В настоящото производство, в което се контролира процесуалната законосъобразност на действията по принудителното изпълнение, е недопустимо да се разглежда възражението на третото лице за придобиване на имота по давност. Така релевираните доводи биха били предмет на разглеждане в исковото производство по чл.440 от ГПК, или друг вид петиторна защита на правото. Независимо от горното, доколкото следва да бъде установено дали вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната, съдът следва да прецени принадлежността на правото на собственост, каквато е могла да бъде надлежно установена и от съдебния изпълнител при осъществяване на принудителното изпълнение. Съобразно константната съдебна практика, в това число и задължителна такава - Тълкувателно решение №4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС, от една страна давността не би могла да се прилага служебно от орган, сезиран за защита на субективното право, а с аргумент за по - силното основание още по малко това може да се стори от съдебен изпълнител, а от друга, позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, и то е необходимо условие за да възникне правото, като волеизявлението следва да е направено след изтичане на предвидения законов срок. Във всеки един момент до външно проявената воля на владелеца за придобиване на правото по надлежен ред, той може да изостави вещта или да промени субективното си намерение за своене, поради което и до този момент собствеността не може да бъде придобита. Вярно е че наследникът може да придобие правото на собственост от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си, но и тази хипотеза е обусловена от изричното валидно и надлежно волеизявление на наследника за придобиване на имота по давност. В процесния казус липсват данни, длъжника - А.А., да се е позовавала по някой от правно - валидните способи за придобиване на вещното право по давност, няма и други документи, които да установяват принадлежността на правото и на собственост върху имота, и в съответствие с гореизложеното, съдебния изпълнител е следвало да съобрази липсата на това право в патримониума на длъжника и да откаже да насочи принудително изпълнение върху спорния имот.

Предвид изложеното съдът намира жалбата на третото лице за основателна, поради което и действията на ЧСИ следва да бъдат отменени в атакуваната им част. На третото лице следва да се присъдят деловодни разноски, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, и ангажираните доказателства за направата им, в размер на 413 лева. По отношение разноските на взискателя: От представения договор за правна защита и съдействие /л.23 от делото/ е видно, че по жалбата на А.М.А., е договорено и изплатено възнаграждение в размер на 1500 лева. Взискателя е поискал присъждането на разноските с възражението си подадено срещу жалбата на длъжника. Жалбоподателката А. е била редовно призована за съдебното заседание на 26.11.2013г., но не се е явила за заседанието, а не е направила и писмено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна поради прекомерност /преди приключване на устните състезания/, каквото е направил представителя на третото лице в съдебно заседание, поради което и правото на възражение за прекомерност на възнаграждението е преклудирано, и същото следва да се присъди изцяло, с оглед отхвърлянето на жалбата на длъжника.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №5270/07.10.2013г. депозирана от А.М.А. с ЕГН ********** *** ... №31 срещу действията на ЧСИ Д.З. с рег. № ..., с район на действие Шуменски Окръжен съд по изпълнително дело №2013...0400591, изразяващи се в насрочване на публична продан на недвижим имот - Сграда и 5/8 ид.ч. от Дворно място от 600 кв.м., представляващо УПИ Х - ... в кв.19, урегулиран от 965 кв.м., по плана на гр.Върбица, обл.Шумен.

ОТМЕНЯ действията на частен съдебен изпълнител Д.З., с рег. № ..., с район на действие Окръжен съд - Шумен по изп. дело №2013...0400591 по описа на същия, по жалбата на Е.К.К. с ЕГН ********** *** ... №31, САМО В ЧАСТТА ИМ, с която е насрочена публична продан на недвижим имот - Сграда и 5/8 ид.ч. от Дворно място от 600 кв.м., представляващо УПИ Х - ... в кв.19, урегулиран от 965 кв.м., по плана на гр.Върбица, обл.Шумен.

ОСЪЖДА "ФОРС ОЙЛ" ЕООД гр.Русе с ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.К. с ЕГН ********** *** ... №31, деловодни разноски в размер на 413 лева /четиристотин и тринадесет лева/.

ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** *** ... №31 ДА ЗАПЛАТИ на "ФОРС ОЙЛ" ЕООД гр.Русе с ЕИК ..., деловодни разноски в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.

На осн. чл.437, ал.4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Д.З. с рег. № ..., с район на действие ШОС по горепосоченото изпълнително дело.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.