Р Е Ш Е Н И Е № 333

гр.Шумен,20.ХІІ.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание на седемнадесети декември 2013г. в състав

Окръжен съдия:Лидия Томова

при секретар П.П., като разгледа докладваното от окръжния съдия Л.Томова гр.д. № 560/2013г. за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.331 и сл. от ГПК, образувано по искова молба от 24.ІХ.2013г. на Х.В.Х.,ЕГН **********,***,ул.”...” № 109,ет.2,кантора 23,адв.Сн.Т.,ШАК,с предявен иск против О.А.В.,на посочения по-горе пост.адрес и против малолетното дете С.М.В.,понастоящем живуща в гр....,Нидерландия,с особен представител адв.Ст.З.,ШАК,с основание по иска чл.62ал.1 от СК-за оспорване оспорване бащинството на малолетната втора ответница,родена на ....2012г. от първата ответница.

Излага се в исковата молба,че ищецът и първата ответница-майка на детето, бащинството за което се оспорва,сключили граждански брак на 23.V.2012г.,но в края на 2012г. заживели разделени,в различни държави, като в края на 2012 г. ищецът завел бракоразводно дело/гр.д.№ 681/2012г. по описа на ВПРС.В насроченото за 11.VІІ.2013г. ищецът узнал за раждането на детето С. М..Представен му бил и акта за раждане,в който бил вписан като баща на същото дете,тъй като раждането станало по време на брака между страните.

Ищецът оспорва да е биологичен баща на същото дете,тъй като то било заченато преди заживяването му с майката на интимни начала и било родено по време на неговата фактическа раздяла с майката.Моли съдът да постанови решение,с което да признае за установено,че не е биологичен баща на същото дете,тъй при съществуващите обстоятелства то не би могло да бъде заченато от него.

Постъпил е писмен отговор от първата ответница,с който признава изложените в исковата молба обстоятелства ,както и основателността на иска за оспорване на бащинство.

С исковата молба и писмения отговор са представени писмени доказателства,които са приети по делото с определение на съда от 27.ХІ.2013г. ,постановено по чл.140 от ГПК.

Като прецени твърденията и становищата на двете страни ,унаправеното признание на иска с оглед и във връзка с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,съдът прие за установено следното:

Исковата молба отговаря на всички изисквания на закона по чл.127 и 128 от ГПК, предявена е от надлежно легитимирано лице по чл.62ал.1 от СК,в сроковете по с.разпоредба,поради което е редовна и допустима

Разгледан по същество,предявеният иск се явява основателен и доказан,поради следното:

Не се спори между страните по делото,като се установява и от писмените доказателства ,че ищецът Х.В.Х. и първата ответница О.А.В. са съпрузи.

Безспорни са също обстоятелствата,потвърдени от разпитаните по делото свидетели,както и от направеното от първата ответница признание на иска,че ищецът и първата ответница се запознали в Холандия през 2011 година,като от пролетта на 2011 година до пролетта на 2012 година поддържали само виртуална връзка по Интернет.След това ищецът поканил първата ответница в България и от пролетта на 2012 година установили интимни контакти помежду си.На 23.V.2012 година двамата сключили брак.Няколко дни след сключването на брака първата ответница заминала за Украйна под предлог,че следва да уреди документите си,като се завърнала през м.юни 2012 година.След това двамата известно време пребивавали в България,а впоследствие заминали за Холандия.Няколко седмици след заминаването им за Холандия съпругата се изнесла от жилището и оттогава тя и ищецът заживяли фактически разделени.При опитите на ищеца да установи връзка със съпругата си ,разбрал от нейни сънародници,че тя поддържа интимни отношения с друг мъж,украинец,с когото била близка още преди запознанството й с ищеца.Тъй като нямало основания да се счита,че бракът ще бъде закрепен,ищецът завел иск за развод.По време на бракоразводното дело,през м.юли 2013 година ищецът разбрал,че неговата съпруга-първата ответница по делото, на ....2012 година родила детето С.М.В..В представения по делото акт за раждане на детето, за негов баща е записан ищецът,като съпруг на майката към момента на раждането.

При така установените обстоятелства,следва да се приеме за установено по безспорен и категоричен начин,че роденото на ....2012 година от първата ответница дете С.М. не би могло да бъде заченато от ищеца,тъй като началото на интимната му връзка с майката на детето датира от пролетта на 2012 година. През вероятния период на зачеване на детето-9 месеца преди датата на раждането му,то не би могло да бъде заченато от ищеца,явяващ се към момента на раждането съпруг на майката.Оттук следва,че ищецът не е биологичен баща на същото дете.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе съдът намира,че предявеният на основание чл.62ал.1 от СК установителен иск за оспорване на бащинство от съпруга на майката се явява основателен и доказан,поради което следва да бъде уважен.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

Признава за установено, че ищецът Х.В.Х. ,ЕГН **********, с пост. адрес гр. Върбица, обл.Шумен, ул.” ...” № 5А,ет.2,ап.5,съд.адрес:гр.Шумен,ул.”...” № 109,ет.2,кантора 23,адв.Сн.Т.,ШАК не е биологичен баща на детето С.М.В., родена на ....2012г. в гр....,Нидерландия,от майка О.А.В.,***.

Решението подлежи на апелативно обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: